№ 3455
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20202158 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 79933/18 г., СРС, ГО, 56 с-
в ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, е
per. N ******* чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, ЕИК: *******, срещу П. Е. Н., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ******* искове е правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. е чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 140,44 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит N CREX - 13151923/02.04.2019 г., договорна
възнаградителна лихва в размер на 12,20 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 05.04.2017 г. и
мораторна лихва в размер на 12,14 лв. за периода от 05.12.2016 г. до 11.10.2017 г.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, е per. N ******* чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“,
клон България, ЕИК: *******, да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на СРС сумата
в размер на 200 лв., представляваща платен от бюджета на съда депозит за съдебно -
счетоводната експертиза.
Постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се обжалва постановеното решение
като неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че процесният договор е
недействителен,поради несъответствие с императивни разпоредби на ЗПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.
1
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Неоснователно е възражението на ищеца,че неправилно съдът приел,че процесният
договор е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен /чл. 22 ЗПК/. Цитираните разпоредби
са императивни материалноправни норми и за приложението им съдът следи служебно /ТР
No 1/2013 г. по т. д. No 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
СРС правилно е приел, че договорът за кредит съдържа част от
информацията,посочена в т.9 и 10 на чл.11 ЗПК-посочен е годишен лихвен процент-29.15 %
;общата сума дължима от потребителя,изчислена към момента на сключване на договора-
305.28 лв.;годишен процент на разходите-33.38 %.
Уговорката за лихвения процент, която се съдържа в процесния договор за заем, не
съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК- не е посочен текущия /месечния/
лихвен процент, с който се олихвява кредита. Освен това не са посочени и условията за
прилагането му - показателите, по които се формира ГЛП като основен лихвен процент, и
съответните надбавки към него, както и условията и процедурите за промяна на лихвения
процент по кредита. Тъй като уговорката за лихвения процент, съдържаща се в договора за
паричен заем, е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, то договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК /поради противоречие с
конкретни императивни разпоредби на ЗПК/.
А доколкото в договора липсва информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК/, както и методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.
33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК/, то договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и поради противоречие с конкретните императивни разпоредби на
чл. 11, ал. 1, т. 20 и т. 9а ЗПК.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд,поради което то трябва да бъде потвърдено .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202158 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 79933/18 г.,
2
СРС, ГО, 56 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3