РЕШЕНИЕ № 625
гр. Монтана, 12 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 29.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 543
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
С
решение № 377 по АНД № 210/2019 г. на районен съд Монтана е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0996-005390/14.01.2019 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД
на МВР гр. Монтана, с което на П.П.В.,*** е наложено административно наказание
глоба, затова че управлява МПС, което е със значителна техническа неизправност.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която моли да се отмени решението като
неправилно. Твърди, че районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, като не е установил с кое точно МПС е извършено
визираното в HП нарушение на ЗДвП,
както и че не става ясно на какво основание е приел, че е управлявал именно лек
автомобил „Ф*** Ф*** " с per. № М*** , а не такъв с per. №
М*** , както е записано в обстоятелствената част на АУАН. Същественото при
настоящото производство е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. В тежест на АНО е да
докаже по безспорен начин, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител, тъй като нарушителят се счита за
невиновен до доказване на противното по смисъла на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с
чл. 16 от НПК. В случая не е установено по безспорен начин виновно извършено
нарушение. В с.з. разпитаните свидетели - актосъставител и свидетел на
съставяне на акта потвърждават, че не са поканили водача да смени изгорялата
крушка. МРС не се е произнесъл по всички наведени с жалбата основания за отмяна
на атакуваното НП, а именно: че не е индивидуализирано мястото на извършване на
твърдяното нарушение, тъй като в АУАН, а в последствие и в НП е записано, че това
е ул. "С***. К*** О*** ", която
улица започва от жп гара Монтана и завършва над комплекс ,,П*** "; че АУАН
е съставен не на мястото на проверката, а след 1-2 часа пред Районното
управление. Неправилни и необосновани са изводите на МРС и досежно това налице
ли е значителна техническа неизправност, като същевременно описването й като „предно
дясно осветително тяло не свети”, не е конкретизиране на вида светлина, а липсата
на индивидуализация на нарушението води до изначално нарушаване на правото му
на защита и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН. Позовава се на разпоредбата
на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП и счита, че нарушението не е правилно квалифицирано,
както и че на място не му е било дадена възможност да смени изгорялата крушка. Моли
отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП.
Ответната страна не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено като обосновано и мотивирано. Административнонаказателната отговорност е
правилно ангажирана при безспорност на установената фактическа обстановка и при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната техническа
неизправност в АУАН и НП е „значителна" съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП,
а с несветенето на преден десен фар през тъмната част на денонощието, могат да
се засегнат, както безопасността на управляваното превозно средство, така и безопасността
на другите участници в движението по пътищата. Позовава се на новото
законодателно решение (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),
обективирано в нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, според която неизправностите
и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. В тази връзка съгласно т. 4.1 от Приложение 5 към чл. 31,
ал. 1 от цитираната Наредба, констатираната при проверката неизправност - може
да се квалифицира като "значителна" техническа неизправност, поради
което и нарушението е правилно санкционирано при условията на чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд изрично посочва, че не констатира в хода
на административнонаказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, от вида и характера на сочените от лицето, както и, че
цитираният от него текст на чл. 101, ал. 3, т. 8 от ЗДвП е недействащ към
момента на установяване на извършеното нарушение.
Първоинстанционният
съд правилно е приложил материалния закон съобразно доказателствата по делото
като е дал отговор на всяко едно от възраженията изложени във въззивната жалба,
обратно на твърденията на касатора. Отделно от това стои въпросът дали правните
изводи на този съд го удовлетворяват.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Съгласно § 6, т.
72 от ДР на ЗДвП - По смисъла на този закон "Значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Съгласно чл. 101, ал.
1, 2 и 4 от ЗДвП - При възникване по време на движение на повреда или
неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно,
водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност
на движението.
Съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП - Който
управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани
значителни неизправности.
Неизправностите и
тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. В случая това е Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства /Наредбата/.
Касационната жалба преповтаря въззивната, като от една
страна се твърди неправилност и необоснованост на изводите на съда, а от друга
необсъждане на всички изложени във въззивната жалба съображения.
За да е налице основание за отмяна, както на съдебен акт,
така и на административен такъв, следва да се установи допускането на съществени
нарушения на производствените правила, тъй като несъществените такива, нямат за
последица целената отмяна на акта. Законодателят не дава легално определение за
съществени, респ. несъществени процесуални нарушения, като практиката е
наложила, че за да се приеме едно нарушение за съществено, то неговото
недопускане би следвало да доведе до друг правен извод на решаващия орган. В
случая съдът не установява такива нарушения при реализиране на
административнонаказателната отговорност и провеждане на съдебното производство
пред въззивния съд. Както правилно посочва касаторът същественото в случая е да
се установи нарушението, неговият извършител и вина, в който смисъл е чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, като по отношение на извършителя и деянието не се спори.
Наличието на вина се извежда от начина и вида на извършеното деяние, тъй като
вината представлява психическо състояние в съзнанието на дееца, изразяващо
определено негово субективно отношение към извършеното деяние. В случая
управляването на МПС, което не е техническо изправно, може да бъде извършено
единствено умишлено, аргумент от чл. 11, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като непредпазливите деяния са изрично упоменати в закона. За пълнота
на изложението в тази връзка, грешното посочване на една от буквите на
регистрационния номер на МПС, което е управлявал водача в съставения АУАН се
явява печатната грешка и по никакъв начин не се отразява върху вида и характера
на извършеното нарушение, дееца и неговата вина, респ. взетото решение за
налагане на административно наказание. Няма законова пречка и АУАН да бъде
съставен, както по-късно, така и на друго място, а не на мястото, където е
установено нарушението.
Неоснователно е възражението, че мястото на нарушението не
е конкретизирано и нарушението не е индивидуализирано, тъй като не е
конкретизиран вида на светлината. Напълно достатъчно за целите на
административнонаказателното производство при установяване на нарушения по ЗДвП
е да се посочи съответното населено място и наименованието на улицата, където е
установено, като за вида светлина следва да се има предвид, че имплицитно от описанието
„предно дясно осветително тяло” се разбира десен фар, освен това за всички
неизправности по осветителните тела на автомобила, законодателят предвижда значителна
степен на неизправност.
При съставянето на АУАН, от една страна лицето не е
направило възражение, че е имало възможност да отстрани неизправността /актът е
подписан без възражения/, т.е. да приведе осветителното тяло в работен режим, а
от друга – това обстоятелство е без правно значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност, тъй като дори да се приеме, че
неизправността е възникнала по време на движение на МПС, то след нейното
констатиране, неговият водач е бил длъжен да спре и да предприеме мерки по
нейното отстраняване, вместо да продължи управлението на автомобила. В тази
връзка законодателят е този, който определя дали техническата неизправност е значителна,
респ. незначителна или опасна. Липсата на светлина е определено както за
незначителна, така и за значителна неизправност, като в случая нарушението е
констатирано в тъмната част на денонощието, което само по себе си навежда на
извод за значителност, поради липсата на добра видимост и потенциален риск за другите
участници в движението по пътищата.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението
на въззивния съд е правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 377 по АНД № 210/2019 г. на районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.