№ 632
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20233100102266 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Б. Г. Б. срещу община Варна за заплащане
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица в горната му част и счупване на задния малеол на малкия
пищял на десния крак, причинени от пропадане в разместена плочка на
тротоара, на 24.03.2023 г. към обяд, в гр. Варна, близо до ул. "Ф. Кюри" № 16,
вследствие бездействието служители на ответника по ремонта и
поддържането на тротоара, по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от
24.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 1330.92
лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, а
именно разходи, както следва: изследвания – 127.00 лв. (рентгенография
25.03.23 г.); потребителска такса и избор на стая в болнично заведение с
подобрени битови условия 467.40 лв. (29.03.2023 г.); медикаменти – 66.45 лв.
(29.03.2023 г.); медикаменти – 27.65 лв. (30.03.2023 г.); медикаменти – 65.06
лв. (08.04.2023 г.) потребителска такса и избор на стая в болнично заведение с
подобрени битови условия 467.40 лв. (18.05.2023 г.); медикаменти – 59.96 лв.
(12.06.2023г.); такса за платени медицински услуги на 07.08.2023 г. – 50 лв.
(за издаване на медицинско удостоверение), вследствие същото бездействие,
по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на извършване на всяка
от разноските до окончателното изплащане на задълженията, с присъждане на
разноски.
Ответникът оспорва исковете и обстоятелствата, на които се основават.
Твърди, че настилката на пътния участък е здрава. Предявява възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че ищецът е бил невнимателен.
Евентуално оспорва размера. Претендира разноски.
По същество страните поддържат становищата. Възразяват за
прекомерност. Ответникът представя подробни писмени бележки.
1
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По твърдяното бездействие:
От снимката, представена от ищеца, от приложение "Карти" на Гугъл е
видно, че на стълбите диагонално срещу вход "А" на сградата в гр. Варна, ул.
"Ф. Кюри" № 16 към юли 2022 г. липсва една от плочките (л. 51-52).
От показанията на свидетелката Г. Б.а, съпруга на ищеца (л. 98, гръб) се
установява, че на стъпалото към март 2023 г. е била поставена плочка, която
не е била закрепена. Към момента на огледа няма плочка върху стъпалото.
Свидетелката видяла от терасата на дома им ищецът да пада. Счита, че
плочката е поддала, тъй като под нея било влажно.
Приема се, че снимковият материал е веществено доказателство т.е. би
бил допустимо събран (определение № 209 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 597/2022 г., I г. о., ГК), но в настоящия процес снимката е използвана само
да онагледи свидетелските показания.
Приема се също, че обстоятелство може да бъде прието за установено и
въз основа на показанията на само един свидетел (определение № 921 от
2.05.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4510/2022 г.). Свидетелката Б.а сочи, че не е
имало друг свидетел на мястото по това време, а ответникът не е посочил
доказателства за разколебаване показанията й.
Тротоарът е част от пътя (пар. 1, т. 2 ДР ЗП). Общината е задължена да
организира поддържането на общинския път т.е. и на тротоара по чл. 31 ЗП.
Съдът приема, че служители на общината не са изпълнили задължението.
Дори да се приеме, че трето лице е поставило незакрепена плочка върху
стъпалото, с което е участвало в причиняването на травмата, това не
изключва отговорността на общината, а само я прави солидарна (чл. 53 ЗЗД).
По твърдяния противоправен резултат и причинната връзка:
От представената епикриза на Клиника "Ортопедия и травматология"
при МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД Варна (л. 6-7), издадена при
изписването на 29.03.2023 г. е видно, че на ищеца е поставена диагноза
Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в дясно, проведено е
оперативно лечение: закрита репозиция и е изписан с подобрение. Насрочени
са дати на контролни прегледи на 07 и 21 април.
В заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (л. 79 и
сл.) вещото лице д-р Д. сочи, че увреждането е счупване на подбедрицата на
десния крак в горна трета на малкия пищял и второ счупване на външен
малеол (глезен) на малкия пищял (л. 85), получени по индиректен начин –
рязко огъване на стъпалото встрани при стъпване с тежестта на тялото върху
неравна плоскост, което отговаря на твърденията на ищеца и на показанията
на свидетелката Б.а.
Съдът приема, че противоправното състояние: счупване на дясната
подбедрица на ищеца е настъпило вследствие бездействието на служители на
ответника.
2
Съпричиняване:
От събраните по делото доказателства за падането не може да се
приеме, че ищецът е бил невнимателен и е допринесъл за счупването.
Болки и страдания:
От представените в заверени преписи (л. 9-10) амбулаторни листи се
установява, че при прегледи на 12, 19 и 20.06.2023 г. е констатирано
обективно състояние оток и ограничение на движенията на дясна глезенна
става.
Според заключението увреждане от този вид е свързано с болки, както
при получаване на травмата, така и по време на възстановителния процес,
който е в рамките на 3-5 месеца (л. 86).
От разпита на свидетеля Х.А. (л. 99) се установява, че през април
ищецът не можел да стане от леглото и изпитвал силни болки.
От представения в заверен препис (л. 10, гръб) амбулаторен лист се
установява, че при преглед на 26.06.2023 г. е поставена основна диагноза:
разстройство в адаптацията.
В заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (л. 88 и сл.) вещите лица д-р В. и М. Р. приемат, че
основните преживявания в периода след травмата са били свързани с чувство
за малоценност, усещане, че е в тежест на близките си, неудобство от
зависимото положение, в което е изпаднал и тревожност, свързана с
продължителния възстановителен процес и с неясните перспективи за
пълноценно възстановяване (л. 92). Към момента на освидетелстването тези
негативни преживявания са преодолени.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и
други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението.
Към момента, в който е претърпяла травмата, ищецът е бил на 51 г.,
безработен, но активен. Съдът приема, че възрастта на ищеца обуславя
присъждане на обезщетение над средния размер (решение № 50052 от
13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 648/2022 г., II т. о., ТК).
Продължителност и интензитет на болките:
Въз основа на обсъдените по-горе показания и заключения съдът
приема, че продължителността и интензитета на болките обуславят
присъждане на обезщетение над средния размер.
Въздействие на увреждането върху начина на живот на ищеца:
Въз основа на обсъдените по-горе показания и заключения съдът
приема, че въздействието обуславя присъждане на обезщетение над средния
размер.
Съдебна практика по размера на обезщетението:
3
В практиката са определяни обезщетения за травми: като процесната,
получена през август 2020 г. – 26000 лв. (определение № 927 от 29.02.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 2079/2023 г., II г. о., ГК); по-тежка от процесната,
получена през юни 2018 г. – 40000 лв. (определение № 818 от 26.02.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3068/2023 г., IV г. о., ГК); по-тежка от процесната, получена
през август 2018 г. – 50000 лв. (определение № 3833 от 30.11.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1083/2023 г., III г. о., ГК); като процесната, получена през
октомври 2019 г. – 50000 лв. (определение № 50135 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 808/2022 г., II т. о., ТК).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния
случай, като се съобразява инфлацията, е 30000 лв. Искът е основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
По иска за обезщетяване на имуществените вреди:
От представените от ищеца документи се установява, че са извършени
разходи, както следва: 127.00 лв. за рентгенография, платени на 25.03.2023 г.
(л. 19); потребителска такса и избор на стая в болнично заведение с
подобрени битови условия 467.40 лв., платени на 29.03.2023 г. (л. 14);
медикаменти – 66.45 лв., платени на 29.03.2023 г. (л. 13); медикаменти – 27.65
лв., платени на 30.03.2023 г. (л. 16); медикаменти – 65.06 лв., платени на
08.04.2023 г. (л. 17); потребителска такса и избор на стая в болнично
заведение с подобрени битови условия 467.40 лв., платени на 18.05.2023 г. (л.
18); медикаменти – 59.96 лв., платени на 12.06.2023 г. (л. 20); такса за платени
медицински услуги на 07.08.2023 г. (датата на издаване на заключение на
съдебно-медицинска консултация – л. 6) – 50 лв. (л. 15).
В заключението (л. 86) вещото лице д-р Д. сочи, че тези разноски са
били необходими за лечението на ищеца.
Съдът приема, че разноските за избор на стая в болнично заведение с
подобрени битови условия не са луксозни, а такива, на които пациентът има
право, за да може пълноценно и спокойно да възстанови своето здравословно
състояние (определение № 21 от 18.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 536/2021 г., I
т. о., ТК, обратно решение № 177 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 293/2020
г., IV г. о., ГК).
Искът за заплащане на обезщетение за тези разноски в общ размер
1330.92 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът предявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Наредбата не може да се приложи. Съдът приема, че възнаграждение по
иска за неимуществени вреди в размер 2500 лв., а по този за имуществени
вреди – 200 лв. е съразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът следва да заплати на адв. С. В. сумата 2700 лв., а на ищеца –
сторените разноски в размер 2253.23 лв. по списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Б. Г. Б. ЕГН **********, с
4
постоянен адрес: гр. Варна, ******, съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Капитан
Петко Войвода" № 3, тел.: ******* чрез адв. С. В. сумата 30 000 (тридесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди: болки и страдания от счупване на малкия пищял на дясната
подбедрица в горната му част и счупване на задния малеол на малкия пищял
на десния крак, причинени от пропадане в разместена плочка на тротоара, на
24.03.2023 г. към обяд, в гр. Варна, близо до ул. "Ф. Кюри" № 16, вследствие
бездействието служители на ответника по ремонта и поддържането на
тротоара, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата 1330.92 лв. (хиляда и
триста и тридесет лева и 92 ст.), представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, а именно разходи, както следва: 127.00 лв.
за рентгенография, платени на 25.03.2023 г.; потребителска такса и избор на
стая в болнично заведение с подобрени битови условия 467.40 лв., платени на
29.03.2023 г.; медикаменти – 66.45 лв., платени на 29.03.2023 г.; медикаменти
– 27.65 лв., платени на 30.03.2023 г.; медикаменти – 65.06 лв., платени на
08.04.2023 г.; потребителска такса и избор на стая в болнично заведение с
подобрени битови условия 467.40 лв., платени на 18.05.2023 г.; медикаменти
– 59.96 лв., платени на 12.06.2023 г.; 50 лв. такса за медицински услуги
(издаване на удостоверение), платени на 07.08.2023 г., всички вследствие на
същото бездействие, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на извършване на всяка от разноските до окончателното изплащане
на задълженията, както и сумата 2253.23 лв. (две хиляди и двеста и петдесет и
три лева и 23 ст.), разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на адв. С. В. В. от ВАК сумата
2700 (две хиляди и седемстотин) лв., представляваща възнаграждение за
безплатно оказана на ищеца адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5