№ 1838
гр. П., 22.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220103043 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Молителят К. А. Я. - редовно призована, не се явява в съдебната зала, за
нея се явява адв. И. А. М., редовно упълномощен да я представлява с
пълномощно приложено по делото.
Ответникът Община П. - редовно призована, не изпраща представител.
Контролиращата страна Районна прокуратура П. - редовно призована,
не изпраща представител.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143, АЛ. 1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
АДВ. М.: Уважаеми господин Съдия, поддържам подадената молба,
поддържам доказателствените си искания. Водя двамата свидетели.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 19, ал.1 от ЗГР.
1
Образувано е по молба на молителката К. А. Я. в която се сочи, че
същата е родена в гр.П., от майка Н.А. Я., и баща А.Й.Я.. Твърди се, че от
баща си молителката знае, че той е искал, да носи името С., и фамилията да е
по името на дядо й Ю.. Баща й и майка й винаги казвали, че е трябвало, да
носи тези имена, за да продължи родовата традиция с имената в семейния
кръг. Твърди се, че всички се обръщали към молителката с името С. и всички я
познавали с името С., като се прибавяло като фамилия името на дядото Ю..
Сочи, че още от малка молителката е известна в обществен кръг с тези имена,
в релевантност с името на дядо й, така й казвали всички приятели, близки,
роднини, познати. Всички те се обръщали към молителката с името С., а не с
името К. и това име изчезнало изцяло от живота на молителката. Сочи се, че
най-близките хора на молителката - мъж и деца, също винаги са се обръщали
към нея с името С., като и всички колеги в работата й. Това е в пряко
следствие на традиция и почит към дядото на молителката по бащина линия,
дълбоко уважаван в нашата общност - всички я познават, като негова внучка.
Сочи се, че в мюфтйиството молителката е записана с имената, с които е
известена сред тяхната общност. Това е последица от факта, че същата е
мюсюлманка и традициите на вярата й така повеляват - да има имената, с
които е известна в мюсюлманската общност сред близки, приятели и роднини.
Твърди се, че от малка молителката е свикнала с името С. и го чувства, като
родно име, с което е в хармония при ежедневното общуване и обръщение.
Навсякъде се представя с това име С., като с него е записана и в социалните
мрежи. Сочи, че когато представя административно документ за самоличност,
молителката попада в изключително странна ситуация, там да се прочитат
други имена - непознати за всички, което поражда много въпроси и дискусии
от страна на администрация или придружаващите молителка лица или
администратори на лични данни. Затова у молителката е категорично
убеждението за необходима промяна на имената. Правото на име е
субективно, лично и неотчуждаемо право, свързано лично с молителката, като
определен гражданскоправен субект, който чрез имената си се представя,
идентифицира и разпознава в цялост в социума и в етническата семейната
констелация. Промяната на име е регламентирана, като потестативно право,
което се упражнява по предвиден в закона ред и възниква при определени от
закона основания - когато е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, и когато важни обстоятелства го налагат. Сочи се, че в закона не
2
са посочени примерно, какви обстоятелства трябва да се преценяват като
важни, за да са основание за промяна на името. В съдебната практика се
приема, че важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, ще са такива
обстоятелства, които са направили лично или обществено неудобно и
неподходящо носенето на дадено име.
Твърди се, че посочените обстоятелства, определят като неприемливо
оставането на молителката с тези имена, с които съм записана - спрямо
изричното убеждение, както на нея самата, така и на социалното обкръжение
от близки, познати, приятели и колеги. Тук следва, категорично да се отчита и
факта, че молителката вече е известна сред обществото като С. Ю.ова.
Наличието на този дуализъм поражда сериозни неудобства за молителката в
сложен житейски дискурс, което би следвало да се третира, като "важни
обстоятелства", по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. Категорично се твърди, че
ползване на имената К. А. Я. е чисто формално и навсякъде молителката е
известна с турските си имена. Всички я знаят, като внучка на дядо й и че е от
рода на Ю., като семейството много държи на това, че произлиза от този род.
Традициите в семейство продължават да се спазват по всяко време и
поколенията са известни така. Сочи се, че от малка молителката знае, че дядо
й е изключително почтен и уважаван човек, което създава в мен особено
почитание и уважение. Сочи се, че през тоталитарния период и т.н.
"възродителен процес", молителката не е имала възможността да бъде с
турските си имена, въпреки категоричното й желание за тези имена, това й
било забранено.
Сочи се, че молителката не е осъждана, няма досъдебни производства,
няма наложени забрани за напускане на страната. Дори при наличието им, в
регистрите, в които се отразяват тези обстоятелства, всичката информация се
вписва по единен граждански номер, а не само по три имена, поради което със
смяната на имената на молителката няма възможност да бъдат въведени в
заблуждение органи на реда или различни държавни институции.
Твърди се, че са налице важни и основателни причини, съгласно чл.19,
ал.1 от ЗГР, а именно, принадлежност към род и субективното желание на
молителката да носи исканите от нея имена.
Първото важно обстоятелство, което с налице и налага промяна на
имената на молителката е известността й в обществото с турски имена, с
3
които се идентифицира навсякъде - различни от тези, с които е вписана в акт за
раждане, в документ за самоличност и официални документи.
Второто важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, което се
посочва, че е налице и което налага промяната на имената й е нейното изрично
субективно желание да носи имената - С. Ю.ова, като тази промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или държавни институции.
Това е така, защото в случая е безспорно, че молителката желае да носи тези
имена, тъй като, ако не е желаела не би предявила молба по чл.19, ал.1 от ЗГР
- това е от една страна. От друга страна, молителката не е осъждана, няма
образувани производства и обвинения, т.е. не може да се приеме, че исканата
от нея промяна има за цел въвеждане в заблуждение на държавни институции.
Третото важно обстоятелство по чл.19, ал.1 от ЗГР, е това, което прави
лично и обществено неудобно носене на тези имена, е че те са повод
ежедневно близки, колеги и познати да отправят въпроси към молителката,
свързани с имената, дори и на работното й място. Това странно обстоятелство
в един морфичен резонанс неминуемо води до вътрешна колизия и съпротива
срещу неуместните въпроси в различни житейски конструкти.
Това дава основания да се твърди, че съществуващото различие между
фактически използваните от нея имена, с които е известна в обществото и
вписаните в акт за раждане, създават предпоставки за затруднение в общуване,
индивидуализация, идентификация чрез имена, като словесно обозначение.
Липсата на пълно хармонично съответствие между юридическото и
фактическото положение създава затруднения за пълноценното и
безпрепятствено упражняване на гражданските и лични субективни права на
молителката. Въз основа на тези изводи се сочи, че важността на така
установените други обстоятелства води до заключението за законосъобразност
на искането за промяна на имената на молителката. Налице важните
обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, за допускане на исканата
промяна на имена, с оглед стабилизиране на гражданскоправния статут на
молителката.
Оформен е петитум с който се моли съда постанови решение с което да
допусне на основание на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяна на имената на
молителката, като в бъдеще имената са: С. А. Ю.ова, ЕГН: **********.
Моли се съда, съдебното решение, да се изпрати служебно в Община П.
4
ГРАО, за отбелязване на допуснатата промяна в данни за гражданското
състояние на К. А. Я., и в съставения акт за гражданско състояние - акта за
раждане.
Сочи се съдебна практика. Сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответната страна Община П. както и становище от РП – П..
СЪДЪТ указва на молителя, че е негова доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи промяна на
имената на молителката.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада, нямам други доказателствени
искания.
По отношение на доказателствата съдът се е произнесъл с Определение
№2799 от 24.09.2025 г. с което е приел представените с молбата писмени
доказателства и е допуснал до разпит двама свидетели при режим на
довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА, КАКТО СЛЕДВА:
Н.А. Я. – ЕГН:**********, на 59 години, българка, български
гражданин, с основно образование, работеща в търговия на едро като
хигиенист, вдовица, неосъждана. Майка на молителката К. А. Я..
СВИД.Я.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД.Я.: К. А. Я. ми е дъщеря, тя е родена на *********** г.. Баща й се
казва А.Й.Я., той почина през 2000 г. Когато се роди детето беше записано с
имената К. А. Я., но баща й по филмите хареса едно име - С. и все искаше да я
кръстим С., обаче моята свекърва се казва К. и тя се сърдеше и ние по
документи я записахме с тези имена К. Я., но продължаваме да й викаме С. и
така я познават. Баща й много искаше това име и така да се казва и навсякъде
да е с това име.
В момента К. е в Германия, от няколко години са там, и там също й викат
5
С.. Тя е в гр. Кьолн. Работи в турски ресторант, помощник готвач. Омъжена е,
има само религиозен брак, „никях“ се казва при нас. Нейният съпруг се казва
Д.. Имат две деца, имат и внучета. Ние сме мюсюлмани, К. и тя, ходи на
джамия. Ние сме турци, така се определяме по етнос. К. се връща по един -
два пъти в годината в България, тази година стоя два месеца през лятото,
когато има отпуск се прибира. Тук всички я наричат С., така я знаят, значи
така си казва и тя, така се представя, като се представя я е срам, че по лична
карта е К. Я., всеки й казва С., но по документи е К..
Фамилното й име е Я., идва от на свекъра име, но той се казваше Ю.. Тя иска
да е с тази фамилия, Ю.ова. Ако някой я потърси, така я викат С., на Ю.
внучката, така я търсят.
В джамията също я познават с името С. Ю.ова. В документа за брак също е
записана с тези имена.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
Р.Г. А. – ЕГН: **********, на 64 години, българка, български
гражданин, с основно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана. Аз съм
майка на мъжа на К..
СВИД.А.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД.А.: К. А. Я. ми е снаха. Д. е синът ми, Д. С. А.. Ние сме от гр. П..
Те се запознаха преди доста време. Имат две деца, момиче и момче, и те имат
деца. Те живеят в Германия. Аз си живея тук, в гр. П.. Те работят в ресторант.
К. и Д. нямат сключен брак, само в джамията. И двамата са мюсюлмани. На К.
й казваме С., така е турското й име, всички така й казват. Като К. не я
познават, знаят я като С.. Децата на Д. и К. са В. и Р., ние всички сме
мюсюлмани.
К. също е такова семейство, знам, че и те са мюсюлмани. Майка й се казва Н.,
а баща й е починал, не го познавам, когато я взехме, баща й беше починал
вече.
Фамилното й име е Я., иска да бъде с фамилия Ю.ова, така я познават и
повечето хора, това е името на нейния дядо. Те са етнически турци, за това
иска да възстанови името на дядо си Ю.. К. е известна с имената С. Ю.ова,
6
всички я познават с тези имена.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. М.: Нямам други искания. Моля да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, считам молбата подадена от
К. А. Я. за основателна. Считам фактите посочени с молбата за изяснени и
предпоставките за исканата смяна на имената за доказани. Моля да
постановите решение с което да допуснете промяна на имената на молителка,
като в бъдеще имената станат С. А. Ю.ова. Моля за Вашия съдебен акт.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 17.11.2025 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
7