№ 42079
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110153189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от *********, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: *********, срещу *******, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ***********, иска за установяване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 794,30 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
обичайни ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на товарен автомобил „*********“, с рег. № ******* от настъпило на
24.10.2023 г. в ********* ПТП по вина на водача на лек автомобил „********“ с рег.
№ ********, за който бил налице сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.07.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №********* по ч.гр.д. №
*********
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
недопустимост на предявения иск с твърдения, че при отправянето на регресна
претенция ищецът не е представил оригинала на документите, относими към щетата,
което съдът намира неоснователно, тъй като този въпрос е относим към
основателността на претенцията и то на иск за заплащане на обезщетение за забава,
какъвто в случая не е предявен.
Ищецът е представил допустими, относими и необходими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства, посредством разпита
на свидетел за установяване механизма на процесното ПТП.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба
въпроси.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ за установяване плащането на
застрахователното обезщетение следва да се остави без уважение, тъй като ответникът
не оспорва да е платено процесното застрахователно обезщетение.
1
Искането на ответника по реда на чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи оригинал на конкретно посочени в отговора на исковата молба и приложени
към исковата молба документи, следва да се уважи само по отношение на двустранен
констативен протокол за ПТП от 24.10.2023 г., застрахователна полица „Каско на МПС
№ ***********, искане за оценка на вреди по щета и анкетна карта, а по отношение на
възлагателно писмо, фактура, ликвидационен акт и платежно нареждане, искането
следва да се отхвърли, тъй като посочените документи не носят подписи и ръкописен
текст.
Следва да се приложи ч.гр.д. №*********
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищеца чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване – **********, ЕГН **********, с адрес на
призоваване: *********, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 80 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба,
при депозит от 500 лв., платим от страните, както следва: 250 лв. от ищеца и 250 лв. от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, който да се призове след представяне
на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът, в срок до датата на съдебното
заседание, да представи в оригинал приложените към исковата молба двустранен
констативен протокол за ПТП от 24.10.2023 г., застрахователна полица „Каско на МПС
№ ***********, искане за оценка на вреди по щета и анкетна карта, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставянето на посочените документи в указания
срок, съдът няма да ги приеме като доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №*********
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 09,30 часа, за когато
да се призоват страните, вещото лице и свидетелите.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Свидетелите да се призоват след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
24.10.2023 г. в ********* е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен
автомобил „*********“, с рег. № *******, по отношение на който бил застраховател
по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „********“ с рег. № ********,
за който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при
ищеца автомобил били причинени вреди, за отстраняването на които ищцовата страна
заплатила сума в размер на 779,30 лева, като сторила и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
застрахованото при ответника МПС, който при движени със несъобразена скорост с
интензитета на движение и неспазване на дистанция е ударил спиращият пред него на
червен сигнал на светофара, товарен автомобил „*********“, с рег. № *******.
Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на
застрахователното обезщетение по сключената имуществена застраховка се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата от 794,30
лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за определянето му. След изпратена регресна покана,
ответното дружество неоснователно поискало допълнителни документи, което ищецът
счита за отказ да заплати регресното задължение. Поради изложеното моли
предявеният иск да бъде уважен, като претендира и сторените разноски в заповедното
и исковото производство.
Ответникът ******* е подал отговор на искова молба по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск при възражение за недопустимост на претенцията при
твърдения, че ищецът не е представил оригиналните документи във връзка с
регресната претенция. По основателността на иска възразява, че протокола за ПТП не е
съставен в съответствие с изискванията на ЗДвП и Наредба I3-41 за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, тъй като не е налице
съгласие на участниците относно вината на водача на застрахованото при ответника
МПС. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както размера на
настъпилите вреди, тъй като не отговаря на действителния размер на вредите. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени е положителен установител иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 411, изр. 1 КЗ.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:
1. За лек автомобил „********“ с рег. № ******** към датата на процесното
ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника.
2. За товарен автомобил „*********“, с рег. № ******* към датата на
настъпване на процесното ПТП е имало действащ договор за имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, по която за процесното ПТП последният е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 779,30 лв. и е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора на
исковата молба правоизключващи възражения.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Свидетелите да се призоват след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5