№ 280
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900480 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
постъпила на 14.08.2023 год., подадена от П. Т. Г., К. П. Г. и Б. П. Г. против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от тримата ищци вследствие смъртта на
тяхната **, респ. ** М.Б. Г. при пътно-транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че ищците са наследници на починалата на 06.12.2022 год.
М.Б. Г. – съответно **, ** и **. Смъртта на Г. настъпила в резултат на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 28.11.2022 год. в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Росен“, причинено виновно и
противоправно от водача Т. В. М. при управление на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. ***. По отношение на автомобила била налице
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, по
полица със срок на валидност от 19.03.2022 год. до 18.03.2023 год.
В хода на наказателното производство се установило, че водачът на
товарния автомобил отнел предимството на М. Г., която е пресичала
пешеходна пътека, и в момент, в който вече е завършвала пресичането на
улицата, насрещно движещият се автомобил е спрял, за да й осигури
1
предимство, а водачът на товарния автомобил я е ударил, при което й е
причинил телесни повреди, в резултат на които няколко дни по-късно е
настъпила смъртта й. От съдържанието на протокола за ПТП било видно, че
М. не е употребил алкохол, но при направен полеви тест се установило, че е
употребил наркотично вещество /амфетамин/.
Починалата М. Г. била в ** с П. Г. в продължение на почти **, като от
**а си имали ** – К. и Б.. ** живот протекъл в разбирателство и сговор,
заедно посрещали радостните моменти и грижите, били взаимна опора един за
друг и между тях съществувала изключителна емоционална връзка. Създали
дом, отгледали децата си, празнували заедно всички празници и очаквали да
имат внуци, за които да се грижат със същата всеотдайност. **та била
безспорният стожер и обединител на семейството, който поддържал родовите
традиции, организирал празничните събирания, както по време на
съжителството им с децата, така и след това.
Покойната М. имала силна емоционална връзка с ** си К., за която била
най-добър приятел в живота. С нея споделяла всичко от ежедневието си, както
в професионален, така и в личен план. Такава била и връзката й със ** й Б., за
когото била пример за подражание, морална и емоционална подкрепа. След
раждането на ** му Й., М. всячески помагала на семейството му, за да облекчи
младите родители в отглеждането на детето им.
След смъртта на М. животът на близките й се преобърнал, загубата й
оставила у тях огромна празнина. Преживявали изключително тежко смъртта
й. В исковата молба са описани множество детайли, свързани със
специфичното отражение на загубата в психичния мир на всеки от ищците.
Ищците отправили писмена молба-претенция до застрахователното
дружеството за изплащане на обезщетения за търпените от тях
неимуществени вреди, получено на 03.05.2023 год., но до момента на
подаването на исковата молба застрахователят не е определил и изплатил
такива.
Предвид изложените обстоятелства ищците молят да бъде постановено
решение, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД бъде осъдено да на
всеки от ищците обезщетение в размер на по 180 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на извънсъдебната претенция пред
застрахователя – 03.05.2023 год. до окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е подал отговор на
исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Моли исковете да бъдат
2
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Признава се наличието на застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил.
Оспорват се твърденията в исковата молба досежно механизма на
произшествието, както и твърдението, че водачът на товарния автомобил е
автор на противоправно и виновно деяние. Твърди се, че той се движил със
съобразена с пътния участък скорост, с включени светлини. В случая било
налице случайно деяние по см. на чл. 15 НК, което било технически
непредотвратимо. Оспорват се описаните в исковата молба болки и страдания,
търпени от ищците.
С твърдения, че починалата пешеходка е страдала от множество
съпътстващи заболявания и е починала няколко дни след произшествието, се
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилата смърт. Евентуално се твърди, че смъртта е настъпила вследствие
на лекарска грешка. При произшествието на Г. били причинени средни
телесни повреди, които сами по себе си не били животозастрашаващи.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалата, която неправилно пресичала пътното платно.
Произшествието било реализирано около 18 часа, в тъмната част на деня,
пешеходецът бил без светлоотразителна жилетка. Предприела е рязко и
внезапно пресичане на пътното платно, на бърз ход, евентуално тичайки, без
да подаде знак, с който се погрижи за собствената си сигурност, без да се
огледа и да прецени разстоянието и скоростта на приближаващия се
автомобил, с което поставила водача на товарния автомобил в невъзможност
да реагира. Тя попаднала в опасната зона за спиране на водача, който е
задействал своевременно спирачната система, но въпреки това ударът бил
непредотвратим. Поведението й на пешеходец било в нарушение на правилата
за движение по пътищата. Предвид съпричиняването, евентуално дължимото
обезщетение подлежало на намаляване.
Изложено е и възражение за прекомерност на размера на
претендираните обезщетения, който не отговарял на критерия за
справедливост.
Претендират се сторените по делото разноски. Формулирани са
доказателствени искания.
В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията в
отговора и всички изложени в него аргументи срещу основателността на
исковете. Оспорват се доводите деянието да има характеристиките на
3
„случайно деяние“. Поддържа се, че произшествието е настъпило вследствие
на противоправно поведение на водача на автомобила. Изразява се несъгласие
с възраженията за прекомерност на размерите на претендираните
обезщетения. Възразява се срещу възраженията за съпричиняване и срещу
оспорената причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата
смърт.
В допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и се
поддържат всички изразени в първоначалния отговор доводи и възражения.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3
КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на починалия е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за
случайния характер на деянието на водача на товарния автомобил – по чл. 15
НК.
Едновременно с отговора на исковата молба е постъпила и молба за
привличане на трето-лице помагач на страната на ответника и молба за
приемане за съвместно разглеждане на обратен /регресен/ иск срещу помагача.
Исканията са обосновани с данните в протокола за ПТП, според които водачът
на автомобила Т. М. е управлявал превозното средство след употреба на
амфетамин, което би породило регресните права на застрахователното
дружество спрямо причинителя на вредата.
С определение № 185/12.02.2024 год. процесуалните искания на
ответника са уважени, като е допуснато привличането на Т. В. М. като трето
лице помагач на страната на ответното застрахователно дружество и на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявеният
срещу Т. В. М. обратен иск.
С исковата молба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД против Т. В.
М. се настоява, в случай че главните искове на П. Г., К. Г. и Б. Г. бъдат
уважени, едновременно с това и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, Т. В. М. да
бъде осъден да заплати на застрахователното дружество:
сумата 26 000 лв., частично от 540 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.11.2022
год.;
заплатената от застрахователя лихва върху сумата, на която е осъден с
4
решението по главния иск;
лихвата върху изплатеното обезщетение от датата на плащането му от
застрахователя до датата на възстановяването й от ответника по обратния
иск.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът е дал точна правна квалификация на предявения от него иск –
регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, която се възприема от съда.
В отговора на обратния иск Т. В. М. настоява предявеният срещу него
иск да бъде отхвърлен.
Не оспорва обстоятелството, че на 28.11.2022 год. като водач на л.а. с
рег. ***, застрахован при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е причинил
ПТП, при което е пострадала като пешеходец М.Б. Г., която впоследствие, на
06.12.2022 год. е починала.
Оспорва се обаче наличието на основание, което да породи регресни
права за застрахователното дружество спрямо него. Протоколът за ПТП с
пострадали лица, в който било отразено, че М. е употребил наркотици, не са
ползвал с доказателствена сила. В хода на разследването във Военно-
медицинска академия София била извършена химико-токсикологична
експертиза въз основа на дадена кръвна проба в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
която отрекла данните за употреба на наркотично вещество, дадени от полевия
тест. Категорично се оспорва при осъществяването на произшествието М. да е
бил под влияние на наркотични вещества.
По отношение на главните искове заявява, че ще може да вземе
отношение едва след събиране на допуснатите доказателства. Заявява, че
деянието му не е умишлено и дълбоко съжалява за случилото се и е
съпричастен с болката на близките на починалата.
В допълнителната искова молба на регресния ищец е заявено, че
застрахователното дружество поддържа предявения регресен иск и формулира
доказателствено искане.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил в законовия
срок.
Окръжен съд - Пловдив, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
5
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение
с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на т.а. с
рег. *** към датата на събитието. Прието е също за безспорно между страните
по първоначалните искове и отправянето от ищците на писмена
застрахователна претенция спрямо ответното дружество, която е получена от
последното на 03.05.2023 год. Не се спори, че по образуваната преписка по
щета не са изплащани обезщетения.
От приетия по делото препис от присъда рег. № 5 / 14.01.2025 год. по
НОХД № 2634/2023 год. по описа на ОС – Пловдив, както и от изисканото в
цялост НОХД № 2634/2023 год., се установява, че с влязла в сила на
30.01.2025 год. присъда на наказателния съд Т. В. М. е признат за виновен в
това, че на 28.11.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „Солунска“ при управляване на
моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с
регистрационен *** /застрахован при ответника/ е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“;
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре”,
като по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б. Г., ЕГН
**********, настъпила на 06.12.2022 г. в гр. Пловдив, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
предл. последно б. „б”, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
вр. чл. 2, ал. 2 от НК вр. чл.54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години и
осем месеца лишаване от свобода.
Въз основа на влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК,
настоящият съдебен състав приема за установено по делото и ненуждаещо се
от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че Т. М., при управление на
посоченото превозно средство, противоправно и виновно е причинил смъртта
на М.Б. Г..
Така, виновното и противоправно поведение на М. и причинно-
следствената връзка между деянието на М. и смъртта на Г. не подлежат на
доказване, респ. не подлежат на оспорване и опровергаване в хода на
настоящото дело. Доколкото причиняването на вредите на пешеходна пътека е
съставомерен елемент от деянието, това обстоятелство също се приема за
установено от гражданския съд.
6
Предвид влязлата в сила присъда и задължението за зачитането й според
чл. 300 ГПК, възраженията на ответника, изложени в отговора, че е налице
случайно деяние по см. на чл. 15 НК, което изключва вината на водача за
настъпилите вредни последици, към момента се явява недопустимо.
Недопустими са и възраженията за липса на противоправност на деянието и
на причинно-следствена връзка между деянието на М. и смъртта на Г., които
също са установени с влязлата в сила присъда.
Своевременно въведеното от ответника в процеса възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на починалия, според
изменения в съдебно заседание доклад, също е прието за недопустимо след
влизането в сила на присъдата на наказателния съд. Това е така, тъй като с
влязлата в сила присъда е прието, че водачът на застрахования при ответника
товарен автомобил е нарушил нормите на чл. чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП и не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка М.
Г., което е следвало да стори като намали скоростта или спре. Причиняването
на произшествие на пешеходна пътека, довело до смърт на пешеходец, е
квалифициран състав на транспортно престъпление и е включено в
обективните предели на присъдата, които гражданският съд е длъжен да
зачете. Според новата разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, в сила от 26.01.2017
год. и действаща към датата на процесното застрахователно събитие, при
пътно-транспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.
В случая хипотезата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП е несъмнено налице:
1./ процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.11.2022 год., е с участието на пешеходец,
2./ осъществило се е на обозначена с пътна маркировка „пешеходна
пътека“;
3./ водачът е нарушил правила от Закона за движението по пътищата по
чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Следователно, дори към момента на подаването на отговора на исковата
молба /преди влизане в сила на присъдата/ възражението за съпричиняване да
е било допустимо, след влизането в сила на присъдата на наказателния съд, то
вече е недопустимо, тъй като по силата на закона съпричиняването на
вредоносния резултат с поведението на пострадалата е отречено. След като
със законова норма е отречена възможността да се счита пострадалият при
7
произшествие пешеходец за съпричинител, възражението за съпричиняване е
недопустимо, то не подлежи на доказване, а поисканите от ответника за
установяването му доказателствени средства са лишени от необходимост, тъй
като са насочени към установяване на факти, които са изключени от предмета
на доказване.
Ето защо спорът по първоначалните субективно активно съединени
осъдителни искове е концентриран единствено около това дали ищците са
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди и
съответно какъв е видът и интензитета на тези вреди.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че
загиналата при произшествието, осъществило се на 28.11.2022 год., М.Б. Г. е
оставила за свои наследници по закон ** си П. Т. Г. и ** си навършили ** – К.
П. Г., родена през **. и Б. П. Г., роден през **
Според разрешенията, възприети в Постановление № 4 / 1961 на
Пленума на ВС и Постановление № 2 / 30.11.1984 год. на Пленума на ВС
право да получат обезщетение за вреди от непозволено увреждане в случай на
смърт несъмнено имат неговите ** и **. Ето защо, надлежно установена по
делото е активната материално-правна легитимация на ищците да
претендират обезщетение за претърпените от тях вреди, вследствие на
смъртта на тяхната **, респ. **.
За претърпените вследствие на произшествието неимуществени вреди
от ищците са събрани гласни доказателства.
Св. Д. Т.ова е ** на починалата М. Г., родени са в една календарна
година и са отраснали заедно, поддържала е близки връзки с М. през целия си
живот, поради което свидетелката има преки и непосредствени впечатления
както за отношенията между членовете на семейство Г.и приживе на
починалата, така и за начина, по който се е променил животът на преживелите
след това. По нейни думи М. е била най-добрият човек, който е познавала –
възпитана, благородна, всеотдайна, грижовна, уважаваща хората, на мравката
правела път, излъчвала изключителен позитивизъм. Създала прекрасно
семейство и ** невероятни **. За децата си тя било освен родител, и сестра, и
приятел. По професия била у** и ** **. Към момента на смъртта си все още
работела, не била **. Отношенията на М. с **та й били чудесни, отгледала ги с
много любов и грижи. Със ** си били идеалното семейство, никога не си
повишили тон и не се оплакали един от друг. М. била изключително щастлива,
че има ** /Й., роден през м. ** – удостоверение за раждане на л. 75/, за което
след пенсионирането си очаквала да се грижи.
След нейната смърт всички в семейството се чувствали изключително
зле. Загубата оставала траен отпечатък в живота на всеки от ищците.
8
** й К. не могла са преодолее мъката от загубата на ** си. Стигнала до
състояние, в което има нужда от лекарска подкрепа. Била **, но с **а си се
разделили около година след смъртта. Свидетелката свързва раздялата със
смъртта на М., тъй като К. много тежко изживяла загубата й, била съсипана,
станала затворена в себе си, мълчалива, изолирана.
**ът П. приел също много тежко смъртта на М.. Приживе правели
планове за това как ще продължи животът им след пенсионирането й, че ще
отидат на екскурзия. След загубата П. останал изолиран сам в апартамента,
тъй като **та вече живеели в собствени домове, а М. била основният двигател
на социалния им живот. Затворил се в себе си, потънал в мислите си, станал
потиснат, имало случаи в началото, в които казвал, че иска да „отиде“ при **та
си, споделял, че животът без М. за него е „божие наказание“. Потърсил
успокоение в алкохола. Наложило се да търси помощ при психолог. Това
накарало К. да се върне в жилището на **, а впоследствие го посещавала всяка
събота и неделя, за да му бъде подкрепа.
**ът Б. се надявал ** му да му помага и поеме грижите за детето му,
тъй младите родители били ангажирани с работата си. Не изразявал външно
мъката си, трупал всичко в себе си.
Свидетелката Е. И. също познава всички ищци по делото и починалата
М. от повече от **, първоначално била близка с Б., когато за известен период
живяла в дома им, а през последните години създала изключителна близост с
К. и нейната **. Споделя впечатления за много топли семейни отношения,
членовете на семейството били изключително задружни и взаимно
подкрепящи се. Отношенията между К. и ** й били изключително топли,
самата К. нееднократно споделяла със свидетелката, че М. не е просто нейна
**, а нейна най-близка приятелка, най-силната й подкрепа във всеки аспект.
Търсела и се вслушвала в съветите й, което се дължало на това, че М.
подхождала с много любов и това се усещало. Най-преки били впечатленията
на свидетелката за начина, по който смъртта на М. се отразила върху К..
Определя това, което се случило, като „катарзисно“. К. преминала през дълъг
и много мъчителен период. Свидетелката присъствала на нейни паник атаки.
Преди загубата на ** й К. била много светъл, емоционален човек, но след това
нещо в нея се преобърнало, изпаднала в тежка депресия, сринал се социалният
й живот. Не искала да излиза и общува, който искал да я види, ходел при нея у
дома й. Плачела, не се хранела, не ходела на работа, искала да напусне **, тъй
като всичко в града връщало спомените за ** й. За да преодолее състоянието
си ходела на психолог няколко години. Преди смъртта ищцата била ** за ** на
име Т., който също бил до нея в този период, но постепенно, вероятно и
поради страданието от загубата на ** й, връзката им се разпаднала и ** им
бил отменен.
9
Същевременно К. била притеснена за ** и за **, като споделяла
тревогата си от това, че Б. не показва болката си, а трупа всичко в себе си. И **
** се притеснявали за **, който останал сам в апартамента след загубата на
любимия си човек. П. се включил в асоциация на анонимни алкохолици, тъй
като вследствие на загубата прибегнал към алкохола, а преди не е имал
подобен проблем.
Свидетелят Т. Т. е бившият ** на К., който заради близостта си с нея
познава цялото семейство и има преки впечатления от отношенията в него – те
били много близки, приятелски. С подобни приятелски отношения между ** и
** малко хора можели да се похвалят. М. била толкова всеотдайна, че
пренебрегвала собствените си нужди, за да помага на **та си и ** си. Загубата
се отразила пагубно за К., тъй като тя била видимо най-емоционалният човек
в семейството. Няколко дни след произшествието всички живели с надеждата,
че М. ще оцелее и ще се възстанови. Свидетелят бил човекът, който й
съобщил на годеницата си за смъртта на М.. К. просто рухнала пред очите му.
Към момента и след смъртта двамата живеели заедно и свидетелства как
ищцата дори не можела да стане от леглото, получавала паник атаки,
включително когато е била на работа, имала сърцебиене. Преминала през
много сериозен и труден период. Т. се опитвал да помогне, но сам не знаел как
да го стори, тъй като такава болка не се лекувала, опитвал се да й вдъхне
надежда, съчувствал, но се чувствал безсилен. Известно време ищцата не
ходела на работа, работодателят проявил гъвкавост и разбиране в тази насока.
Почти не излизали, изолирала се. Посещавала терапевт, който успял да й
помогне в известна степен, тъй като също като нея бил загубил родител и й
давал ценни насоки за справяне. С времето К. и Т. се отдалечили един от друг,
К. се затворила в себе си и поставила бариери дори по отношение на **а си.
Разделили се около година след смъртта на М., към този момент К. още била
под влияние на загубата на ** си. Към момента на разпита свидетелят и
ищцата още ** място и се виждат. Според Т. К. и към момента не е успяла да
преодолее загубата на ** си.
Свидетелят познава и останалите членове на семейството. Преди
смъртта М. била балансът в това семейство, защото както във всяко семейство,
и тук имало различни характери, различни желания и цели, а тя била
спойващият елемент. Всички събирания и срещи някак си се движели около
М., тя била сплотяващият фактор. Тъй като К. била по-емоционална, понякога
имало разногласия в семейството, но М. с такт и внимание успявала да
тушира всяко напрежение.
За отношенията между М. и ** й свидетелят знае, че двамата са били
заедно дълги години. Всяка година ходили на море в **, това била тяхното
отърсване от ежедневието и рутината. Според Т. признак за любовта на М.
10
към ** й бил факта, че двамата живеели съвместно с **та на П.. След смъртта
на М. П. „потънал“ тотално, не бил същият човек, с който се запознали, ударът
за него бил голям. Станал тих и затворен и търсел свой начин за справяне.
Потвърждава казаното от другите свидетели, че започнал да пие повече от
нормалното, бил в сериозна депресия, алкохолът бил неговият път по някакъв
начин да избяга от мисълта за загубата, защото това била бягство, а не е
решение.
Б. бил единственият стълб в семейството след станалото, със сигурност
страдал, това било видимо за хората, които го познават, но не си позволявал да
го показва, защото трябвало да осигури някаква стабилност в семейството в
този момент, особено предвид състоянието на ** и **. Същевременно, едва
след събитието си позволил да прояви видима привързаност към семейството.
Движел всички неща, свързани с погребението, с делата и пр. неща, на които
П. и К. не били способни. Неговият начин да се справи с нещата бил да се
отдаде на работа.
При така установеното от фактическа страна във връзка с
първоначалните искове съдът достига до следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. В хода на
производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от
една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорно между страните е наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” към 28.11.2022 год.,
сключен между собственика на т.а. с рег. *** и ответното застрахователно
дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на товарния
автомобил към загиналата при произшествието, респ. към нейните най-близки
родственици - ** и **, които са сред лицата, които са активно легитимирани да
претендират обезщетение.
11
Както се спомена по-горе, на основание чл. 300 ГПК настоящият
граждански съд е обвързан от задължителните предели на влязлата в сила
присъда и приема за установено по делото, че е извършено противоправно
деяние от страна на водача на застрахования при ответника автомобил,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по ЗДвП,
регламентиращи задълженията за водача на моторно превозно средство.
Установено е, че деянието е виновно, като вината е във формата на
непредпазливост – М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Установено е и
обстоятелството, че деянието на М. е причинило смъртта на М.Б. Г. – ** на
първия ищец и ** на втория и третия ищец – т.е. установена е причинно-
следствената връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат.
Вследствие на смъртта на своята близка, ищците са претърпели огромни
неимуществени вреди, които не са преодолели и към момента, отстоящ на
почти три години от смъртта. П. Г. и М. Г. са живели в сплотено и задружно
семейство, с емоционални, хармонични и топли взаимоотношения, основани
на обич и взаимно уважение и подкрепа. Личността на загиналата при
произшествието Г. е била силна, обединяваща и подкрепяща всички членове
на семейството. Загубата й се е отразила шокиращо и травмиращо за ** , с
който е живяла около **. Свидетелите сочат на срив в психичното равновесие
на П. Г. след произшествието, който в пенсионна възраст е останал сам, бил е
лишен от възможността да бъда подпомаган, обгрижван и подкрепян
емоционално от най-близкия си човек – от **та си, с която е бил заедно през
по-голямата част от съзнателния си живот. В опита да се справи с болката е
развил зависимост от алкохола, наложило се е да потърси на външна намеса,
за да преодолее тази зависимост. И понастоящем първият ищец не е преодолял
болката и страданието от загубата на любимия човек.
От гласните доказателства се установиха и болките и страданията на
**та на загиналата. Макар и пълнолетни и живеещи в отделни домакинства,
емоционалната им връзка с ** им е била изключително силна и интензивна.
М. е била съветник и опора за **та си, като същевременно е била и най-близък
техен приятел. Внезапната загуба на М. Г. е променила живота и на ** **. К. Г.
и изживяла дълбок срив, преминала е през депресия и паник-атаки, затворила
се е в себе си, изолирала се е социално и не е успяла да съхрани връзката си
със своя **. Б. Г. също се е затворил в себе си и изградил бариера, за да успее
да се съхрани и да бъде опора за ** и **; загубил е бабата на своето дете, на
която е разчитал както за емоционална, така и на п**.
При определянето на интензитета на страданията от особено значение в
случая има личността на загиналата, която е бил човек с авторитет, доказан
12
професионалист, деен, енергичен и всеотдаен, а загубата на подобен по
характер и темперамент човек остава особено осезаема празнота в
емоционалния живот на преживелите загубата му близки.
Оспорванията на ответната страна, заявени в отговора досежно липсата
на доказателства за претърпяването на неимуществени вреди, липса на
контакти и емоционална връзка, останаха напълно недоказани.
Ето защо, установени са всички елементи от фактическия състав на
деликта, поради което и за водача на автомобила е възникнала отговорност да
обезщети причинените вследствие на неправомерното му поведение вреди.
Поради това обезщетения за неимуществените вреди следва да се присъди на
всеки един от тримата ищци.
Същото, според нормата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по
справедливост.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 год. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от
съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това
са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на
смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за
неимуществени вреди, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество.
За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази установените
по делото изключително близки емоционални отношения на Г. с всеки от
ищците. Отчете, обстоятелствата, че М. е била здрава, активна и жизнена като
човек, енергично работеща жена, същевременно отдадена на просперитета на
семейството си и поддържането на хармоничните отношения между членовете
му.
Ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило
увреждането, е размерът на застрахователното покритие. Размерът на
покритие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица /чл. 492, т. 1 КЗ/.
Като отчита всички тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетението на
всеки от ищците следва да се определи в размер на 180 000 лв.
Така, исковете се явяват напълно доказани не само по основание, но и
по размер. Така определените обезщетения не подлежат на редуциране,
13
предвид липсата допустимо възражение за съпричиняване с оглед нормата на
чл. 119, ал. 5 ЗДвП. Поради това ще се присъдят в пълния определен по реда
на чл. 52 ЗЗД размер.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Според нормата на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429
КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Не се установява застрахованият да е
уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната лихва се
дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице. Това, според представените доказателства, е
сторено на 03.05.2023 год., видно от входящия номер на писмената претенция.
Поради това и обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 год.
По обратния иск, предявен от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
срещу Т. В. М.
Обратният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Той е основан
на фактическото твърдение на застрахователното дружество, че водачът на
автомобила е управлявал същия след употреба на амфетамин. Това твърдение
е основано на обстоятелството, че в протокола за ПТП, въз основа на данните
от полевия тест, е посочено, че Т. М. е употребил наркотично вещество –
амфетамин.
От доказателствата по делото, представени от ответника по обратния
иск, неоспорени от застрахователното дружество, които са част и от
доказателствения материал по наказателното производство, се установява, че
след произшествието Т. М. е дал кръвна проба за изследване в деня на
произшествието. В хода на досъдебното производство е възложена и
изготвена експертиза досежно наличието на наркотични вещества и техни
аналози в кръвта на Т. М.. Изготвена е химико-токсикологична експертиза в
специализираната химико-токсикологична лаборатория към ВМА. Тази
експертиза не е установила наличие на наркотични вещества. Както е
14
посочено и в самото заключение, така и от чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 / 2017
год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва, че пробите се
съхраняват в рамките на 12 месеца, който период е изтекъл към момента на
пристъпване към съдебно дирене по настоящото дело. Следователно нова
токсикологична експертиза е невъзможна. Експертиза по писмени данни е
безпредметна, тъй като тези писмени данни сочат на единствени и
категоричен извод за липса на употреба на амфетамин, без да е необходимо да
се подлагат на повторен анализ от специалист в областта на химията и
токсикологията. А и ищецът по обратния иск не е оспорил доказателствата,
представени от М., установяващи липсата на наркотични вещества в кръвта.
Наред с това, от особено значение от правна страна е вече посоченото от
съда в протокола от съдебното заседание досежно допустимостта на
установяването на употребата на наркотично вещество в хода на гражданския
процес. Управлението на моторно превозно средство, при което е причинена
смърт при непредпазливост след употреба на наркотично вещество,
съставлява квалифициран състав на престъпление по транспорта –
престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК. Причиняването на смърт по
непредпазливост при управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, доколкото съставлява престъпление, предвидено в Наказателния
кодекс, може да бъде установено единствено от наказателния съд. Това
престъпно обстоятелство в съответствие с нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК не
подлежи на установяване от гражданския съд и е недопустимо да бъде сторено
от него. Не е налице нито една от хипотезите на посочената норма, за се
приеме, че е допустимо гражданският съд да установява престъпното
обстоятелство - да не може да бъде възбудено наказателно преследване,
наказателното производство да е прекратено или да е спряно, както и
извършителят на деянието да е останал неоткрит. В случая от съдържанието
на влязлата в сила присъда по наказателно производство, в хода на което
предмет на изследване е било и обстоятелството дали водачът на автомобила е
управлявал същия след употреба на наркотични вещества, е видно, че деецът
не е признат за виновен за квалифицирания състав престъпление по чл. 343,
ал. 3 НК – за причиняване на смърт по непредпазливост след употреба на
наркотично вещество. След като не е налице влязла в сила присъда по този
пристъпен състав, тази употреба е мълчаливо отречена и е недопустимо
причиняването на смърт по непредпазливост след употреба на наркотично
вещество да бъде установявано по гражданско-правен ред.
Ето защо, недоказано и дори недоказуемо пред гражданския съд е
обстоятелството, на което ищецът по регресния иск основава регресните си
права. Недоказано е застрахованият при застрахователното дружество водач
15
на автомобил, причинил смърт на пешеходна пътека, да е употребил
наркотични вещества. Поради това регресният/обратният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По въпроса за разноските:
Разноските по главните искове:
Ищцовата страна в исковата си молба е заявила искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Ищците са освободени от държавна такса и
разноски, първо на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение №
1304/15.11.2023 год., а впоследствие, след влизането в сила на присъдата - и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Представлявани е от адвокат въз основа на
договор с едноличното му адвокатско дружество, който им е предоставил
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищците са били освободени от
внос на държавна такса, в съответствие с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и с оглед
уважаването на исковите претенции, дължимата за производството държавна
такса в размер на 21 600 лв. следва да се възложи върху ответното
застрахователно дружество. Ето защо, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на съда сумата 21 600 лева държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, предвид уважаването на исковете,
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на
Едноличното адвокатско дружество, с което са сключени договорите за правна
помощ. Доколкото възнаграждението по договорите не е изплатено от
ищците, съдът не е обвързан от договорения размер. Като съобрази
фактическата и правна сложност на делото към момента на образуването му,
обстоятелството, че исковете са три субективно съединени, но същевременно
фактическата обстановка по тях е обща, продължителността на
първоинстанционното производство и цената на исковете, намери, че
възнаграждението следва да се определи в общ размер на 25 850 лв.
Разноските по обратния иск
Предвид отхвърлянето на обратния иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника по този иск са дължими сторените от него разноски. Ответникът
Т. М. е защитаван от адвокат, на който е изплатено в брой договореното
възнаграждение от 4 500 лв. Това възнаграждение е включено в списък по чл.
80 ГПК на л. 155 от делото. Срещу размера на възнаграждението не е
формулирано възражение. Разноските на ответника ще се присъдят в цялост.
Мотивиран от горното, съдът
16
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на
П. Т. Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата 180 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на **та
му М.Б. Г., настъпила на 06.12.2022 год. вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 28.11.2022 год. в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Росен“, по вина на Т. В. М., при
управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. ***, по
отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска
отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2023 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да
заплати на К. П. Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата 180 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие
на смъртта на ** й М.Б. Г., настъпила на 06.12.2022 год. вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 28.11.2022 год. в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Росен“, по вина на Т. В. М., при
управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. ***, по
отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска
отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2023 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
17
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да
заплати на Б. П. Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата 180 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие
на смъртта на ** му М.Б. Г., настъпила на 06.12.2022 год. вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 28.11.2022 год. в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Росен“, по вина на Т. В. М., при
управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. ***, по
отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска
отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2023 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 21 600 лева
държавна такса.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „И. Х. К.“ ЕИК по БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от адвокат И. Х. К.,
сумата 25 850 лева адвокатско възнаграждение за предоставената от него
безплатна правна помощ на ищците по делото.
Решението в тази част е постановено при участието на Т. В. М., ЕГН
********** като трето лице – помагач на страната на ответника -
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********.
18
ОТХВЪРЛЯ обратния иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, против Т. В. М., ЕГН **********, с
адрес ***, за присъждане на следните суми:
сумата 26 000 лв., частично от 540 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.11.2022
год.;
заплатената от застрахователя лихва върху сумата, на която е осъден с
решението по главния иск;
лихвата върху изплатеното обезщетение от датата на плащането му от
застрахователя до датата на възстановяването й от ответника по обратния
иск.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на Т. В. М., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 4 500 лева разноски по делото за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
19