Р Е Ш Е Н И Е
№235
23.02.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми февруари
две хиляди двадесет и втора
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2207 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 16, ал.1 и чл.215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.Н.Н.,***, против отказ за
издаване на удостоверение за търпимост изх.№ 94-01-24165(1)/10.08.2021г.,
постановен от началник-отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община
Бургас, с който подаденото от него заявление е намерено за недопустимо и е
оставено без разглеждане.
Жалбоподателят
счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушения на
материалния закон и в противоречие с изискванията на ЗУТ и АПК. Твърди, че не е
запознат с постановените заповеди за премахване на обектите и същите не са му
били връчвани като техен собственик. Намира, че в процесния акт липсват мотиви
за отсъствието на предпоставките на и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, което е
нарушение на процесуалните правила, а производството по премахването на
строежите не може да бъде самостоятелно фактическо основание за издаването на
удостоверение за търпимост. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адвокат В.Г. ***, която поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и извършването
на съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на извършените по
делото съдебно-деловодни разноски. Представя писмена защита в която доразвива
тезите си заявявайки, че за процесните обекти са налице условията за търпимост
по § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ
Ответникът
– началник-отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община Бургас, се
представлява в процеса от юрисконсулт С. П., която оспорва жалбата. Представя
административната преписка и ангажира допълнителни писмени доказателства.
Счита, че издадените заповеди за премахване на обектите като незаконни строежи
са пречка за издаването на удостоверение за търпимост на основание чл.27 ал.2,
т.1 от АПК. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Българската държава, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството - София, чрез процесуалния си представител областен управител
на Област - Бургас, оспорва жалбата като неоснователна. В процеса се
представлява от старши юрисконсулт В.Й., която пледира за отхвърлянето й като
счита, че процесните бунгала не са били нанесени на нито един от изготвените
планове за „Лесопарк Росенец“ и за същите не могат да получат постоянен
градоустройствен статут. За тях има заповеди за премахване като незаконни строежи,
като счита мотивите по оспорения акт за правилни. Намира също, че удостоверение
за търпимост не може да бъде издадено в полза на жалбоподателя, защото той не
разполага с никакви вещни права върху обектите и не ги е придобил с надлежен
титул за собственост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 94-01-24165/12.07.2021г.
(л.19), И.Н. *** да му бъде издадено удостоверение за търпимост на бунгала № 3
и № 4, съгласно скица на общината под № 641/03.12.2001г., находящи се в поземлен
имот 07079.831.125 по кадастралната карта на гр.Бургас, местност Отманли,
лесопарк Росенец, УПИ ХVІІ-57, кв.1 по ПУП-ПРЗ, отреден да курортно
строителство с площ от 1090 кв.м.
Към заявлението е представена,
като писмено доказателство, първа страница от договор за покупко-продажба (л.20),
сключен на 20.04.2021г. между Елена Иванова Добрева и Мария Иванова Ангелова,
от една страна като продавачи и И.Н. като купувач. С него те са му продали два
броя бунгала, с № 3 и № 4, съгласно скица № 641/03.12.2001г. на Община
Бургас и с №6 и №7, съгласно окомерна скица на общината за същия имот, описан както
е по заявлението. Продажната цена не става ясна от представената първа страница
на договора. Представени са три разписки, за които не е ясно от кого са
подписани, но в тях две от лицата заявяват, че са получили продажната цена по
договора от 20.04.2021г., а едно – че е получило вещите. Този договор не само е
непълен, но не е сключен в предвидената от закона форма за прехвърляне право на
собственост върху недвижими имоти – нотариален акт, поради което с него не е
настъпил транслативен ефект и жалбоподателят не може да се легитимира като
собственик на двете постройки само на това основание.
Като доказателството е
представена цитираната скица № 641/03.12.2001г. на Община Бургас, в която е
отбелязано, че е за имот пл.№ 6 в Лесопарк Росенец, „Енерго Плевен“, акт за
държавна собственост №119 от 30.11.1995г. В имота са ситуирани осем сгради, две
от които носят № Б-3 и № Б-4. Представена е и втора скица, но информацията по
нея е невъзможно да бъде разчетена. Представена е декларация с нотариална
заверка на подписа, подадена от Елена Иванова Добрева на 12.07.2021г., в която
е декларирала, че бунгала № 3, 4 и 5 по скица № 641/03.12.2001г. са изградени
преди 1987г. Приложени са две снимки на бунгала, върху които ръкописно е
посочено бунгало № 3 и бунгало №4.
Към преписката е приложено писмо
от областен управител на Област - Бургас,
до кмета на Община Бургас, изх.№ 08-00-1056/16.08.2019г., с което във връзка с
провеждана инвентаризация на държавни имоти е поискано да се извърши оглед на поземлен
имот 07079.831.125 по кадастралната карта на гр.Бургас с площ от 1090 кв.м.,
идентичен с УПИ ХVІІ-57, кв.1 по ПУП-ПРЗ, отреден да курортно строителство. В
него са разположени бараки и дървени бунгала с неустановен собственик, за които
държавата не е издавала строителни книжа и не е учредявяла право на строеж.
Счита се, че тези бараки са незаконни строежи и се иска тяхното премахване.
Представени са два констативни
акта под № П-14/15.06.2020г.
и № П-13/15.06.2020г. (л.28 и л.34),
съставени при проверка от двама служители на отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Бургас, с които са установен незакони строежи,
представляващи съответно „Бунгало” (под № 7 в работната окомерна схема на
общината) и „Бунгало” (под № 6 в работната окомерна схема на общината), двете находящи се
в поземлен имот, с идентификатор 07079.831.125 по КК на гр.Бургас, УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП- План за регулация и
застрояване за имоти № 07079.831.15, 07079.831.35, 07079.831.43, 07079.831.57,
07079.831.70, 07079.831.86, 07079.831.87, 07079.831.88, 07079.831.95,
07079.831.98 и 07079.831.99, местност „Отманли“, Лесопарк „Росенец“, землище
квартал „Крайморие“, гр.Бургас.
Констатирано е, че поземленият имот
върху който са разположени двете бунгала е собственост на Българската държава,
като се сочи, че съгласно ПУП- ПРЗ за описаните по-горе имоти, одобрен с решение
на Общински съвет- Бургас, влязъл в сила на 18.06.2013г. и цитирани заповеди на
Община Бургас, Българската държава е определена за собственик на УПИ ХVII-57,
в кв.1 по ПУП-ПРЗ, отреден за „курортно строителство“, с площ от 1090 кв.м.
Сочи се, че липсва одобрен проект за бунгалата, нито е извършвано съгласуване
от контролните органи, липсва учредено право на строеж, нито е издавано
разрешение за строеж, респективно липсва протокол за откриване на строителна
площадка, както и протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Описано е, че при проверката на
място е установено в поземления имот извършването на незаконни строежи – двете
бунгала, изградени от дървена конструкция, с двускатен покрив, с еднакви размери за двете 3,70/3,80
м. и височина 2,70 м., като са трайно закрепени за терена. Според констатациите
на проверяващите служители към момента строежа не е използван, а периода на
изграждане не може да се установи. Установените нарушения се изразяват според
описаното в актовете, в изпълнение на двата строежа в поземлен имот държавна
собственост, без учредено право на строеж, без одобрен инвестиционен проект и
без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби са посочени чл.148, ал.1
от ЗУТ, чл.137, ал.3 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. Двете бунгала са квалифицирани като
строежи от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10,
ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи.
Актовете са съставени в отсъствие на
собственика на строежите към онзи момент, а тъй като са изпълнени от неизвестен
извършител, поради което и не биха могли да бъдат връчени на конкретно лице, са
съобщени по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, чрез поставяне на обекта, както и на
съответното табло за съобщения в ЦАУ“Приморие“, а също така и в интернет-страницата
на Община Бургас, с оглед обективираното в актовете за резултатите от
обявяването на констативните актове (л.33 и л.39).
При така установените факти и обстоятелства,
зам.кметът на Община Бургас, надлежно оправомощен от кмета на общината, издал заповед
№ 1802/21.07.2020г. и заповед № 1803/21.07.2020г. (л.31 и л.37), с които на
основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, наредил премахването на
двете бунгала като незаконни строежи.
В хода на делото ответната страна представи решение №
525/07.04.2021г. по адм.д.№ 1612/2020г. на Административен съд - Бургас,
оставено в сила с решение № 12275/30.11.2021г. по адм.д.№ 7526/2021г. на ВАС, с
което е отхвърлена жалба на праводателите на жалбоподателя – Е. И. Д. и М. И.
А. против заповед № 1799/21.07.2020г. на зам.кмета на Община Бургас за премахването
като незаконен строеж на бунгало № 10 в същия поземлен имот.
Във връзка с подаденото заявление вх.№
94-01-24165/12.07.2021г., с писмо изх.№ 94-01-24165(1)/10.08.2021г. (л.11), началник-отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ на Община Бургас, надлежно оправомощен
от главния архитект на Община Бургас със заповед № 721/17.03.2020г. (л.14),
постановил оспорения в настоящото съдебно производство акт. С него уведомил И.Н.,
че с писмото на областния управител изх.№ 08-00-1056/16.08.2019г. е започнала
процедурата по констатиране на незаконно строителство. Съгласно изготвена
работна окомерна скица двете посочени от жалбоподателя бунгало № 3 и бунгало № 4
по скица № 641/03.12.2001г., отговарят съответно на бунгало № 7 и бунгало № 6,
за които са издадени гореописаните констативни актове и заповеди за премахване,
които са влезли в сила. Тези заповеди са счетени за абсолютна пречка за
провеждане на производство по издаване на удостоверение за търпимост за същите
строежи по аргумент от чл.27, ал.2, т.1 от АПК, защото въпросите за незаконността
на строежите са разрешение окончателно с влезлите сила административни актове. Поради
това органът е счел, че отправеното искане за издаване на удостоверение за
търпимост е недопустимо и го е оставил без разглеждане.
От известие за доставяне ИД PS 8000 02N0LO N
(л139) се установява, че писмото е връчено на жалбоподателя на 21.08.2021г., а
жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор (л.10) на 03.09.2021г.
По искане на жалбоподателя беше
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от вещото лице С.И.. В
заключението си експертът след оглед на място и преглед на действалите за
територията планове е установил, че бунгала № 3 и 4 по скица №
641/03.12.2001г., отговарят на бунгала № 6 и 7 по схемата от 14.05.2020г. на
Община Бургас. Представил е цветни снимки на двата обекта и е посочил че двете
бунгала имат сходни размери и конструкции. Те представляват дървена носеща
конструкция, дървени колони с размери 8/8 см., насадени върху стоманобетонова
плоча с дебелина 25 см. с монтажна връзка (метална планка/фиксатор), с
двуссатен покрив – дървени покривни ферми и покритие от етернит. Стените са
дървени, подът – циментова замазка върху бетонната основа. Има ел.инсталация,
но не и ВиК-инсталация. Годината на построяване е приблизително 70-те години на
миналия век. Предвид прикрепването на двете бунгала към земята, те не могат да
се принесат в цялост без основата на друго място и представляват строежи. По
отношение на действалите през годините планове за територията където се намират
процесните бунгала вещото лице е посочило, че за периода 1928-1968г. същата от
закелевяла гора е станала парк „Росенец“, като е предадена за управление на
общината и изключена от горския фонд. По топографогеодезическия план на
Лесопарк Отманлий, зона Хижи от декември 1970г., процесната територия е извън
границите му. В кадастралния план на Лесопарк „Росенец“ от 1988г. процесните
постройки не са нанесени. Те не са нанесени и на кадастралния, регулационен и
застроителен план от 1990г. През 2009г. е приета кадастралната карта на
гр.Бургас при което за мястото където се намират бунгалата е отреден поземлен
имот 07079.831.57, неурегулиран. През 2013г. е приет ПУП и се обособяват 18
нови УПИ в два нови квартала, като един от тях е УПИ ХVII-57, отреден за
„курортно строителство“. Същата година е изменена и кадастралната карта с
образуването на новия имот 07079.831.125 Бургас с площ от 1090 кв.м. Видно от
комбинираната скица, процесните постройки не са отразени на никой от тези
планове и карти. За тях вещото лице не е открило строителни книжа. Скица №
641/03.12.2001г., приложена по делото е записана като издадена по кадастралния,
регулационен и застроителен план от 1990г. Тя обаче съдържа сгради които на
плана липсват.
По делото е представен акт за
частна държавна собственост № 5689/11.11.2011г., с който е актуван поземлен
имот 07079.831.57 (л.84). Представени са и други актове за държавна
собственост, но видно от съдържанието те по никакъв начин не могат да се
свържат с процесните бунгала.
Единствено в представен отговор
от „ЧЕЗ Разпределение България“АД изх.№ СП-ПОС-12572(1)/19.11.2021г., издаден
след връчено съдебно удостоверение на жалбоподателя по настоящото дело, е посочено
че това дружество в качеството му на правоприемник на „Електроразпределение
Плевен“ЕАД не разполага със строителни и други книжа по отношение на процесните
бунгала. Водените счетоводни регистри от „Електроразпределение Плевен“ЕАД са
съдържали като активи 6 бр. дървени бараки (бунгала) в парк Росенец, гр.Бургас,
които са заведени през 1992г. и бракувани и отписани през месец август 2004г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
С оглед на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, включително компетентност на органа, който го е издал.
Оспореният акт е постановен в писмена форма и в него,
макар и некоректно, са посочени правни и фактически основания.
Той е издаден от компетентен административен орган – началник-отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ на Община Бургас, упълномощен с т.ІІ.6
от заповед № 721/17.03.2020г. на главния архитект на Община Бургас да се
произнася по искания за издаване на удостоверения за търпимост.
По горните съображения, не са налице основания за
отмяна или обявяване на нищожност по реда на чл.146, т.1 и 2 от АПК.
Актът обаче е незаконосъобразен, като постановен при
съществено процесуално нарушение и при несъответствие с материалния закон,
основания за отмяна съгласно чл.146, т.3 и 4 от АПК по следните съображения:
Съгласно първата алинея на общата разпоредба на чл.56
от АПК, производството се прекратява по искане на страната, по чиято инициатива
то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Втората алинея на този
член препраща към чл.30, ал.1 и 2 от АПК като дава възможност за прекратяване
на производството в случай, че са били налице недостатъци на искането, които
заявителят не е отстранил в указания му от административния орган тридневен
срок.
Освен това, текстът на чл.56, ал.1 в края, в частта му
„ако в закон е предвидено друго“ предвижда основание за прекратяване на
производството и при наличие на друго конкретно предвидено в закон основание,
т.е. във връзка с друга конкретна правна норма.
При всички случаи административният орган, който е
компетентен да се произнесе по направеното искане е компетентен да провери
неговата допустимост и съгласно чл.56, ал.1 от АПК, да прекрати производството
при наличие на някое от основанията за недопустимост по чл.27, ал.2 от АПК, а именно: 1.Влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни; 2.Висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата
страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3.Наличие на
въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без
предварителното решаване на този въпрос; 4.Липса на дееспособност на гражданите
и процесуална правоспособност на организациите; 5.Липса на правен интерес на
заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6.Наличие на други
специални изисквания, установени със закон.
При издаването на процесния акт ответният
административен орган е преценил, че наличието на заповед № 1802/21.07.2020г. и
заповед № 1803/21.07.2020г. от зам.кмета на Община Бургас, за премахването на
строежите за които сега се иска издаването на удостоверение за търпимост, представлява
процесуална пречка по чл.27 ал.2, т.1 от АПК. Този негов извод е направен в
противоречие със закона, защото посочената разпоредба предписва недопустимост
когато е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни. Заповедта за премахване на незаконен строеж има различен предмет от
удостоверението за търпимост, макар при издаването й да нужно да се направи
преценка и за търпимостта на съответния строеж. Това частично съвпадение обаче
не означава еднакъв предмет на двете съвсем различни производства. Разпоредбата
на чл.27 ал.2, т.1 от АПК е категорична. Тя изисква идентичност на предмета и
като норма публичното право не може да се тълкува разширително. Още на по-голямо
основание процесният акт противоречи и на втората част от тази норма –
идентичност на страните. Заповед № 1802/21.07.2020г. и заповед №
1803/21.07.2020г. са издадени в производства срещу неизвестен извършител, поради
което настоящият жалбоподател изобщо не е бил страна по тях, за да бъде
обвързан с резултата им.
Установената от съда незаконосъобразност на преценката
на началник-отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община Бургас за
недопустимост на подаденото заявление за издаване на удостоверение за търпимост,
налага отмяната на отказа за разглеждането му същество и връщане на органа за
произнасяне.
При новото произнася органът следва да има предвид, че
съгласно §
16, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
За да е приложима посочената разпоредба
е необходимо посочените условия да са налице кумулативно, а именно:
1.Строежът
да е изграден до 7 април 1987г. – съдът намира, че следва да се извърши
преценка за този факт с оглед посочването от вещото лице, че бунгалата са
строени през 70-те години на миналия век и посоченото в писмото на „ЧЕЗ
Разпределение България“АД, че са заведени през 1992г.
2.За
строежите да липсват строителни книжа – този факт не е спорен между страните.
3.Да са допустими
по действащите подробни градоустройствени планове – към посочения период на
изграждане не е имало действащ подробен устройствен план. Съгласно действащите
към момента на изграждането на процесните обекти Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ)
и Правилник за приложението му (ППЗПИНМ)
планирането
в страната се извършва посредством градоустройствени планове. Данни за такъв план е посочен от вещото лице. Следва да се
прецени дали са приложими чл.108,ал.1, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.246,ал.1 от
ППЗТСУ(отм.) и чл.168, ал.1 от Наредба №5/1977г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм.), предвид факта, че ППЗТСУ е приет с
ПМС №31/09.07.1973 г., обн., ДВ, бр. 62/07.08.1973г.
4.Да са
допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно нормите на ЗУТ.
4.1.Да се прецени
дали процесните обекти са допустими по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им в хипотезата, когато застрояването е допустимо
съгласно §181, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.), като видът, размерът и разположението на
строежите се определя с приетите на основание чл.52 от ЗПИНМ (отм.) Строителни
правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм). Да се прецени
дали описаните бунгала са изградени в изпълнение на §104а, ал.2 във връзка с
ал.1 от СПНИНМ (отм.), тъй като са построени без строително разрешение, издадено
въз основа на типов проект. Дали постройките не са в противоречие и с
изискванията на §97 във връзка с §104а, ал.1 от СПНИНМ, според които летните
постройки в имоти, подходящи за летовищно ползване, не могат да имат бетонни
или железобетонни основи и стени или железни конструкции. (вж. решение
№9966/21.07.2020г. по адм.д.№ 1125/2020г на ВАС.)
4.2. Да се прецени дали процесните обекти
са допустими по правилата и нормативите съгласно нормите на ЗУТ, където следва
да бъдат преценени и постановените заповеди за премахването им.
Следва да се има
предвид и че съгласно трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на
§ 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от
26.11.2012г. е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на
§ 16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като
въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“. Разпоредбата е
относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001г. – датата на обнародване
на ЗУТ, до 31.03.2001г. – влизането му в сила. Поради това се налага преценка
дали изобщо процесните бунгала са били изградени в този период, с оглед
установеното от вещото лице.
Органът следва да има предвид и
че жалбоподателят не е собственик нито на поземления имот който е държавна
собственост, нито на постройките. Дори да се приеме, че процесните сгради са
търпими, удостоверение за търпимост може да бъде издадено в полза на собственика,
а такива доказателства не са представени от жалбоподателя. Същият не разполага
с никакви вещни права, нито върху терена – поземления имот върху който са
изградени бунгалата, нито върху самите постройки, защото не ги е придобил с
надлежен титул за собственост – нотариален акт. Договорът за покупката им
освен, че е непълен, не е сключен в изискуемата от закона форма, поради което
не е настъпил целения с него транслативен ефект.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа за
издаване на удостоверение за търпимост изх.№ 94-01-24165(1)/10.08.2021г.,
постановен от началник-отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община
Бургас, с който подаденото заявление вх.№ 94-01-24165/12.07.2021г. от И.Н.Н.,***
е намерено за недопустимо и е оставено без разглеждане, като ВРЪЩА преписката на административния
орган за произнасяне по същество по заявлението при спазване указанията на
съда.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: