№ 21
гр. Средец, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***, против Наказателно постановление № 22-0269-000146 от 04.07.2022г., издадено от М. З.
Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В жалбата И. завява, че счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
немотивирано. Излага, че при съставянето на АУАН били допуснати съществени пропуски
относно това, че бил посочен само един свидетел, а не двама както изисквал чл.40 от ЗАНН,
не било посочено неговото качество, както и точен район и място на извършване на
нарушението. Жалбоподателят сочи, че е работник във фирма и извършва товаро –
разтоварни дейности, а автомобилът имал регистрационни номера.
В хода на проведеното открито съдебно заседание по делото жалбоподателя не се
явява, но се представлява от защитника адв.А. А., който заявява че поддържа жалбата.
Релевират се доводи, че на жалбоподателя не било известно, че автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация и не бил уведомяван за това от КАТ, Застрахователна
компания и собственика. Излага се, че управлявал автомобила с ясното съзнание, че същият
бил надлежно регистриран и не бил извършил виновно нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Предвид липсата на субективния елемент, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП било
несъставомерно. Отправя искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че
следва да бъде определено в минимален размер с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите Д. Н. Н. и Н.й М. Н. – служители в Жандармерията, патрулирали на
21.03.2022г. в село Момина Църква и видели товарен автомобил марка „ЗИЛ-131“, с рег.№
А2566НС, собственост на дружеството „Сиб Груп“ ЕООД, ЕИК *********, който бил
паднал в канавката за отводнение. Спрели до него и поискали документи от шофьора –
свидетелство за управление и документи на автомобила, но той представил единствено
шофьорска книжка. Направили справка в ГПУ Болярово и се оказало, че регистрацията на
автомобила била прекратена по номера на регистрационната табела, поставена на
въпросното превозно средство. След това поискали съдействие от екип на КАТ Средец и
разследващите полицаи от Криминална полиция. На място пристигнал актосъставителят Х.
Т. Т., който установил по данни на неговия собственик, че автомобилът бил събран от
няколко други камиона и никога не бил регистриран. Поставената върху автомобила
регистрационна табела била от друг товарен автомобил „ЗИЛ“. След направена справка по
рамата на автомобила, се установило, че била прекратена регистрацията на дата 27.07.2021г.
За така установено бил съставен АУАН № 61/21.03.2022г. на жалбоподателя Т. И. И.а, за
това че на 21.03.2022г. около 15,20 часа в село Момина Църква, община Средец, управлявал
товарен автомобил марка „ЗИЛ 131“, с рег.№ А2566НС, собственост на фирма „Сиб - Груп“
ЕООД, с булстат ********* и седалище и адрес на управление: гр.Средец, ***, в посока на
движение от изхода на селото към неговия център, като при проверката се установило, че
МПС-то не било регистрирано по надлежния ред на територията на Република България.
Същото било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от дата
27.07.2021г. – без застраховка гражданска отговорност при справка с ОДЧ Средец. АУАН
бил съставен в присъствието на свидетелите Д. Н. Н. и Н.й М. Н..
Въз основа на така констатираното нарушение в АУАН е издадено Наказателно
постановление на 04.07.2022г., с което на водача И. е наложена глоба в размер на 200 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 61/21.03.2022г., Наказателно постановление № 22-0269-
000146/04.07.2022г., свидетелските показания на актосъставителя Х. Т. Т., свидетелите по
акта Д. Н. Н. и Н.й М. Н. и другите приобщени към доказателствата по делото писмени
материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от закона и същата не се
оспорва от страните по делото. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
2
писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление
- същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
Релевираните възражения за допуснати процесуални нарушения от страна на
жалбоподателя са неоснователни – видно от АУАН същият е съставен в присъствието на
двама свидетели, като също така мястото на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може да разбере обвинението и да упражни правото си на защита.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че
санкционираното лице е управлявало въпросния автомобил със служебно прекратена
регистрация. Релевантно за съставомерността на деянието обаче е дали същият е знаел, че
към 21.03.2022г. управлява превозното средство със служебно прекратена регистрация.
По делото не се спори и видно от АУАН и свидетелските показания на свидетеля
актосъставителя Х. Т., е служебно прекратена регистрацията на процесния товарен
автомобил „ЗИЛ 131“ на дата 27.07.2021г., тъй като е без застраховка „Гражданска
отговорност“ на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно
задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, да уведоми собственика на пътното превозно средство. В разглеждания случай
уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на
автомобила на 27.07.2021 г. не е извършвано. Последното обаче е част от състава на
служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличие и
на тази предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на
регистрацията като например тази по чл.143, ал.15 от ЗДвП, което още веднъж идва да
покаже, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика за
прекратената регистрация. След като уведомяването не е реализирано, то се налага изводът,
че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отделно от това водачът на
автомобила – Т. И. И. не е собственик на автомобила, предвид което не може да се вмени
вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващия орган следва да издаде
наказателното постановление само ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство не
е ангажирано нито едно доказателство, от което да се установи наличие на виновновно
поведение у дееца.
При така установените факти Т. И. не е осъществил състава на вмененото му
нарушение от субективна страна по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което
неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на посоченото
3
основание. Предвид това лицето неправилно е санкционирано, което от своя страна
обуславя наличието на предпоставките за отмяна на оспорваното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0269-000146 от 04.07.2022г., издадено
от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на Т. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Бургас, ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, защитника и
административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4