О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
26.10.2018 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3189 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
не представил писмени доказателства и няма доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Не са представени никакви писмени
доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.
№ 276/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 03.12.2018
г. от 10.30 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът "Мобилтел" ЕАД – сега
„А1 България“ ЕАД твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на
договор - ГО 196344 от дата 28.06.2003 г. за далекосъобщителни услуги, сключен
с И.Т. Гичев с ЕГН: **********.
Между кредитора „А1 България" ЕАД,
БИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София , ПК 1309, район
Илинден, ул. "Кукуш" №1 и длъжника И.Т. Гичев с ЕГН: ********** е
съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
Г0196344 от дата 28.06.2003 г., с който на длъжника са предоставяни
ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми."
В срока на действието на договора за
мобилни услуги ГО 196344 от дата 28.06.2003 г., са издадени следните фактури:
- фактура
№ *********/17.03.2015 г. , с падеж на плащане 17.03.2015 г., за отчетен период
от 17.02.2015 г.до 16.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 150 лв. (Сто и
петдесет лв. и 0 ст.).
- фактура
№ *********/17.03.2015 г. , с падеж на плащане 17.03.2015 г., за отчетен период
от 17.02.2015 г.до 16.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 150 лв. (Сто и
петдесет лв. и 0 ст.).
- фактура
№ *********/17.03.2015 г. , с падеж на плащане 17.03.2015 г., за отчетен период
от 17.02.2015 г.до 16.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 150 лв. (Сто и
петдесет лв. и 0 ст.).
- фактура
№ *********/17.03.2015 г. , с падеж на плащане 17.03.2015 г., за отчетен период
от 17.02.2015 г.до 16.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 150 лв. (Сто и
петдесет лв. и 0 ст.).
Длъжникът не бил изпълнил задълженията
си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към
Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник И.Т.
Гичев договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Претендиранта сума в размер на 600 лв.
(Шестстотин и лв. и 0 ст.), посочена като главница била неустойка за предсрочно
прекратяване на договор Г0196344 от дата 28.06.2003 г.
В случая, клаузата за неустойка била
рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно са неразделна
част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако
не е уговорено друго.
Клаузата за неустойка фигурирала в
представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и
гласи „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора илии Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услги и/ или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без остъпки),дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Основанието за прекратяване на договора следвало
и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че А1
България НАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към А1
България ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.
За самото прекратяване на договора
законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника И.Т.
Гичев с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна неустойка.
Видно е от представените договори, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37а.
от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1
България НАД имала право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги.37.б. А1 България ЕАД има право да получава в срок
всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. А1
България ЕАД предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, е обусловило правото на А1 България ЕАД /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на И.Т. Гичев с ЕГН: ********** Мобилтел имала
право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи:
54.1. При неплащане на дължими суми след
изтичане срока заплащане.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка
по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията
към цитираните договорите - „ В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при
прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на
минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати
Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичал на посочения в договора
срок".. „Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия
"Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел."
Съгласно чл. 23, 6) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и аключва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26.4 от Общите условия
на „А1 България" ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума" 26.4. (Изм. - в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора А1 България ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да
бъде извършвана едностранно от А1 България ЕАД след предварително уведомление
до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми."
Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът И.Т.
Гичев с ЕГН: ********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е
предоствените мобилни услуги, не е изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си,
не са основание за плащане, но длъжникьт-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Искането е да се постанови Решение, с
което да се признае за установено по отношение И.Т. Гичев с ЕГН: **********, с
адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „А1
България" ЕАД в размер на 600 лв. (Шестстотин и лв. и 0 ст.),
представляваща неустойка по договор за далекосъобщителни услуги.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ответникът е
депозирал отговор.
На първо място оспорва твърдението, че
ответникът имал задължения към ищцовото дружество, източник на които са Договор
№ Г0196344/28.06.2003г. Такъв договор изобщо не е бил сключван между страните,
поради което няма как ищецът да претендира неизпълнение на клаузите на същия. Дори
е да е бил сключен, то същият не е бил прекратен поради виновно неизпълнение от
страна на ответника и по - конкретно на неплащане на дължими суми за потребени
мобилни услуги или на каквато и друго основание, което може да вмени вина на
ответника, за да му се търси отговорност. В случай, че такъв договор е бил
сключван, то действието на същия никога не е било прекратявано едностранно от
ищцовото дружество, породи виновно поведение на ответника, изразяващо се както
се твърди в ИМ, в неплащане в срок на фактури за потребени услуги, от друга
страна съглашението да е било едностранно прекратен от ответника, по негово
искане, без предизвестие.
Оспорва твърдението на ищцовата страна,
че ответникът имал задължения по посочените в ИМ четири броя фактури, както и че
тези фактури са издадени по сочения от ищеца договор. Оспорва, че сме
неизправна страна по сочения от Оператора договор.
Действително между страните са били
установени договорни отношения, но те са възникнали на основание Договор № ГО
196344/14.12.2010 г.
В тази връзка твърди, че ответникът
никога не е имал забавени / просрочени плащания към Оператора, по Договор № ГО196344/28.06.2003г.,
както и каквито е да е било задължения, източник на който е соченото от ищеца
съглашение.
Ответникът винаги е плащал в срок
потребените от него услуги, за периода, през които са му били предоставени.
Никога и по никакъв повод не е получавал от ищеца уведомление за едностранно
прекратяване на договор, сключен с него, не е получавал и посочените в исковата
молба четири броя фактури, не е получавал каквито и да е било. съобщения от
оператора, за претенцията му за неплатени фактури, неустойки и / или главници.
Твърди, че всички дължими такси към ищцовото
дружество са били заплатени и договорът не може да се развали от ищеца поради
забавено плащане от ответника или поради каквото и да е било друго неизпълнение
на задълженията на ответника по същия. Ответникът винаги си е изпълнявал точно
и добросъвестно договорните задължения. Именно и затова, поради факта, че нямам
неплатени фактури, телеф. номера, който съм ползвал от МТЕЛ, са запазени и
прехвърляни в този смисъл са предмет на договори за предоставяне на мобилни
услуги, сключени с друг оператор Виваком, който е действащ и към настоящия
момент.
Ето защо изцяло оспорва като невярни
твърденията на ищеца, че ответникът бил неизправна страна по Договор №
Г0196344/28.06.2003г„ поради неплащане на потребен и от него услуги, което
довело да прекратяването на договора му и респ. начисляване на договорна
неустойка.
Отделно от гореизложеното твърди, че
посочената клауза за неустойка, разписана и уговорена в Общите условия на
оператора, представляваща неразделна част от договора, и на основание, на която
ищцовото дружество обуславя претенцията си, е неравноправна.
Твърдим, че така уговорена клауза в ОУ
на договора за дължимостта на неустойката противоречи на императивните правни
норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми,
израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави
прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.З ЗЗД и препятства възникването на вземането. Това обуславя нищожността на тази
клаузата. Ето защо правим възражение за нищожност на клаузата за неустойка,
уговорена в ОУ, на основание която ищецът черпи права за претенцията си.
На следващо в настоящия Отговор прави
възражение за прекомерност. В този смисъл, заявяваме, че в случай, че съдът
приеме неустойката за действителна, то ответникът прави възражение за
прекомерност по отношение на размера на същата и молим съдът да намали нейния
размер.
В условията на евентуалност, в случай че
съдът не кредитира гореизложените основания за неоснователност на предявените
искове, на основание чл. 111 ЗЗД, буква „Б" правим възражение за
погасителна давност относно представените четири броя фактури. Счита, че в
настоящия случай, претенцията за неустойка на ищеца, е погасена по давност,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 92 от ЗЗД.
По иска по чл. 92 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже облигационно
правоотношение за процесния период, по което е изпълнил дължимото, както и
размерът на задължението - че е уговорена неустойка, както и настъпването на
изискуемостта й и размера й.
В тежест на ответника е да докаже
плащане.
Съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
По делото се твърди, че е начислена неустойка,
формирана съгласно Договора за мобилни услуги от стандартните месечни
абонаментни такси до изтичане на срока на договора. Посочени са отделните
клаузи от договорите. Съдът намира, че следва да се обсъдят служебно същите,
поради което :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе
становище във връзка със служебното разглеждане на неравноправна клауза за
неустойка, определена в Договора за мобилни услуги в срок до открито съдебно
заседание (вкл.)
УКАЗВА
на ищеца, че не е представил нито едно писмено доказателство от така описаните
към исковата молба – Договор за мобилни услуги, Общи условия и фактури.
УКАЗВА
на ответника, че също не представя писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: