Решение по дело №8851/2010 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

 №  

гр. Плевен, 22.07.2011 год.

 

в името на народа

 

ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  IV граждански състав в  открито   заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8851 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.    

          В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от П.Б.П., С.Х.С. и Т.П.Т.,*** против Б.Х.С. ***, в която се твърди, че ответника е собственик на  магазин – кинкалерия, находящ се в гр.*, със самостоятелен вход от към ул.”*”, състоящ се от търговска зала на нивото на терена и складово помещение в сутерен, който бил построен в съседство с жилищната сграда на ищците, находяща се на същия адрес. Твърди се още, че за входа на мазето на магазина се ползувал прокопан проход в основите на жилищната сграда на ищците, като за обслужване и преминаване ответника ползувал входа на тяхната сграда. Излага се, че  ВиК инсталацията на магазина била заустена в основите на сградата на ищците. Сочи се, че ищците не били съгласни да бъде ползуван от ответника входа на тяхната сграда, както искали той да премахне от техния имот водопроводните и канализационни тръби и да възстанови основите на сградата в първоначалния им вид, за което му връчили на 20.01.2010г. и нотариална покана Акт №5, т.І, рег.№106 от 19.01.2010г. на нотариус *** с район на действие района на ПлРС. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да изгради за своя сметка вход и стълбище за мазето в прилежащата част на собствения му магазин-кинкалерия в гр.*, ул.”*”, №*, да не ползува входа на сградата на ищците, да премахне от имота на ищците ВиК инсталацията, обслужваща магазина му и да възстанови основите на сградата на ищците в първоначалния им вид.

           С влязло в законна сила определение от 14.03.2011г. е прекратено производството по делото по отношение на предявен с исковата молба иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1100лв. без уточнен период.

           С влязло в законна сила определение от 28.05.2011г. е прекратено производството по делото по отношение на ищеца С.Х.С..

           Ответникът Б.Х.С. с депозирания писмен отговор по чл.131 от ГПК ангажира становище на първо място за недопустимост на иска и на следващо място за неоснователност на същия.

          Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           Първият, наведен от ответника довод е за недопустимост на исковата претенция, т.к. спорът е решен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д.№1714/2002г. по описа на ПлРС. Видно е, че соченото гр.д.  е било образувано по предявен от ищеца П.Б.П. против ответника Б.Х.С. и Х* Б.С., иск с правно основание чл.109 от ЗС, с искане за преустановяване от страна на ответниците на незаконните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху средното избено помещение от 7,41 кв.м., намиращо се в триетажната жилищна сграда на ул.”*”, №*и да премахнат незаконно прекараната тръба от магазина на Б.С. през основите на къщата и през входа и коридора на мазите до общата канализационна тръба за отходни води и за възстановяване на първоначалното състояние на къщата, мазата и общата канализация на къщата. Настоящето производство е образувано по предявен от П.Б.П. и Т.П.Т. против Б.Х.С., иск с правно основание чл.109 от ЗС, с искане да бъде осъден ответника да приведе в съответствие с изискванията на Закона собствения си магазин-кинкалерия, намиращ се в съседство с жилищната сграда, собственост на ищците и находяща се в гр.**, ул.”*”, №*, като изгради за своя сметка вход и стълбище за мазето в прилежащата част на собствения му магазин-кинкалерия, да не ползува входа на сградата на ищците, да премахне от имота на ищците ВиК инсталацията, обслужваща магазина му и да възстанови основите на сградата на ищците в първоначалния им вид. Съдът намира, че наведените от ответника доводи за недопустимост на иска се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните : При посочената съпоставка на страните и предмета на спора по настоящето дело и гр.д.№1714/2002г. по описа на ПлРС е видно, че не е налице идентичност на страните, т.к в настоящето производство исковата претенция е предявена и от друг ищец, който твърди, че е съсобственик на процесната сграда, и че ответника с действията си нарушава правото му на собственост. На следващо място не е налице пълно съвпадане предмета на спора по двете дела, т.к. тук се претендира и ответника да бъде осъден да изгради за своя сметка вход и стълбище за мазето в прилежащата част на собствения му магазин-кинкалерия и да не ползува входа на сградата на ищците, което не е претендирано в производството по гр.д.№1714/2002г. Налице е частично покриване на формулирания петитум в двете производства, доколкото с претендира  премахне от имота на ищците на ВиК инсталацията, обслужваща магазина ответника и възстановяване основите на сградата на ищците в първоначалния им вид, но както се посочи, тук претенцията се заявява и от нова страна, а в същото време се твърди от ищците, че ответника продължава да поддържа противоправното според тях състояние, което ограничава упражняване на правото им на собственост  и след влизане в сила на решението по предишното гражданско дело между същите страни. Така може да се приеме, че на практика предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС по настоящото дело, се основава на обстоятелства настъпили след влизането в сила на предишното решение, по което и страните не са напълно идентични. При тези съображения, съдът счита, че не би могло да се приеме, че е налице сила на присъдено нещо като основание за недопустимост на по – късно предявения негаторен иск и същия следва да се разгледа по същество.

           Установява се от представения препис на нот.акт №45, нот.дело №1289/1968г., че Б* С.П. е продал на ищеца П.Б.П. целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда на ул.”*”, №*, в гр.*, при общи части на сградата съгласно разпоредбите на чл.38 от ЗС без правото на собственост върху дворното място.

           Установява се също така от представения препис на нот.акт за дарение №136, том VІІІ, дело №1536/1993г., че ищеца П.Б.П. е получил като дарение от своя брат Х* Б.С. и собствеността върху 1 / 2 ид.ч. от дворното място, в което е разположена жилищната сграда, втория етаж от която е също собственост на ищеца.

           От приложения препис на нот.акт№54, том І, рег.№554, дело №39/2000г. на нотариус с рег.№376 на НК е видно, че ответника Б.Х.С. е получил като дарение от своя баща Х* Б.С. собствеността върху магазин по архитектурен план кинкалерия със застроена площ от 22 кв.м., находящ се в гр.*, ул**, представляващ половината от търговската сграда, заедно с мазе от 22 кв.м., намиращо се под магазина.

           В с.з. на 16.06.2011г. е проведен разпит на св.Ж.С., която твърди в показанията си, че заедно със съпруга си С.С. са собственици на първия етаж от жилищната сграда в гр.*, на ул.”*. Твърди още, че от момента на построяване на магазина на ответника, тя и съпруга й са били съгласни той да преминава през общите части на имота им. Твърди също, че е изразила писмено съгласие в подписан от нея през м.април 2011г. документ, ответника да влиза през входната врата на жилищната сграда, като му е дала и ключ, за да може да събира адресираните до нея пощенски пратки. Св.С. твърди, че съпруга й пребивава в друга държава от м.януари 2010г. и не знае той да е упълномощавал адв.С* М. за изпращане на нотариална покана, адресирана до ответника, копие от която е приложен на л.5 от делото.

           От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че съществува техническа възможност за достъп до мазата на ответника през магазина му, която да се осъществи чрез прорязване на подовата плоча и направа на стълба към мазата, но в случая одобрен и съгласуван от всички заинтересовани лица проект от 1994г. е предвидил достъп до мазата през общата стълбищна клетка, което е било прието и при извършена през 2000г. доброволна делба и също така е  предвиден според този проект самостоятелен вход с врата от общата стълбищна клетка до мазата на магазин-кинкалерия. Според експертното заключение, канализацията на магазина-кинкалерия е прокарана до стените в сутерена и при огледа не са забелязани увреждания, причинени от нея.  Според заключението на експерта изпълнената канализация по стените на сутерена не затруднява видимо движението и ползването на мазите, не са забелязани и видими увреждания на общата канализация в следствие на изпълнените ВиК подобрения, не е и необходимо направените промени по ВиК инсталацията да бъдат премахнати, за да функционира нормално общата ВиК инсталация на сградата. Установява се от експертното заключение, че през основите на къщата е пробит отвор за преминаването на канализационната тръба от тоалетната на магазин-кинкалерия, но това не може да се определи като опасност за устойчивостта на жилищната сграда.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС, който предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й.

           Установи се от обсъдените доказателства, че ищеца П.П. е собственик на втори жилищен етаж и 1 / 2 ид.ч. от дворното място на имот, находящ се в гр.****, а ответника Б.С. е собственик на намиращ се в същия имот магазин-кинкалерия и маза под него. Не се представиха по делото обаче никакви доказателства, установяващи права на собственост на ищцата Т.Т. по отношение на процесната жилищна сграда, поради което съдът намира, че твърденията й, че притежава права на собственост върху имота останаха недоказани. Поради това не е и необходимо да се обсъжда въпроса дали ответника извършва тквърдените противоправни действия, които да пречат на тази ищца да упражнява правото си на собственост, за което не се установи да притежава.

           Съдът обсъди въпроса дали ответника извършва твърдените противоправни действия, които да създават пречки за допустимото пълноценно ползване на собствения на ищеца П.П. имот. Първата претенция е ответника да бъде задължен да изгради за своя сметка вход и стълбище за мазата към притежавания от него магазин и да не ползува входа на сградата, в която се намира жилищния имот на ищеца. Както се установи от заключението на експерта, налице е одобрен и съгласуван от всички заинтересовани лица проект от 1994г., предвиждащ достъп до мазата на ответника през общата стълбищна клетка, което е било прието и при извършена през 2000г. доброволна делба на търговската пристройка. Не се събраха по делото никакви доказателства, въз основа на които да се приеме, че преминаването на ответника през общия вход на жилищната сграда ограничава или смущава по някакъв начин упражняването на правото на собственост на ищеца П.П. върху собственото му жилище в сградата и прилежащите към него части.

           Не може да се направи извод също така от събраните по делото доказателства, че поддържаното от ответника състояние на ВиК инсталацията на неговия магазин-кинкалерия след влизане в сила на решението по гр.д.№1714/2002г., е създало за ищеца П.П. пречки, които да са непреодолими или по-големи от обичайните, при ползването на общите части на сградата, в която се намира неговия жилищен имот и прилежащите към него помещения. Както се посочи по-горе, от значение в настоящето производство са само такива настъпили след влизане в сила на решението по посоченото гр.дело нови обстоятелства, а не и тези, които са били обсъждани в производството по него.          

           Предвид изложеното съдът счита, че предявеният негаторен иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице в размер на 675лв.

          Водим от горното, Съдът

р е ш и :  

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Б.П. с ЕГН ********** и Т.П.Т.,*** против Б.Х.С. *** ИСК с правно основание чл. 109 ал.1 от ЗС за осъждане на ответника да приведе в съответствие с изискванията на Закона собствения си магазин-кинкалерия, намиращ се в съседство с жилищната сграда, собственост на ищците и находяща се в гр.****, като изгради за своя сметка вход и стълбище за мазата в прилежащата част на собствения му магазин-кинкалерия, да не ползува входа на сградата на ищците, да премахне от имота на ищците ВиК инсталацията, обслужваща магазина му и да възстанови основите на сградата на ищците в първоначалния им вид, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,   П.Б.П. с ЕГН ********** и Т.П.Т.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Б.Х.С. с ЕГН **********,*** сумата от 675 лв., представляваща деловодни разноски.

          решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА С М М да премахне построената на границата между двата имота лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, находяща се в североизточния ъгъл на имот с идентификатор 77195.740.50, и навлизаща в имота на Й Т Й с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково с 0.15 м, като иска по чл. 109 от ЗС в останалата му част за премахване на  две асми в имот с идентификатор 77195.740.50, посадени на 0.50 м. от имотната граница с ПИ с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково, собственост на Й Т Й, като неоснователен и недоказан,  ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 109 от ЗС предявен от Н Ц Ц срещу С М М в частта за премахване на пристройка към жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД -18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – Хасково, построена въз основа на разрешение за строеж № 201/20.06.2005г. и отстояща от границата на имот с идентификатор 77195.740.49 на Н Ц Ц на 2.90 м. в северозападния ъгъл и на 2.40 м. в югозападния ъгъл., като неоснователен и недоказан.

 

Отхвърля предявения от Д. Д. Д. *** (наследник на ищеца по исковата молба от 4.04.2002 г. Д. Д. Д., починал в хода на производството на хх.хх.хххх г.) иск с правно основание чл. 109 от ЗС против А. Д. В. и С. В. В., ***2а за това ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. № 796 в кв.9 по плана на гр. Х., а именно част по протежението на границата със съседния имот пл. № 797 в кв.9 с дължина 28,20 м. и широчина 1,40 м. в дълбочина на имот пл. № 796 в кв.9, като премахнат за своя сметка построената от тях в имота на ищеца масивна ограда.

Отменя решение № 56/30.04.2003 г., постановено на 30.04.2003 г. по гр. д. 1207/2002 г. на ПРС, 17 гр. с., и в частта му, с която е оставен без уважение искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Б. Я. Т., П. И. Х., Й. Н. Й., К. К. Х., Е. Г. Е. и Л. К. Л. против А. Д. В. и С. В. В. за това ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. № 796 в кв.9 по плана на гр. Х., а именно част по протежението на границата със съседния имот пл. № 797 в кв.9, за размера от 4,40 кв. м. площ, затворена между точките 1,2,3 (поставена в южната част, на южната граница с улица) и 1 на скица № 8 към заключението на тройната СТЕ от 6.03.2008 г., която скица да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение, в дълбочина на имот пл. № 796 в кв.9, като премахнат за своя сметка построената от тях в имота на ищците масивна ограда, като вместо това постановява:

Осъжда по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен на 3.04.2002 г. от Б. Я. Т., П. И. Х., Й. Н. Й., К. К. Х., Е. Г. Е. и Л. К. Л., ***, ответниците А. Д. В. и С. В. В., *** да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. № 796 в кв.9 по плана на гр. Х., включен понастоящем в съсобствения за ищците парцел I "За групово жилищно строителство" в кв.9 по скица по плановете от 1971 г. и 2000 г., която част е в размер на 4,40 кв. м., затворена между точките 1,2,3 (поставена в южната част, на южната граница с улица) и 1 на скица № 8 към заключението на тройната СТЕ от 6.03.2008 г., която скица да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение, - като премахнат за своя сметка построената от тях двамата между двата имота масивна ограда.

оставя в сила решение № 56, постановено на 30.04.2003 г. по гр. д. 1207/2002 г. на ПРС, 17 гр. с., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Ц. *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС против А. Д. В. и С. В. В., ***, за това ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. № 796 в кв.9 по плана на гр. Х., а именно част по протежението на границата със съседния имот пл. № 797 в кв.9 с дължина 28,20 м. и широчина 1,40 м. в дълбочина на имот пл. № 796 в кв.9, като премахнат за своя сметка построената от тях в имота на ищеца масивна ограда, и в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Б. Я. Т., П. И. Х., Й. Н. Й., К. К. Х., Е. Г. Е. и Л. К. Л. против А. Д. В. и С. В. В. за това ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. № 796 в кв.9 по плана на гр. Х., а именно част по протежението на границата със съседния имот пл. № 797 в кв.9, за размера над 4,40 кв. м. площ, затворена между точките 1,2,3 (поставена в южната част, на южната граница с улица) и 1 на скица № 8 към заключението на тройната СТЕ от 6.03.2008 г., която скица да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение, до 40 кв. м. (вследствие навлизане по цялата дължина на имота от 28,20 м. навътре на 1,4 м.) в дълбочина на имот пл. № 796 в кв.9.