РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. ХАСКОВО, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
С Решение № 260007/14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 595/2021
г., РС – Хасково отхвърлил предявените от Община Хасково, с Булстат
*********, гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от *** С. Н. Д.
против В. Я. М., с ЕГН **********, с адрес **** и „Водно строителство“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Г.С.
Раковски“ № 1, представлявано от С. Д. П. обективно и субективно предявени
искове, при условията на кумулативност, с искане да се признае за
установено, че му дължат солидарно сумите в размер на 51 101,92 лв. –
главница, основаваща се на Акт за начет № 11-04-28/23.12.2019 г., издаден от
Главен финансов инспектор, пети отдел, Дирекция „Инспекционна дейност“
към Агенция за държавна финансова инспекция, както сумата в размер на 9
425,47 лв. – лихва за периода от 28.02.2018 г. до 23.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 13.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 260049/15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 73/2021
1
г., по описа на Районен съд – Хасково за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С решението ищецът Община
Хасково е осъдена да заплати на В. Я. М. сумата в размер на 1 900 лв.,
представляващи разноски по делото, от които 1 500 лв. – адвокатско
възнаграждение и 400 лв. – за изготвяне на СТЕ, както и да заплати на „Водно
строителство“ АД сумата в размер на 2 100 лв., представляващи разноски по
делото, от които 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение и 500 лв. – за
изготвяне на СТЕ.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Община Хасково, която го обжалва в цялост. Излагат се доводи, че
атакуваното решение било неправилно – постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и било необосновано. Критикува се
изводът на районния съд, че ответницата М. не била лице, което е отчетник,
като субекти на отговорността по чл. 23, т. 3 от ЗДФИ били лицата,
натоварени по силата на заеманата длъжност или за случая с осъществяване
на контрол върху бюджетната, финансово-стопанска и отчетната дейност, а
основанието за тяхната отговорност бил неупражнен контрол или допуснати
нарушения при осъществяване на контрола. Установените от финансовата
инспекция неизпълнени, но заплатени видове СМР били прието от страна на
ответника М., в качеството на представител на общината, в изпълнени на
задължението да извършва ******, чрез подписването от нейна страна на 2
бр. протоколи обр. 19, в които изрично било отразено, че се подписвали след
извършването на проверка на място. От доказателствата по делото се
установявало наличието на евентуален умисъл, тъй като М. притежавала
необходимите знания и опит в тази област, извършила била проверка на място
и била удостоверила с подписа си, че всички посочени в протокол обр. 19
СМР били извършени и подлежали на заплащане. Дори да не целяла
настъпването на неблагоприятните последици, ги предвиждала и ги била
допуснала. С извършената фактическа проверка на място и на документите,
ответницата М. била упражнила контрол върху *****, поради което
отговаряла на определението за лице по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗДФИ.
Неправилен бил изводът на съда, че когато соченият в акта за начет като
причинител на вредата не можел да носи отговорност. Отговорността на
„Водно строителство“ АД се търсела на основание чл.23, т. 5 от ЗДФИ и била
самостоятелна категория лица, които да носят имуществена отговорност.
2
Неправилно съдът кредитирал заключението на вещото лице, тъй като за част
от атакуваните СМР вещото лице се позовавало на пътни листи, които били
частни документи и били оспорени. А самите пътни листи не били съставени
по утвърдения ред. На 06.12.2017 г. бил подписан акт обр. 10 за спиране на
строителството, като приложение 1 в него били посочени извършените до
момента СМР и там нямало извозване на земни маси, водочерпене, направа на
подравняване, оформяне и изпълнение на път, последните две извършени
като непредвидени. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове, както и да присъди разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Я. М., чрез
упълномощения адв. В., депозира писмен отговор, с който оспорва
изложените във въззивната жалба доводи. Излага съображения, че актът за
начет не бил съставен по надлежния ред, поради което не се ползвал с
материална доказателствена сила относно фактическите констатации в него за
противоправно причинени вреди от ответниците. Моли съда да потвърди
обжалваното решение и да присъди на страната разноски за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Водно
строителство“ АД, чрез пълномощника адв. К., депозира писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна жалбата. Излага се съображения, че за
реализиране отговорността по специалния ЗДФИ умисълът за причиняване на
вреди следвало да обхваща и съзнание за собственото противоправно
поведение на дееца. Доказаното противоправно поведение било неотменимо
изискване към съдържанието на акта за начет, а без посочване на
констатирано нарушение не можело да се обоснове противоправността на
поведението на причинителя на вредата. Излага съображения, че
констатациите, изложени в акта за начет били необосновани и произволни.
Моли съда да остави без уважение жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът Община
Хасково не изпраща представител, като за тях се явява упълномощения юрк.
Делиев, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна
В. Я. М. не се явява. Явява се упълномощеният адв. В., която моли съда да
потвърди обжалваното решение.
3
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна
„Водно строителство“ АД не изпраща представител. Явява се
упълномощеният адв. К., който претендира съда да остави жалбата без
уважение.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не
са направени доказателствения искания.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Община Хасково с
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 21, вр. чл. 23 и чл. 26 от ЗДФИ против В. Я. М. и
„Водно строителство“ АД, с искане съдът да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците му дължат солидарно, сумата от 51
101,92 лв. - главница основаваща се на Акт за начет №11-04-28/23.12.2019 г.,
издаден от Главен финансов инспектор, Пети отдел, Дирекция
„Инспекционна дейност” към Агенция за държавна финансова инспекция;
сумата в размер на 9 425,47лв. - лихва за периода от 28.02.2018 г. до
23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 13.01.2021 г. до окончателното изплащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
260049/15.01.2021г. и Изпълнителен лист от 15.01.2021г. по ч.гр.д. №73/2021
г. по описа на PC – Хасково, като му се присъдят и направените по делото
разноски, вкл. в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че
през 2017г. Община Хасково била сключила договор № 249/25.07.2017 г. с
предмет „Изпълнение на инженеринг - проектиране, упражняване на авторски
надзор и изпълнение на СМР на обект „****“, подобект „****" по обособени
позиции. Обособена позиция №1 строеж „****", с изпълнител ответника
„Водно строителство" АД.
На 23.12.2019г. въз основа на извършена финансова инспекция в
4
Община Хасково бил съставен Акт за начет № 11-04-28/23.12.2019 г. от
главен финансов инспектор от Пети отдел, дирекция „Инспекционна дейност"
към Агенция за държавна финансова инспекция. В акта за начет били
установени вреди при изпълнение на посочения договор в размер на 51 101,92
лв. и лихви върху тази сума за периода 28.02.2018 - 23.12.2019г., в размер на 9
425,47 лв.
При финансовата инспекция, въз основа на която били съставен актът за
начет, били извършени проверки на място, анализ на строителната
документация, съпоставка спрямо одобрения проект и КС към него, назначена
била експертиза от вещо лице, при което били установени неизпълнени СМР,
но актувани и платени, възлизащи на обща стойност 42 584,93 лв. без ДДС
или 51 101,92 лв. с ДДС, както следва:
1.При актувана и платена ограда от стоманобетонови колове 250/12/12
и 6 реда бодлива тел - 548,80 м., е установена налична ограда на обекта 519,30
метра. Налице е разлика 29,50 м. на стойност 1 312,75 лв. без ДДС;
2.При актувана и платена изработка и монтаж на желязна врата 4 бр. с
размери по проектна документация 1,8 височина и 4,10 м. дължина, на място
са установени врати с размери - височина 1,50 м. и дължина 4,40 метра. След
изчисление се установява, че е заплатено в повече 542,72 лв. без ДДС;
3.Актувано и платено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно 48 кв. м., а на място е установено минизиране и
боядисване на железни конструкции двукратно общо 42,92 кв. м. Налице е
разлика от 5,08 кв. м. на стойност 38,51 лв. без ДДС;
4.При актувано и платено почистване и натоварване на земни масии и
строителни отпадъци с багер общо 1 500 куб. м. /375 куб. м. за всеки един от
4-те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки
кладенец или общо 40 куб. метра. Установено е разлика от 1 460 куб. м. на
стойност 7 081 лв. без ДДС;
5.При актуван и платен превоз на земни маси, строителни отпадъци
извън населеното място общо 1 500 куб. м. / по 375 куб. м. за всеки един от 4-
те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец
или общо 40 куб. метра. Установена е разлика от 1 460 куб. м. на стойност 18
688 лв. без ДДС;
5
6.Актувана и платена е циментова замазка за закрити резервоари 2
пласта по 2 см - общо 128 кв. м. / за 4 бр. кладенци по 32 кв. м./, като на място
е установено, че реално не е изпълнена замаска. Установена е разлика от 128
кв. м. на стойност 3 335,68 лв. без ДДС;
7.Актувана и платена хидроизолация от 2 пласта външна - общо 128 кв.
м./ за 4 бр. кладенци по 32 кв. м./, като на място е установено, че реално не е
изпълнена хидроизолация от 2 пласта външна. Установена е разлика от 128
кв. на стойност 7 737,60 лв. без ДДС;
8.При актувани и платени направа и поставяне на желязно стъпало за 4
бр. кладенци / по 10 броя стъпала за единица/, на място са установени по 7 бр.
стъпала на кладенец. Установена е разлика на стойност 61,67 лв. без ДДС;
9.При актувано и платено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно 4,2 кв. м. или общо за четирите кладенеца 16,8 кв. м„
на място е установено 11,76 кв. м. общо за 4-те кладенеца. Установена е
разлика от 5.04 кв. м. на стойност 38,20 лв. без ДДС;
10.Актувано е и платено подравняване, оформяне и изпълнение на път
до БПС8. БПС6, БПС4 и БПС2 - 360 кв. м. х 7,56 лв./кв. м., като на място е
установено, че реално не е изпълнено подравняване, оформяне и изпълнение
на път до БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2. Установена е разлика от 360 кв. м. на
стойност 2 721,60 лв. без ДДС;
11.Актувано е и платено водочерпене с помпа - БПС8, БГ1С6, БПС4 и
БПС2 - 12 мсм по ед. цена 85,60 лв. на стойност 1 027,20 лева общо за 4-те
кладенци, като на място е установено, че реално не е изпълнено водочерпене с
помпа на кладенци. Установена е разлика от 12 мсм на стойност 1 027,20 лв.
без ДДС;
Като виновни лица за нанесената щета по бюджета на Община Хасково
били посочени ответницата М. – *** „****“ в Община Хасково – лице по
чл.23, т.3 от ЗДФИ и „Водно строителство" АД - лице по чл.23, т.5 от ЗДФИ.
Актът за начет бил връчен на лицата както следва: на М. на 08.01.2020г., и на
С. П., като представляващ „Водно строителство“ АД на 14.02.2020 г. В
определения им срок за възражения, постъпили такива и от двамата
ответници по делото. От страна на съставителя на Акта за начет било
изготвено заключение, с което направените възражения не били приети, а в
последствие било прието и Решение на комисията по чл.49, ал.1 от ППЗДФИ,
6
по чл.22, ал.6 от ЗДФИ. С тези действия приключила процедурата по
влизането в сила на акта за начет. Съгласно трайната практика на ВКС, за да
намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите
констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на
противното, било необходимо актът за начет да е съставен по надлежния ред;
проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано
право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни
доказателства; докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да
съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището
и подадените възражения, което в настоящия случай било изпълнено.
Отговорността по отношение на ответницата М. се ангажирала на база
това, че била приела работата по договора, въз основа на протокол №***. и
протокол ****., в които се съдържали неизпълнени, но актувани, фактурирани
и заплатени видове и количества СМР за обекта.
Въз основа на съставения акт за начет било образувано ч.гр.д.
№73/2021г. по описа на Районен съд - Хасково, по което била издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 260049/15.01.2021г. и
Изпълнителен лист от 18.01.2021 г.
Ответниците оспорили предявените искове като неоснователни.
За да отхвърли исковете, с които е бил сезиран, районният съд, в
мотивите си, е приел, че отговорността на ответницата М. не може да бъде
ангажираната, тъй като същата не притежава особените качества, посочени в
чл. 23, т. 1 – 4 от ЗДФИ, тъй като те не била нито пряк, нито фактически
отчетник. Според състава на контролираната инстанция преки отчетници
били лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат
имущество (пари и материални ценности), което им е поверено с оглед
заеманата от длъжност и произтичащите от нея трудови задължения.
Работниците и служители, които не заемат отчетническа длъжност, можели
да бъдат субекти на имуществена отговорност, ако фактически осъществяват
отчетническа дейност. Фактическите отчетници упражнявали предварителен
или текущ контрол върху дейността на преките отчетници или върху
дейността на цялата организация. Лицата, заемащи ръководни длъжности,
7
носели имуществена отговорност на основание чл. 23, т.4 от ЗДФИ.
Субектите по чл.21, ал. 3 ЗДФИ били лицата, които носят имуществена
отговорност не като причинители на вредата, а заради това, че са се
облагодетелствали без основание в резултат на действията на отчетника,
причинител на вредата. Те отговаряли солидарно с отчетника, но до размера
на полученото. Доколкото отговорността на ответника „Водно
строителство“АД се търсела на основание чл.21, ал.3 ЗДФИ с твърдение, че
дружеството било получило облага в резултат на действията на причинителя
на вредата –М., съгласно която норма уреждала пасивна солидарност между
причинителя на щетата и лицата, получили облагата и тълкуването налагало
извод, че отговорността на получателя на облагата бил функция и
произтичала от отговорността на прекия причинител. Предвид
неоснователността на исковете спрямо М., и искът срещу ответното
дружество „Водно строителство“АД бил отхвърлен.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението
въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в
очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и пространно посочените
от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, поради което постановил своя съдебен акт при напълно изяснена
фактическа обстановка.
Настоящият състав на въззивния съд, споделя както фактическите
констатации, направени от първата инстанция, така и окончателните правни
изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Хасково.
Освен представените от страните писмени доказателства, с оглед
пълното изясняване на делото от фактическа страна, е била назначена и
съдебно техническа експертиза, по която е представено заключение от
назначеното вещо лице.
Страните по делото не оспорват изведената от районния съд фактология
по делото, която на база събраните по делото доказателства е следната:
Страните по делото не спорят, че на 25.07.2017г. между ищеца Община
8
Хасково, в качеството на възложител и ответникът „Водно строителство –
Хасково“ АД, в качеството му на изпълнител са били обвързани от валидно
правоотношение, имащо характер на договор за изработка по смисъла на чл.
258 от ЗЗД, обективирано в сключен договор за възлагане на обществена
поръчка № 249 с предмет „****“, подобект „*****“ по обособени позиции,
Обособена позиция №1 строеж *****. Стойността на обекта е 402 100 лева без
ДДС или 482 520 лева с ДДС. Уговорени били начините на плащане, а именно
без авансово, за изготвяне на инвестиционните проекти, за авторски надзор и
за изпълнение на СМР – първо плащане – след доказване на реално
извършени видове работи в обем не по-малък от 50 % и не по-голям от 70 %
от предвидените в проекта СМР, в срок до 30 календарни дни след
подписване и представяне на протокол обр. 19 за действително извършени и
подлежащи на разплащане видове работи, документи по Наредба № 3 за
съставяне на протоколи по време на изпълнение на строителството,
документи доказващи произход, качество и съответствие на влаганите
материали и представяне на фактура и окончателно плащане – в размер на
остатъка от стойността на СМР – до 30 календарни дни след подписване на
акт обр. 15, екзекутивна документация, протокол обр. 19 за действително
извършени и подлежащи на заплащане на окончателни видове СМР по
одобрени цени, подписани от страните, документи по Наредба № 3 за
съставяне на протоколи по време на изпълнение на строителството,
документи доказващи произход, качество и съответствие на влаганите
материали, акт обр. 15 на строежа и оригинална фактура за окончателната
стойност на дължимата сума. Предвидено било в договора, че при възникване
на допълнителни или непредвидени работи, в рамките на договорената
стойност по договора, същите се договарят с констативен протокол за
допълнителни количества и непредвидени видове СМР, подписан от двете
страни. Срокът за изпълнение на предмета на договора бил 93 календарни
дни, като в него не се включвало времето за оценка на инвестиционните
проекти до влизане в сила на разрешението за строеж на съответния строеж.
В предметния обхват на договора се включвали проектиране, строителство и
авторски надзор. Сумата за проектиране била 18 600 лв. без ДДС, за
строителство – 379 500 лв. без ДДС, за авторски надзор – 4 000 лв. без ДДС и
за непредвидени разходи – 3 800 лв. без ДДС. Срокът за изготвяне на
инвестиционните проекти бил 20 календарни дни, считано от датата на
9
договора, а срокът за строителство – 73 календарни дни, считано от датата на
влизане в сила на разрешението за строеж до подписване на Констативен акт
обр. 15.
От представения по делото Протокол № 1 от 06.11.2017 г. за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове СМР към
06.11.2017г. на стойност 190 578,93 лв. без ДДС или 228 694,72 лв. с ДДС, е
видно, че същият е подписан от ответницата М. в качеството на **** „***“
към Община Хасково, от С. П. – **** на ответника „Водно строителство“АД
и от С. Р. – *** на дружеството, осъществило строителния надзор „Радев –
06“ ЕООД. Въз основа на Протокол № 1 от 06.11.2017г. била съставена
фактура № ********** от 07.11.2017г. за сумата 22 8694.72 лв. с ДДС,
подписана от страна на ищеца от Д. Б., **** на Община Хасково, който е
наредил плащане на ответника „Водно строителство – Хасково“ АД с
платежно нареждане на 15.11.2017г. за сумата по фактурата.
Видно от Протокол № 2 от 12.02.2018г., установява се извършването и
за заплащането на натурални видове СМР към 12.02.2018г. на стойност 188
869,87 лв. без ДДС или 226 643,84 лв. с ДДС. Към него е приложена и
подписана подробна количествена сметка № 2. В Протокол № 2 от
12.02.2018г. са описани като извършени и предвидени за заплащане
непредвидени разходи за СМР – подравняване, оформяне и изпълнение на
път до БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2, както и водочерпене с помпа - БПС8,
БПС6, БПС4 и БПС2, за което и във връзка с чл.4, ал.3 от Договора с рег. №
245 от 25.07.2017г. е съставен и констативен протокол от 12.11.2017г.,
подписан от *** на община Хасково – Д. Б. Приложена и приета по делото е
и Заповед № 2 от 12.11.2017г., като с нея се нарежда да се извършат *****.
Въз основа на Протокол № 2 от 12.02.2018г. е съставена фактура №
********** от 19.02.2018г. за сумата 226 643.84 лв. с ДДС, подписана от
страна на ищеца от Д. Б.,*** на Община Хасково, който е наредил плащане на
ответника „Водно строителство – Хасково“ АД с платежни нареждания от
26.02.2018г. и 27.02.2018г. T.e., фактурирана и изплатена от страна на ищеца
Община Хасково на изпълнителя и ответник в настоящото производство
„Водно строителство –Хасково“ АД, гр. Хасково договорената цена за
извършване на СМР била сумата в размер на 379 448,80 лв. без ДДС, или 455
338,56 лв. с ДДС.
10
Няма спор между страните още, че ответницата М. е заемала
длъжността „***„***" в отдел „****“ при дирекция „****“ при Общинска
администрация Хасково, по силата на трудов договор № ***, изменен и
допълнен с 4 бр. допълнителни споразумения, последното от които с №*****.
Според подписаната от ответника М. на 03.07.2017 г. длъжностна
характеристика – раздел 5 „Преки задължения“, на същата е възложено
задължение, включено в службата да осъществява контрол по изпълнението
на договори за ****** и да реализира планираните задачи чрез изпълнение на
всички задължения, произтичащи при осъществяване на инвестиционния
процес – контрол по изпълнението на договорите за възлагане на
строителството и строителния надзор, инвеститорски контрол, въвеждане в
експлоатация; Да участва в качеството на представител на инвеститора при
съставяне на всички актове и протоколи по време на строителството,
включително и приемателната комисия за обекти на ***** общинска
собственост; Да подготвя необходимите изходни данни и задание за
инвестиционно проектиране на **** и съоръжения на обекти общинска
собственост, изготвяне на техническата документация за започване на
процедура по реда на ЗОП и друг.
Със заповед № ФК-10-165/14.02.2019г. Директорът на Агенция
„Държавна финансова инспекция“ /АДФИ/ възложил на главен финансов
инспектор да извърши финансова инспекция на Община Хасково, със задача
проверка за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност при разходването на
предоставените средства с Постановление № 91/11.05.2017г. на
Министерски съвет за финансиране на обект „*****“, в това число спазване
на законодателството в областта на обществените поръчки и изпълнението на
сключените договори. Срокът на проверка е удължаван и проверката е
спирана неколкократно.
На 23.12.2019г. **** М. К. Д. – **** от Пети отдел, дирекция
„Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция,
съставила Акт за начет № 11-04-28/23.12.2019 г., в който установила, че на
Община Хасково е причинена вреда в размер на 51 101,92 лв. с ДДС, като
върху така определения размер следвало да бъде начислена и лихва за
периода 28.02.2018 - 23.12.2019г. и която възлизала на 9 425,47 лв., като
11
пълна имуществена отговорност следвало да се носи от ответниците В. Я. М.
– на основание чл.21, ал.1, т.1 вр. чл.23, т.3, вр. чл.26 от ЗДФИ, а солидарно с
нея следвало да отговоря на основание чл.21, ал.3, вр. чл.23, т.5 от ЗДФИ и
ответника „Водно строителство“ АД.
В акта за начет е била обсъдена и възприета строителнотехническата
експертиза, изготвена от инж. Ца. Вещото лице, след роверка на
представените документи и извършен оглед на место, било установило реално
изпълнените и неизпълнени видове и количества СМР, като в бетоновите
шахти не било изпълнено отводняване и във всичките 4 шахти имало вода по
дъното, в някои от шахтите с дълбочина над 4 см. Поради наличието на вода
по дъното само в една от шахтите било възможно да се влезе. От това
следвало, че не е изпълнена хидроизолация, която ефективно да
възпрепятства проникването на атмосферни води в шахтите. Наличието на
вода разрушавала бетоновата основа на шахтите. По проект била предвидена
хидроизолация, която е актувана и платена. Циментова замазка по шахтите
също не е изпълнена. За всеки кладенец били актувани и платени по 375
куб.м. извозване на строителни отпадъци и земни маси, което правело 1500
куб.м. общо за обекта (за 4-те кладенеца). Такова количество отпадъци било
недействително. Вложените в обекта материали били в пъти по - малко
спрямо актуваните и платени като извозени отпадъци, поради което не било
възможно да се формира такова количество отпадъци. Установени били
неизпълнени работи относно оградите около кладенците. При два от
кладенците изпълнените огради били с по - малка дължина от актуваните и
платени (БПС6 и БПС8). Актувани били непредвидени работи, които реално
не са изпълнявани - подравняване на пътища и отводняване на изкопи.
Естественият терен бил равнинен, затревен и нямало необходимост от
подравняване. Около кладенците били разположени обработваеми земеделски
земи. За отводняване на изкопи били актувани 12 машиносмени (мсм) работа
на помпа или по 3 мсм на кладенец по единична цена 85,00 лв./мсм. За 12 мсм
можело да се източат 691,2 куб.м. вода с помпа 2 л/сек., а с по - мощна помпа
и повече. Изкопите за шахтите били с обем 212 куб.м. и нямало как шахтите
да поемат 691,2 куб.м. вода. Освен това, шахтите не са били запълнени до
горе с дъждовна вода. В метеорологична справка за м.ноември 2017 г. било
посочено, че най - високата стойност на валеж през м.ноември 2017г. е била
37 л/кв.м. като вещото лице е изчислило, че във всяка шахта са попаднали по
12
239 литра вода, което прави 0,24 куб. метра. Това количество можело да се
източи за 2 минути, а не за 3 мсм по 8 часа или общо 24 часа, което правело
1440 минути. Шахтите били със застроена площ 6,46 кв. метра. В
представената справка от НИМХ - филиал Пловдив относно падналите
валежи от дъжд през м.ноември 2017 г. не били посочени количествата валеж
по дати. В заключение на справката било записано, че през периода
състоянието на почвата не било подходящо за СМР - пътно - строителни и
земно - изкопни работи. Подобна метеорологична справка трябвало да
съдържа метеорологични данни - температура на въздуха и количества
валежи, а не заключение кои почви са подходящи за извършване на СМР или
не са подходящи. Относно непредвидените работи била съставена Заповед №
2 от 12.11.2017г., с която се нареждало да се извършат допълнителни изкопи
и насипи за възстановяване на пътищата, да се извърши водочерпене на
залетите изкопи и да се направи ръчен и машинен изкоп за почистване на
свлечени земни маси. Заповедите то време на строителството се вписвали в
заповедната книга на строежа, която трябвало да бъде прошнурована и с
номерирани страници. Тази заповед била издадена в нарушение на ЗУТ и
Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, т е. извън заповедната книга. Освен това, в нея не били
посочени конкретни обстоятелства - какви количества вода е имало в
изкопите, с каква дълбочина са изкопите, на коя дата са паднали валежите и
др. В метеорологичната справка не били посочени количествата валеж по
дати. Актуваните непредвидени работи не били доказани като изпълнени. По
същество същите представлявали временно строителство, каквото
възложителят нямал задължение да плаща. При анализ на одобрения проект,
количествено-стойностните сметки и протоколите обр. 19, и извършения
оглед на място, били установени неизпълнени количества СМР, но актувани и
платени на стойност 42 584,93 лева без ДДС, или 51 101,92 лева с ДДС.
Неизпълнените СМР по вид, количество, единична цена и стойност
били както следва:
1) При актувана и платена ограда от стоманобетонови колове 250/12/12
и 6 реда бодлива тел - 548,80 м., се установи налична ограда на обекта /4 бр.
кладенци/- 519,30 метра или заплатени: 548,80 м. х 44,50 лв./м. = 24 421,60
лв.; следва се за изплащане: 519,30 м. х 44,50 лв./м. = 23 108,85 лв.; изплатени
неоснователно в повече - 29,50 м на стойност 1 312,75 лв. без ДДС или 1
13
575,30 лв. с ДДС;
2) При актувана и платена изработка и монтаж на желязна врата 4 бр. с
размери по проектна документация - 1,80 м. височина и 4,10 м. дължина, на
място са установени 4 бр. врати, с размери - височина 1,50 м. и дължина 4,40
метра или заплатени общо за 4 бр. врати - 5 120,00 лв. /4x 1 280,00 лв. с
размери 4 х (1,80 м х 4,10 м) = 29,52 кв. м./; следва се за заплащане за 4 бр.
врати: 4 577,28 лв. /4 x 1 144,32 лв. с размери 4 х.(1,50 м. х 4,40 м.) = 26,40
кв.м./; изплатени неоснователно в повече 0,424 бр. по ед.цена 1 280,00 лв. на
стойност 542,72 лв. без ДДС или 651,26 лв. с ДДС;
3) Актувано и платено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно 48 кв. м., като на място на обекта за 4 бр. кладенци е
установено минизиране и боядисване на железни конструкции двукратно
общо 42,92 кв. м. - заплатени: 48 кв м. х 7,58 лв./кв. м. = 363,84 лв.; следва се
за изплащане: 42,92 кв. м. х 7,58 лв./кв. м. = 325,33 лв.; изплатени
неоснователно в повече - 5,08 кв.м. по ед.цена 7,58 лв. на стойност 38,51 лева
без ДДС или 46,21 лв. с ДДС;
4) При актувано и платено почистване и натоварване на земни маси и
строителни отпадъци с багер общо 1 500 куб. м. /по 375 куб.м. за всеки един
от 4 -те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки
кладенец или общо 40 куб. Метра - заплатени: 1 500 куб м. х 4,85 лв./куб. м. =
7 275,00 лв.; следва се за изплащане: 40 куб.м. х 4,85 лв./куб. м. = 194,00 лв.;
изплатени неоснователно в повече 1 460 куб.м. по ед.цена 4,85 лв./куб.м. на
стойност 7 081,00 лева без ДДС или 8 497,20 лв. с ДДС;
5) При актуван и платен превоз на земни маси, строителни отпадъци
извън населеното място общо 1 500 куб. м. /по 375 куб.м. за всеки един от 4 -
те кладенци/, са установени реално изпълнени по 10 куб. м. на всеки кладенец
или общо 40 куб. Метра - заплатени: 1 500 куб м. х 12,80 лв./куб. м. = 19
200,00 лв.; следва се за изплащане: 40 куб.м. х 12,80 лв./куб. м. = 512,00 лв.;
изплатени неоснователно в повече - 1 460 куб.м. по ед.цена 12,80 лв./куб.м. на
стойност 18 688,00 лева без ДДС или 22 425,60 лв. с ДДС;
6) Актувана и платена е циментова замазка за закрити резервоари 2
пласта по 2 см - общо 128 кв.м. /за 4 бр. кладенци по 32 кв. м./, като на място е
установено, че реално не е изпълнена замаска - заплатени: 128 кв м. х 26,06
лв./кв. м. = 3 335,68 лв.; следва се за изплащане: 0,00 лв., изплатени
14
неоснователно в повече - 128 кв.м. по ед.цена 26,06 лв./кв.м. на стойност 3
335,68 лева без ДДС или 4 002,82 лв. с ДДС;
7) Актувана и платена хидроизолация от 2 пласта външна - общо 128
кв.м. /за 4 бр. кладенци по 32 кв. м./, като на място е установено, че реално не
е изпълнена хидроизолация от 2 пласта външна - заплатени: 128 кв м. х 60,45
лв./кв. м. = 7 737,60 лв.; следва се за изплащане: 0,00 лв.; изплатени
неоснователно в повече - 128 кв.м. по ед.цена 60,45 лв. на стойност 7737,60
лева без ДДС или 9 285,12 лв. с ДДС;
8) При актувани и платени направа и поставяне на желязно стъпало за 4
бр. кладени /по 10 броя стъпала за единица/, на място са установени
поставени по 7 бр. стъпала на кладенец или заплатени общо за 4 бр. кладенци
/4x1x10 бр. стъпала/- 205,56 лв.; следва се за заплащане за 4 бр. кладенци:
143,89 лв. /4x1x7 бр. стъпала= 35,97 лв./; изплатени неоснователно в повече -
1,2 броя по ед.цена 51,39 лв. на стойност 61,67 лева без ДДС или 74,00 лв. с
ДДС;
9) При актувано и платено минизиране и боядисване на железни
конструкции двукратно 4,2 кв.м. или общо за четирите кладенеца 16,8 кв.м.,
на място е установено 11,76 кв.м. общо за 4-те кладенеца - заплатени: 4,2
кв.м. х 4 бр. кладенци = 16,8 кв.м. х 7,58 лв./бр. = 127,34 лв.; следва се за
изплащане: 2,94 кв.м. х 7,58 лв. х 4 бр. кладенци = 89,12 лв., изплатени
неоснователно в повече - 5,04 кв.м. по ед.цена 7,58 лв. на стойност 38,20 лева
без ДДС или 45,85 лв. с ДДС;
10) Актувано е и платено подравняване, оформяне и изпълнение на път
до БПС8, БПС6, ЕПС4 и БПС2 - 360 кв. м. х 7,56 лв./кв.м., като на място е
установено, че реално не е изпълнено подравняване, оформяне и изпълнение
на път до БПС8, БПС6, БПС4 и БПС2 - заплатени: 360 кв.м. х 7,56 лв./бр. = 2
721,60 лв.; не се следва изплащане; изплатени неоснователно в повече - 360
кв.м. по ед.цена 7,56 лв. на стойност 2 721,60 лева без ДДС или 3 265,92 лв. с
ДДС;
11) Актувано е и платено водочерпене с помпа - БПС8, БПС6, БПС4 и
БПС2 - 12 мсм по ед.цена 85,60 лв. на стойност 1 027,20 лева общо за 4 -те
кладенци, като на място е установено, че реално не е изпълнено водочерпене с
помпа на кладенците - заплатени: 12 мсм. х 85,60 лв. = 1 027,20 лв.; не се
следва изплащане; изплатени неоснователно в повече - 12 мсм. по ед.цена
15
85,60 лв. на стойност 1 027,20 лева без ДДС или 1 232,64 лв. с ДДС. Така
общата стойност на неизпълнените СМР възлизала на 42 584,93 лв. без ДДС
или 51101,92 лв. с ДДС. От извършената фактическа проверка на място и
замервания на изпълнените СМР по процесния обект от вещото лице за
съпоставени действително изпълнените видове, количества и стойности на
СМР, с актуваните и приети такива съгласно съставените протоколи №1 от
06.11.2017 г. /обр. 19/ и №2 от 12.02.2018 г. /обр. 19/ за изпълнени фактически
количества СМР на обекта, с приложени към тях подробни количествени
сметки и анализни цени за непредвидените СМР, с които са приети за
завършени и са заплатени работи на обща стойност 379 448,80 лв. без ДДС,
или 455 338,56 лв. с ДДС било установено и възприето в акта за начет, че
извършените СМР са актувани и приети с Протокол №1 от 06.11.2017 г. /обр.
19/ на стойност 190 578,93 лв. без ДДС или 228 694,72 лв. с ДДС и с Протокол
№2 /обр.19/ от 12.02.2018 г. на стойност 188 869,87 лв. без ДДС или 226
643,84 лв. с ДДС, подписани за възложителя от страна на лицето
изпълняващо инвеститорски контрол – ответникът инж. М., за изпълнителя от
техническия ръководител на обекта - инж. Петров и за строителния надзор от
управителя на „Радев – 06“ ЕООД инж. Радева. Общо били актувани СМР с
двата протокола обр.19 на стойност 379 448,80 лв. без ДДС или 455 338,56 лв.
с ДДС, в които били включени непредвидени разходи в размер 3 748,80 лв.
без ДДС или 4 498,56 лв. с ДДС, реално изпълнените СМР по актувани цени
били на стойност 336 863,87 лв. без ДДС или 404 236,64 лв. с ДДС, а
неизпълнените количества СМР, но актувани и платени възлизали на
стойност 42 584,93 лева без ДДС или 51 101,92 лева с ДДС.
В акта за начет е било прието, че М., като лице упражняващо
инвеститорски контрол на обекта, била приела видовете, количествено и
стойностно изпълнените и отчетени СМР, като лично е подписала два броя
протоколи образец 19, на основание на които възложителят Община Хасково
е заплатила на изпълнителя общо 455 338,56 лв. с ДДС, в т.ч. и неоснователно
актуваните СМР в размер на 51 101,92 лв. с ДДС. Направен е извод, че тя
осъзнавала, че така дава на инвеститора основание да претендира от
възложителя заплащане на тяхната стойност като е предвиждала
вредоносните последици от действията си, изразяващи се в изплащане в полза
на изпълнителя на недължими суми за неизпълнени СМР. Тъй като
ответникът „Водно строителство“ АД бил получил посочената сума,
16
отговорността му следвало да се ангажира наред с тази на М. при условията
на солидарност. Актът за начет бил връчен на ответниците като и двамата са
депозирали възражения, с които възразили срещу констатациите и изводите в
акта. ***** Д. излязла със заключение за неоснователност на възраженията и
потвърдила фактическите констатации, отразени в него. Възраженията не
били приети за основателни и в становище от 03.06.2020г. на комисията по
чл. 49 ал. 1 от ППЗДФИ.
Ищецът Община Хасково упражнила субективното си и подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
ответниците за сумите: 51 101.92 лева – главница; 9 425.47 лв. – законна
лихва за периода от 28.02.2018г. до 23.12.2019г., основаващи се на Акт за
начет № 11-04-28/23.12.2019 г., издаден от **** от Пети отдел, дирекция
„Инспекционна дейност" към Агенция за държавна финансова инспекция
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 13.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски в
размер на 1210.55 лева за заплатена държавна такса и 150 лева –
възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт, за които суми била
издадена Заповед за изпълнение № 260049/15.01.2021г. по ч.гр.д. № 73/2021г.
по описа на Районен съд Хасково. В едномесечния срок от връчване на
заповедта, са постъпили възражения и от двамата солидарни длъжници. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът – Община Хасково е предявил против
ответниците настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа
експертиза се установява, че извършеното почистване, натоварване и
извозване на земни маси и строителни отпадъци от 1500 куб.м не се отнася за
такива, образувани и натрупани по време на строителството, а е било
необходимо да се извърши преди и при започвани изпълнението на СМР, за
да се осигури достъпа и изпълнението на видовете работи в санитарно-
охранителните зони /СОЗ/. За осигуряване на достъпа и изпълнението на СМР
се е налагало извозването на земни маси и строителни отпадъци от 1500
куб.м. Била положена циментова замазка и хидроизолация от външните стени
на шахтите при всеки сондажен кладенец, което се установявало чрез оглед
на откритите части и със съставянето на акт обр. 12 за т.нар. „скрити“ работи
или за частите, които се закриват; че положените в шахтите железни стъпала,
17
въпреки че са по-малко на брой от предвидените по проект, осигуряват
нормален достъп в шахтите. Вещото лице не установило актувани и платени,
но изцяло неизпълнени СМР. Различията между изпълнените СМР с
актуваните и заплатени СМР били относно ограда от ст.бетонови колове, при
която в повече била платена сумата 1 234,87 лв. /27.75 м ограда х 44.50лв./,
платено в повече желязно стъпало 1.2 х 51.39лв. = 61.67 лв., платена в повече
желязна врата за 542.72 лв. Т.е., съгласно заключението на експерта, общо
актуваните и платени в повече СМР възлизали на стойност 1839.26 лв. без
ДДС. Като краен извод вещото лице извело липса на актувани и платени по-
малко от действително извършените СМР (при минизиране и боядисване на
железни конструкции – при врати и при шахти), чиято стойност възлизала на
54,57 лв. без ДДС.
Въззивния съд, в този си състав, също кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно изготвено, без да оставят
впечатления за пристрастност у съда.
Спорният момент в настоящия казус се свежда до това, дали
отговорността на ответницата М. следва да бъде ангажираната по реда на чл.
21 от ЗДФИ, съответно притежава ли особените качества в хипотеза от
изчерпателно посочените в чл. 23, т. 1 – 4 от ЗДФИ.
Районният съд е положил усилия, за да установи в пълна степен
фактическата обстановка по делото и е направил изводи от правна страна,
които покриват законоустановените стандарти.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство за установяване съществуването на спорните
вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи
съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора,
решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на
кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.
Районният съд е сезиран с редовна искова молба от заявителя-ищец в
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е
допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото
производство и посоченото в заявлението вземане. Предявените от ищеца
обективно и субективно кумулативно съединени искове са с правно
18
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, вр. чл. 23 и чл. 26
от ЗДФИ и касаят акт за начет.
В настоящото производство фактическите констатации в акта за начет
се считат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. С
представянето на такъв акт ищецът изпълнява задължението си за доказване
на съдържащите се в акта обстоятелства, които обосновават издаването му и
не е необходимо да ангажира други доказателства за тях. Респективно,
ответникът следва при условията на пълно и главно доказване, да обори
осъществяването на фактите, обосноваващи отговорността му, по начина,
отразен в акта за начет.
Както районният съд правилно е отбелязал, правната доктрина приема,
че имуществената отговорност по чл. 21 от ЗДФИ е специална и почива на
общия принцип на деликта да не се вреди другиму. В тази връзка,
отговорността в това производство следва да се ангажира само на тези лица,
които имат качеството на отчетник, попадащ в една от категориите по чл. 23,
т. 1-4 от ЗДФИ. Правната доктрина откроява две категории отчетници по чл.
23 от ЗДИФ, а именно (i) преки отчетници, които получават, събират,
съхраняват, разходват или отчитат имущество, поверено им с оглед
длъжността им (чл. 23, т. 1 от ЗДФИ); (ii) фактически отчетници, които
упражняват предварителен или текущ контрол върху преките отчетници (чл.
23, т. 2 от ЗДФИ) или контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност (чл. 23, т. 3 от ЗДФИ); (iii) лицата, заемащи ръководни
длъжност (чл. 23, т. 4 от ЗДФИ).
На база изложеното и служебните задължения на ответницата М.,
описани в подписаната от нея длъжността характеристика, районният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че в настоящото
производство не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата М.,
тъй като очертаните в длъжностната характеристика задължения не
покриват характеристиките на никоя от хипотезите на отчетници, изложени в
чл. 23 от ЗДФИ, още по-малко пък хипотезата на чл. 23, т. 3 от ЗДФИ.
Длъжностната характеристика на ответницата М. не предвижда същата да
упражнява контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната
дейност на Община Хасково. Както е посочено в длъжностната
характеристика, същата взема решения самостоятелно единствено по
19
отношение на техническата преценка, докато по отношение на финансови
въпроси – след одобрение от директор на друга дирекция. Преките
задължения, вече посочени по-горе, не могат да обусловят, че същата е
упражнявала контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната
дейност. Напротив, на М. е било възложено да осъществява единствено
контрол в сферата на техническа преценка.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд още, че по
делото не се доказва вината на ответницата М., в светлината на законовите
изисквания на чл. 21, ал. 1, т.1 от ЗДФИ. При деликтната отговорност, е
налице оборима презумпция за вината, като съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
вината в гражданското производство се предполага до доказване на
противното. В съдебна практика, Върховният касационен съд на РБ
възприема становището, съобразно цитираната от районния съд съдебна
практика, е извел, че се презюмира само небрежността като форма на вина.
Т.е., в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване вината на ответницата М., при форма на вината умисъл (пряк или
евентуален). Такова доказване не е проведено в настоящото производство,
поради което и изводите от правна страна на състава на първоинстанционния
съд са правилни.
Доколкото по отношение на М. е прието, че същата не е причинител на
вредата, законосъобразно е отхвърлен и главният иск спрямо ответното
дружество „Водно строителство“ АД, тъй като не са налице основанията по
чл. 21, ал. 3, вр. чл. 23, т. 5 от ЗДФИ за ангажирате на отговорността на
дружеството.
Всичко гореизложено води до несъмнения извод на въззивния съд, че
правилно и законосъобразно са били отхвърлени субективно съединените
главни искове, което обуславя и неоснователността на акцесорните такива за
лихви.
Поради неоснователността на въззивната жалба, първоинстанционното
решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната
жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да се
възложат сторените от въззиваемата страна разноски в производството пред
настоящата инстанция. Съгласно представените списъци на разноските по чл.
20
80 от ГПК, ответницата В. Я. М. претендира разноски в размер на 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и ответникът „Водно
строителство“ АД претендира разноски в размер на 1 600 лв., представляващи
разноски за адвокатски хонорар. Претендираните размери на разноските се
установяват от представените договор за правна защита и съдействие, като
същите служат и за разписка за действителното заплащане на адвокатския
хонорар по всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/14.01.2022 г., постановено от РС
– Хасково по гр.д. № 595/2021 г.
ОСЪЖДА Община Хасково, с Булстат *********, гр. Хасково, пл..
„Общински“ № 1, представлявана от **** С. Н. Д., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на В. Я. М., с ЕГН **********, с адрес ****** сумата от
500 /петстотин/ лева, представляващи сторени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Хасково, с Булстат *********, гр. Хасково, пл..
„Общински“ № 1, представлявана от **** С. Н. Д., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на „Водно строителство“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Г.С. Раковски“ № 1,
представлявано от С. Д. П. сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева ,
представляващи сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21
22