Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр.Оряхово, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 11.12.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№327/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
Д.П.К., ЕГН:********** ***, чрез адв.М.С. *** е предявен иск против „ ЧЕЗ
Електро България ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Цариградско шосе “ №159, представлявано от Я.Б. К. С. и К. К. с правно
основание чл.55, ал.1 от ГПК, както следва:
- за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер на 108.61 лева / сто и осем лева и шестдесет
и една стотинки /, получена без правно основание от ищцовото дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите;
- за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер на 05.81 лева / пет лева и осемдесет и една
стотинки /, получена без правно основание от ищцовото дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумите;
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства:КП №3018334/28.03.2017г.,
фактура №**********/18.08.2017г., Искова молба до РС Оряхово
вх.№2663/01.09.2017г., въз основа на която е образувано гр.д. № 543/2017 г. на
ОРС, Решение № 121/22.11.2018 г. по гр.д. № 393/2018 г. по описа на РС Оряхово,
Решение № 128/25.04.2019 г. по ВГР.Д.№ 165/2019 г. по описа на ВОС,разписка №
0400009074570455/21.05.2019 г. от ИЗИПЕЙ за платена сума в размер на 108.61
лв.,извлечение от ТР за актуалното състояние на ответника, Удостоверение за
настоящ адрес ***, Удостоверение за постоянен адрес ***6060/18.06.2019 г. от
ИЗИПЕЙ за платена сума в размер на 5.81 лв..
В исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик на недвижим имот в гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П. Йотов“ №18 и е
ползвател на ел.енергия и титуляр по сметка на абонатен №**********, клиентски
№300240863169.
На 28.03.2017г., служители на
ответното дружество извършили проверка на СТИ с фабричен №3038565, за което
съставили КП №3018334/28.03.2017г., въз основа на който е издадена фактура
№**********/18.08.2017г. на стойност 721.09 лева.
Ищецът подал ИМ с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, въз основа на която е образувано гр.д. №543/2017г. по описа
на РС - Оряхово.С входиране на ИМ, посетил офиса на дружеството в гр.Козлодуй,
за да подаде заявление, с което уведомил ответника, че процесната сума е
предмет на съдебен иск и не следва да я заплаща.
С неприсъствено решение №4/12.01.2018
г. по гр.д. №543/2017 г. на РС - Оряхово, е бил отхвърлен предявения от ищеца
иск.С Решение № 183/15.06.2019г. по в.гр.д. № 232/2018г. на ОС - Враца, делото
е върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд.
След връщане на делото, е образувано
гр.д. №393/2018г. по описа на РС - Оряхово.С Решение №121/22.11.2018г., РС - Оряхово
е приел за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата от 271.09 лева с ДДС, представляваща начислена консумирана, но
незаплатена ел.енергия по партида абонатен №********** и кл.№300240863169 за
периода от 29.12.2016г. до 28.03.2018г., въз основа на КП №3018334/28.03.2017г. за обект – къща в гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П. Йотов “
№18, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на съставяне на
фактурата, до окончателното изплащане.
Сочи се, че след като установил този
факт депозирал в РС – Оряхово искова молба с правно основание чл.124, ал. от ГПК, въз основа на която била образувано ГД №543/2017г. по описа на РС –
Оряхово.Твърди се, че след входиране на исковата молба е посетил офиса на
дружеството в гр.Козлодуй за да подаде заявление, с което уведомил ответното
дружество, че процесната сума е предмет на съдебен иск и не следва да я
заплаща.
Твърди се, че въпреки, че ответникът е
бил уведомен за подадения иск, той е продължил да начислява законна лихва върху
сумата от 721.09 лева, като начислената сума за лихва, стояла като задължение
за плащане по партидата на клиентския номер на ищеца.Последният бил уведомен от
служителите на „ ЧЕЗ „ АД, „ Изипей „ АД и „ Български пощи „ ЕАД, че
независимо от крайния изход на делото, сумата за лихви следвало да бъде
заплатена, тъй като системата не позволявала плащане на текущото задължение без
да бъдат погасени и задълженията за лихви.Твърди се, че от служителите също
така разбрал, че след като сумата за лихви не е отбелязана като съдебна, то
същата нямала да бъде сторнирана от задължението на клиентския му номер и
трябвало да бъде заплатена, както и, че щом делото вече е приключило и сумата
за лихви не е премахната от системата, то същата следвало да бъде заплатена
заедно с текущото му задължение, като в противен случай щяло да бъде
преустановено електрозахранването на имота му.
Отбелязано е, че горепосочените
обстоятелства, макар и след влизането на решението в сила, принудили ищецът да
заплати процесните суми.
От приложения платежен документ от „
Изипей „ АД било видно, че това е сума за лихви по съдебно вземане в размер на
721.09 лева, която сума заплатил на 21.05.2019г. и на 18.06.2019г., т.е. след
влизане в сила на съдебното решение.
Счита, че в настоящия случай
получените от ответното дружество суми подлежат на връщане съгласно нормата на
чл.55, ал.1 от ЗЗД, според която подлежи на връщане даденото с основание, което
е отпаднало с обратна сила.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника е постъпил писмен такъв.Същият оспорва изцяло иска.
Същият оспорва изцяло иска. В отговора
се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.Прави се искане съдът
да прекрати производството по делото или даде указания на ищеца да уточни дали
искът е частичен и от кое вземане.Сочи се, че хипотетично вземане за
лихва/неустойка за забава върху определена главница/фактура, би могло да се
индивидуализира само с начислен и краен период на срока и съответната главница.Дори
да се приеме, че върху фактурата на ищеца №**********/18.08.2017г. е имало
неустойка за забава, тя е за периода от издаване на фактурата - 18.08.2017г. до
влизане в сила на съдебния акт на ОС - Враца.Сочи се също, че сумата, както и
останалите неустойки за забава по договора с ищеца Д.К. е била заплатена от
същия, но не е била предмет на гр.д. №543/2017г., на гр.д.№393/2018г. на РС -
Оряхово и въззивното му в.гр.д.№165/2019г. на ВОС, който е спор само за
главницата по съответната фактура, съответно след приключването му със съдебно
решение, което признава за основателен иска на Д.К. за недължимост на
главницата, която му е начислена при доказано право на корекция на сметката му,
но на изцяло формално основание ЧЕЗ Електро само е преценило, че сумите следва
да се сторнират ведно с неустойките по главницата.В отговора се сочи също, че
на 05.07.2019г. по изп.д.№20198440401196, е изтеглен запор в размер на 2123.80 лева.След
това е изготвен доклад, по силата на който е сторнирана главница по фактура
общо за 721.09 лева.Сторнирани са начислени лихви към процесната фактура общо
за 132.02 лева, които са били платени.С платена сума от 132.02 лева било
покрито задължение главница за енергия 77.03 лева и оставала сума от 54.99 лева,
която стои като надвзета по клиента / към 17.07.2019г./, т.е., абсолютно
добросъвестно дружеството е изпълнило съдебното решение и към момента по партидата
на клиента има надвзета сума.
На следващо място в отговора се сочи,
че предявеният иск е недопустим, тъй като иск за обезщетение за забавено
плащане върху определена главница, не може да бъде разделяно по месеци/дни.Искът
за обезщетение за забава върху фактура №**********/18.08.2017г. може да е само
един и да се характеризира със своята начална и крайна дата, т.е. за периода, а
не с тези нелепи „ периоди “ за по два месеца.Сочи се, че задълженията не са по
приложената фактура, а в тях в частта „ допълнителна информация “ се сочи какъв
е размера на задължението върху всякакви неплатени към съответния момент
задължения.
Твърди се, че ЧЕЗ Електро не издава и
никога не е издавало фактури за въпросното обезщетение или неустойка за забава.Няма
задължение за 108.61 лева, което да представлява лихва/неустойка върху
фактурата от 18.08.2017г., което да е индивидуализирано с посочената в ИМ
фактура, с която се индивидуализира иска, поради което искът следва да бъде
оставен без разглеждане или отхвърлен.
В отговора се сочи, че решението на ОС
- Враца не е съобщено на ответника.За същото научили от Покана за доброволно
плащане на разноски по изп.д.№20198440401196 по изп.лист по гр.д.№393/2018г. на
РС - Оряхово, вр.с Решение по в.гр.д. №165/2019 г. на ОС - Враца.На 05.07.2019г.
сумата по поканата била изтеглена със запор от банковата сметка на ответника.При
това незабавно сторнирали процесната фактура, както и неустойките за
забава/лихвите към нея.
С отговора са представени писмени
доказателства:справка по клиент № 300240863169, кредитно известие №
**********/16.07.2019 г. ПДИ по изп.д. № 20198440401196 на ЧСИ Стоян Якимов с
рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС,изпълнителен лист по гр.д. №
393/2018 г. на ОРС, лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР, Лицензия № Л-135-07/13.08.2004
г. на ДКЕВР,Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. на ДКЕВР,
Сертификат за публикувана реклама във вестник Телеграф,сертификат на ЧЕЗ
Електро България АД и ЧЕЗ Разпределение България АД, ОУ.
В проведеното на 18.09.2019г. съдебно
заседание, съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният от ответното
дружество насрещен иск, а именно:
- в случай, че съдът уважи предявените
от ищеца искове за заплащане на главница и лихви при условията на евентуалност
съдът да постанови решение, с което да осъди Д.П.К. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да възстанови на ищеца сумата от 126.43 лева получена без основание, както
и обезщетение за забавено плащане върху същата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане;
- в случай, че съдът уважи предявените
от ищеца искове за заплащане на главница и лихви, както и ако не уважи горният
иск, при условията на евентуалност да постанови решение, с което да осъди Д.П.К.
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати задълженията си по фактура
№*********/30.06.2019г. на стойност 76.43 лева и фактура
№**********/31.07.2019г. на стойност 54.99 лева, погасени със сторнираната сума
за неустойки по фактура №02266812074/18.08.2017г. от обща стойност 89.84 лева
за реално потребена ел.енергия по договор при Общи условия, както и обезщетение
за забавено плащане върху същите, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ ЧЕЗ Разпределение България „
АД и ищецът Д.П.К. е сключен договор за използване на електроразпределителната
мрежа при общи условия, за обект – гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П. Йотов „ №18,
регистриран с абонатен №**********, съответстващ клиентски №300240863169.
На 28.03.2017г., служители от „ ЧЕЗ
Разпределение България „ АД – свидетелите М. П. Н., А. В. А. и Й.И. И.,
извършили проверка на средството за търговско измерване / СТИ / на
електрическата енергия, потребявана от ищеца за обект гр.Мизия, обл.Враца, ул.“
П. Йотов „ №18, което било поставено заедно с други средства за търговско
измерване в табло, монтирано на стълб
извън границите на имота.Проверката е извършена в присъствието на представители
на Федерацията на потребителите – свидетелите С.Б.С.и М. Т. Н., както и в
присъствието на служител на МВР.При проверката било констатирано, че на
процесния електромер липсва пломбата на щита, че пломбата на клемния блок била
лепена, че фирмената и метрологичната пломба били отваряни, за което имало
видими следи, че стикерът отляво бил срязан.Извършващите проверката, по
фабричния номер на процесното СТЕ, установили адреса, чието потребление
последното отчита, съответно и абоната, за който се отнася.Последният бил
потърсен на адреса, но не бил открит.За извършената проверка бил съставен
констативен протокол №3018334/28.03.2017г., в който било отразено следното - „
Пломбата на щит липсва.Пломбата на клемния блок е отваряна и лепена.Пломбите,
фирмена и метрологична са нарушени.Стикера е срязан.Електромера е демонтиран и
на негово място е монтира нов редови по БДС „.
Ответното дружество издало фактура
№**********/18.08.2017г., за дължима от ищеца на основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ сума, в размер на 721.09 лева по констативен протокол.
С Решение №121/22.11.2018г.,
постановено по ГД №393/2018г. по описа на РС – Оряхово, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК било признато за установено по
отношение на „ ЧЕЗ Електро България ” АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Цариградско шосе “ №159,
представлявано от Я. Б., К. С.С.и К. К. че Д.П.К., ЕГН:********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „ ЧЕЗ Електро
България ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Цариградско шосе “ №159, представлявано от Я. Б. К. С. С. и К. сумата от
721.09 лева / седемстотин двадесет и един лева и девет стотинки / с ДДС,
представляваща начислена консумирана, но
неплатена ел. енергия по партида абонатен №********** и КЛ №300240863169 за
периода от 29.12.2016г. до 28.03.2017г. въз основа на съставен Констативен
протокол №3018334/28.03.2017г. за обект – къща в гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П.
Йотов “ №18, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.
Горепосоченото Решение било
потвърдено с Решение №128/25.04.2019г., постановено по ВГД №165/2019г. по описа
на ОС – Враца, влязло в сила на 25.04.2019г..
Макар обстоятелството, че между
страните се е водило горепосоченото дело, ответното дружество продължило да
начислява законна лихва върху процесната сума от 721.09 лева.
В Разписка
№0400009074570455/21.05.2019г., издадена от „ Изипей „ АД са отразени
задълженията на ищеца към ответното дружество, а именно – сума по фактура
590018390093/30.04.2019г., дължима до 27.05.2019г. – 00.00 лева и неустойка за
просрочени плащания в размер на 108.61 лева.В същата разписка е отразена и
сумата по съдебни вземания, а именно сумата в размер на 721.09 лева.
В Разписка
№0400009209115606/18.06.2019г., издадена от „ Изипей „ АД са отразени
задълженията на ищеца към ответното дружество, а именно – сума по фактура
160086462536/31.05.2019г., дължима до 24.06.2019г. – 00.00 лева и неустойка за
просрочени плащания в размер на 05.81 лева.В същата разписка е отразена и
сумата по съдебни вземания, а именно сумата в размер на 721.09 лева.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
сумата от 721.00 лева е била сторнирана от ответното дружество на 16.07.2019г.
с кредитно известие.Също така се установява, че със сумата на лихвата към тази
фактура са покрити фактура №********** със сумата от 76.43 лева и фактура
№**********, със сумата от 54.99 лева.Вещото лице е отразило, че ищецът е
заплатил исковата сума от 108.61 лева на 21.05.2019г. чрез „ Изипей „ от ищеца,
а исковата сума от 05.81 лева на 18.06.2019г..
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като уточнява, че до момента на сторниране на сумата от
721.00 лева, върху същата са начислявани лихви в размер на 132.00 лева, както
и, че сумата от 108.61 лева представлява лихва по фактурата от дата
18.08.2017г. на стойност 721.00 лева.Конкретизира, че начислените лихви са в по
– голям размер от внесената сума, като е сторнирана сумата от реално
начислените лихви в размер на 132.00 лева.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД - за връщане на сумата
от 108.61 лева и сумата от 05.81 лева, начислени като лихви върху главницата по
фактура №**********/18.08.2017г., като получена от ответното дружество на
отпаднало основание, а именно след влезане в сила на съдебно Решение, с което е
признато за установено, че Д.П.К., ЕГН:********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „ ЧЕЗ Електро
България ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Цариградско шосе “ №159, представлявано от Я. Б., К.С. С.и К. К.сумата от
721.09 лева / седемстотин двадесет и един лева и девет стотинки / с ДДС,
представляваща начислена консумирана, но
неплатена ел. енергия по партида абонатен №********** и КЛ №300240863169 за
периода от 29.12.2016г. до 28.03.2017г. въз основа на съставен Констативен
протокол №3018334/28.03.2017г. за обект – къща в гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П.
Йотов “ №18, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
съставяне на фактурата до окончателното й изплащане.
Основните
предпоставки на института на неоснователното обогатяване са получаване на нещо
от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.„ Получаването ” предпоставя
„ даване " и е фактическо действие, което подлежи на доказване от
ищеца.Съгласно правилото на чл.55 ал.1 от ЗЗД и според разясненията, дадени в
Постановление №1/28.05.1979г. по гр.дело№1/1979г. на Пленума на ВС, в което
подробно са разграничени фактическите състави на отделните вземания произтичащи
от неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по иска е да докаже факта на
плащането, а в тежест на ответницата е да установи, че е налице основание за
получаване на това плащане, респективно за задържане на полученото.
Безспорно по делото
се установява, че с влязло в сила на 25.04.2019г. е било признато за
установено, че ищецът Д.П.К., ЕГН:********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „ ЧЕЗ Електро
България ” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Цариградско шосе “ №159, представлявано от Я.Б., К.С. С и К.К. сумата от
721.09 лева / седемстотин двадесет и един лева и девет стотинки / с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел.
енергия по партида абонатен №********** и КЛ №300240863169 за периода от
29.12.2016г. до 28.03.2017г. въз основа на съставен Констативен протокол
№3018334/28.03.2017г. за обект – къща в гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ П. Йотов “
№18, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на съставяне на
фактурата до окончателното й изплащане.
Установявя се и, че
макар и решението да е било влязло в сила, върху процесната сума от 721.00 лева
ответното дружество е продължило да начислява лихви, които към дата 21.05.2019г.
са били в размер на 108.61 лева, заплатени от ищеца на същата дата и дължими до
27.05.2019г., а към дата 18.06.2019г. – в размер на 05.81 лева, дължими до
24.06.2019г. и заплатени от ищеца на 18.06.2019г..
Безспорно се установява и
обстоятелството, че ответното дружество е сторнирало процесните суми на дата
16.07.2019г., след депозиране на исковите молби – съответно на 22.05.2019г. и
21.06.2019г..
Получените от ответното
дружество суми са били изплатени като начислени лихви върху сумата, дължима по
фактура №**********/18.08.2017г., която сума е била оспорена по съдебен
ред.След влизане на съдебното решение в сила, с което е признато, че тази сума
не се дължи от ищеца, основанието за изплащането на начислените върху нея лихви
отпада и в полза на ищеца възниква правото да иска възстановяването им, а ответното
дружество дължи връщането на тези суми, тъй като същите са платени на отпаднало
основание, както и законната лихва върху тях.
Както бе посочено по – горе, от
ответното дружество е извършено сторниране на платените от ищеца процесни суми
по последващи издадени фактури - на
30.06.2019г. и 31.07.2019г., претендирани с исковата молба.Това обстоятелство
за съда се явява ново такова, което е настъпило в хода на процеса и същото
следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.Следва да се
приеме, че след депозиране на ИМ, ответното дружество е сторнирало платените
суми от ищеца,
получени на отпаднало основание, обуславящо отхвърляне на предявения иск в тази му част като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Непогасени обаче остава законната
лихва, както и направените от страна на ищеца разноски по делото, които се
претендират.В
исковата молба обаче се претендира законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2019г. за сумата от 108.61 лева и
21.06.2019г. – за сумата от 05.81 лева, поради което именно от тази дата следва
да се присъди и законната лихва.Същата, считано до датата на сторнирането –
16.07.2019г. е както следва – 01.54 лева за сумата от 108.61 лева и 00.04 лева
за сумата от 05.81 лева или общо 01.58 лева.
От друга страна ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноските за държавна такса, депозит за вещо
лице, такса за издаване на удостоверения за адресна регистрация и адвокатско
възнаграждение.Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 –
в полза на юридически лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая искът за главницата се
отхвърля като погасен чрез плащане / сторниране / след депозиране на исковата
молба, поради което следва да се приеме, че след като ответникът признава
задълженията си и изпадането в забава представлява поведение, с което е дал
повод за предявяване на съдебна претенция от страна на ищеца, то не е налице
основание за освобождаването му от заплащане на разноски.Следователно следва да
са налице две предпоставки за присъждане на разноски – искането да е уважено /
включ.частично / и да са заплатени такси и разноски.В настоящия случай са
налице доказателства за осъществявана правна защита на ищеца от адвокат – М.С.,
както и за внесена държавна такса в размер на 100.00 лева, внесен депозит за
вещо лице в размер на 150.00 лева и внесена такса за издаване на удостоверения
за адресна регистрация в размер на 08.00 лева.
Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1 от
ЗА не съставлява безвъзмездна услуга.В хипотезата на
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, адвокатът сам определя кои лица са от кръга на
неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ.Не се касае за
сключен възмезден договор с адвоката за оказване на правна защита и съдействие,
в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски,
затова следва да ги докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл.78 от ГПК.Правото на адвоката да окаже безплатна помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗА е установено със закон и когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита има право на адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.За да
упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък
приятел на адвоката.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните – при интерес до 1000.00 лева – 300.00 лева.В
настоящия случай с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
определи адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева, което ответното
дружество следва да заплати на адв.М.С..
С оглед изхода на
делото съдът не следва да се произнася по предявените в условията за
евентуалност насрещни искове.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от Д.П.К.,
ЕГН:********** ***, чрез адв.М.С. *** иск против „ ЧЕЗ Електро България ” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Цариградско
шосе “ №159, представлявано от Я. Б., К. С. С. и К.К. с правно основание чл.55,
ал.1 от ГПК, както следва:
- за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер на 108.61 лева / сто и осем лева и шестдесет
и една стотинки /, получена без правно основание от ищцовото дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите;
- за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 05.81 лева / пет лева
и осемдесет и една стотинки /, получена без правно основание от ищцовото
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез
плащане / сторниране на платеното / в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ ЧЕЗ Електро България ” АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Цариградско шосе “ №159,
представлявано от Я.Б., К. С. С. и К. К. да заплати на Д.П.К., ЕГН:********** ***
сума в размер на 01.58 лева / един лева и петдесет и осем стотинки /,
представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ ЧЕЗ Електро България ” АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Цариградско шосе “ №159,
представлявано от Я. Б., К. С. С. и К. К. ДА ЗАПЛАТИ
на Д.П.К.,
ЕГН:********** ***, сумата
общо в размер на 258.00 лева / двеста
петдесет и осем лева /, представляваща направените от ищеца разноски.
ОСЪЖДА „ ЧЕЗ Електро България ” АД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Цариградско шосе “ №159,
представлявано от Я. Б., К. С. С. и К. К. ДА ЗАПЛАТИ на
адв.М.С. ***, ЕГН:********** и адрес на упражняване на дейността – гр.Козлодуй,
обл.Враца, ул.“ Васил Коларов „ №1, сграда АПК, ет.2, сума в размер на 300.00 лева / триста лева /,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: