Решение по дело №603/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 224
Дата: 17 септември 2025 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20252230200603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Сливен, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200603 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „Т.” ЕООД – гр. П., с ЕИК
*****, представлявано от управителя В. И. С. - А., против НП № 20-2500052 от
24.004.2025 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен,
с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че не е налице нарушение на трудовото
законодателство, тъй като имало сключен граждански договор, с който изпълнителят
се задължавал срещу сумата от 100,00 лева да изработи това, което било поръчано, а
именно – да изравни терен със свои средства и материали, поради което моли да се
отмени издаденото НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.03.2025 год. бил съставен АУАН № 20-2500052 от същата дата против
1
жалбоподателя за това, че на 26.03.2025 год. във времето от 13,30 часа до 14,10 часа
била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на
„Т.“ ЕООД с обект на контрол: Строителен обект „Вилна сграда“ в ПИ с идент. №
*****, намиращ се на адрес гр. Сливен, УПИ VII-71, кв. 58 по м. „А.Ч.“ СО „Изгрев“.
В акта било посочено, че при проверката на място се установило, че предоставя
работна сила лицето Ю.А.Б., като извършва строителни дейности по трамбоване на
обекта и работи на определено работно място, продължителност на работния ден,
определено трудово възнаграждение, почивни дни и почивки в работния ден, което се
удостоверява и от собственоръчно подписаната декларация. В акта било отразено, че
на 28.03.2025 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен бил представен
Граждански договор № 099/25.03.2025 год., сключен между „Т.“ ЕООД и Ю.А.Б., както
и че бил представен Трудов договор № 099/27.03.2025 год., който не бил подписан от
работника, и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда с изх. № 30Е002261013/27.03.2025 год. В акта било отразено, че „Т.“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда е допуснал на 26.03.2025 год. лицето Ю.А.Б. да предоставя работна
сила (при установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно
място, работно време и трудово възнаграждение) без сключен трудов договор в
писмена форма. В акта било посочено, че нарушението било извършено на 26.03.2025
год. на място в обекта на контрол, а било установено на 28.03.2025 год. при преглед на
представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. В акта било
отразено, че с писмо изх. № 25022056/28.03.2025 год. работодателят бил поканен да се
яви на 28.03.2025 год. (петък) в 14,00 часа за съставяне на АУАН с указание, че при
неявяване същият ще бъде съставен в негово отсъствие; както и че поради неявяването
му АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя в присъствие на упълномощено
лице на 28.03.2025 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. В акта било посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В графата за обяснения или възражения на
нарушителя било записано, че „Работникът Ю.Б. има граждански договор за
извършване на конкретна дейност за деня на проверката“. Актът бил връчен на
упълномощено лице на 28.03.2025 год. (л. 19-20 от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2500052 от 24.04.2025
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което за
описаното в акта нарушение било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В НП било отразено, че при
получаване на АУАН упълномощеното лице М.Т.А. възразил в самия АУАН, че
работникът има граждански договор за извършване на конкретна дейност за деня на
проверката, както и че административнонаказващият орган, след като е разгледал
2
преписката и възражението, преценил че не са налице основания за прекратяване на
административнонаказателната преписка. В НП било посочено, че нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно и при определяне на имуществената
санкция административнонаказващият орган взел предвид характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и е преценил, че за постигане на
специалната и генералната превенция следвало да наложи санкция в минимален
размер от 1 500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. НП било връчено на
упълномощено лице на 29.04.2025 год. (л. 16-18 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
Граждански договор за извършена работа № 099/25.03.2025 год. е видно, че „Т.” ЕООД
– гр. П., представлявано от управителя В. И. С. – А., като възложител е възложил на
Ю.А.Б., като изпълнител да извърши подравняване на терен от 115 кв.м. срещу
възнаграждение в размер на 100,00 лева; както и че изпълнителят се задължавал да
извърши (изработи) посоченото в срок до 26.03.2025 год. (л. 22-23 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
Декларация попълнена саморъчно от лицето Ю.А.Б. се установява, че същият е
отразил, че работи от един месец в дружеството като общ работник, с работно време
от 08,00 часа до 17,00 часа, за което получавал месечно възнаграждение в размер на
1077,00 лева, както и че му бил проведен инструктаж по безопасност и здраве при
работа (л. 21 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от Трудов
договор № 099/27.03.2025 год. сключен между „Т.” ЕООД – гр. П., представлявано от
управителя В. И. С. – А., като работодател и Ю.А.Б. се установява, че последният е
назначен на длъжност общ работник, строителство на сгради и определено трудово
възнаграждение в размер на 1077,00 лева (л. 24-25 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Ю.А.Б., който е работел
на обекта с трамбовъчна машина, т.е. предоставял е работна сила в обекта на
жалбоподателя без да има сключен трудов договор в писмена форма. Действително по
административнонаказателната преписка е представен граждански договор сключен
между дружеството и Ю.А.Б., но с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че в случая се касае за трудови, а не за облигационни
3
отношения.
В представения по административнонаказателната преписка граждански
договор изрично е посочено, че Ю.А.Б. следвало като изпълнител да извърши
подравняване на терен. В настоящия случай, с оглед събраните по делото
доказателства, не може да се приеме, че е налице договор за изработка, уреден в чл.
258 и сл. от ЗЗД. С този вид договор изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД), както и че ако не е уговорено друго, изпълнителят е
длъжен да изработи поръчаното със свои средства (чл. 259 от ЗЗД). В хода на
съдебното следствие по настоящото дело не бяха събрани доказателства, че лицето
Ю.А.Б. е изработил нещо поръчано от жалбоподателя със собствени средства, тъй като
няма друга уговорка в представения граждански договор. Напротив видно от
показанията на актосъставителя и на свид. Салиев, при проверката същият е
извършвал строителни дейности по трамбоване с трамбовъчна машина, т.е. касае се не
за конкретен индивидуален резултат или за извършване на правни действия, а за
престиране на трудова дейност (работна сила). Ето защо съдът намира, че в настоящия
случай не се касае за граждански договор по смисъла на ЗЗД, тъй като тези договори
се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения,
които приключват с изпълнението на предмета на договора. В подкрепа на извода, че
се касае за трудово правоотношение е и сключения веднага след проверката на
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен трудов договор между
жалбоподателя и лицето Ю.А.Б. като общ работник и с месечно трудово
възнаграждение 1077,00 лева, колкото е посочило лицето и в попълнената от него
декларация по време на проверката, т.е. дейността, която Ю.А.Б. е извършвал и по
времето на проверката от служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен.
С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в
чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
4
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2500052 от 24.04.2025
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
„Т.” ЕООД – гр. П., с ЕИК *****, представлявано от управителя В. И. С. - А., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00
лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД – гр. П., с ЕИК *****, представлявано от управителя В.
И. С. - А., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5