РЕШЕНИЕ

   №

гр.София, 07.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 855 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, от И.П.К. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, частичен иск за сумата от 70 000 лв., като част от общо претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на местопроизшествието, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.08.2016г., около 08:50 ч., в гр. София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Кирил Пърличев“ и ул. „Железопътна“, по вина на В.И.У. - водач на лек автомобил марка „Опел" модел „Тигра" с peг. № ******.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място, по ул. „Кирил Пърличев“ с посока на движение от ул. „Химик“ към ул. „Съзнание“, В.У. управлявала лек автомобил марка „Опел“ модел „Тигра", като по същото време по ул ."Железопътна" с посока на движение от ул. „Пощенска" към ул. „Съединение“ И.П.К. управлявал велосипед. Сочи, че в района на кръстовището образувано от ул. „Кирил Пърличев" и ул. „Железопътна“, водачът на лекия автомобил не пропуска навлизащия от лявата й страна по път с предимство велосипедист - ищецът И.П.К., поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие.

            Излага твърдения, че в резултат на инцидента е получил травматични увреждания, като е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, в увредено общо състояние, с видим оток на дясна трохантерна област на бедрото и силна палпаторна болезненост в травмираната област, както и ограничени активни и пасивни движения. След проведените образни изследвания - рентгенографски и КТ както и след консултации е взето решение за консервативно лечение на ищеца, поради напредналата възраст и придружаващите заболявания.  Сочи, че е изписан на на 24.08.2016 г. с назначена медикаментозна терапия и с препоръки за рехабилитация и домашно лечение. Твърди, че е търпял значителни болки и страдания по време на пътнотранспортното произшествие и след това в продължителния процес на оздравяване, изключително трудно преодолява стреса - се страхува да излиза навън, не спи спокойно след инцидента.Оплаква се от болки и отрицателни изживявания - болки в таза, кръста и десния крайник, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността  да се движи нормално. Във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство №11375/2016 г. по описа на сектор „Разследване“ - СДВР, пр. пр. №29878/2016г. по описа на СРП, прекратено на 14.11.2016 г. Сочи, че за лек автомобил марка „Опел“ модел „Тигра“ с peг. № ****** е налице  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност",  страна по който е ответника - ЗАД „ДАПЛБОГГ Ж.И З." АД,  обективиран в полица №BG/30/l 16001623264, валидна от 09.08.2016 г. до 09.06.2017 г. Сочи, че е образувана щета с №**********, но до настоящит момент не е изплатено обезщетение на ищеца, като са изминали повече от 3 месеца.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като счита, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Сочи, че ищецът не е получил тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили живота и З.то му, както и че не са налице усложнения в оздравителния и възстановителния период, поради което твърди, че същият се е възстановил в рамките на един месец от пътнотранспортното произшествие. Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като застрахованият в дружеството водач няма вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. Счита, че ищецът носи изключителна отговорност за настъпване на инцидента, доколкото се е движил по тротоара с велосипед, с бърза скорост, не се е съобразил с наличието на автомобил в кръстовището, който е извършвал маневра  завой на дясно. Твърди, че велосипедистът се е ударил в автомобила, който е извършвал маневрата за завиване на дясно. Освен това велосипедистът не се е движел на пътното платно, а по тротоара в нарушение направилата за движение по пътищата.

При условие, че предявеният иск бъде приет за основателен, прави възражение за съпричиняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата,  като твърди че ищецът не е управлявал велосипеда в най-дясната част на платното за движение или по банкета от дясната част по посоката си на движение, както и че не е ползвал светлоотразителна жилетка. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 22.08.2016 г., по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „Опел Тигра“, с peг. № ****** по силата на застрахователна полица             № BG/30/116001623264/09.06.2016 г., сключена със „ЗАД ДаллБогпЖ.и З.” АД.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

          Разпоредбата на чл. 432 КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.

Установява се от представените по делото доказателства, че образуваното досъдебно производство № 11375/2016 г. по описа на РТП „Отдел Разследване“ при СДВР, пр. пр. №29878/2016г. по описа на СРП, във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е прекратено с постановление Софийска районна прокуратура от 14.11.2016 г.,  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НК.

            Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебното производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство автотехническа експертиза, и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

            На 22.08.2016 г. около 08:50 ч., лек автомобил „Опел Тигра“ с рег.№ ******, се е движил по ул. „Кирил Пърличев“ в посока от ул. „Химик” към ул. „Съзнание”, като в района на кръстовището с ул. „Железопътна”, при наличие на знак Б1, спира за да пропусне движещите се МПС по ул. „Железопътна“ и след това предприема маневра „завиване на дясно” към                 ул. "Съзнание”. В същия момент по ул. „Железопътна”, от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, се движи велосипедист. Водачът на лекия автомобил възприема приближаващия се от лявата му страна велосипедист, но навлиза в коридора му на движение и е последвал удар на предната лява част на автомобила, в областта на левия фар и преден ляв калник в средната дясна част на велосипеда. От удара, който е под масовия център на системата велосипед - велосипедист, тялото на последния пада върху капака, а при спирането на автомобила, вследствие инерционните сили тялото е отхвърлено пред автомобила заедно с велосипеда. След произшествието двете превозни средства са изместени. Пътната обстановка е била сух асфалт на ул. „Железопътна“ и сух паваж на ул. „Кирил Пърличев“, нормална видимост на дневна светлина. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, указващи ул. „Железопътна“ като път с предимство. Процесното произшествие е настъпило следствие на субективните действия на водача на лекия автомобил, като той е имал обективна възможност да възприеме движещия се по сигнализиран чрез пътни знаци път с предимство и е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП, като пропусне движещият се по пътя с предимство велосипедист.

            Съгласно заключението на допълнителна автотехническа експертиза, велосипедистът се е движил със скорост 4,17 м/с. Разстоянието от 3,46 м. той изминава за 0,82 сек., което означава, че ПТП е настъпило още във времето за реакция на велосипедиста, което пък от своя страна означава, че велосипедиста не е имал никаква възможност да намали скоростта си на движение и по този начин да намали степента на увреждане на автомобила, велосипеда и на себе си.

            Свидетелят В.И.У. (водач на лекия автомобил)  дава сведения, че велосипедистът е бил без светлоотразителна жилетка, нито е имало велоалея, като видимостта е била ограничена.

Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил. При преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема, че водачът на лекия автомобил„Опел“ модел „Тигра“ с peг. № ******, е нарушил правилото на чл.  47 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Не се спори по делото досежно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил марка „Опел" модел „Тигра" с peг. № ******, с ответното дружество, валидно към датата на деликта.

          Съгласно заключението на приетата в настоящето производство съдебномедицинска експертиза, в резултат на пътното произшествие ищецът е получил следното травматично увреждане:  счупване на големия трохантер. на дясната бедрена кост. Патоанатомично счупването е във външно - горната част на бедрената кост, засяга големия трохантер с разместване назад и нагоре и със запазен контакт между фрактурните повърхности. В областта на големия трохантер се залавят мускулите отговорни за отвеждането на крайника в ТБС и имат много важна функция за неутрализиране на силите на натоварване по време на опорната фаза на походката. От медико - биологично гледна точка се касае за трайно затрудняване на походката за срок от голям от 30 дни. Налице са и повърхностни контузии по тялото - контузии на кожа и подкожие с развитие на лек оток и микрохематоми.

По спешност е проведено болнично лечение, което включва: инфузия на водносолеви разтвори, проследяване на общото състояние, рехабилитация, аналгетици и антикоагуланти. След изписването е продължил антикоагулантната терапия, клиничното проследяване и рехабилитацията. В момента приема нестероидни противовъзпалителни и аналгетици за отстраняване на болковия симптом. Средният срок за зарастване на това счупване е около 200 дни. Поради възрастовите промени, на костта и придружаващите заболявания лечебният и възстановителният процеси са удължени.По време на прегледа ищецът се оплаква от постоянни болки в дясната тазобедрена става, трудно придвижване и невъзможност да ходи без патерица, налице е варусна деформация на двете коленни стави и палпаторна болка в областта на десния голям трохантер. Тестът на Тренделенбург не може да се проведе поради невъзможност да носи опората на тялото с десния си крак без патерица /налице е слабост на абдукторната мускулатура/. Куцаща походка с клатене на тазовия пръстен и ищецът не може да ходи на по - дълги разстояния поради болката. Счупването е зараснало за по - дълъг срок, в задоволително анатомично положение с наличие на хиперкалус, като все още функцията не е възстановена напълно. Бъдещата перспектива е за бавно и постепенно подобряване на функцията на крайника, като върху този процес дават отражение и придружаващите заболявания.

            Видно от обстоятелствената част на заключението, по време на извършения медицински преглед (извършен на 18.01.2019 г.), вещото лице е установило, че пострадалият в момента се придвижва с една патерица.

            Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Настоящият съд като съобрази задължителните постановки на ППВС №4/68 г., като взе предвид вида на увреждането, интензивните болки и възрастта на пострадалия,  както и  продължителния период на възстановяване, съгласно установеното в медицинската експертиза. В тази връзка кредитира показанията на свидетеля В.И.Ш., дъщеря на ищеца, син на ищцата, които се подкрепят от медицинската експертиза, съгласно които операция не е извършена с оглед възрастта и ищецът е бил около два месеца неподвижен. Имал е силни болки, в период около три-четири месеца, не е добре и в момента, като не може да се обслужва сам и да ходи на по-големи разстояния, а единствено в къщи.

Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което И.П.К. трябва да получи е в размер на 35 000 лв., като до пълния предявен размер, претенцията е неоснователна.

С оглед установеното в автотехническата експертиза, съдът намира възражението за съпричиняване в отговора, за неоснователно.

Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 19.01.2017 г. (на която дата е постановен отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя), по аргумент от чл. 106, ал. 3 КЗ, вр. чл. 497 ал. 1 КЗ.

На адв. В.В.О. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, в размер на 1315 лв., договорено в представения договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019 г. На ищцата следва да бъдат присъдени направените разходи за такса и депозит за експертизи, съобразно уважената част от иска, в общ размер на 200 лв.

На ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разходи за експертизи, в размер на 150 лв. , както и сумата от 150 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1300 лв., представляваща държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И.П.К., ЕГН **********,***, сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.08.2016 г., в гр. София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Кирил Пърличев“ и ул. „Железопътна“, по вина на В.И.У., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление лек автомобил марка „Опел" модел „Тигра" с peг. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер от 70 000 лв.,  частичен иск от общо претендираната сума от 150 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.П.К., ЕГН **********,***, съобразно уважената част от исковете, сумата от 200 лв. -  деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.В.О.  от САК, съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ,  в размер на 1315 лв.

ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 150 лв. деловодни разноски и сумата от 150 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******,да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***., представляваща разноски за държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

СЪДИЯ: