Решение по дело №8872/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1461
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110208872
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1461
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208872 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ********************* г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, на
******************** е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
изразяващо се в това, че на 13.09.2020 г. в 11.23 часа в гр. София при
извършена проверка на търговски обект – ***************** не е издаден
фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство модел
„***************************************** при извършена покупка на
стока от търговския обект.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице ********************, в която са релевирани доводи
за неговата неправилност. Изложени са съображения, че НП е антидатирано и
е издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай на извършеното
административно нарушение. В този смисъл е изложено, че налагането на
процесната имуществена санкция за неотразяването на продажба от 2.60 лева
1
е в нарушение на принципа на пропорционалност съгласно правото на ЕС. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство ЕТ-жалбоподател поддържа подадената
жалба по изложената в същата съображения. В допълнение е посочено, че
служителят на ЕТ е бил много натоварен и предвид служебните си
задължения не е успял да издаде фискален бон за извършената покупка.
Релевирани са твърдения, че поради въведените в страната
противоепидемични мерки се е наложило търговският обект да преустанови
временно дейността си през 2020 и 2021 г.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата
законосъобразност. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се
установява извършването на процесното административно нарушение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията на съда
за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 13.09.2020 г., около 11.23 часа, служители от ЦУ на НАП, сред които и
св. Ц.С. Р., извършили проверка в търговски обект – *****************,
находящ се в *******************************, стопанисван от
********************. При извършена контролна покупка на един брой кафе
и един брой натурален сок на обща стойност 2.60 лева, заплатени в брой на
място в търговския обект, при получаване на стоката от св. Р. не била
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство „*****************************************.
2
Констатациите от извършената проверка били отразени в Протокол за
извършена проверка ******************
На 18.09.2020 г. св. Ц.С. Р., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ
на НАП, съставила АУАН № ****************** срещу
******************** за извършено административно нарушение на чл. 118,
ал. 1 ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № ********************* г. от началника на
отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП, с което за извършено
нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на ******************** била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на ЕТ на 04.06.2021
г., който в законоустановения срок (на 11.06.2021 г.) подал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Ц.С. Р.; Протокол за извършена проверка
******************; опис на пари в касата; дневен финансов отчет и КЛЕН;
разпечатка от електронна система на НАП за издадени наказателни
постановления и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на св. Цецка Р. за подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което ги кредитира изцяло. Именно от показанията на св. Р. се
установява, че при извършване на контролна покупка на кафе и натурален сок
от процесния търговски обект - кафе-аператив, не е била издадена фискална
касова бележка от работещото в същия обект фискално устройство. Това
обстоятелство се установява и от изготвения протокол за извършена
проверка, както и от КЛЕН, от който е видно, че в процесното фискално
устройство не е регистрирана продажбата на закупените от св. Р. стоки.
Следва да се отбележи, че ЕТ-жалбоподател не оспорва фактическите
3
констатации, посочени в АУАН и НП, вкл. и извършване на процесното
административно нарушение, като са релевирани възражения единствено
относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите. Спазени са и давностните срокове по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП. Не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно
посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени при спазване на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно релевираното от дружеството-
жалбоподател възражение, че НП е издадено след изтичане на 6-месечния
срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Видно от датата на
съставяне на АУАН (18.09.2020 г.), срокът за издаване на НП е изтекъл на
18.03.2021 г. В настоящия случай НП е издадено в 6-месечния давностен
срок, посочен в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а именно на 10.03.2021 г.
Напълно необосновани са твърденията на жалбоподателя, че НП е издадено
на датата на връчването му – 04.06.2021 г. Освен това, посоченото твърдение
се оборва по категоричен начин от приложеното на л. 34 от делото
извлечение от електронния регистър на НАП за издадени НП, от което е
видно, че атакуваното НП е издадено именно на 10.03.2021 г.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП
настоящият съдебен състав счита, че ******************** е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“.
Видно от събраните по делото доказателства ******************** е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, доколкото
не е издадена фискална касова бележка за извършената продажба на стоки в
стопанисвания от него търговски обект – *****************, находящ се в
*******************************.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите на
неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на ЕТ-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимално предвидения
размер от 500 лева. Предвид принципа „reformatio in pejus” положението на
жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от него жалба, поради
което е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Доколкото съдът не може да наложи административно наказание под
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер,
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и в тази
му част.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от ЕТ-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
5
спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.
118, ал. 1 ЗДДС е формално такова, на простото извършване, се явяват
ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава
на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да
приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На
първо място, следва да се отчете значимостта на регулираните обществени
отношения в сферата на данъчното облагане. В този смисъл разпоредбата на
чл. 118, ал. 1 ЗДДС се явява гаранция за предотвратяване избягването на
данъчното облагане и осигуряване събирането във фиска на дължимите
данъци. Същевременно, нарушаване на правилата относно отчетността на
извършените продажби от търговците застрашава съществено обществените
отношения, обект на защита от посочената разпоредба, поради което и не
може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В случая се явява ирелевантно обстоятелството, че размерът на
паричната сума по извършената продажба, за която не е издадена фискална
касова бележка, е 2.60 лева, доколкото се касае за извършена контролна
покупка. С неиздаването на съответния документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС в
пълна степен за засегнати обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Нещо повече, в случая се установява и
извършване на друго административно нарушение предвид наличието на
разлика между касовата наличност и сумата, отразена в дневния финансов
отчет, изваден към момента на проверката. Макар посоченото нарушение да
не е предмет на разглеждане в настоящото производство, същото завишава
обществената опасност на процесното нарушение и на ЕТ-нарушител.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нарушаване на
6
принципа на пропорционалността предвид прекомерния размер на
наложената имуществена санкция съпоставен с паричната сума, за която не е
издадена фискална касова бележка. Съдът счита, че законодателят е
регламентирал високи размери на санкциите за извършване на
административни нарушения по ЗДДС, в частност по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
именно с оглед изключителната важност на защитаваните обществени
отношения. В този смисъл, наложената имуществена санкция се явява
пропорционална на извършеното административно нарушение и на
преследваните с нея цели. Следва да се отбележи, че практиката на АССГ по
посочения въпрос е константна, като в този смисъл е приета липса на
маловажен случай и за значително по-ниска стойност на извършени
контролни покупки – Решение *************** по адм. дело № 2338/2021 г.
по описа на АССГ, XIII-ти касационен състав (контролна покупка на стойност
1.30 лева); Решение № 3223/18.05.2021 г. по адм. дело № 2084/2021 г. по
описа на АССГ, XI-ти касационен състав (контролна покупка на стойност
1.20 лева); Решение № 2456/13.04.2021 г. по адм. дело № 1173/2021 г. по
описа на АССГ, II-ри касационен състав (контролна покупка на стойност 2
лева) и други. С оглед на това, в конкретния случай
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното НП да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество с разпит на един свидетел, както и липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 334, т.
6, вр. чл. 338 НПК, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *********************
г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на
НАП, с което на ******************** е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1
ЗДДС.
ОСЪЖДА ******************** с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: *********************************************** да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8