РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Бургас, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500780 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на К. С. В.,
ищец по предявения иск, чрез адв. Стоянов, срещу Решение №8/09.02.23г.,
постановено по гр.д.№295/22г. по описа на Районен съд Царево, с което са отхвърлени
исковете на въззивницата против П. Д. К., с които се претендира обявяване за
окончателен, сключения на 31.05.2022 г. предварителен договор за замяна на
недвижими имоти с движима вещ, с предмет прехвърлянето на следните недвижими
имоти от ответницата на ищцата, а именно:
- за 47,50/640 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 58356.506.196
по КККР на гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-
18- 106/09.12.2008 г. на изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: 640
кв.м., с адрес на поземления имот: с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м./
номер по предходен план: 284, квартал: 19, парцел: VIII, при съседи на поземления
имот: ПИ с №№ 58356.506.198, 58356.506.200, 58356.506.195, 58356.506.192,
58356.506.189, 58356.506.191 и 58356.506.197,
- за 1/9 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 58356.503.131 по КККР на
гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
106/09.12.2008 г. на директор на АК, с площ на имота по скица: 3375 кв.м., с адрес на
поземления имот: с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м./ номер по предходен план:
461А, квартал: 49, при съседи на поземления имот: ПИ с №№ 58356.503.124,
58356.503.503, 58356.503.129, 58356.503.1 и 58356.503.130,
- за 1/8 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 58356.503.50 по КККР на
гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-106/
1
09.12.2008 г. на изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: 1735 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
средно застрояване /от 10 м. до 15 м./, квартал: 49Б, парцел: XIII, при съседи на
поземления имот: ПИ с №№ 58356.503.155, 58356.503.429, 58356.503.156,
58356.503.157, 58356.503.153, 58356.503.154, срещу поетото и изпълнено задължение
от ищцата да прехвърли на ответницата следната движима вещ, а именно: Климатична
система „Мидея“ 12, която ищцата К. С. В. притежава, съгласно фактура №
10697/30.05.2022 г. изд. от „Асек Клима“ ЕООД, ЕИК *********;
- за осъждане на ответницата, да заплати на ищцата, неустойка в размер на
20000.00 лв. съгласно чл. 9 от подписания между страните предварителен договор за
замяна на недвижими имоти с движима вещ, ведно с лихвата за забава от датата на
исковата молба-29.07.2022 год. до окончателното изплащане на вземането.
Въззивницата изразява несъгласие с изводите на съда, основани на ТР
№1/27.04.22г. по т.д.№1/20г., относно служебното изследване валидността на
договора, в контекста на законовия принцип по чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето и
фактите по делото – валиден договор, по който ищцата е изпълнила задълженията си и
липса на оспорване на иска от ответницата. Според въззивницата с процесната сделка
не се накърняват чужди права, същата е сключена между майка и дъщеря, поради което
не се търси точна равенство в стойността на престациите и не се разминават
имуществените отношения.
Въззивницата оспорва извода на съда за нищожност на сделката, поради
противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на престациите, основани на
справка в интернет страница, а не въз основа на реално сключени сделки и представени
в тази връзка доказателства, за което не са дадени указания на ищцата – развива
подробни съображения. Намира, че доколкото ответницата е съсобственик с много
други лица на имота, делбата на същия би била сложна и скъпа, което следва да се има
предвид при определяне стойността на прехвърляното от нея имущество.
Въззивницата оспорва извода на съда за нищожност на сделката, поради
противоречие с добрите нрави – със замяната се прикрива дарение; излага
съображения, че не е налице необходимост от прикриване на дарение, предвид това, че
ответницата е дарила през 2004г. на другата си дъщеря апартамент в ***. Според
въззивницата, уговорената между страните неустойка не сочи на прикриване на
дарение; дори да се приеме, че е невалидна, това не води до недействителност на целия
договор.
Въззивницата изследва предпоставките на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и
въпросите, които съдът трябва да изследва, за да го уважи, за да обоснове извод, че в
случая те са налице, а съдът е излязъл извън принципа на диспозитивното начало и
въпреки липсата на насрещни възражения от ответника е направил изводи за
нищожност на сделката, в нарушение на чл.7 ГПК и е превишил правомощията си,
очертани в чл.146 ГПК.
Въззиваемата - ответник П. Д. К. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните,
обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно сключен на 31.05.2022 г. предварителен договор за замяна на недвижими
имоти с движима вещ, с който ответницата се е задължила да прехвърли на ищцата
следните недвижими имоти, находящи се в гр.Приморско, Бургаска област:
- 47,50/ 640 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.506.196 по
КККР на гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, с площ по скица: 640 кв.м., с
адрес на поземления имот: гр. Приморско, ул. „Трети Март“ № 48, с трайно
2
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно
застрояване;
- 1/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.131 по КККР на гр.
Приморско, с площ на имота по скица: 3375 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.
Приморско, ул. „Трети Март“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
с начин на трайно ползване: средно застрояване;
- 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.50 по КККР на гр.
Приморско, с площ на имота по скица: 1735 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.
Приморско, ул. „Перун“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с
начин на трайно ползване: средно застрояване. В замяна на гореописаните имоти,
ответницата се е задължила да прехвърли на ищцата движима вещ, а именно:
Климатична система „Мидея“ 12, която ищцата К. С. В. притежава, съгласно фактура
№ 10697/ 30.05.2022 г. изд. от „Асек Клима“ ЕООД, ЕИК *********. Страните са
уговорили при неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор,
ответницата, да заплати на ищцата неустойка в размер на 20 000,00 лв.
Съдът е установил, че в уговорения срок не е сключен окончателен договор.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение н тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе предвид твърденията на страните, събраните доказателства и като
съобрази закона намира, че същото като краен резултат е правилно и законосъобразно.
Мотивите на съда, досежно нищожност на процесния договор, поради накърняване на
добрите нрави, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените в жалбата съображения следва да се каже:
„Съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Ограничението се отнася, както за гражданските договори, така и за търговските
сделки - арг. от чл.288 ТЗ.. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави,
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора“.
(Решение № 135 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1066/2019 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова). В този смисъл са изводите, направени от ОСГТК на
ВКС в Тълкувателно решение №1/27.04.22г., постановено по т.д.№1/20г. В посоченото
ТР, ВКС е постановил, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Според ВКС, „договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена
от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на
договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи
закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира
установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката.
След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не
3
договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да
понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде
констатирана служебно“.
В настоящия случай, въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че с предварителния договор за замяна, чието окончателно
сключване се претендира, явно и видно от неговото съдържание, са нарушени добрите
нрави, поради което съдът служебно е длъжен да констатира в мотивите тази
нищожност. Налице е очевидна нееквивалентност на престациите: срещу уговорената и
дължима от ищцата престация, на стойност 850 лева, ответницата се е задължила да
прехвърли имоти (нейният дял) на стойност 14610.80 лева (стойност по данъчна
оценка, която ноторно е значително по-ниска от пазарната стойност за имотите в
крайбрежните населени места), като за неизпълнение на това си задължение се е
съгласила да заплати неустойка, в размер на 20000 лева. Такава неравностойност на
престациите явства от сделката и съдът следва служебно да я установи и да отхвърли
предявения иск.
Само за пълнота на изложението следва да се каже, че нищожност, поради
симулативност на сделката не следва служебно да се установява от съда. На такава
нищожност трябва да се позове страната, която я твърди, с оглед обстоятелството, че за
установяването й следва да се събират доказателства – обратно писмо или начало на
писмено доказателство. В този смисъл са разсъжденията на ВКС, в посоченото по-горе
ТР №1/2022г. по ТД №1/20г. В тази връзка въззивната инстанция не споделя мотивите
на ЦРС. Но т.к. другият порок на сделката, водещ до нейната нищожност е достатъчен,
Бургаският окръжен съд намира, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
Решението на Царевския районен съд, с което е отхвърлен, като краен резултат е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира и не следва да й бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №8/09.02.23г., постановено по гр.д.№295/22г. по
описа на Районен съд Царево.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4