Определение по дело №56072/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110156072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13393
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110156072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на адвокат И. Д. З., чрез адвокат К. С. /пълномощно на
лист 8/, срещу В. К. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника В. К. Б., чрез адвокат А. К., с приложено към отговора на исковата молба
пълномощно.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от
15:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 287 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. К. Б. дължи на адвокат И. Д. З. сумата от 936,60 лева,
представляваща определено с решение № 2971/15.05.2024 г. по протокол № 16/2024 на
Софийски адвокатски съвет възнаграждение за възложената от ответника на ищцата работа,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.05.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнени по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32037/2024 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че от 2001 г. И. Д. З. е вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – гр. София, и упражнява професията адвокат под личен номер , без
прекъсване до момента на подаване на исковата молба. На 28.12.2023 г. ответникът В. К. Б. я
потърсил, като адвокат, препоръчан му от негов близък и неин клиент, за да го консултира
във връзка със сключен на 12.08.2023 г. договор за туристически пакет с „А. Т." ЕООД,
впоследствие прекратен със споразумение от 02.12.2023 г. По устна уговорка между
страните, адвокат З. следвало да предостави на ответника консултацията по телефона на
02.01.2024 г., след като се запознае с изпратените й договор и споразумение. Ищцата твърди,
че на 02.01.2024 г. е консултирала ответника по телефона относно законовите способи за
удовлетворяване на вземането му към „А. Т." ЕООД – по общия исков ред или по реда на
1
заповедно производство по чл. 410 ГПК, с препоръка за избор на втората възможност,
предвид бързината на заповедното производство, респективно по-ниските съдебни разходи и
адвокатско възнаграждение при неговото осъществяване. Ищцата уведомила ответника, че
за образуване на заповедното производство дължи държавна такса в размер на 2 % от
претендираната сума, както и възнаграждение в минимален размер, определено съобразно
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Впоследствие,
ответникът й възложил да изготви и заявление по чл. 410 ГПК, за което на 03.01.2024 г., с
имейл й изпратил необходимите за изпълнение на работата документи. На 12.01.2024 г.
ищцата изпратила по имейл на ответника заявлението по чл. 410 ГПК, чието получаване
било потвърдено от него вечерта на същия ден. В последвал телефонен разговор страните се
уговорили да се срещнат на 15.01.2024 г., до която дата ответникът следвало да внесе
държавната такса, както и да посочи своя банкова сметка за заявлението по чл. 410 ГПК. В
уговорения ден ответникът не се свързал с ищцата. Последната го потърсила по телефона на
25.01.2024 г. В проведения телефонен разговор ответникът попитал адвокат З. какво е
свършила за него, както и подложил под съмнение правоспособността й на адвокат.
Признал, че се надява на доброволно плащане от страна на „А. Т.“ ЕООД, за да няма
допълнителни разноски. На 06.02.2024 г. на имейл адреса на ответника било изпратено
писмо, с което бил уведомен, че съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като липсата на договор не лишава адвоката от правото да
получи възнаграждение (чл. 36, ал.З от ЗА) и същото се определя съобразно Наредба
№1/2004 г. от Висшия адвокатски съвет, както и че за извършените от адвокат З. действия в
изпълнение на възложеното от него, съставляващи правно съдействие, Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда следното
остойностяване: 100 лева – устен съвет (чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г.) и 486,60 лева
– за изготвяне на заявление по чл. 410 ГПК (чл. 7, ал. 7, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004 г.). На 05.02.2024 г. ищцата направила справка в деловодството на Софийски
районен съд и установила, че ден, след като била изпратила на ответника имейл с
изготвеното от нея заявление, на 16.01.2024 г., той е подал заявление с вх. № 2758 за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу „А. Т." ЕООД, въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № 2758/2024 г. по описа на 59-ти състав. По делото били издадени
заповед № 6440/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист. Ответникът използвал документа на изготвеното от ищцата заявление,
индиция за което било сгрешеното му фамилно име, което ищцата сгрешила при
изписването. Фамилията на ответника в подаденото от него заявление било сгрешено, което
ответникът сам е уточнил с молба с вх. № 18307/19.01.2024 г., подадена по ч. гр. д. №
2758/24 г. По повод на подадено от адвокат З. искане до Софийски адвокатски съвет било
постановено решение № 2971/15.05.2024 г., с което на ищцата било определено
възнаграждение за извършената по възлагане на В. К. Б. работа в размер на претендираната
сума. При тези фактически твърдения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че се е свързал с ищцата,
посочена му от негов близък, във връзка с правна консултация за възстановяване на парична
сума, заплатена от него за неосъществила се екскурзия, организирана от туроператор „А. Т.“
ЕООД. Твърди, че въпреки многократно изразеното желанието от негова страна да се срещне
лично с адвокат З., за да обсъдят казуса и да й покаже документи, свързани с него, такава
среща никога не се е състояла. Това породило у него съмнения и притеснения дали ищцата в
действителност е адвокат. Поради това ответникът осъществил контакт с адвокат А. К. и
двамата си уговорили среща в кантората на адвоката в гр. София, ул. , ет.. Адвокат К. и
ответникът се разбрали първият да му окаже съдействие относно заявлението по чл. 410
ГПК, като още същият ден адвокатът го депозирал в Софийски районен съд под номер
10161/16.01.2024 г. Ответникът оспорва исковата претенция, възразявайки срещу
2
констатациите, посочени в протокол № 16/15.5.2024 г. от заседание на Софийски адвокатски
съвет. Поддържа, че протоколът е субективен и тенденциозен, като не е поискано становище
от ответника, а посочените суми са в противоречие на Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че адвокат не може да претендира
едновременно суми за устен съвет, проучване на дело, даване мнение по него и за изготвяне
на самото заявление по чл. 410 ГПК. Твърди, че тези суми се претендират в случай, че
длъжника възрази и заявителят е принуден да води исково производство. Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отхвърлите исковата претенция. В условията на
евентуалност, моля съда да съобрази претендираните суми с Наредба № 1/2004, Закона за
адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката, както и с реално извършените действия от страна
на ищцата. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване при условията
на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1./ че между страните е сключен
договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокат З.а е предоставила устна
консултация на ответника във връзка с казуса му с „А. Т.“ ЕООД и неосъществено, но
заплатено от него туристическо пътуване; 2./ че е изготвила Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от името на ответника срещу „А. Т.“ ЕООД; 3./ че
адвокат З.а е предоставила на ответника изготвеното заявление.
УКАЗВА на ответника, че при доказване на горните обстоятелства в негова тежест е
да докаже, че е заплатил на адвокат З. претендираното възнаграждение, както и
възраженията си за недължимост на претендираното възнаграждение.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорни между
страните следните обстоятелства: че между адвокат З. и ответникът В. Б. е осъществена
комуникация във връзка с казуса на ответника с „А. Т.“ ЕООД и неосъществено, но
заплатено от него туристическо пътуване.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 32037/2024 г. по описа на
СРС, 29. състав.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по делото чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане за датата на първото открито съдебно заседание
по делото за установяване на проведените разговори между адвокат З. и ответника, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на един свидетел за
установяване на начини и причина за установяване на контакт между адвокат З. и ответника,
като ненеобходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателства по делото чрез разпит на един свидетел за посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства, като неотносими към правния спор.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата съдебно удостоверение, посредством което да се снабди
със справка/информация от „А.“ относно изходящите повиквания от мобилен клиентски
номер . с титуляр В. К. Б., ЕГН: ********** до мобилен клиентски номер . с титуляр И. Д. З.,
ЕГН: **********, за периода 28.12.2023 г. – 31.01.2024 г., след представяне доказателства за
платена държавна такса.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
3
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4