Решение по дело №15/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. С. С. от гр. Кюстендил, чрез адв. Е. Й., против решение № 320/11.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 689/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В касационната жалба се развиват съображения, че оспореното решение е неправилно. Твърди се, че Районен съд – Кюстендил не е обсъдил направените възражения за допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Сочи се, че са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени решението. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Й. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Административен съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С оспореното решение, районният съд е потвърдил наказателно постановление № 21/10.05.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на З. С. С., за нарушение на чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

От приетите по делото доказателства, районният съд е установил от фактическата страна на спора, че касаторът е бил наказан за това, че в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика е изготвил /издал/ карнет-опис за извършено маркиране в имот № 62058.70.203, подотдел 313 „н“ в землището на с. Раково, общ. Невестино, обл. Кюстендил без на насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч, описан в карнет – описа и позволителното за сеч. Нарушението е извършено в периода 29.08.2022 г. до 08.09.2022 г. Прието е от служителите на РДГ - Кюстендил, че С. е извършил нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, за което е съставен констативен протокол серия ПК07 № 142186 от 29.11.2022 г. За конститираното нарушение е съставен АУАН № 12/17.01.2023 г. и впоследствие е издадено процесното наказателно постановление.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил наказателното постановление с мотивите, че при установяване на нарушението, съставянето на АУАН и постановяването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на ЗАНН. Изследвал и анализирал е подробно както писмените, така и гласните доказателства, и е извел извод за безспорност на установеното нарушение от страна на касационния жалбоподател.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства. Въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че съгласно представеното позволително за сеч (л. 12 от а.н.д. № 689/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил) именно на З. С., вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, е издадено позволителното за сеч; същият е съставил карнет – опис за удостоверяване на извършено маркиране. Липсата на маркирано насаждение е установено от съставения при проверката Констативен протокол на служители от РГД – Кюстендил. Протоколът като официален писмен документ е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел, участвал в хода на проверката.

При тази фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е доказано по безспорен начин. Не са налице допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно установена фактическа обстановка след преценка в съвкупност на всички събрани по делото по реда на чл. 238 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства, както и показанията на свидетелите. При изготвянето на своя акт, съдът е анализирал описаната като нарушена законова норма, направил е задълбочен и правилен анализ на събраните в хода на производството доказателства, като е достигнал до извода, че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от откриването на дееца. Самия факт на регистриране на карнет-описа в информационната система на ИАГ не е достатъчен, за да се установи самоличността на нарушителя, тъй като нарушението е установено в следващ момент – при извършената проверка на място и съставения на 29.11.2022 г. констативен протокол. Датата на регистрацията е начална/отправна точка за едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, защото служи за фиксиране момента на извършване на нарушението, но администрацията няма нормативно установено задължение да извърши незабавна проверка на карнет-описа в деня на регистрирането му от лицето, упражняващо лесовъдна практика, за да се приеме, че от този ден актосъставителят е бил наясно със самоличността на нарушителя. Затова, правилен е изводът на районния съд за липса на нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Правилно първоинстанционният съд е преценил неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касационната инстанция също споделя този извод, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и отношенията, които засяга, от други подобни. Не са ангажирани и представени от касационния жалбоподател доказателства за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък за изключителни такива. Високата обществена опасност на нарушенията по ЗГ, с оглед обекта на посегателство и вредните им последици като цяло, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът присъжда такива в минимален размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ .

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 320/11.12.2023г., постановено по а.н.д. № 689/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА З. С. С. от гр. Кюстендил да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.