Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Анна Димитрова
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 2200/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Комисия
за защита на потребителите
против Решение №
260075/02.09.2020г., постановено по НАХД № 2124/2020г. по описа на ВРС, с което
е отменено НП № В-0050486/16.04.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „Юробанк България“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за нарушение на чл.10а
ал.2 от с.з. Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че
не е било нарушено правото на защита на нарушителя; в НП са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението като са посочени и
доказателствата, които го потвърждават. Поради изложените съображения моли съда
да отмени изцяло обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора, касаторът редовно призован не изпраща представител. В
депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско или ю.к.възнаграждение.
Ответната страна, редовно
призована, не се явява представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение,
съобразно представения списък.
Представителят на ВОП изразява становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
От фактическа страна Варненският районен съд е установил, че на 31.07.2019г. в
КЗП-Варна постъпила жалба от потребителя Георги К. с № В-03-1489/31.07.2019г. В нея било описано,
че потребителят изтеглил потребителски кредит FL 995703/13.06.2019г. от „Юробанк
България“ АД, при усвояването на който му била удържана такса в размер на
390лв. Тази такса била описана като „такса са разглеждане на документи“ и К. считал, че същата незаконно му е била
удържана. В заключение формулирал искане сумата да му бъде върната. По повод на
тази жалба на 12.08.2019г. била извършена проверка в офис
на „Юробанк България” АД-София. Тя установила, че на видно място в банката под
формата на таблица е поставена информация, част от която била свързана с такса
за разглеждане на искане за кредит, чиито размер бил в зависимост от искана сума. Било посочено,
че таксата е платима на два етапа - 10лв. при кандидатстване за кредит, а
останалата част при усвояването му, като размера й се определял съобразно
тарифата на банката и размера на отпуснатия кредит.За установеното при
проверката бил съставен констативен протокол, с който били изискани допълнителни
документи. В указания срок от страна на банката били изпратени съответните
документи, сред които били заверено копие от Договора за кредит от
13.06.2019г., погасителен план и др., както и
отговор, по отношение на жалбата.
При запознаване с документите, било установено, че претендираната от
потребителя такса представлявала задължително условие и се изисквала от всички
кредитополучатели, на които бил предоставен кредит и размера й се определя от
размера на отпуснатия кредит.Тя не се изисквала от потребители, на които е
отказан кредит и от такива, които не са подписали договор за кредит.Тази такса не била допълнителна услуга , а такава
по управление на самия кредит и е в зависимост от неговия размер. На
04.11.2019г. след преценка на събраните по преписката доказателства бил
съставен АУАН № К-0050486 за това, че кредиторът не може да изисква заплащане
на такса и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредит. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.10 „а“ ал.2 от Закона за потребителския кредит и било посочено, че е
извършено на 13.09.2019г., когато бил сключен договора за потребителски кредит.
Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава възражения не
били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които било оспорено описаното в акта нарушение.Било посочено, че
заплащането на таксата се изисква за разглеждане на документи, което действие е
различно от предвидените в закона действия по усвояване и управление на
кредитира.Били наведени твърдения и за това, че тази такса за разглеждане на
документи се дължи независимо от сключване на договора за кредит, неговото
усвояване и управление.Поради тези и други съображения било формулирано искане
преписката да бъде прекратена.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.10 „а“ ал.2 от ЗПК. За него на „ Юробанк България“ АД-София била наложена
„имуществена санкция” в размер на
3000лв., на основание чл.45 ал.1 от ЗПК.
Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.Било прието
още, че не са налице предпоставки за освобождаване на
административно-наказателна отговорност с приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушенията не се отличаван от обикновените случаи от този вид.
За да отмени обжалваното НП, ВРС е приел, че
в хода на АНП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Както
в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 13.09.2019г.
когато е сключен договора за кредит, докато същият е сключен на 13.06.2019г.,
като са изложени мотиви в тази насока.
Така развитите
подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е спазил
служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената
от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал.
Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да
бъдат приповтаряни. Настоящата касационна инстанция намира, че изводите на ВРС
са напълно законосъобразни, тъй като изцяло кореспондират с материалния закон. Посочването на
датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно
необходим задължителен реквизит на НП. Смисълът на въведеното от законодателя
изискване да се посочи същата е в няколко насоки и първата от тях е
индивидуализация на самото нарушение. Липсата на дата на извършване на
нарушението, поставя нарушителя пред невъзможността да организира правилно
защитата си.
Времето
на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия
материален и процесуален закон. Неточното посочването на дата на извършване на
нарушението също е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност
на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяната на последното.
Настоящият касационен състав не намира
основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за
незаконосъобразност на въззивното решение.
Предвид
гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за
отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора.
От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство.
Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност, както и това, че делото
не е с фактическа и правна сложност, на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
144 от АПК, следва на „Юробанк
България“ АД да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260075/02.09.2020г., постановено по НАХД №
2124/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен, Ра зград, Търговище и Силистра при КЗП да заплати на „ Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 сумата от 80лв./ осемдесет/,
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.