Р Е Ш Е
Н И
Е № 745
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 29.01.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15725 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Я.Р.М.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1016.90 лева – главница по договор за стоков кредит № ***, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД
с Рамков договор за цесия от ***
и Приложение № 1 към него от ***,
232.21 лева – договорна лихва за периода 15.03.2017 г,. до 09.02.2018 г. и
32.89 лева – обезщетение за забава за периода 01.11.2017 г. до 26.05.2018 ,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
05.06.2018 г. до окончателното плащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
9327/2018 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се
оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът за цесия не е породил
действие спрямо нея, доколкото не е уведомена надлежно за прехвърлянето на
вземането, както и не е подписан от страните. Оспорва размера на вземанията.
Оспорва, че сумите по договора не са платени. Оспорва автентичността на
подписите положени за кредитополучател от ответницата. Оспорва, че ответницата
се е запознала с Общите условия, оспорва лихвения процент и ГПР. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 9327/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
Видно от договор за
стоков кредит № *** /л.7/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на
ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1026.26 лева, за
закупуване на мобилен телефон Samsung J52016 с цена 385 лева и мобилен телефон Lenovo P1 PRO Gold с цена 519 лева. В договора е уговорена фиксирана
годишна възнаградителна лихва в размер
на 39.59 % годишно. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да
бъде издължен за срок от 24 месеца, считано от 28.02.2017 г. до 20.02.2019 г.
По делото е
представен и оригинал на договора за кредит, ведно с общите условия и
погасителен план. В открито съдебно заседание на 29.01.2020 г. ответникът, чрез
особения си представител се отказа от искането си за откриване на производство
по чл.193 ГПК, предвид което съдът приема, че не се оспорва, че подписът в
договора за кредитополучател е положен от ответника. От изготвената ССчЕ
/л.132/ се установява, че сумата, предмет на кредита е преведена на Техномаркет
България на 20.02.2017 г., с която е погасено задължение на ответника за
закупуване на стоките, описани в договора за кредит, поради което съдът приема,
че страните са сключили договор за кредит.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите – като не е необходимо в договора изрично да се посочва какво се
включва в него, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да
се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от *** и
приложение № 1 към него /л.12 и л.17/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него / т.4.2 и т.1.6 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 19/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо за прехвърляне на вземането /л.6/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1016.90 лева. По делото се установи, че цената на стоките по договора са в
общ размер на 904 лева, както и че по договора е предвидено заплащане на
застрахователна премия в еднократен размер от 122.26 лева, която формира,
заедно с цената на стоките - главницата по кредита и е част от нея, поради
което се дължи заедно с главницата, която е в общ размер на 1026.26 лева. От
ССчЕ /л.132/ се установява, че застрахователната сума от 122.26 лева е
преведена от „Банка ДСК“ ЕАД на „Групама застраховане“ ЕАД, поради което се
дължи от ответника на ищеца, наред с главницата.
От ССчЕ се установява, че по кредита е постъпило
плащане от ответника в общ размер на 165.45 лева, от което със сумата от 93.54
лева е погасена главницата, като от нея остава непогасен остатък в размер на
932.72 лева. От ССчЕ се установява, че към този остатък от главница е
капитализирана непогасена лихва в размер на 84.18 лева, в резултата на това
главницата е станала в размер на 1016.90 лева.
Съдът намира, че дължима от ответника е единствено
останалата непогасена главница в размер на 932.72 лева, преди извършената
капитализация. В договора липсва такава възможност за прибавяне на просрочени
задължения за лихви върху главницата, а и дори да има такава клауза, същата е
нищожна. В този смисъл Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.дело №
1504/2018 г. на ВКС, II ТО.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница в пълен размер. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за
главница се явява основателен до размера на сумата от 932.72 лева, като за разликата от уважения размер до пълния
предявен размер от 1016.90 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли. И
последната вноска по кредита е с настъпил падеж – 20.02.2019 г.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2018 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 232.21
лева за периода 15.03.2017 г. до 09.02.2018 г. За изчисляването на договорната
лихва, съдът няма да ползва ССчЕ, доколкото същата е изчислявала договорна
лихва за период различен от сочения от ищеца, а именно 20.02.2017 до 09.01.2018
г. В тази връзка съдът изчисли договорната лихва на база на погасителния план
за процесния период 15.03.2017 г. до 09.02.2018 г., като направи сбор на вноските
за възнаградителна лихва, които са с настъпил падеж през този период, а именно
вноските за възнагардителна лихва от № 2 до № 12 включително, като общият им
сбор възлиза на 319.71 лева. Съгласно ССчЕ от платената от ответника сума по
договора в общ размер на 165.45 лева, сума в размер на 69.34 лева е отишла за
погасяване на вземането за възнаградителна лихва. Остава дължим остатък в
размер на 250.37 лева /319.71 – 69.34= 250.37/. Ищецът претендира по-малък размер
възнаградителна лихва за този период.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер 232.21
лева, с оглед диспозитивното начало и искът следва да се уважи в пълен
размер.
По отношение на обезщетението за забава -
неустойка
В чл.12 от ОУ, неразделна част от договора е уговорена, че при забава на
плащане на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
В случая се претендира размер на
обезщетението от 32.89 лева за периода 01.11.2017 г. до 26.05.2018 г.
Ответникът не е оспорил размера на неустойката. Още повече, претендираният
размер е по-малък от размера на законната лихва, изчислена от съда за посочения
период /53.63 лева/ върху уважената част от главницата от 932.72 лева, която е
10 пункта, а размерът на неустойката уговорен в договора е договорния лихвен
процент – 39.59 % плюс 10 процента пункта. Предвид, което съдът намира, че
вземането ще бъде уважено в пълен размер 32.89
лева за процесния период.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство - 25.64 лева – платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното производство
– 75.64 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер
на 70.67 лева.
В исковото производство ищецът е направил
следните разноски – 74.36 лева – платена държавна такса и 120 лева – депозит за
ССчЕ и 250 лева – депозит за особен представител.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, от който е подадена
исковата молба и уточнителните молби. В исковата молба се претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Претендира
се и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като няма доказателства за
заплащане на такова. Общо разноски за исковото производство в размер на 544.36
лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от
претенцията ще се присъди сума в размер на 508.62
лева.
Ответникът не доказа направата на
разноски. Същият е участвал по делото чрез назначен особен представител.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К. сумата
в размер на 932.72 лева – главница по договор за стоков кредит № ***, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД
с Рамков договор за цесия от ***
и Приложение № 1 към него от ***,
232.21 лева – договорна лихва за
периода 15.03.2017 г,. до 09.02.2018 г. и 32.89
лева – обезщетение за забава за периода 01.11.2017 г. до 26.05.2018 , ведно
със законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 05.06.2018 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
9327/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата
над уважения размер от 932.72 лева до пълния предявен размер от 1016.90 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил
Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата в размер на 508.62 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 70.67 лева –
разноски по ч.гр.д. № 9327/2018 г. по описа на ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ