№ 278
гр. Момчилград, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100371 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата Е. Х. Х., с ЕГН:**********, с настоящ адрес: град Момчилград,
ул.„**********“ № ***, общ.Момчилград, обл.Кърджали, чрез адвокат А. А.
Х., вписана в САК в исковата си молба твърди, че с ответника Е. Х. са
сключили граждански брак на 03.10.2007 г. в с.Звездел, общ.Момчилград,
обл.Кърджали. От брака си имат едно дете - Е. Е. Х., роден на 13.12.2007 г. в
гр.Момчилград, с ЕГН:**********. Твърди, че по време на съвместното си
живеене са обитавали жилище, собственост на бабата и дядото по бащина
линия, който е посочен като административен адрес по документите им за
самоличност – ул.“Владимир Илич Ленин“ № 13, общ.Момчилград. От
м.07.2022 г. съпрузите са били във фактическа раздяла, тъй като Е. Х., заедно
със сина й са напуснали семейното жилище. Към настоящия момент Е. Х.,
заедно със сина си Е. Х. живеели в жилище, собственост на родителите на Е.
Х. - град Момчилград, ул.„**********“ № ***. Твърди, че от 2012 год. до
настоящ момент ответника Е. Х. преимуществено живеел и работил в Белгия,
без да осигурява доходи и грижи за семейството си. Е. Х. самостоятелно
упражнявала родителските права на сина си, полагала сама грижи за
1
отглеждането му, възпитанието, обучението , самостоятелно осигурявала
издръжката и задоволявала нуждите му съобразно неговото развитие и
възраст. От заминаването на бащата в Белгия същият не е предлагал, не е
заплащал издръжка за сина си. Към настоящият момент детето е било ученик
в осми клас в училище в гр.Момчилград. Ищцата Е. Х. работила като
служител в „ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, същата работила и осигурявала
добри условия за живот за сина си, както и ще продължи и за в бъдеще.
Твърди, че заминаването на Е. Х. в чужбина е довела до предпоставката
обективирана в чл.49, ал.1 от Семейния кодекс - дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Бракът между страните е бил изчерпан от съдържание
и смисъл, според морала и закона и същият е бил дълбоко и непоправимо
разстроен. Двамата съпрузи не поддържали никакви контакти помежду си.
През време на фактическата раздяла от заминаването на Е. Х. в чужбина,
съпрузите не са имали нито съпружески, нито икономически контакти, тъй
като бащата не е предоставял средства грижи за семейството, издръжка за
сина си, не е поддържал никакъв контакт със съпругата си. В житейски план
страните отдавна са престанали да бъдат съпрузи и семейството им се е
разпаднало. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак не
е оправдано нито от гледна точка на интересите на съпрузите, детето, нито на
обществото. В случая всеки един от съпрузите води напълно самостоятелен
живот, в който не присъства другия брачен партньор. По време на брака в
режим на СИО съпрузите не са придобили движими вещи и МПС. Не
притежават влогове или ценни книжа в банки. Не притежават собствени
недвижими имоти на територията на Република България. След прекратяване
на брака, съпругата Е. Х. не желае да носи фамилно име на съпруга си и
желае същата да възстанови предбрачното си фамилно име - Рашид и за в
бъдеще след прекратяване на брака да се нарича Е. Х. Рашид. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да прекрати сключеният между тях
граждански брак изцяло по вина на ответника - Е. Х. Х.. Моли след
прекратяване на брака между страните, съпругата Е. Х. Х. да си възстанови
предбрачното си фамилно име Рашид и за в бъдеще да се нарича Е. Х. Рашид.
Моли упражняването на родителските права на непълнолетния Е. Е. Х., роден
на 13.12.2007 г. в град Момчилград, ЕГН:********** да се присъдят на
майката Е. Х. Х., ЕГН:**********, като местоживеенето на детето, да бъде
определено по настоящ адрес на майката: град Момчилград, ул. „**********“
2
№ ***. Моли да бъде присъден режим на лични отношения на бащата с
детето, по справедливост и съобразно преценката на съответните социални
служби за необходимостта от връзката на детето с бащата, като бъде
съобразено с желанието на детето и оценката на социалния работник-
психолог. Като не възразяват, бащата Е. Х. Х., и роднините по бащина линия
да имат възможност по всяко време да имат контакт с Е. Е. Х., и извън
режима на лични отношения, като се съобразят с учебната програма на детето
и след предварително съгласуване с майката Е. Х.. Бащата да бъде осъден да
заплаща издръжка на детето Е. Е. Х., родена на 13.12.2007 г., с
ЕГН:********** в размер на 200 (двеста) лева месечно, дължима до 5- то
число на текущия месец. Периодът за претендирането на издръжката е от
месец юли 2022 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена месечна вноска до настъпване на законни основания за изменяне
на размера на издръжката или нейното прекратяване. Бащата Е. Х. да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си Е. Х. по банков път, чрез майката Е. Х., по
следната банкова сметка: ЦКБ АД, IBAN: ВG42 СЕСВ ********** 01, ВIС:
СЕСВВGSF, титуляр на сметката: Е. Х. Х.. Претендират за разноски по
делото.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.А. Х. от
АК София. Подържа исковете си, така както са предявени. Твърди, че
ответника от десет години е в чужбина, като от 10 месеца не живеят заедно.
От както се е родило детето, той не полагал грижи за него, тя сама се грижила
за него. Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявените искове.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника Е. Х. Х., чрез
назначения му особен представител адв.М. Ч. от АК Кърджали е депозирал
писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131,ал.2 от ГПК. Счита
предявения иск за допустим, но недоказан на този етап от производството.
В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от
назначения му особен представител адв.Ч., която счита предявения иск за
основателен и доказан с оглед установената фактическа раздяла между
страните.
Заинтересованата страна Д”СП”, гр.Момчилград, редовно призована
не се представлява. От същите е постъпил социален доклад, изготвен от отдел
3
„ЗД” Момчилград за детето Е. Х..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че страните са сключили граждански брак на 03.10.2007
г. в с.Звездел, общ.Момчилград, област Кърджали, за което е бил съставен
Акт за граждански брак № 2 от 03.10.2007 г. от Звездел, община Момчилград,
като след брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си Х..
От удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
0404 от 18.12.2007 г. от длъжностно лице по гражданско състояние в Община
Момчилград се установява, че страните по делото имат родено дете Е. Е. Х.,
роден на 13.12.2007 г. в гр.Момчилград, с ЕГН:**********.
Видно от удостоверение с изх.№ 181 от 11.07.2022 год. издадено от
Община Момчилград, се установява, че ищцата Е. Х. има заявен последен
настоящ адрес: гр.Момчилград, ул.„**********“ № ***, общ.Момчилград.
От удостоверение за доход с изх. № 913/08.07.2022 г. издадено от
„ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, се установява, че ищцата Е. Х. Х. за периода
от 07.2021 год. до 06.2022 год. е получила общ брутен доход по ЗДДФЛ в
размер на 8121.51 лв.
От удостоверение № 365/27.07.2022 г., издадено от ПГТХВП „Св. Св.
Кирил и Методий“ град Момчилград се установява, че детето на страните Е.
Х. е записано като ученик в VIII “А” клас за учебната 2022 Г./2023 г. в
ПГТХВП “Св. Св. Кирил и Методий“ гр.Момчилград.
От изготвения социален доклад, от Дирекция СП Момчилград се
установява, че основни грижи за детето Е. се полагат от майката, с подкрепата
на бабата и дядото по бащина и бабата по майчина линия. Майката и детето
Е. живеят на втория етаж в двуетажна къща собственост на родителите на
майката на детето. Разполагат с три стаи и кухня от втория етаж. За детето е
осигурено лично пространство. Детето разполага с отделна стая, обзаведена с
необходимите мебели за бита. Хигиенно-битовите условия в жилището са
добри. Бащата на детето живее в жилище собственост на родителите му в с.
Звездел. Разполага с две стаи от втория етаж, които са обзаведени с
необходимите мебели за бита. Между Е. и родителите има изградена
емоционална връзка. Откакто бащата на детето е заминал да работи в Белгия,
4
през летните отпуски прекарвал време с Е., през останалото време
поддържали постоянна телефонна връзка. Налице е била и емоционална
връзка с бабата и дядото по бащина линия, с които съжителствали до
напускането му жилището в с.Звездел и с бабата по майчина линия с която
съжителстват в настоящем.За детето е била осигурена сигурна и стабилна
семейна среда. От социалния доклад се установява, че двамата съпрузи не
поддържат никакви контакти помежду си, не си сътрудничат при
отглеждането и възпитанието на Е.. Към настоящия момент не съществувала
активна родителска връзка между тях, относно развитието и посрещане на
всички потребности на детето Е..
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Осман Юсеин Етим се установява, че той
познавам Е. и мъжа й. Те не живеят заедно от тази година. Преди това, знае,
че мъжа й работи в чужбина и на годината си идва един път. Сега тя живее
със сина си, в къща в кв.Ана Маймункова, където има три стаи. Детето ходи
на училище. Не е чувал баща му да праща пари за детето. Тя сама се грижила
за детето и сама се справяла. Познавам Е. и мъжа й Е. от десет години.
Познавам Е., защото е ремонтирал целия етаж от къщата и по време на
ремонта не е чувал Е. да говори с мъжа си, целия ремонт платил Е.. Ремонта
почнали миналата година октомври месец и приключили месец май, тази
година и през този период не е чувал Е. да говори с мъжа си. Последно ги е
виждал заедно преди 4-5 години.
Св.Дениз Ферад твърди, че познавам Е. и Е., от 6-7 години, но много
рядко ги е виждал заедно. По-често е виждал Е., с детето си, което го карал на
училище и го взимал и миналата година, декември като правил ремонт на
къщата в гр.Момчилград, кв.Мамулица и 5-6 дни ходил и той да помагам.
Тогава мъжа й не се е обаждал на Е.. Работили заедно с Осман. На него му
платил Е.. Къщата имала три стаи. Детето ходи на училище и за всичко това
се грижила Е..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като се
установява, че същите имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
От правна страна :
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е
5
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко
изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от м.07.2022 год.,
като съпругата Е. заедно със сина си е напуснала семейното жилище, но това
й действие не следва да се счита за брачно провинение, тъй като от
доказателствата по делото се налага безспорно извода, че заминаването на
ответника Е. Х. в чужбина е довело до дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, тъй като както се установява и от свидетелските показания, същият
не осигурявал необходимите нужди и грижи за семейството, не се
интересувал от съпругата си, не поддържал личен контакт със сина си, както
и не му предоставял издръжка. Именно това му поведение съда намира за
укоримо, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака на
страните.
Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от
взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че
брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и
добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава
връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като
настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е
несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника. От събраните по делото гласни доказателства за
съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът Е. Х., който е проявил безотговорно
отношение към брака и незаинтересованост към семейството си. Според съда,
именно това поведение на ответника е обусловило и станало причина за
настъпилото отчуждаване между страните, като е допринесло за
окончателния разрив на съпружеските им отношения. Така установените
6
брачни провинения на ответника – безотговорно отношение към брака, за
което си поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака,
безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Предвид това, че не е постигнато споразумение по чл.59, ал. 1 от СК,
съдът следва да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да
живее детето, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, както и режима на личните отношения между дето и родителите и
издръжката на детето.
Съдът, предвид обстоятелството, че ответника е виновен за
разстройството на брака; че поведението му сочи на липса на възпитателски
качества; като съобрази, че понастоящем непосредствените грижи за детето се
полага от майката, че тя е с добър родителски капацитет; като взе в предвид и
представения социален доклад по делото изготвен от Дирекция „СП“ отдел
„ЗД“ гр.Момчилград, намира, че родителските права спрямо роденото от
брака дете следва да бъдат предоставени на майката, като на бащата бъде
определен режим на лични отношения с детето.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК, децата имат право на лични отношения с
двамата родители. След като те няма да живеят заедно, следва да се даде
възможност за поддържането на лични отношения с родителя, при когото то
не живее. При определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид
интересите на детето. Ето защо следва да им се даде възможност да
контактува и с баща си, с когото няма да живее заедно, а именно: да има
право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9.00 часа до 18.00 часа с преспиване, както и един месец в
годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
да има възможност да контактува с детето Е. Х. и извън режима на лични
отношения, като се съобразят с учебната програма на детето и след
предварително съгласуване с майката Е. Х..
Тъй като ищцата ще упражнява родителските права, ответника като
пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител
следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
7
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице".
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Детето Е. Х. е на 15 години, поради което предвид възрастта му
потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна,
ученически пособия, отопление и други подобни намира, че ответника следва
да заплаща ежемесечна издръжка за детето Е. Х. в размер на 200 лв.
Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата
издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал. 1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на възможностите на родителите, по делото се
установи, че бащата работи в чужбина, липсват данни за доходите му, но
това не е основание за неплащането на издръжка. Съдът при определяне на
така посочения размер на издръжката на детето отчита, че преките и
непосредствени грижи за отглеждането на децата се осъществява от майката,
както и взе предвид и обстоятелството, че минималната издръжка на едно
дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК, от 01.04.2022 год. е определена минимална
работна заплата за страната в размер на 710 лв. е 177.50 лв.
С оглед всички доказателства следва ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Е. в размер на 200 лв., платими чрез
ищцата, като негова майка и законна представителка, до 5-то число на
текущия месец, считано от месец юли 2022 год. ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла или просрочена месечна вноска до настъпване на
законни основания за изменяне на размера на издръжката или нейното
прекратяване чрез майката и законен представител Е. Х., по следната банкова
сметка: ЦКБ АД, IBAN: ВG42 СЕСВ ********** 01, ВIС: СЕСВВGSF,
титуляр на сметката: Е. Х. Х..
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
8
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът
намира за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на
фамилното й име преди брака. В този смисъл, с решението следва да се
постанови след прекратяването на брака ищцата Е. Х. Х. да възстанови
предбрачното си фамилно име „Рашид“.
По разноските:
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея деловодни разноски, които съгласно
представения списък на разноските са в размер на 2275 лв., от които 25 лв.
д.т.; 1650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лв. внесен депозит
за особен представител.
При това положение ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС гр.Момчилград сумата в размер на 50,00 лева държавна такса за
окончателно решаване на делото, както и сумата от 288.00 лева държавна
такса върху определения размер на издръжката.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА между Е. Х.
Х., с ЕГН:**********, с настоящ адрес: град Момчилград, ул. „**********“
№ ***, общ.Момчилград, обл.Кърджали и Е. Х. Х., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: град Момчилград, ул. „**********“ № 13, община
Момчилград, обл.Кърджали, за което е съставен Акт за сключен граждански
брак № 2 от 03.10.2007 г. в с.Звездел, общ.Момчилград, област Кърджали,
ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА
СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника Е. Х. Х..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака дете: Е. Е. Х., роден на 13.12.2007 г. в град Момчилград, с
9
ЕГН:********** на майката Е. Х. Х., с ЕГН:********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето при нея, по настоящия й адрес: град Момчилград,
ул. „**********“ № ***, община Момчилград, обл.Кърджали.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е. Х. Х. с детето Е.
Е. Х. както следва: да има право да взима детето при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа с преспиване, както
и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, както и да има възможност да контактува с детето Е. Х. и извън
режима на лични отношения, като се съобразят с учебната програма на детето
и след предварително съгласуване с майката Е. Х..
ОСЪЖДА Е. Х. Х., с ЕГН:**********, да заплаща месечна издръжка
на детето Е. Е. Х., роден на 13.12.2007 г. в град Момчилград, с
ЕГН:********** в размер на 200 (двеста) лева месечно, дължима до 5-то
число на текущия месец, считано от 01.07.2022 год., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла или просрочена месечна вноска до настъпване на
законни основания за изменяне на размера на издръжката или нейното
прекратяване, чрез майката и законен представител Е. Х., по следната банкова
сметка: ЦКБ АД, IBAN: ВG42 СЕСВ ********** 01, ВIС: СЕСВВGSF,
титуляр на сметката: Е. Х. Х..
ДОПУСКА след прекратяване на брака съпругата Е. Х. Х. да
възстанови предбрачното си фамилно име „Рашид“ и за в бъдеще да се
именува Е. Х. Рашид.
ОСЪЖДА Е. Х. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град
Момчилград, ул. „**********“ № 13, община Момчилград, обл.Кърджали да
заплати на Е. Х. Х., с ЕГН:**********, с настоящ адрес: град Момчилград,
ул. „**********“ № ***, общ.Момчилград, обл.Кърджали сумата от 2275.00
лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Х. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град
Момчилград, ул. „**********“ № 13, община Момчилград, обл.Кърджали да
заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 338.00 лв., от които
- 50,00 лева държавна такса за окончателно решаване на делото и сумата в
размер на 288.00 лева държавна такса върху определения размер на
издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
10
присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11