Мотиви към присъда №260011/07.09.2022г.
по НОХД №281/2019г.,
изготвени на 09.09.2022г.
РП- Сливен
е внесла обвинителен акт против подсъдимия П.С.С. за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият нередовно призован не се явява. Явява се
служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НК.
Явява се майката на
пострадалото малолетно дете лично и с упълномощен повереник, който поиска майката
да бъде конституирана като майка и законен представител на малолетното дете в
качеството на частен обвинител. Повереникът на майката отговаря на въпросите по
чл.248, ал.1 от НК.
Представител на РП-
Сливен се явява в разпоредително заседание и дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че няма пречка да бъде конституирана майката на
малолетното дете в качеството на частен обвинител.
След
обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът счете същите за изяснени
и насрочи съдебно заседание.
Представителят
на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ОСЕМ месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ години.
В съдебно заседание повереникът на
частния обвинител моли съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ в размера предложен от прокурора.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия предлага той да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Алтернативно предлага да се
наложи наказанието предложено от прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
С
решение №1002/02.12.2011г., постановено по гражданско дело №5490/2011г. по
описа на Сливенски районен съд подс. С. е осъден да изплаща месечна издръжка в
размер на 90 лева на детето си С.П.С., роден на ***г., чрез законния му
представител св. С., майка на детето. Това решение е влязло в сила на
23.12.2011г.
През 2007г. св. С. и подс. С. сключили граждански брак. През месец
септември 2008г. се родил синът им С.П.С.. С посоченото по- горе решение бракът
между св. С. и подс. С. бил разтрогнат. Родителските права на детето били
предоставени на майката, св. С., а подс. С. бил осъден да заплаща на св. С., в
качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в
размер на 90 лева.
На 21.01.2012г. подс. С. превел по сметка на св. С. в „Societe Generale Експресбанк“ дължимата
сума в размер на 90 лева за издръжка на детето си.
По молба на св. С., въз основа на изпълнителен лист от
22.02.2012г., издаден по гражданско дело №5490/2011г. по описа на Сливенски
районен съд с разпореждане на държавен съдебен изпълнител е образувано
изпълнително дело №117/2012г. срещу подс. С..
На 04.04.2012г.
по изпълнителното дело е постъпила сумата от 35 лева, преведена от подс. С..
На 16.05.2012г. по изпълнителното
дело е постъпила
сума в размер на 155 лева,
преведена от подс. С..
На 07.08.2012г. той е превел по изпълнителното
дело сумата от 100 лева.
На 10.04.2013г., подс. С. е внесъл по изпълнителното дело сумата от 80 лева. Сумите са били изплатени на
св. С..
С констативен протокол от 15.04.2013г. съгласно чл.4 от Наредба за
определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка по
изпълнителното дело е започнало изплащане на издръжката от Община Сливен.
Според заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно- счетоводна експертизи за периода от месец февруари 2012г. до месец декември
2018г., подс. С. дължи 83 месечни вноски за издръжка на детето си с обща сума
на задължението в размер на 7470 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие св. Н.С.,
тъй като те не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото
и не бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключенията на вещото лице по изготвените съдебно- счетоводна и
допълнителна такава експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а
и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на съдебния експерт.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода
от месец февруари 2012г. до месец декември 2018г. в гр. Сливен, след като е
осъден с решение №1002/02.12.2011г. на РС- Сливен по гр. д. №5490/2011г. по
описа на съда, в сила от 23.12.2011г. да издържа свой низходящ- малолетния си син
С.П.С., роден на ***г. съзнателно не изпълнил задължението в размер на повече
от 2 месечни вноски, а именно 83 месечни вноски в размер на 7470 лева.
Деянието е извършено
от подс. С. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпване на общественоопасните му последици. Той е
знаел, че е осъден да изплаща издръжка на свой низходящ, сина си С.П.С., но
въпреки това не е изплатил 83 месечни вноски до декември 2018г.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало.
Съдът
не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази
с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да му наложи за извършеното от него престъпление, за неплатените 83
месечни вноски издръжка на сина му С.П.С. наказание каквото предложиха
страните, но не в размера, който е предложен, тъй като той е завишен. Счита, че
е най-подходящо размера на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде в размер
на ШЕСТ месеца. Съдът счита, че това наказание подс. С. не следва да изтърпи
ефективно, тъй като са налице условия за прилагане института на условното
осъждане. От събраните по делото доказателства е видно, че подс. С. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ШЕСТ месеца и за
постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия съдът
счита, че не е наложително да го изтърпи. Съдът намира, че е най- подходящо
изтърпяването на наложеното наказание да се отложи за минималния изпитателен
срок, а именно за срок от ТРИ години.
Така
определеното наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна
степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия.
С
оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. П.С.С. да
заплати на Н.Д.С. направените от нея разноски по делото за адвокатска защита в
размер на 500 лева.
Съдът осъди подс. С.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Сливен сумата от 109,48
лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство за
изготвяне на двете съдебно- счетоводни експертизи.
Съдът
осъди подс. С. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски
районен съд сумата от 270,10 лева, представляваща направени разноски по време
на съдебното производство.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: