Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Враца, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.01.2023 г. /десети януари две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора веселин вътов, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАНД № 692 по описа на АдмС –
Враца за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Н.Д.К. ***, против Решение № 84 от 06.07.2022 г.,
постановено по АНД № 118 по описа за 2022 г. на Районен съд – Мездра, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2745288 на ОДМВР
Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се развиват
съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Релевирани са доводи, че съдът при постановяване на
решението не е обсъдил всички наведени в сезиралата го жалба възражения за
незаконосъобразност на оспорения ЕФ, като се акцентира на ненадлежното връчване
на същия, изтеклата погасителна давност за реализиране на административнонаказателната
отговорност, липсата на доказателства за годността на АТСС, непълно описание на
нарушението и липсата на доказателства за извършването му, както и наличието на
предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с
него ЕФНГ с присъждане на разноски по делото, без да са представени
доказателства за тяхното извършване.
Ответникът
по касационната жалба, ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по същата.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца ангажира становище за
допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение
намира за правилно. Излага доводи за липса на допуснати процесуални нарушение и
правилно прилагане на материалния закон от въззивната инстанция, както и че не
е изтекла давността за реализиране на административнонаказателната отговорност
и неприложимост на института за маловажен случай. Желае въззивното решение да
бъде оставено в сила.
В настоящото производство от страните
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения.
Предмет на
касационнен контрол за законосъобразност е Решение № 84/06.07.2022 г.,
постановено по АНД № 118 по описа на Районен съд – Мездра за 2022 г., с което е
потвърден ЕФНГ серия К, № 2745288 на ОДМВР Враца, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
За да стигне до този извод, въззивният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити. По съществото на спора районният съд е приел,
че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй
като е наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за
безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, нито е допуснал нарушения на
материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими
към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и
изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Противно на изложеното
в касационната жалба, съдът е обсъдил възраженията на оспорващия и е формирал
изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от
доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен
състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане
на материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка в
Български институт по метрология, видно от Удостоверение БИМ № 17.09.5126 от
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, като е
преминало и последваща проверка, съгласно приложения по делото и Протокол № 65-С-ИСИ/19.10.2018
г. В съответствие с този протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта
от плюс минус 3 % над 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост,
като при установена скорост от 119 км/ч за наказуема е посочена 115 км/ч, което
намаление е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в
съответствие с чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на
АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-2066/30.04.2019 г. (л.19
от АНД № 118/2022 г.) е коректно попълнен, с посочена дата,
начален и краен час на работа, наименование на пътя – I-1/Е79/
и точно местоположение на контролирания участък – км 159+000, разклона за ***, общото
ограничение на скоростта – 90 км/ч, брой установени нарушения и е подписан от
съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на контролираните
МПС – от *** към ***, а в графата „посока за задействане“ е посочено „П“, като
в легендата е пояснено, че „П“ означава приближаващ автомобил. От представената
по делото фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред,
т.е. приближаващ се, което напълно съответства на отразеното в Протокола. На
самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението, датата и
точния час. Към протокола е приложена и снимка на разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо контролирания пътен участък.
Предвид изложеното
правилни са изводите на районния съд, че липсва нарушение на изискванията на
чл.189, ал.4, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в
съкратено и специално производство. За разлика от общия процес регламентиран в
ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на
АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно
постановление. В това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП
не намират приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от
изключително високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с
несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на
движение при управление на МПС. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповедта на Министъра на
вътрешните работи, а в случая процесния електронен фиш е именно такъв.
Неоснователни са възраженията
на оспорващия за ненадлежно връчен ЕФ, и това не може да се счете за съществено
процесуално нарушение, каквито подробни аргументи са изтъкнати и във въззивната
и в касационната жалба, доколкото очевидно, като жалбоподател и настоящ касатор
е успял в срок да упражни правото си на жалба и това в никаква степен не се е
отразило на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Въззивният съд
подробно е обсъдил и възражението на жалбоподателя за изтекла давност за
реализиране на административнонаказателната му отговорност, като в съответствие
със закона и съдебната практика е приел същото за неоснователно. Настоящият
касационен състав напълно споделя изводите на РС – Враца, че когато законът
предвижда наказание „глоба“ /какъвто е настоящият случай/, възможността дадено
физическо лице да бъде наказано се изключва с абсолютната давност, т.е. когато
са изтекли четири години и половина от датата на извършване на нарушението,
който срок в случая не е изтекъл.
В ТП № 1/27.02.2015г.
по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС се приема, че липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се
преодолява по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на
чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. субсидиарното
приложение на НК, касае института на абсолютната давност. Съгласно чл. 81, ал.
3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна
давност за реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл.
81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е
четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието, в
конкретния случай на 29.04.2019 г., когато е установено нарушението, поради
което преди връчването на ЕФ на 17.03.2022 г. и преди постановяване на оспореното
решение, този срок не е изтекъл.
Доводите на
оспорващия за противното са неоснователни, резултат от превратно тълкуване на
закона.
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини
за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Осъществения фактическият състав на
посочената в ЕФ законова норма на чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона
абсолютен размер. Достигайки
до тези изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен,
районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил
правилен съдебен акт.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал. 2
АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира
такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен
от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния
закон.
По тези съображения
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното
решение като правилно да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът се освобождава от
произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/06.07.2022
г., постановено по АНД № 118 по описа на Районен съд – Мездра за 2022 г., с
което е потвърден ЕФНГ серия К, № 2745288, издаден от ОДМВР Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.