Р Е Ш Е Н И Е № 988
25.07.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 22.07.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1312 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба, подадена от И.В.В.,
ЕГН **********,***, против решение
№1668/02.05.2019г., постановено по гр.д.№14590/2018г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него против
Б.Я.Б., ЕГН **********, иск за промяна в
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. И. В., ЕГН **********,
определени с Решение № 752 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2334/2016 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Жалбоподателят поддържа,че
са налице обстоятелства налагащи промяна в режима на упражняване на
родителските права спрямо малолетното на страните дете и настоява за отмяна на
първоинстанционното решение като несправедливо. Във въззивната си жалба въззивникът
твърди, че детето желае да живее при
него, чувства се добре в жилището му , където са осигурени нужните битови условия за неговото отглеждане и емоционалната
връзка между тях е много силна.Детето е
споделило на жалбоподателя , че е
емоционално разстроено и се намира в
състояние на психологически стрес, като е оставяно без надзор
и е станало жертва на побой
в района на училището, в което учи, вследствие
на който очилата му били счупени , а при медицинския преглед било открито чуждо тяло в роговицата на окото му.
Детето било подлагано на психически
тормоз от страна на своята баба по майчина линия, която го настройвала срещу баща му и го заплашвала
с насилие ако го нарича „татко“.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от Б.Я.Б., в който оспорва въззивната
жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Счита, че не налице промяна в обстоятелствата и е в състояние да полага адекватни грижи за
детето си.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае
неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима.
Установено е по делото от
фактическа страна, че страните са
родители на малолетното дете К.И.В., родено на ***г.С влязло в законна сила на
28.11.2016г. решение № 752 / 19.10.2016
г. постановено по гр. д. № 2334/2016 г.
по описа на Районен съд – Сливен, упражняването на родителските права върху
малолетното дете са предоставени на майката , определено е местоживеене ***,
бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер от 105 лева и му е определен режим на лични отношения с детето през
цялата продължителност на ученическите му ваканции.
На 07.09.2018г. бащата е предявил настоящия
иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна досежно упражняването на родителските права спрямо
малолетното на страните дете, с искане до съда да бъдат предоставени на него,
определено местоживеене *** ,
определяне на режим на лични отношения
на майката с детето по преценка на съда.
Искането се основава на
твърденията на бащата, че майката не се справя с грижите по отглеждане и издръжката на детето, тъй
като е безработна.Не се отнася добре с него, нагрубява го и то се чувства нежелано.Отношенията между
детето и баба му по майчина линия били влошени, като бабата го нагрубявала ,
гонила го от жилището и ежедневието му било изпълнено с напрежение и стрес. Основният
контингент от ученици в училището, което сина му посещава, е от ромски произход , като липсва дисциплина ,
критериите за успеваемост са занижени, а
побоите и скандалите между децата са ежедневие.Бащата твърди,че в интерес на
детето е да живее при него в град Пловдив, където ще му осигури по-добра
материална база , по –добра среда на израстване и по-добро образование.
В писмения си отговор
майката оспорва предявения иск и
поддържа,че не е настъпила промяна в обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, които да предпоставят необходимостта за изменение
на постановените с предходното съдебно решение мерки.Заявява, че полага всички необходими грижи по отглеждането
на детето, работи и получава доходи , достатъчни за задоволяване на неговите
нужди.Детето редовно посещава училище и никога не е проявявало желание да
живее с баща си в град Пловдив.
С обжалваното решение
районният съд е приел, че не са налице промени в обстоятелствата, налагащи
изменение на режима на упражняване на родителските права и е отхвърлил
предявения от бащата иск по чл.59,ал.9 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно
упражняването на родителските права се изменят, съдът по молба на единия от
родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови. Искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК поставя на преценка обстоятелства, изменени спрямо тези, при
които е предоставено упражняването на родителските права на единия от
родителите. Уважаването на иска за промяна на мерките относно родителските
права се предпоставя от изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са
били постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда от интересите
на децата. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС №
1/1974 г., следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие /физическо, интелектуално, психическо,
емоционално и нравствено/, създаването на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Промяната в обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал. 9 СК
може да се прояви в различни форми - обстоятелства, които влошават положението
на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание;
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново
разрешение или пък такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки. Промяната
в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК
трябва да е трайна.
По настоящото дело е
установено, че от влизане в сила на
предходното съдебно решение , с което майката е предпочетеният
родител за упражняване на родителските права, до настоящия момент, детето е отглеждано и възпитавано от нея в град Сливен. К. е вече на 13 години , като през учебната 2018/2019г. е бил ученик в
шести клас в ОУ „***“, град Сливен. Майката на детето работи по трудово правоотношение като *** в РЦПППО,
град Сливен и получава месечно трудово
възнаграждение в размер от 904,40 лева. Реализира допълнителен месечен доход в
размер от 305 лева от отдаван под наем недвижим имот.Няма данни бащата да
полага труд по трудово правоотношение , като от представените доказателства по
делото е установено,че реализира месечен доход в размер от 1000 лева от отдаван
под наем недвижим имот.
От изготвения в първоинстанционното производство
социален доклад от ДСП-Сливен се установява, че
майката осигурява адекватни условия за живот за детето. Подсигурени са
му жилищните и битови нужди, детето има самостоятелна стая, оборудвана с всичко
необходимо за възрастта му. В средата, в която се отглежда детето не съществува
риск за физическото, психическото, интелектуалното и социалното развитие на
детето. Социалният работник е наблюдавал грижовно и внимателно отношение на
майката към детето. Детето е споделило, че майката се грижи добре за него, в
нейно присъствие е спокойно и изразява желание да продължи да живее с нея и да
учи в гр. Сливен.
От показанията на
разпитаната свидетелка на ищеца , се установява, че бащата има грижовно отношение
към детето, учи го на труд и между тях е наблюдавала силна привързаност.
Свидетелката знае от бащата, че
контактът му с детето е силно ограничаван от майката, чрез която се провеждали
разговорите му детето.Дава сведения, че
при последното посещение на детето при бащата през зимната ваканция, същото
било подтиснато, като споделило, че това се дължи на лошо отношение към него от
страна на баба му по майчина линия. Свидетелката установява пред съда, че
ищецът не заплаща издръжка за детето си.
Според показанията на свидетелката
на ответницата А. Г.Б., майката има грижовно отношение към детето, старае се да
осигури всичко необходимо за нормалното му отглеждане и развитие, съобразно
възрастта му. Свидетелства за своеволно отношение на ищеца, който дошъл в
Сливен и отвел детето без знанието и съгласието на майка му, извън определения режим на лични отношения, което създало
тревога не само у майката, но и у всички близки и познати на детето.
По делото е изслушано и
детето К. И. В., което споделя, че живее с майка си и баба си по майчина линия,
че учи в гр. Сливен, където има изграден приятелски кръг и му харесва да ходи
на училище там. Детето заявява, че иска да живее с баща си в гр. Пловдив,
защото повече му харесва в този град, където също има приятели и при баща си се
чувства по-добре.Споделя, че баба му по майчина линия, му казвала да не се
обръща към него с „баща ми“, а да му казва по име „И.“, защото
щяла да му счупи устата.
Изслушани по реда на чл.59,
ал.6 СК и двамата родителя заявяват
желанието си да упражнява родителските права по отношение на детето.
При така установеното от
фактическа страна изводът на първоинстанционния съд, че не е настъпила промяна
в обстоятелствата , които са били определящи за предоставяне на родителските
права на майката , се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в
съответствие с установените по делото обстоятелства.
Установената привързаността
на детето към бащата и евентуално
желанието на детето да остане да живее при него не е достатъчно, за да му бъде предоставено
упражняването на родителските права, а следва да се прецени в съвкупност с
останалите релевантни обстоятелства по делото. Решаващият състав на съда приема
, ме интересът на детето налага майката да бъде предпочетена като родител , като
бъде запазен трайно изграденият начин на живот при нея . Майката е създала благоприятни за него условия на
живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното
му физическо и интелектуално развитие. Майката е полагала непосредствените грижи за детето от
2016г. до настоящия момент, имала е отношение към образованието му, задоволявала
е нуждите му от спокойствие и близост. В дома, в който детето живее, са осигурени и нужните условия за
отглеждане, като липсват твърдения и доказателства по делото за злонамерени
манипулации от страна на майката с цел насаждането на негативен образ на другия
родител. Действително по делото прозира конфликт между бабата на детето по майчина линия и
неговия баща, но основен критерий за
интересите на детето по предявения иск по чл.59,ал.9 от СК са отношенията между него и родителите му, а
не отношенията на последните с членовете на разширеното семейство. За проява на такова поведение от страна на бабата спрямо детето , което да
застрашава личността и здравето му , ще
бъде санкционирана по реда на ЗЗДН по висящия между страните правен спор по
гр.д.№2327/2019г. по описа на РС-Сливен.
Същевременно детето не е
прекъсвало и връзката си с бащата. По
делото липсват доказателства, че майката е създавала пречки на бащата да осъществява режима на лични
отношения с детето определен със съдебното решение. Напротив, установява се, от показанията на разпитаните по делото
свидетелите и от обясненията на детето , че с радост общува с баща си и е привързан към него, както и че
именно бащата е родителят , който нарушава съдебния режим на лични отношения ,
като отвежда детето в град Пловдив, без
да уведоми другия родител за това.
Обстоятелството , че детето страда от „астигматизъм“, което заболяване по правило
е вродено и няма данни да е придобито в
процеса на израстването му, както и че след сбиване е намерено чуждо тяло в роговицата на окото
му, в който смисъл е представената от бащата по делото медицинска документация, не
може да се свърже с недобра грижа на майката и липса на заинтересованост от нейна
страна, която е и педагог по образование. В тази връзка по делото не се доказа майката, на
която са предоставени родителските права и при която детето понастоящем живее, да се е
дезинтересирала от него, нито с поведението си да е застрашила неговите
интереси или да не е положила дължимата родителска грижа за възпитанието или
отглеждането му. Напротив по делото е категорично установено, че майката полага
адекватни грижи за детето, има необходимия родителски капацитет да се грижи за
неговото възпитание и отглеждане, както и че е осигурила благоприятна за
възрастта и развитието му среда, грижи се и за неговото психично здраве, като води детето на ежеседмични психологически консултации при клиничен психолог за преодоляване на
психичното му и телесно напрежение, съгласно представената по делото служебна
бележка изх.№18/25.03.2019г., издадена от ЕТ“Аналитична“, гр. Сливен.
С оглед на всичко изложено,
настоящият съдебен състав приема, че не
е установена промяна на обстоятелствата , които са били определящи за
предоставяне на родителските права на майката и не е
установено изменение на обстоятелствата
във връзка с нововъзникналите права
и задължения на родителите по
повод задължителното спазване на определените от съда мерки. По делото не
е установено влошаване на положението на детето при майката,
която упражнява родителските права съгласно съдебното решение, като не са
установени и обстоятелства, които ще
подобрят положението на детето, ако упражняването на родителските права
бъде предоставено на бащата.Това налага потвърждаване на постановения от
първоинстанционния съд акт, с който е
отхвърлил предявения от бащата иск по
чл.59,ал.9 от СК, като правилен.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба , въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата
разноски по делото в размер от 450 лева - за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1668/02.05.2019г., постановено по
гр.д.№14590/2019г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от И.В.В., ЕГН **********, против Б.Я.Б.,
ЕГН **********, иск за промяна в
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. И. В., ЕГН **********,
определени с Решение № 752 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2334/2016 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********,
да заплати на Б.Я.Б., ЕГН **********,
сумата от 450 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.