Р Е Ш
Е Н И Е
№ 251
гр. Севлиево
08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на седми октомври
през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 773 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 79 ЗЗД с цена на иска 500 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.07.2015
г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската марка „Вивус“ и ответникът е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. На ответника е отпуснат кредит в размер на 350 лв.
за период от 30 дни, с падежна дата 03.08.2015 г. и сумата е получена от него
чрез паричен превод посредством Изипей на 04.07.2015 г. На 26.07.2015 г. и във
вр. с т.8.1 и 2 от ОУ към договора за кредит, по искане на ответника е отпуснат
допълнителен кредит в размер на 150 лв., получен на същата дата. Падежната дата
остава същата, поради което към 03.08.2015 г. той се е задължил да върне сумата
581,80 лв., от които главница 500 лв.
На 01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и ищецът е
сключен Договор за прехвърляне на вземания, сключващ и вземането към ответника,
посочено в Приложение № 1. Съгласно упълномощаване от първоначалния кредитор
ищецът е изпратил на ответника уведомление за цесията, но то е върнато като
непотърсено. Уведомлението е връчено на ответника ведно със съдебните книжа.
Ищецът моли съда да уважи иска ведно със законната
лихва от предявяване, като претендира и
разноските по делото.
Ответникът не е представил писмен отговор и не се
яви в открито съдебно заседание.
С протоколно определение от 07.10.2019 г. е
уважено искането на пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му – формални или процесуални, по чл.238 ал.1 ГПК, и изискване
по същество – по чл.239 ал.1 ГПК.
Съдът приема предявеният иск за вероятно
основателен с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към
исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. Тези
твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум.
На осн.чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Ф.К. *** ЕГН
********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село
ул.Шандор Петьофи № 10, п.к.1606, представлявано от управител Р.Х.В.сумата от 500 лв. /петстотин/, представляваща
главница по Договор за кредит № ********** от 04.07.2015 г. и 26.07.2015
г., сключен между А.Ф.К. и „4финанс“
ЕООД, като вземането е прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД с Договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., на
осн.чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 22.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, разноските по делото в размер
на 50 лв./петдесет/ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв./сто
и петдесет/.
Сумата може да се изплати по следната банкова
сметка ***: IBAN: ***: STSABGSF.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На осн.чл. 240, ал. 1 ГПК препис от
неприсъственото решение да се връчи на ответника,
който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 и 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: