№ 29490
гр. София, 21.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110159928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – отрицателен установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023
г., уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., от Л. Г. К., ЕГН **********
от гр. С-, и И. Г. К., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ --" -, вх.Б, ет.2, ап.4,
срещу Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. , - / предишно обозначение
на адреса - ул.,, 603" №10/, с която е предявен отрицателен установителен
иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е собственик на
целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София,
район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /,
номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: -.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са
съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -
с адрес на имота гр. София, район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като
придобивно основание посочват наследяване от майка им -.
Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между
тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в
която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на
5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.
Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж
върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че
е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.
1
Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото
място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили
да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в
поведението му не последва.
Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски в производството. Към исковата молба са
представените следните писмени доказателства и доказателствени средства:
нот. акт № 153, том първи, рег. №2785, дело №141/23г. на нотариус Кр. К-, удостоверение
за данъчна оценка на Л. К., договор за продажба на държавен недвижим имот,
удостоверение за данъчна оценка на Г. С. и нотариална покана, Актуална данъчна оценка,
Скица на поземления имот, Удостоверение за наследници
Моли съда да задължи ответната страна да представи договор за
продажба на държавен недвижим имот от 05.08.1987г., на основание чл.190
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на
1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че
никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така и
спрямо техния наследодател - -, майка на ищците, също и по отношение на
нейния наследодател- -, Заявява, че признава правата на ищците, не ги е
оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях.
Твърди, че ищците не са ползвали лично или чрез трети лица реално
притежаваната от тях 1/6 ид. част от първия етаж на къщата и 1/3 ид. част от
дворното място. В тази връзка посочва, че ищците не живеят в имота, техният
недвижим имот не е електроснабден и не е годен за обитаване, както и не са
посещавали дворното място и не са го ползвали. Релевира възражение, че
никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е
оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен
достъп.
Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от
ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва
терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от
него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали
спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване,
поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от
предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към
собствеността на ищците и техните наследодатели.
Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен
имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него
от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от
ответника от - РНС, а собствеността върху земята била установена и
разпределена между - РНС, -- и още пет лица, като и трите групи
2
съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за
допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.
Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва
и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж,
настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях двамата
да ползва по половината от дворното място.
Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз
основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не
било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните
наследници, така и от наследниците на -, на които по реституция през 1994 г.
била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място.
Твърди, че от 18.05.1998 г. до к- на 2010 г., за период от над 10 години, е
упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид. част
от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за себе си
спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на
ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота,
като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него
владение.
Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен
имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното
непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от
повече от 10 години, което продължава и към момента.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
По доказателствените искания на ищците изразява следното становище:
Ответникът не възразява да се приемат като доказателства по делото
представените с исковата молба и допълнителната молба писмени документи.
Възразява по искането на ищците да бъде задължен ответникът на основание
чл. 183 от ГПК да представи оригинал на документ, който ищците представят
към исковата молба с довод, че този документ следва да се намира при ищците
в оригинал или в заверено копие, доколкото ищците го представят с исковата
молба.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Съдебно решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС, 6 р., II уч.; 2.
Заповед № РД-57-1128/16.08.1994 г. на Столична голяма община; 3. Скица № ДБ-278 на
Кметство Княжево; 4. Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.02.2012 г.
на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ Витоша.
Моли да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един
свидетел за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно
ползването на процесния имот.
Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане трима
свидетели за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно
осъществяваното владение по отношение на процесния имот.
3
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът се представлява от адв. Е. Й. със съдебен адрес: гр. С---, тел. --,
но пълномощното е валидно само за СРС (л.17 от делото).
Ответникът се представлява от - Г.а С.а, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „--“ № 17, която представителна власт важи за всички инстанции (л.52 от
делото).
По държавната такса
Данъчната оценка на имота е 47 462.20 лева, поради което дължимата
държавна такса е в размер на 1 % - 474.62 лева. Ищците са внесли държавна
такса в размер на 210.00 лева. Следва да внесат остатъка от внесената такса
210.00 лева до пълния размер 474.62 лева, а именно 264.62 лева. С молба с вх.
№ 5280/08.01.2024 г. ищците са внесли държавна такса.
По редовността и допустимостта на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да бъде изготвен проект за
доклад.
Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения
за недопустимост на исковата молба по наведените от ответника доводи са
неоснователни. Ищците са изложили твърденията си, въз основа на които
считат, че ответникът оспорва тяхната собственост по отношение на
процесната 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор -, като
предметът на иска е индивидуализиран в достатъчна степен. Правният
интерес на ищците се обосновава в това, че ответникът е декларирал, че е
собственик на процесния имот пред данъчните служби и че твърди, че е
придобил част от имота по давност.
Ищците се легитимират като носители на право на собственост и
предявявайки настоящия отрицателен установителен иск с възраженията, че
ответникът не е собственик на процесната 1/3 ид.ч. от имота, тъй като
притежава единствено правото на строеж върху мястото. В настоящия процес
претенциите се основават и на твърденията, че ответникът е декларирал
процесната част като своя, като по този начин се засяга правото на
собственост на ищците. С предявения иск ищците бранят своето право на
собственост, тъй като се домогват до постановяването на съдебно решение, с
което със силата на присъдено нещо да бъдат отречени претендирани от
ответника права на собственост по отношение на процесната идеална част от
поземления имот, по отношение на която ищците също заявяват права и по
този начин се засяга правото на собственост на ищците.
Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
4
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Следователно, макар и да не се оспорва правото на собственост на ищците, те
имат възможност да придобият права. Това е така, тъй като ответникът
твърди, че е собственик на 1/2 което е по-вече от твърденията на ищците за 1/3
Съдът намира, че към настоящия етап от производството не е налице
основание за прекратяването му поради недопустимост на исковата
претенция, тъй като в случай на наличие на вещни права на ищците върху
процесния имот, към който се твърди ответникът също да заявява права на
собственост, предвид въведените с отговора на исковата молба конкретни
оспорвания и възражение за придобиване на 1/2 идеална част от процесния
поземлен имот по давност, ищците имат правен интерес да установят
обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесната идеална част, а
дали ответникът е собственик на имота заявеното основание, респ. на идеална
част от него, е въпрос по същество на спора. Ето защо искът се явява
допустим.
С определение № 10505/04.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 6194/2024 г. по
описа на СГС, въззивният съд е приел, че производството е допустимо.
Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС,
производството по Глава XXI ГПК се развива при условията на пълен въззив и
съдът проверява на всички основания законосъобразността на обжалвания
акт, а не само на въведените в частната жалба. Ето защо с този акт,
допустимостта на настоящото производство е решено окончателно.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С допълнителна молба с вх. № 364134/18.12.2023 г. ищците представят
четлив вариант на Договор за продажба на държавен недвижим имот.
Съдът служебно констатира, че представеното от ответника решение от
4.10.1974 г. по гр.д. № 106/1974 г., 6 р., II уч., е нечетлИ.. Следва да се укаже
на ответника, че следва да представят четлив вариант на решението, като
напишат неговото съдържание на компютър и представят четливия му вариант
в разпечатан вид и заверят неговото съдържание.
Съдът служебно следва дасе изиска заверен препис от Служба Архив –
СРС на решение от 4.10.1974 г. по гр.д. № 106/1974 г., 6 р., II уч. Район.
Следва да се задължат страните да представят в оригинал или заверен
препис договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.08.1987г., на
основание 190 ГПК.
5
С оглед хаотичното изложение на фактически обстоятелства, както в
ИМ, така и в ОИМ, които при тяхното сечение, донякъде се получава засичане
на две еднакви тези, то съдът на основание чл.176, ал.1 ГПК съдът следва да
задължи едно лице по всяка от страните, което е най-запознато със спора, да се
яви в първото по делото открито съдебно заседание, и да даде обяснения –
относно придобиването на имота, да опише границата чу, нейното
построяване и къде се намира, да изложи обстоятелства по владението на
имота и по неговото изменение.
По свидетелите
Ответникът е поискал допускане до разпит на свидетели. В отговора на
исковата молба изрично заявява, че е собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот, а не твърди, че е собственик на целия имот. Предмет на
делото, че ответникът не е собственик на целия имот, а не че не е собственик
на 1/2 идеална част. Не се спори, кой какви части има от имота. Ето защо не е
необходимо и не е относимо да се допускат свидетели, за да се установи, че
ответникът е собственик на 1/2 идеална част от имота, тъй като не се спори, че
той не е собственик на целия имот. Неговото възражение за погасителна
давност е за 1/2 от имота. Но не отрича, че не е собственик на целия имот. Ето
защо това възражение не е относимо, а напротив води до доказване на иска.
Ответникът признава, че никога не е пречил или препятствал достъпа до
двора на ищците. Винаги се е съобразявал с тяхното право на собственост и не
го е засягал по никакъв начин. Самият той признава, че няма как да е
собственик на целия имот, доколкото признава техните права. Никога не е
имал претенции към собствеността на ищците и техните наследодатели.
Следователно е безпредметно, т.е. не е необходимо да се разпитват свидетели
за факти и обстоятелства, които са извън предмета на спора (ответникът е
собственик на 1/2 по давностно владение от 18.05.1998 г.) и фактите, че
ответникът признава, че ищците имат собственост върху поземления имот.
Искането за допускане до разпит на свидетели е допустимо, необходимо
и относимо. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за
събиране на доказателства.
По съдебно-техническата експертиза (СТЕ)
С оглед въведеното възражение на ответника, че имотът е променян като
граници, съдът приема, че за правилното решаване на делото са необходими
специални знания от областта на геодезията, затова на основание чл.195 ГПК
следва служебно да се допусне СТЕ, на която вещото лице, след като се
запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки в АГКК,
община, запознае с кадастрални планове, листи, карти, регистри,
регулационни и устройствени планове да отговори на следните въпроси:
1. да направи оглед на имота и да изготви фотоалбум за огледа
2. да изготви комбинирана скица на имота като проследи движението на
имота от 1945 година до сега, съгласно различните планове и карти.
6
3. при последяването движението на имота да отбележи и записаните
собственици
4. да проследи кадастралното заснемане и регулационни отреждания от
първото заснемане и урегулиране на имота (имотите) до действащия към
момента на спора план, както и основанията за промяна на регулациите и да
представи скици
Експертизата касае индивидуализацията на имота, което е предмет на
доказване и от двете страни. Експертизата се назначава служебно от съда,
поради което на основание чл.160 ГПК разноските следва да бъдат поледени
поравно между двете страни.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното и изготвяне на експертиза, делото следва да бъде
насрочено за дата и час, а именно за 07.10.2024 година от 10:00 часа, за която
дата да се призоват страните да се призоват чрез техните процесуални
представители, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
недопустимост на производството.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена
с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., от Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. С-, и И. Г. К., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „ --" -, вх.Б, ет.2, ап.4, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от гр.
София, кв. , - / предишно обозначение на адреса - ул.,, 603" №10/, с която е предявен
отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е
собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София,
район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при
съседи: -.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са съсобственици на
1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София,
район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като
придобивно основание посочват наследяване от майка им -.
Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между нас и други
наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в която апартамент №2 на
втория етаж на жилищната сграда бил закупен на 5.08.1987г. от ответника, чрез договор за
продажба сключен с общината. Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено
право на строеж върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП,
че е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.
Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото място.
Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили да ограничи
ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в поведението му не последва.
Моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Релевира
възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като
ищците навеждат твърдения, че са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот,
което право ответникът твърди, че никога не е отричал или нарушавал както по отношение
на ищците, така и спрямо техния наследодател - -, майка на ищците, също и по отношение
на нейния наследодател- -, Заявява, че признава правата на ищците, не ги е оспорвал по
никакъв начин и се съобразявал с тях.
Твърди, че ищците не са ползвали лично или чрез трети лица реално притежаваната
от тях 1/6 ид. част от първия етаж на къщата и 1/3 ид. част от дворното място. В тази връзка
посочва, че ищците не живеят в имота, техният недвижим имот не е електроснабден и не е
годен за обитаване, както и не са посещавали дворното място и не са го ползвали. Релевира
възражение, че никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е
оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен достъп.
Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от ищците, с която
8
последните отправили искане до ответника да не ползва терена и да не им пречи, въпреки че
ищците са собственици само на 1/3 от него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така
и страните не са имали спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото
ползване, поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от
предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към собствеността
на ищците и техните наследодатели.
Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен имот от своето
рождение, като родителите му били настанени под наем в него от общината. Апартамент №
2 на втория етаж на къщата бил закупен от ответника от - РНС, а собствеността върху земята
била установена и разпределена между - РНС, -- и още пет лица, като и трите групи
съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за допускане на
делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.
Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва и двора, като
с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж, настанена също от общината,
ответникът имал договорка всеки от тях двамата да ползва по половината от дворното
място.
Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз основа на
давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на повече от 20 години. Владението му не било нарушено и от тогавашните
петима собственици на ид. части и техните наследници, така и от наследниците на -, на
които по реституция през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от
дворното място.
Твърди, че от 18.05.1998 г. до к- на 2010 г., за период от над 10 години, е упражнявал
непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид. част от процесния поземлен
имот, като демонстрирал това владение за себе си спрямо останалите съсобственици, с
изключение на наследодателите на ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в
близост до имота, като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от
него владение.
Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен имот е
придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното непрекъснато и
необезпокоявано владение от страна на ответника в период от повече от 10 години, което
продължава и към момента.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че
ответникът срещу Г. И. С., ЕГН ********** не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор - с адрес на имота гр. София, район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: -.
Възражения на ответника:
Правопридобиващо - Придобито от ответника право на собственост на 1/2 идеална
част от процесния поземлен имот въз основа на осъществяваното непрекъснато и
необезпокоявано владение от страна на ответника в период от повече от 10 години – за
времето от 18.05.1998 г. до к- на 2010 г.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
9
обстоятелства:
Страните не спорят, че ищците към настоящия момент са съсобственици на 1/3
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София, район
„Витоша“, ул., ,-“ №17, с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен
план 92, кв.39. Не се спори, че ищците са придобили процесната 1/3 идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - въз основа на наследствено правоприемство от майка
им -. Не е спорно, че в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - е построена двуетажна
жилищна сграда. Безспорно е, че ответникът е собственик на апартамент № 2 от построената
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - двуетажна жилищна сграда;
ОБЯВЯВА, че те не подлежат на доказване в хода на производството
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК , правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички
основания, на които, счита че е собственик на 1/2 идеална част от имота.
Ответникът следва да установи фактите на владение - непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху процесната вещ с намерение да я свои, респ. действие,
демонстриращо промяна на намерението за своене и тези действия са стигнали до знанието
на ищеца (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС), с което свое
поведение, ответникът е демонстрирал упражняване на собственическите правомощия в
посочения обем единствено за себе си. На основание чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, която презумпция е оборима. Ответникът трябва да се докаже:
владение (период от 5/10 години, непрекъснато, постоянно, прекъсване за по-малко от 6
месеца, фактическа власт, намерение за своене на вещта, явно, спокойно, открито,
необезпокоявано, несъмнително). Начало на владение от 1998 г. Да докаже, че е
манифестирал владението спрямо другите съсобственици (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. –
1/2012 г. на ОСГК на ВКС). В доказателствена тежест на ищеца е да обори презумптивната
норма на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
10
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: нот. акт № 153, том първи, рег. №2785, дело №141/23г. на
нотариус Кр. К-, удостоверение за данъчна оценка на Л. К., договор за продажба на
държавен недвижим имот, удостоверение за данъчна оценка на Г. С. и нотариална покана,
Актуална данъчна оценка, Скица на поземления имот, Удостоверение за наследници, четим
вариант на договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.08.1987 г.
Съдебно решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС, 6 р., II уч.; 2.
Заповед № РД-57-1128/16.08.1994 г. на Столична голяма община; 3. Скица № ДБ-278 на
Кметство Княжево; 4. Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.02.2012 г.
на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ Витоша.
ЗАДЪЛЖАВА едно лице по всяка от страните (едно от ищците и
ответника), което е най-запознато със спора, да се яви в първото по делото
открито съдебно заседание и да даде обяснения – относно заявените права на
собственост по отношение на процесната част от страна на ответника, относно
осъщественото владение от всяка от страните, обстоятелства относно достъпа
им до имота, както и да изложат всичко, което знаят, за фактическото ползване
на имота, на основание чл.176, ал.1 ГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
указанията в срок, съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, че между
страните не е налице спор за собственост за процесната идеална част, както и
че от страна на ответника е осигурен достъп на ищците до имота, на
основание чл.176, ал.3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ищецът, в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото определение да представи:
- оригинал или заверен препис договор за продажба на държавен
недвижим имот от 05.08.1987 г.
КАТО ПРИ НЕИЗЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти и обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ответника, в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото определение да представи:
четлив вариант на решение от 4.10.1974 г. по гр.д. № 106/1974 г., 6 р., II
уч., като напише неговото съдържание на компютър и представят
четливия му вариант в разпечатан вид и заверят неговото съдържание.
оригинал или заверен препис договор за продажба на държавен
недвижим имот от 05.08.1987 г.
КАТО ПРИ НЕИЗЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти и обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис на решение от 4.10.1974 г. по гр.д. №
106/1974 г., 6 р., II уч от Служба Архив – СРС.
ДОПУСКА, на основание чл. 163 ГПК, събирането на свидетелски
показания чрез разпит на трима свидетели на страната на ответника, като на
основание чл.158 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране на тези
11
доказателства, а именно първото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза, на която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, извърши необходимите справки в АГКК, община,
запознае с кадастрални планове, листи, карти, регистри, регулационни и
устройствени планове да отговори на следните въпроси:
1. да направи оглед на имота и да изготви фотоалмуб за огледа
2. да изготви комбинирана скица на имота като проследи движението на
имота от 1945 година до сега, съгласно различните планове и карти.
3. при последяването движението на имота да отбележи и записаните
собственици
4. да проследи кадастралното заснемане и регулационни отреждания от
първото заснемане и урегулиране на имота (имотите) до действащия към
момента на спора план, както и основанията за промяна на регулациите и
да представи скици
КАТО ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.160 ГПК депозит в размер на 500 лева
(петстотин лева), вносим от двете страни по равно, или по 250 лева за страна, в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти, за които е допусната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. Л. -, което да се призове след внасяне на
депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- на тел. 02/8955423 или на ел.
12
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
13
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.10.2024 година от 10:00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14