Р
Е Ш Е Н И Е
№
3123 20.11.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
На единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6211 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Е.К.О., ЕГН **********, с адрес: *** против
Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр.София за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1750,19 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257,40 часа
за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., сумата от 226.45 лева лихва за
забава за периода до 29.07.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. Твърди се, че ищецът като „Водач на специализиран автомобил той и
пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас
към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас
към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е полагал
труд през процесния период. Положил е 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 2057,40 часа дневен труд. Преизчислението на нощен
към дневен труд води до извънреден труд от 257,40 часа, който е трябвало да се
заплати от ответника. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран
с по 6 лева, възнаграждението за целия период възлиза на 1750,19 лева. Моли се
искът да се уважи.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в съответните протоколи. Трудът
е заплатен по действащите тогава правила. НСОРЗ, на която се позовава ищецът,
се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е
държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Да се прилага НСОРЗ
значи с подзаконов акт да бъде дерогирано действието на чл.187, ал.3 ЗМВР,
регламентиращ условията за полагане на нощен труд за служителите на ГД “ПБЗН“.
За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Тези нормативни
актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд, поради което не
е налице празнота в закона. Нормалната продължителност на дневното работно
време за служителите в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната
продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което
е равно на коефициент 1. Нощният труд не се трансформира в дневен, а се заплаща
по 0.25 лева на час. Полагането на нощен труд, който е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и не се преобразува в
дневен. За да има извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен
труд над/извън установеното работно време. В случая няма извънреден труд, тъй
като служителят е работил 8 часа по график на дежурство, поради което няма
допълнителни часове за заплащане. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът
приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съдът, като прецени твърденията
на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Не се спори между
страните, че ищецът заема длъжността „Водач на специализиран автомобил той и
пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР за
процесния период.
Безспорно, също така,
е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за
периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил 1800 часа нощен труд на 24-часови
смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1800 часа
става 2057.40 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд възлиза на 257.40 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер
на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 257.40 часа възлиза на 1750.19
лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения
по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя
като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията
и редът за заплащане на последното се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
През процесния период 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите са идентични – при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората
цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25
лева за
всеки отработен нощен час за исковия период.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от
заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент
1.143, е 2057.40 часа. Разликата от 257.40 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1750.19 лева.
Няма доказателства ответникът да
е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд в горния размер.
Доколкото с
изменението на иска се претендира именно 1750.19 лева за извънреден труд от 257.40
лева, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната
лихва:
Този иск е също
основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал
в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното
отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода до 29.07.2019г. е в размер на 226.45 лева, колкото се търси и с
изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 120 лева и 180 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Е.К.О., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1750.19 лева /хиляда
седемстотин и петдесет лева и деветнадесет стотинки/ главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 257.40 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от него за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г., 1800 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 226.45 лева /двеста двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода до 29.07.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Е.К.О., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 350 лева /триста
и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
ул.“Пиротска“ 171а да заплати по
сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 120 лева /сто двадесет лева/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 25.11.2019г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с
оригинала! МД