№ 44524
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128232 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. И.
Г., срещу .. ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, с който се иска да бъде обявена нищожността договор за паричен заем №..г., при
условията на евентуалност – да се признае за нищожна на същите основания клаузата
за неустойка, поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и частичен осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата претенция – 16.05.2024г. до изплащането. С молба от 02.08.2024г. е
направено искане за увеличаване на размера на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД до размер от
98,69 лева, който е пълния размер на претенцията и искът вече не е частичен.
Ответникът е взел становище по искането с молба от 14.08.2024г., с която е заявил, че
не възразява срещу него.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за паричен
заем №..г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 400
лева, чието връщане било уговорено да бъде с три погасителни вноски. Не бил
посочен годишен лихвен процент и ГПР по договора. В чл.6 от договора било
предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение на кредитодателя –
едно физическо лице- поръчител или банкова гаранция, ипотека, особен залог върху
движима вещ. В чл.8 била уговорена неустойка при неизпълнение на това задължение
в размер на 272,07 лева. Ищцата заплатила сума в размер на 500 лева на 23.03.2023г., с
което погасила изцяло процесния кредит.
Излага доводи относно недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, доколкото не били спазени изискванията на ЗПК по отношение
на законоустановената форма на договора. Счита, че клаузите по договора не са ясни и
разбираеми. Твърди, че уговорената неустойка противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и че същата не е съобразена при формиране на ГПР по кредита, което има за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Сочи, че уговорената неустойка
накърнява добрите нрави и представлява неравноправна клауза по договора. Клаузата
за възнаградителна лихва също противоречала на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Счита, че договорът е нищожен, като с оглед
специалната разпоредба на чл.23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради което и предявява иск да й бъде
1
върната сумата, която е платила без основание по договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ш., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Излага доводи относно действителността на процесния договор за кредит, като твърди,
че клаузите му са индивидуално договорени с ищцата. Счита, че формата на договора
е съобразена със законовите изисквания относно размера на шрифта. Твърди, че
уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита,
както и че дължимостта й е обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага
подробни съображения относно действителността на оспорваните клаузи. Твърди, че в
съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Признава, че ищцата е погасила изцяло
задълженията си по кредита, като е посочил, че със заплатената от нея сума от 500
лева са погасени 400 лева главница, 1,31 лева – възнаградителна лихва, 98,69 лева –
неустойка. Претендира разноски.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: сключен между страните договор за паричен заем №..г., по
силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 400 лева, който
следвало да изплати на 3 вноски, уговорена неустойка в размер на 272,07 лева при
неизпълнение на задължение по чл.6 от договора. Заплатена от ищцата сума в размер
на 500 лева, с която са погасени 400 лева главница, 1,31 лева – възнаградителна лихва,
98,69 лева – неустойка
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор за паричен заем №..г. с твърдените клаузи
(безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци, а именно, че клаузите са индивидуално договорени, че не представляват
скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно
в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния
размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице
заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за
паричен заем №..г. (безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да
е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за паричен заем №..г., въз основа
на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
Следва да бъде оставено без уважение искането за допускане на ССчЕ,
доколкото ищецът е заявил, че не го поддържа с оглед признанието на ответника за
получените от ищцата суми. Съдът намира за неотносимо към спора искането на
ищеца за снабдяване с информация за сключени договори между страните от БНБ.
Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което на основание чл. 140, ал.1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.02.2025 г. от 09:55., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА изменението на размера на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД на
основание чл.214 ГПК до размер от 98,69 лева, който е пълния размер на претенцията
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че приложения препис от договор за заем №..г. не е в цялост.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза по делото по задачи, формулирани в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3