№ 8614
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110120654 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Л. В. К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата в размер на 691 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се гр. София,
ул. „д-р Петър Берон“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 13, аб. № 133955, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.11.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 116,02 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 27.10.2021 г., сумата в размер на 59,43 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.11.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата в размер на 11,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65621/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период
не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. К., но
в подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК е изразено становище за неоснователност на
претенциите на ищеца поради липса на твърдяната облигационна връзка за доставка на
топлинна енергия в процесния имот, като е оспорен и размерът на претендираните вземания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
1
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответникът да е
притежавал право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване,
съответно да се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия през исковия период. За установяване на тези обстоятелства ищецът се позовава на
представен препис на искова молба за делба на недвижим имот, както и саморъчно
завещание, които обаче по никакъв начин не установяват нито правото на собственост на
ответника върху процесния имот, нито праводателят на ответника да е бил собственик на
имота. Нещо повече - в постъпилите по искане не ищеца писма от Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“ и от район „Средец“ при Столична община
изрично се сочи, че в архива на последната не се съхранява продажна преписка, нито
разполага с информация за разпоредителни сделки с общински имоти, извършени на адреса
на процесния имот. При направено изрично оспорване от ответника относно наличието на
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно
и главно доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е
осъществено. Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на
тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения
правопораждащ претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, като искът за главница за
потребена топлинна енергия бъде отхвърлен изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за обезщетение за забава, поради което
същите също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но поради липсата на претенция и данни за направени такива, разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
2
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Л. В. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „д-р Петър
Берон“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 13, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 691 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се гр. София,
ул. „д-р Петър Берон“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 13, аб. № 133955, ведно със законната лихва от
17.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 116,02 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., сумата в размер на 59,43 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането и
сумата в размер на 11,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65621/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3