Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 13.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на тринайсети
октомври през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕНГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, като
разгледа в.гр.д.№ 419/2020г.,
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258,чл.422 и сл.от ГПК,във вр.с чл.8,ал.1 от ЗАЗ,чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
С Решение № 27/21.02.2020г.,пост.по
гр.д.№774/2018г. РС-Луковит признава за установено на основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,
вр.с чл.8,ал.1 от ЗАЗ, вр.с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, че „******“ЕООД
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.Д.,област Ловеч,ул.******,
представлявано от управителя Д.П.С., дължи на “******”ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район ******, представлявано от Т.Л.Ш.
и В.С.Г., сумата от 1745.32 лв. -
главница, включваща сумите: 872,66 лв. - съставляваща наемно плащане по
Договор за наем № ОВ 0209 за стопанската 2015/2016г. и Споразумение към Договор
за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014г.; 872,66 лв. - съставляваща
наемно плащане по Договор за наем № ОВ 0209 за стопанската 2016/2017г. и
Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г.;
сумата 262,65 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода
11.10.2015 г. до 28.09.2018 г.; сумата 173.61 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода от 11.10.2016
г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.10.2018г., до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена Заповед № 418/ 04.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 624/ 2018г. по
описа на РС - Луковит. С решението на
основание чл.78,ал.1 от ГПК „******“ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: с.Д.,област Ловеч, ул.******, е осъдено да заплати на “******”ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ******, сумата
от 594 лева- разноски
по гр.д.№774/2018г.на РС-Луковит и 464
лева - разноски по ч.гр.д.№ 624/2018г. по описа на РС -
Луковит. .
Постъпила е въззивна жалба от „******“ЕООД
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в с.Д.,Ловешка
област,ул.******,представлявано от управителя Д.П.С.. Счита съдебния акт за
неправилен и незаконосъобразен. Не се съгласява с кредитирането от съда на
свидетелските показания на И.Л.К.,като
твърди,че са непоследователни и нелогични. Свидетелят е споделил,че познава Д.С.
и С.С., но не ги различава, тъй като си приличали
(което не е вярно) и че е подписал споразумението лично с един от тях.
Последното се опровергава от заключението на вещото лице, което в съдебно-графологична експертиза сочи, че положеният в
споразумението подпис не е на нито един от двамата. Това сочи на извода, че К.не
ги познава. Възразява,че съдът е следвало да възприеме показанията при
отчитане,че К.е заинтересовано от изхода на делото лице,тъй като е пълномощник
на ищеца.
Сочи, че изводът на съда
за валидност на Споразумение от 15.09.2014г. и приемането му от дружеството не
съответства на приложените доказателства. Възразява,че споразумението е
изготвено за сключване между „******"ООД и „****** 'ЕООД, представлявано
от С.П.С. като наемател/арендатор. Обяснява,че изрично е заявил в отговора на
исковата молба, а и с въззивната жалба, че едноличен собственик на капитала и
управител на „******"ЕООД е единствено Д.П.С. и фирмата никога не е имала
друг управител. Твърди,че не е упълномощавал никого да сключва договори за наем
и аренда от имот на фирмата. В тази връзка няма и събрани доказателства по
делото. Отрича подписите в споразумението да са негови или на С.П..
Не споделя и извода на
съда за потвърждаване на процесното споразумение чрез
конклудентни действия, а именно- представеното по
делото писмо от управителя до ищеца от 02.02.2015г.,
приложена фактура №**********/05.01.2015г., ведно с платежно нареждане, всички
представени от ищеца. Тези доказателства не е оспорил, но счита, че те по
никакъв начин не могат да доведат до подобни изводи. В действителност ищецът „******"ООД
е представил тази фактура, но по нея не е извършено плащане, а коректно ги е
уведомил, че е изплатено наемното плащане към предишния собственик „******“ЕООД,
като към писмото е приложено и платежно нареждане. Видно от платежното
нареждане е заплатена сумата от 498,66лв., което представлява наемното плащане
за стопанската 2013/2014г., изчислено по договорената наемна цена в
първоначалният договор, а именно 20лв. на декар. Видно от платежно нареждане е
също,че плащането е направено на 12.02.2014г., т.е. много преди датата, за
която се твърди, че е сключено споразумението (15.09.2014г.). От тези
доказателства не може да се изведе факт на приемане на споразумението чрез конклудентни действия. В соченото от съда писмо не е
споменато наличието на споразумение. Не споделя и разсъжденията, че печатът на
фирмата се носи само от управителя.
Излага,че сключеният
Договор за наем от 19.04.2012г. между „******“ЕООД и „******“ЕООД е нотариално
заверен, поради което е с достоверна дата, но е сключен за срок от 5 стопански
години и не е вписан съгласно разпоредбата на чл.112,т.„е" от ЗС.
Твърди,че представеното от ищеца споразумение няма нито нотариална заверка на
подписите, нито е вписано, като в него е посочен срок на действие до 2017г.,
т.е. срок на действие по-дълъг от една година. Ищецът няма претенция за
изплащане на наемна цена за стопанската 2014/2015г., която би следвало да е
първата стопанска година от споразумението. Твърди,че такова наемно плащане не
са извършвали.
Съгласно чл.237,ал.2 от ЗЗД договор за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна
дата е задължителен за приобретателя до предвидения в
него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Съгласно тази
разпоредба договорът за наем от 19.04.2012г. е бил прекратен една година след
прехвърляне на имота (03.06.2015г.).
Първоинстанционният съд е посочил, че със
заявлението по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б,ал.3 от ЗСПЗЗ
дружеството е подало процесиите 6 имота за обработване, но не е отбелязал факта,
че съгласно същата справка от ОСЗ гр.Луковит за стопанските 2015/2016г. четири
от процесиите имоти са ползвани без правно основание, т.е. като „бели петна“.
За тях е направено съответно плащане към ОД „Земеделие" гр. Ловеч. Другите
два имота не са обработвани. За стопанската 2016/2017г. и шестте имота не
ползвани и не са обработвани.
С исковата молба е
предявен и иск по чл.86 от ЗЗД, който съдът е уважил без са назначи
съдебно-счетоводна експертиза за определяне на размера на задължението и на
законната лихва.
Възразява,че в диспозитива на решението съдът е уважил иск по
чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл.8,ал.1 от ЗАЗ, вр.чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 от ЗЗД, като такъв иск не е предявяван. Твърди,че предявеният иск и
настоящото производство не са свързани със ЗАЗ.
Моли да се отмени решение
№27/21.02.2020г. по гр.д.№774/20148 г. по описа на PC-Луковит, като неправилно
и незаконосъбразно и се реши спорът по същество. Моли
да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от "******"ООД с ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление в гр.София, район ******, представлявано от Т.Л.Ш.
и В.С.Г.,чрез адв.К.-ВТАК,със съдебен адрес ***,офис
№8. Счита въззивна жалба за неоснователна,а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Сочи,че съдът не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото. Обсъдил е твърденията на
страните и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е
постановил правилен и обоснован съдебен акт.
Неправилно е твърдението на въззивника, че
съдът приел за достоверни показанията на свидетеля И.К.. Същият е изложил факти
и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Въведеното
твърдение, че след като нито Д.С., нито С.С. не са
подписали споразумението, то свидетелят не ги познава, е неправилно и
необосновано. Не съществува житейска презумпция, че след като дадено лице не е
подписало конкретен документ от страната на длъжника, то кредиторът не го
познава. Счита,че по делото е доказано, че подписалият споразумението
пълномощник на въззиваемото дружество познава
управителя на „******"ЕООД и брат му и е посещавал офиса на въззивника.
Споделя изводите на съда за автентичност на оспорвания документ.
Безспорно е установено,че отпечатъкът от печат върху споразумението е на „******“ЕООД
и този печат съвпада с положения на отговора на исковата молба, подписан лично
от управителя на дружеството Д.П.С.. Счита,че са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на извода, че споразумението е получено от ответника и
той се е съгласил с него. От доказателствата е установено,че с печата на
дружеството е разполагал единствено управителят и затова може да се направи
обосновано предположение, че той го е предоставил на лицето,подписало
споразумението- т.е.подписването е станало със знанието на управителя. Този
извод се потвърждава и от представеното писмо от Д.П.С. от 02.02.2015г. до управителя
на „******“ООД,с което признава,че е получил фактура от 05.01.2015г. за наем на
стопанската 2013/2014г. и е заплатил сумата по нея. Сумата по тази фактура
е идентична по размер на уговорената в споразумението,което ответникът оспорва
да е подписвал. Сумата 872.66лв.-наемно плащане не е уговорена между „******“ЕООД
и предишния собственик, а между въззивника и
настоящия собственик. При тези аргументи заключава,че управителят на „******“ЕООД
е бил наясно със съдържанието на оспореното споразумение и дължимите по него
суми.
Излага,че в хода на първоинстанционното производство са представени
доказателства,че фактурата за 2013/2014г. е платена, поради което определя като
недобросъвестно процесуалното поведение на ответника да оспорва
автентичността на споразумението, с което е запознат, одобрил е и е изпълнил
чрез превод на дължимата по него сума. Дори и да се приеме,че управителят на
ответника не е знаел за сключеното споразумение,то е налице института на
действие без представителна власт,което след това е потвърдено и го обвързва. В
подкрепа на това е изпращането на цитираното писмо и плащането по фактурата.
Определя като изцяло неоснователни твърденията на въззивника,че
договорът за наем е прекратен една година след прехвърлянето на имотите, че
споразумението не е с нотариално заверени подписи,не е вписано в СВп.,че част от имотите били ползвани като т.н.“бели
петна“,а други не са обработвани. Счита,че е доказано по безспорен начин наличието
на договор за наем между същите страни и в тежест на наемателя е да докаже,че е
изпълнил задълженията за плащане на наемните суми за процесните
години. Обстоятелството,че споразумението не е нотариално заверено не
освобождава наемателя от ангажимента за плащане на наемната цена. Позовава се
на Правилника за вписванията,предвиждащ,че се вписват договорите за наем над 1
година, но това е възможност,а не задължение. Логично следва,че не подлежат на
вписване договорите за наем под 1 година, дори и да имат нотариална заверка. Ноторно известно е, че се вписват само договорите с
нотариално заверени подписи. Липсата на някой от тези реквизити не е
закононарушение и не рефлектира върху автентичността му, поетите права и
задължения по него продължават да съществуват.
В заключение счита,че е доказал при условията на пълно и главно
доказване претенциите си по основание и размер,наличието на облигационна връзка
между страните по силата на сключения договор за наем,възникването на
задължението за плащане на наемната цена от ответника,по силата на договора,
изменен с процесното споразумение. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно.Моли да се присъдят направените в производството разноски.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв.Радулов-ЛАК, който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият се представлява от адв.Токмакчиев-ВТАК,която
поддържа отговора на въззивната жалба.
От събраните гр.д.№774/2018г.на РС-Луковит,
преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението
си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. В срок е постъпил и отговор
на въззивната жалба.
По същество.
Не се спори по делото,че на
19.04.2012г. ответникът „******“ЕООД- като наемател, е сключил с „******“ЕООД-наемодател,
Договор с №ОВ 0209 за наем на земеделски земи-общо 6 имота: 1.Поземлен
имот № 016113 - нива с площ от 6,749 дка., трета категория, в местността
"Родината"; 2.Поземлен имот № 016098 - нива с площ от 6,300 дка.,
трета категория, в местността "Родината"; 3.Поземлен имот № 010015 -
нива с площ от 2,251 дка., трета категория, в местността "Лешница";
4.Поземлен имот № 016083 - нива с площ от 2,700 дка., трета категория, в
местността "Родината"; 5.Поземлен имот № 047105 - нива с площ от 4,949
дка., четвърта категория, в местността "Караджовец"
и 6.Поземлен имот № 099255 - нива с площ от 1,984 дка., трета категория, в
местността "Динището". Договорът е сключен
за 5 стопански години, считано от 01.10.2012г. Наемната цена е в размер на
20лв. на декар и е уговорено,че подлежи на актуализация, съобразно добива и
размера на получените субсидии. Падежът на задължението за заплащане на
дължимия наем е до 10–ти октомври на текущата стопанска година. Договорът е
подписан от представителите на двете дружества,а подписите им са заверени от
Нотариус с рег.№17 в НК и район на действие РС-Плевен.
На
02.06.2014г. е сключен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №155,т.ІІІ, рег.№ 2376,
н.д.№351/02.06.2014г. на Нотариус с рег.№591 в НК и район на действие
РС-Луковит, с който „******“ЕООД е продал процесните
земеделски земи на „******“ООД. По делото е приложено Уведомление от „******“
ООД до „******“ЕООД за извършената продажба и смяна на собствеността върху
наетите имоти. Няма данни дали, как и кога това уведомление е достигнало
наемателя.
Представено
е Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата №ОВ 0209 от
15.09.2014г., между ******“ООД-означен като „наемодател/арендодател
и „******“ЕООД-„наемател/арендатор“, с което са постигнали съгласие по размера
на арендните плащания- за стопанската 2013/2014г.-в
размер на 35лв. на декар наета земя или общо 872.66лв.,за общо 24.933дка земеделска
земя. Същата сума е предвидена и за стопанската 2014/2015г. В чл.3 са приели,че
арендното плащане за всяка следваща стопанска година
не може да бъде по-ниско от това за предходната, до изтичането на срока на
договора,сключен с предходния собственик по отношение на имотите,посочени в
изготвената таблица (процесните 6 земеделски имота).
Страните са се договорили,че плащането за стопанските 2013/2014г. и за
2014/2015г. се извършва не по-късно от първия работен ден след изтичането й, по
посочена банкова сметка *** „Рамфарм Компани“ООД. В споразумението е вписано, че „******“ООД се представлява
и подписва от И.Л.К., а „******“ЕООД се представлява и подписва от С.П.С., като
е положен и печат на дружеството.
Изискана е и приложена Справка от Нотариалната камара на РБ-с
изх.№930/30.09.2019г.,за налична информация за регистрирано Пълномощно на „******"ЕООД
към С.П.С. за периода 2014-2019г. Представено е извлечение от регистъра,от
което се установява,че „******“ЕООД е упълномощило С.П.С. да представлява
дружеството с описани пълномощия,без да се ограничават със срок и с действие до
оттеглянето му.
Представено е и уведомление от 02.02.2015г.,от
Д.С.,до Управителя на „******“ООД, с изявление,че „във връзка с получена
Фактура №********** от 05.01.2015г. за наем ,съгласно Договор за стопанската
2013/2014г., прилагам платежно нареждане, от което е видно,че дължимата за тази
стопанска година наемна вноска,е изплатена на предишния собственик на земята.“
Представена е Фактура №********** от 05.01.2015г. с издател „******“ООД и
получател „******“ЕООД, на стойност 872.66лв. и основание „наем съгл.Договор за
стоп.2013/2014г.“ Приложено е и преводно нареждане от 12.02.2014г. за преведена
от „******“ЕООД на „******“ЕООД, сума от 498.66лв., с основание „дог.за наем земед.земя“.
С оглед оспорването на автентичността на подписа в Споразумението, на
основание чл.193 от ГПК, е допусната съдебно-графологична
експертиза,с в.л.инж.С.Печков, който дава
заключение,че подписът върху страница 2 от Споразумение от 15.09.2014г., върху
печата на „******"ЕООД, не е положен от Д.П.С.,не е положен и от С.П.С..
Отпечатъкът от печат на „******“ЕООД на стр.2 от Споразумението и отпечатъкът
от печат върху Отговор на Искова молба до РС-Луковит с вх.№565/06.09.2019г., са
положени с един и същи печат.
Отпечатъкът от печат на „******“ЕООД върху стр.2 на Споразумението и
отпечатъците от печат на „******"ЕООД BG******-AS" върху молба от
11.06.2019г. до РС-Луковит с вх.№2498/12.06.2019г., молба от 03.07.2019г. до
РС-Луковит, вх.№2964/04.07.2019г. са положени с друг печат на дружеството,
различен от първия.
Съдът приема заключението на експертизата като обективно и компетентно и
го съобразява при решаването на спора.
Разпитан е и свидетел, ангажиран от ищеца,за установяване на
обстоятелствата, при които е подписано споразумението от 15.09.2014г. Свидетелят
е посоченият като представител на дружеството-И.Л.К.. По делото са приложени и
пълномощните,с които дружеството е делегирало представителни права. Свидетелят
обяснява,че е ходил в офиса на ответното дружество и познава двамата братя (Д.
и С.). Признава,че той е подписал споразумението,но не може да уточни с кой от
двамата братя. Потвърждава ,че подписът за „******“ООД е негов.
Обяснява,че е подписано в офиса на
ответника,в присъствието и на двамата братя,като преди това ги е уведомил за
смяната на собственика и за необходимостта от сключване на такова
споразумение.Твърди,че им е показал нотариалния акт. Уточнява,че към този
момент е имал пълномощия да представлява „******“ООД. Свидетелят не може да
уточни с кой точно от братята е подписал споразумението,тъй като не ги
различава- „Лично с тях съм подписвал
въпросното споразумение,с кой от братята,но аз и до днес не мога да различа кой
е С.и кой е Д.,те толкова си приличат.. Подписал се е този, който се е представил за С...“.
Съдът приема показанията на свидетеля за достоверни,точни и ясни и ги съобразява, тъй като не противоречат
на останалите събрани доказателства.
В представена Справка с изх.№РД-02-2249/06.06.2019г. ОС“Земеделие“- Луковит сочи, че по данните от
базата службата за землището на с.Д. имотите с №016113, 0016098, №010015,
№016083, за стопанската 2015/2016г. са ползвани без правно основание съгласно
чл.37в,ал.3,т.2 от ЗСПЗЗ-няма сключени договори и не са подадени декларации за
тях, определени са като т.н.“бели петна“. Имотите с №047105 и №099255 в
землището на с.Д., не попадат в масив за ползване. За стопанската 2016/2017г. имотите
с №016113, №016098, №010015, №016083, №047105 и №099255 не попадат в масив за
ползване,т.е. са необработваеми. Подадена е декларация по чл.70 от ППЗСПЗЗ от „******“ЕООД за имоти с №016113, №016098, №010015,
№016083,но няма представени и регистрирани договори в ОС“З“-Ловеч.
Не се спори по делото,че по подадено от „******“ООД заявление по чл.410
от ГПК, е образувано ч.гр.д.№624/2018г.по описа на РС-Луковит. Уважено
е и със Заповед за изпълнение с №418/04.10.2018г. на „******“ЕООД е разпоредено да заплати на „******“ ООД сумите- 1745.32лв.- главница по Договор за аренда
за стопанските 2015/2016г. и 2016-2017г., сумата 262,65лв.- лихва за забава за
периода 11.10.2015г. до 28.09.2018г. и сумата 173.61лв.- лихва за забава за периода от 11.10.2016г. до 28.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК–01.10.2018г., до окончателното й изплащане. Длъжникът е уведомен за
издадената заповед и своевременно е правил възражение по чл.414 от ГПК,че не
дължи.Представени да доказателства за своевременно подаване на исковата молба
по чл.422от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съставът приема,че е сезиран
с иск с правно основание чл. 422 ГПК от ГПК,във вр.с чл.8,ал.1 от ЗАЗ,
чл.232,ал.2, чл.79 е чл.86 от ЗЗД.
Съставът споделя определената от РС-Луковит правна квалификация, тъй
като съответства на заявените факти и обстоятелства по спора. Ответникът е бил
уведомен за нея с представения доклад,но не е изразил несъгласие. Затова и
възражението му от възизвната жалба следва да се
приеме за неоснователно.
Не се оспорва от страните,че между
ответника и предишния собственик на земеделските земи е възникнало арендно правоотношение съгласно чл.3,ал.1 от ЗАЗ. Договорът
за аренда е сключен в изискваната писмена форма с нотариално заверени подписи и
това е достатъчно да се приеме,че е налице валидно обвързване на страните.
Установи се,че в срока на договора е настъпила промяна в титуляра
на правото на собственост на арендованите земи. На
основание чл.
17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на
арендуваната земеделска земя замества праводателя си
като арендодател в арендното
правоотношение във всички случаи, независимо дали договорът за аренда е вписан
или не. Вписването му има значение само относно срока, за който той го замества
– ако договорът за аренда е вписан, заместването е за целия оставащ срок на
договора; ако не е вписан – заместването е само за две стопански години след
годината на придобиването. Заместването в арендното
правоотношение настъпва по силата на закона. Съгласно чл.17,ал.3 от ЗАЗ новият
собственик е длъжен да уведоми арендатора за настъпилото заместване. В случай,
че не го направи своевременно приобретателят не би
могъл да търси от арендатора изпълнение на задължение, което последният е
изпълнил към праводателя му преди получаване на
съобщението за заместване.
Спорен е въпросът дали ищецът валидно е
заявил легитимацията си на приобретател пред
арендатора. Както се посочи по-горе,няма данни представеното по делото нарочно
Уведомление да е било връчено-кога и как на „******“ЕООД.
Налице е обаче изрично изявление на
двете страни, с което са обективирали както знание за
настъпилата промяна собственика, така и съгласие за продължаване на
правоотношението. Съдът намира,че такова изявление е налице в представеното
Споразумение от 15.09.2014г. С него арендаторът и приобретателят
са обективирали съгласието си за продължаване на
обвързаността им по договора, регламентирали са размера на дължимото арендно плащане-чл.2 и чл.3, потвърдили са уговорения от
преди падеж и начин на плащане-чл.4 и
чл.5. Макар назначената по делото съдебно-графологична
експертиза да е категорична,че подписът за „******“ЕООД да не е положен нито от
управителя Д.П.С.,нито от упълномощеният за представлява
дружеството(съгл.справка на л.104-105 от НК) С.П.С., съставът приема,че не е
оборена автентичността на положения печат на дружеството. Експертът е
категоричен, че това е печатът,с който е подпечатан изпратеният от „******“ЕООД
отговор по делото. От страна на дружеството не се отрича автентичността на този
печат и валидността на извършеното с него правно действие-подаване на отговор. С
оглед на това съдът приема,че подпечатването на Споразумението с печата на
дружеството е валидно и има за последица обвързването му с постигнатите в него
договорености.(Експертът установява също,че дружеството разполага и
идентифицира изявленията си и с друг печат,което също не беше отречено от
ответника).
На следващо място в подкрепа на
твърдението за наличие на уведомяване и валидно обвързване с договора, са и
последващите действия и изявления на „******“ЕООД, по повод наема на процесните земи. От справката от ОС“Земеделие“-Луковит се
установява,че е подал декларация по реда на чл.37б от ЗСПЗЗ,с която е заявил
намерението си да ги ползва и след замяната на собственика. Дали е представил
или не конкретните договори за регистриране е ангажимент на арендатора и
неизпълнението му няма отношение към договореностите му с арендодателя.
По делото е представено и писмо от „******“ЕООД
,с което на 02.02.2015г. уведомява именно новия
собственик „******“ООД, че наемът за стопанската 2013/2014г. е платен на предходния
собственик. Сумата е преведена на 12.02.2014г. с приложеното преводно нареждане
и е в размер на 498.66лв-такава,каквато е уговорена в Договор №ОВ 0209 от 19.04.2012г.
По делото не е представено друго изявление от арендатора за противопоставяне
или да се възползва от правото по чл.17,ал.2 от ЗАЗ да ограничи срока на
действие на договора спрямо него до предвидените 2 години след придобиването.
С оглед на изложеното съставът
приема,че от действията на арендатора след настъпилата промяна в арендодателя, може да се направи извод, че е бил уведомен
за нея, не се е противопоставил,а напротив изрично се е съгласил и са уредили
отношенията си с новия собственик, в границите на оставащия срок на договора за
аренда с Споразумението от 15.09.2014г. Не
се опроверга и факта на продължило владение върху земеделските имоти от
арендатора и за процесните стопански години.
С оглед на това валидно облигационно
правоотношение за арендодателя възниква правото да получи
дължимото арендно плащане. В случая се претендират
вноските за стопанските 2015/2016г. и за 2016/2017г. и при липсата на
доказателства от арендатора да ги е изплатил, претенцията се явява основателна.
Същата е в договорените между страните размери-по 872.66лв. По изложените
съображения съдът приема,че ищецът е обосновал наличието на изискуемо вземане
за неплатени арендни вноски за стопанските
2015/2016г. и 2016/2017г.
При този изход основателни са и акцесорните претенции за заплащане на лихва за забава. С
оглед уговорения в чл.6 от Договор № ОВ 0209/19.04.2012г., потвърден и с чл.3
от Споразумението към него от 15.09.2014г., падеж - 10 октомври на текущата
стопанска година, основателни са и претенциите за наличие на вземане за мораторна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД,за периодите от
11.10.2015г.до 28.09.2018г.-в размер на 262.65лв. за стопанската 2015/2016г. и за периода от 11.10.2016г.
до 28.09.2018г.-в размер на 163.61лв.
По изложените съображения съставът напълно
споделя извода на първоинстанционния съд за основателност на претенцията,поради
което счита,че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените
разноски. В представения Списък по чл.80 от ГПК са посочени разноски за
адвокатски хонорар от 420лв.с ДДС. За обосноваване на реалното им
извършване от „******“ООД е представен
Договор за правна защита и съдействие,в който е посочен адвокатски хонорар от
360лв.с ДДС, уговорен да се плати по банков път. Приложена е и фактура №86/20.07.2020г. с вписан хонорар от 420лв.с ДДС. Липсват
доказателства за извършването на уговорения банков превод, поради което и при
несъответствието между посочените хонорари, съдът приема,че не е доказано
реалното извършване на този разход,съотв.не следва да
се присъждат разноски за тази инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ЛОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №27/21.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 774/2018г. на РС-Луковит, като
правилно и законосъобразно.
С оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.