Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 12.05.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1958/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.С.В.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-003422/28.10.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от същия закон му били наложени наказания “Глоба” в размер на 100.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Жалбоподателя моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява законен или упълномощен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушенията.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2020 г., жалб. В.В. управлявал лек автомобил “Ситроен Немо” с рег.№  Р 43 17 ВТ. Около 11.14 ч. жалбоподателя влязъл с управляваният от него автомобил на паркинга на Централен Общински пазар-Русе и се насочил към празно паркомясто за паркиране. В съседно паркомясто, вдясно, малко преди това свид. П.К. бил паркирал лек автомобил „Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ и все още бил в автомобила. В момента, в който жалб.В. захождал с ляв завой, напред към свободното паркомясто, свид. К. усетил, че автомобила му се заклатил и приел, че опитващият да паркира В. е ударил автомобила му. В този момент последният преценил, че няма достатъчно място да паркира безопасно, дал на заден ход изнесъл се от паркомястото и напуснал паркинга на пазара. Свид. П.К. огледал автомобила си и видял охлузвания по лявата част на задната броня и по лявата задна врата. Веднага след това подал сигнал по телефона до органите на МВР. На мястото били изпратени свид. А.Д. и К. К. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. К. им обяснил какво се е случило, след което Д. огледал автомобила му и също възприел охлузванията в лявата част. След това Д. изгледал видеозапис от камерите за видеонаблюдение на ЦОП-Русе като установил, че на тях не се вижда удара между двете превозни средства, но също възприел заклащането на л.а.„Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ, в момента, в който с управляваният от него автомобил жалбоподателя навлизал в паркомястото.  По регистрационния номер на л.а.“Ситроен Немо” бил установен водача – жалб. В. и същият бил призован да се яви с автомобила си в Сектор ПП-Русе. При оглед на автомобила, свид. Д. установил следи от протриване по предната му дясна част, като преценил, че следите по двата автомобила отговарят по цвят и разположение да са получени от съприкосновение между тях.

След като установил тези обстоятелства свид. Д. преценил, че жалб.В. е извършил две нарушения – по чл.25, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, поради което му съставил АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатите нарушения, на жалбоподателя В.В., на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв., съответно, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от същия закон му били наложени наказания “Глоба” в размер на 100.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство Съдът назначил автотехническа експертиза, по която вещото лице, след оглед на двата автомобила, запознаване с приобщените от Съда фотокадри на уврежданията им и техническите им характеристики, дал заключение, че следите оставени по л.а.„Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ не са получени след съприкосновение с л.а.“Ситроен Немо” с рег.№ Р 43 17 ВТ, както и, че установените увреждания по двата автомобила не могат да бъдат получени по описаният в протокола за ПТП и съобщаван от свидетелите механизъм.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В същото време обаче, в хода на съдебното производство не се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Доколкото, нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП може да бъде осъществено само от водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, то е необходимо да бъде установено по несъмнен и безспорен начин на първо място, че на инкриминираната дата между двата процесни автомобила е възникнало пътнотранспортно произшествие. Съобразно легалното определение дадено с нормата на §6. т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

От доказателствата по делото се установява, че на 03.10.2020г., жалб.В., с управляван от него л.а.“Ситроен Немо” с рег.№ Р 43 17 ВТ предприел частично навлизане в свободно паркомясто на паркинга на Централен Общински пазар-Русе. В този момент, водачът на паркираният на съседно паркомясто, вдясно, свид.П.К. усетил заклащане на автомобила си и приел, че между двете превозни средства е възникнало съприкосновение. Веднага след това огледал автомобила си и констатирал охлузвания по лявата част на задната броня и по лявата задна врата. Впоследствие, полицейските служители също установили тези охлузвания, както и протривания в предната дясна част на автомобила на жалбоподателя, за които, без да извършат съответните замервания и съпоставяне, приели че са получени от съприкосновение между двата автомобила.

От друга страна обаче, нито свид.К., нито полицейските служители, при оглед на видеозаписите от охранителните камери на ЦОП-Русе, възприели конкретен удар или дори съприкосновение между двете превозни средства, възникнало в процеса на паркиране на автомобила на жалбоподателя. Напротив, установява се от показанията на свид.И. П., който в този момент бил в близост до мястото и възприел опита за паркиране на жалбоподателя, че съприкосновение между двата автомобила не е имало. В тази насока са и обясненията на жалб.В. дадени в хода на съдебното производство.

При това положение е очевидно, че административните органи приели наличието на ПТП в конкретния случай, само въз основа на установеното заклащане на л.а.„Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ в момента на паркирането от страна на жалбоподателя, както и от наличието на следи от протриване по двата автомобила, които приели за съответни и отговарящи да са получени при такова ПТП.

В същото време, в подкрепа на показанията на свид.П. и обясненията на жалбоподателя е и заключението на автотехническата експертиза, която Съдът оценява като достатъчно обоснована, безпристрастна и компетентна. Съобразно заключението на вещото лице, следите оставени по л.а.„Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ не са получени след съприкосновение с л.а.“Ситроен Немо” с рег.№ Р 43 17 ВТ, както и, че установените увреждания по двата автомобила не могат да бъдат получени по описаният в протокола за ПТП и съобщаван от свидетелите механизъм.

Очевидно, в случая не е налице изискуемата от закона степен на безспорност и несъмненост, изведена от съвкупния доказателствен материал, за съществени елементи от състава на юридическият факт „Пътнотранспортно произшествие“, което да е причинено от жалб.В.В.. Респективно, налице е недоказаност и на производното нарушение – това по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

При така изложеното, по мнение на Съда, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за двете нарушения била ангажирана единствено и само въз основа на предположението от страна на административните органи, че същият е причинил ПТП при нарушаване правилата за движение по пътищата, в резултат от което е възникнала съставомерната последица - имуществени вреди по л.а.„Ауди“ с рег. № Р 2250 ВХ.

Безспорно, абсолютно е недопустимо, привличането на едно лице към наказателна отговорност, в това число и административна такава,  да почива само и единствено на предположения и субективни оценки, неподкрепени с съответните доказателства.

С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като отговорността на жалб.В.В. била ангажирана за нарушения, които не е извършил от обективна и субективна страна, поради което следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя В.В. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв.М.Д. ***, на която заплатил хонорар в размер на 400.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и списък на разноските. В хода на съдебните прения, адв. Д. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в пълният му размер, както и сумата от 5.00лв., заплатена от В. за издаване на съдебно удостоверение по делото. Този размер на адвокатското възнаграждение не надвишава определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба, поради което и въпреки своевременното възражение за прекомерност от страна на АНО, Съдът не разполага с правомощие да го коригира.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началник група в Сектор ПП-Русе, част от структурата на Областна Дирекция на МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем Областна Дирекция на МВР-Русе следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В.С.В.,*** разноските по делото - за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300.00 лв. и 5.00лв. за издаване на съдебно удостоверение по делото.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003422/28.10.2020г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на В.С.В.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказания “Глоба” в размер на 100.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Русе, да заплати на В.С.В.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение и за издаване на съдебно удостоверение по делото в размер на 305.00 /триста и пет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                  

Районен съдия :