№ 25.10.2023 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Добрич, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от съдия Велчева адм. д. № 364/2023 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
от И.М.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.К. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 22-0851- 000396/06.10.2022 г., издадена от
Началник на Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Добрич, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от
Закона за движение по пътищата – изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон.
Твърди се, че на
11.09.2017 г., на оспорващия, е издадено свидетелство за управление на МПС с 39
контролни точки, което изключва осъществяване на субективния елемент на
нарушението по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.
Релевира се, че в справка–
картон, рег. № 851000-7759/ № 1204р-2732 от 30.03.2022 г. – л. 6 от делото, се
удостоверява, че с Наказателно постановление № 18-3394-000168/06.07.2018 г.,
издадено от РУ Албена и влязло в сила на 27.07.2018 г., на оспорващия са отнети
6 точки; с Наказателно постановление № 19-3394-00082/06.07.2019 г., издадено от
РУ Албена, влязло в сила на 22.10.2019 г. – 6 точки, Наказателно постановление
№ 19-6252-001938/15.07.2019 г., издадено от ОДМВР-Варна – 6точки и с Наказателно
постановление № 20-3394-000068/15.07.2020 г., издадено от РУ Албена, влязло в
сила на 05.09.2020 г. – 6 точки, или общо 24 точки, което противоречи на извода
на Началник на Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Добрич.
Прави се искане за
отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата –
Началник на Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Добрич, намира жалбата за
неоснователна, а атакуваният акт за законосъобразен и правилен.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Атакуван е акт, с който
е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата“.
Жалбата
е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 06.06.2023 г. и подадена жалба на
16.06.2023 г.
Оспорената
заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен
орган при условията на делегирана компетентност съгласно заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.
Заповедта
е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи
отмяната ѝ
като незаконосъобразна.
По отношение на
приложението на материалния закон:
Разпоредбата
на чл. 171, т. 4 от ЗДвП
предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно
материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две - водач на
МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и неизпълнение от страна на
водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
В жалбата не се оспорват
доказателственорелевантните
факти и обстоятелства относно това, че жалбоподателят не е
върнал своето свидетелство за управление в съответната служба на МВР. Навежда се от водача, че не е установено по
делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на
свидетелството за управление на водача.
С Наказателно
постановление № 18-3394-000168/06.07.2018 г., издадено от РУ Албена и влязло в
сила на 27.07.2018 г., на оспорващия са отнети 6 точки; с Наказателно
постановление № 19-3394-00082/06.07.2019 г., издадено от РУ Албена, влязло в
сила на 22.10.2019 г. са отнети 6 точки; с Наказателно постановление №
19-6252-001038/15.07.2019 г., издадено от ОДМВР-Варна – 6 точки; с Наказателно постановление №
20-3394-000068/15.07.2020 г., издадено от РУ Албена, влязло в сила на 05.09.2020
г. – 6 точки; с Наказателно постановление №15-0851-001968/ 08.10.2015 г.,
влязло в сила на 10.11.2015 г. – 5 точки; с Наказателно постановление
№15-0851-001863/ 17.09.2015 г., влязло в сила на 22.10.2015 г. – 6 точки;
с Наказателно постановление №16-0851-001863/ 14.10.2016 г., влязло в сила на 22.11.2016
г. – 6 точки, или общо 41 точки. Потвърждават се въведените
доказателственорелевантни факти, че на лицето са отнети всички допустими 39
контролни точки. В съдебното производство не се събраха доказателства,
оборващи така установеното.
Отнемането на всички контролните
точки влече за правна последица изгубване на придобитата правоспособност.
Законът за движение по
пътищата урежда възможността на лицето, което е загубило правоспособност да управлява моторно
превозно средство, след като е върнало свидетелството си за управление, да има
право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване
на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е
върнато свидетелството.
В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 Закона за движение по пътищата, тъй като броят на контролните точки, отнети в
резултат на влезлите в сила наказателни
постановления
изчерпва лимита от 39 точки и се загубва правоспособността да се управлява
МПС.
(Решение № 15356 от
11.12.2018 г. по адм. д. № 4270/2018 г., I отд. на ВАС)
Несъстоятелно
е направеното възражение срещу оспорената заповед, предвид подновено
свидетелство за управление на жалбоподателя на 11.09.2017 г., с посочване на максималния брой точки, тъй като към тази
дата не са настъпили последиците на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Предвид
развитите съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
По
делото не се претендират разноски.
На
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд-Добрич,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. С.К. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0851- 000396/06.10.2022 г., издадена от Началник на
Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Добрич, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата – изземване
на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:…