Р Е Ш Е Н И Е
№ 1403
гр. Пловдив, 21 юли 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шести юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №22 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
“БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, област Пазарджик, ***, ЕИК ***, представлявано от адвокат И.М.- пълномощник, обжалва отказ на главния архитект на община Марица да издаде разрешение за строеж за подобект “Мобилен филтър за третиране на неприятни миризми“, към обект “Централа за производство на електрическа енергия, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kw и топлинна мощност 900 kw“, в УПИ 172.115-производство на електрическа енергия /ПИ (поземлен имот) с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Труд, община Марица, област Пловдив/.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и изпращане преписката на ответника за издаване на заявеното разрешение за строеж. Освен това, в жалбата е изразено становище за нищожността на оспорения акт.
На 15.06.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№13201 (лист 113) от адвокат М., в която се излагат съображения, поддържащи заявеното в жалбата.
Ответникът- главен архитект на община Марица, чрез адвокат Х.М.- пълномощник (лист 64, 78), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 106) и доказателства (листи 79-80, 107-109), че същите са действително направени.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която оспореният акт (лист 3, 18) е получен от жалбоподателя, като в акта няма вписана дата на издаването му, поради което следва да се приеме за установено, че актът е получен от жалбоподателя на датата на подаване на жалбата (лист 2) в съда или на 04.01.2023г., тъй като заверено копие от акта е приложено към жалбата.
Видно от оспорения акт, в същия няма няма направено указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, с оглед на което и съгласно чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. А предвид обстоятелството, че оспореният акт е издаден по повод инвестиционен проект, входиран с Вх.№53-01-473/1/ от 14.11.2022г. и превходиран с Вх.№53-01-473/2/ от 30.11.2022г., следва да се приеме за установено, че най-ранната дата на издаването на акта е 30.11.2022г. Следователно, подаването на жалбата се явява направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, следва изрично да се посочи, че в оспорения акт са обективирани отказ да бъде одобрен инвестиционен проект, на основание чл.146 от ЗУТ, както и отказ за издаване на разрешение за строеж, на основание чл.149, ал.1 от ЗУТ, а от жалбоподателя е заявено оспорване единствено на отказа да бъде издадено разрешение за строеж.
По делото не са ангажирани доказателства, че издателят на акта “Директор Дирекция УТ (устройство на територията) Гл. арх. Мария Христова“ действително заема посочената длъжност, но при служебно извършена проверка на страницата на община Марица в интернет, съответно на адрес: Община Марица - Структура (maritsa.bg), както и на адрес: Приемни дни – Община Марица (maritsa.bg), настоящият състав на съда констатира, че в структурата на община Марица е включена Дирекция “Устройство на територията“, а арх. Мария Христова, издала оспорения акт, е посочена като заемаща длъжността “главен архитект“.
Съгласно
чл.144, ал.3 от ЗУТ, инвестиционните проекти се одобряват или се отказва
одобряването им от органа по чл.145, а съгласно чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. От своя страна, нормата
на чл.148, ал.2 от ЗУТ установява, че разрешение за строеж се издава от
главния архитект на общината.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че оспореният акт е издаден от компетентен за целта орган.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на част от Заявление 4-10 разглеждане и одобряване на технически и работни проекти с Вх.№53-01-473 от 16.08.2022г. (лист 16), подадено от жалбоподателя и адресирано до ответника по делото, от което е четим текст “…мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми“.
Вероятно като приложение към посоченото заявление е представено заверено копие на Разрешение за ползване №СТ-05-331 от 12.03.2015г. (листи 25-26), издадено от заместник-началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с което се разрешава ползването на строеж “Централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kW и топлинна мощност 900 kWh“, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК на местност “Тънкия път“, с. Труд, община Марица, област Пловдив. Възложител на разрешения за ползване строеж е жалбоподателят “БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД.
Представено е заверено копие на Скица на поземлен имот №15-62791 от 13.02.2015г. (листи 27-28) с идентификатор ***, представляваща извадка от КК и КР на с. Труд, община Марица, област Пловдив.
Представено е заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.02.2013г., с №12, том I, рег.№945, Н.дело №11 от 14.02.2013г. на нотариус С. К. Н. , с регистрационен №636 по регистъра на Нотариалната камара на Република България (листи 29-30), по силата на който нотариален акт жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ с идентификатор 73242.172.116, с площ от 56 кв.м.
Представено е заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2012г., с №149, том I, рег.№6135, Н.дело №113 от 01.11.2012г. на нотариус С. К. Н. , с регистрационен №636 по регистъра на Нотариалната камара на Република България (листи 31-32), по силата на който нотариален акт жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ с идентификатор ***, с площ от 8945 кв.м.
Представено е заверено копие на Технологичен проект за строеж “Централа за производство на електрическа енергия чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл в УПИ 172.115-производство на електрическа енергия (ПИ ***), местност „Тънкия път“, землище с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив“; подобект “Мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми“, част: Технологична – Биофилтър; фаза ТП /технически проект/ (листи 33-43), изготвен през месец 07.2022г. от “ЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ***, респективно от инж. Янко Илиев Янков, притежаващ пълна проектантска правоспособност (лист 34).
Видно от процесното заявление, върху същото е поставен № Към 53-01-473-[1] от 14.11.2022г., което позволява формирането на извод, че на 14.11.2022г. вероятно по преписката постъпва заверено копие на писмо с Изх.№ОВОС-2792-3 от 31.10.2022г. (листи 23-24) на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Пловдив, според което писмо инвестиционно предложение (ИП) на жалбоподателя “Монтиране на мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми от Централа за производство на електрическа енергия, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл“ в УПИ 172.115-производство на електрическа енергия (ПИ ***), местност „Тънкия път“, землище с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, както и предвидените в ИП дейности не подлежат на регламентираните по глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) процедури по оценка въздействието на околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕО), респективно, по отношение на ИП на “БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД не е необходимо провеждането на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС (Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони). Имотът, предмет на ИП, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ), както и в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Отново според процесното заявление, върху същото е поставен и № Към 53-01-473-[1] от 30.11.2022г., което позволява формирането на извод, че на 30.11.2022г. вероятно по преписката постъпва заверено копие на “Оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите Вх.№00871-11/10.11.2022г. на технически проект за строеж “Мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми към обект: “Централа за производство на електрическа енергия чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл в УПИ 172.115-производство на електрическа енергия (ПИ ***), местност „Тънкия път“, землище с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив“ (листи 17-21), изготвен от “БЕТА 7“ ООД, ЕИК *********. Респективно, изготвен е комплексен доклад по смисъла на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, какъвто доклад задължително се изготвя за обекти от първа до пета категория.
Според посочената оценка за съответствие (комплексен доклад), строежът е от шеста категория, съгласно чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), като след извършена оценка за съответствие с изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ и на основание извършената проверка за съответствие “БЕТА 7“ ООД счита, че проектната документация е в съответствие със съществените изисквания към строежа и предлага на техническия проект да бъде издадено разрешение за строеж съгласно чл.147 от ЗУТ.
Вероятно преписката е разгледана от ответника по делото, като е прието за установено, че обект “Централа за производство на електрическа енергия, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kw и топлинна мощност 900 kw“, съгласно чл.6, буква “д“ (всъщност чл.6, ал.5) от Наредба №1/30.07.2003г. е трета категория. На основание чл.7, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г., във връзка с §5, т.42 и т.44 от ДР на ЗУТ, подобект “Мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми“ също е трета категория. Постъпилият в Община „Марица“, обл. Пловдив инвестиционен проект, входиран с №53-01-473/1/14.11.2022г. и превходиран с вх.№53-01-472/2/30.11.2022г., не е комплектуван, съобразно изискванията на чл.144 от ЗУТ, след което е издаден оспореният по делото акт, както и отказ да бъде одобрен процесният инвестиционен проект, който отказ обаче не е предмет на оспорване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Също така, като доказателство по делото са приети заверено копие на Констативен протокол №0010435 от 02.06.2021г. (листи 72-73), съставен от служители на РИОСВ- Пловдив; заверено копие на Констативен протокол №0011659 от 03.06.2022г. (листи 74-76), съставен от служители на РИОСВ- Пловдив; заверено копие на Констативен протокол от 20.03.2023г. (лист 81), съставен от служители в община Марица и удостоверяващ обстоятелствата, че в ПИ с идентификатор *** по КК на с. Труд има поставен биофилтър.
Освен това за нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с вещо лице З.Г.Р. и задачи, подробно формулирани от процесуалния представител на жалбоподателя в нарочна молба (лист 45). Назначена е повторна СТЕ, с вещо лице В.В.Х.. Заключението на вещото лице Р. (листи 65-67, 69-71), както и заключението на вещото лице Х. (листи 98-104) са приети по делото с изрично заявени оспорвания от процесуалния представител на жалбоподателя, но настоящият състав на съда кредитира и двете заключения, като компетентно и безпристрастно изготвени и съответстващи на останалите по делото доказателства.
На следващо място, настоящият състав на съда приема от правна страна следното:
Разпоредбите на чл.148, ал.4 от ЗУТ установяват, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл.142, ал.2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство (ЗКН). Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.
Макар по делото да не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят изрично е заявил искане да му бъде издадено разрешение за строеж, следва да се приеме за установено, че това е направено.
Посочи се
по-горе, че процесният “Мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми“ е
подобект (фаза: технически проект, част: технологична) към строеж “Централа за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез индиректно
използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kW и топлинна мощност 900 kWh“. Посочената централа е
строеж от трета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ, както
и по смисъла на чл.6, ал.5 от Наредба №1/30.07.2003г., тъй като е
електроцентрала, чиято мощност е до 25 мегавата (МW) и не са налице изключенията по
чл.147, ал.1, т.14 и т.14а от ЗУТ, представляващи монтаж
на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1
МW (в случая 1,487 MW), нито пък е енергиен обект по
смисъла на чл.25а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ).
Видно от процесния технологичен проект, както и според
заключенията на двамата експерти, за монтажа на мобилния биофилтър е необходимо
(всъщност вече изпълнено на място) изпълнението на стоманена покривна
конструкция над силажните ями, както и изпълнението на стоманена покривна
конструкция над перкулатната вана, предотвратяващи изпускането на неприятни
миризми. Проектирано е изпълнението на въздуховод (гъвкав алуминиев) с височина
4 м, от тръба, укрепена на резервоара.
Изпълнението на проекта предпоставя извършване на строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. А проектният строеж е “реконструкция“ по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, тъй като има за предмет изпълнение на нова инсталация към част “технологична“ на “Централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kW и топлинна мощност 900 kWh“.
Съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“ж“ от ЗУТ, строежи от трета категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите от трета категория. А съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, строеж, който по един критерий по ал.1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че проектният строеж “Мобилен биофилтър за третиране на неприятни миризми“ е строеж от трета категория, противно на приетото в изготвената оценка на съответствието на инвестиционния проект (комплексния доклад), че строежът е от шеста категория, както и противно на твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя в писмената му защита.
Съответно, изпълнението на строежа е допустимо въз основа на одобрен инвестиционен проект за това и издадено разрешение за строеж, тъй като строежът не е никое от изчерпателно изброените изключение в разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗУТ, нито пък е някое от изчерпателните изключения, изброени в разпоредбите на чл.151, ал.1 от ЗУТ.
Написа се вече, че разрешение за строеж се издава въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква (чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ), като в случая представеният от жалбоподателя инвестиционен проект не е одобрен от главния архитект на община Марица едновременно с постановения отказ да бъде издадено разрешение за строеж.
Написа се също така, че отказът да бъде одобрен процесния инвестиционен проект не е оспорен от жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че отказът е влязъл в сила на 07.03.2023г. или с изтичането на два месеца, считано от 04.01.2023г., на която дата настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят със сигурност е получил екземпляр от отказа, и тъй като 04.03.2023г. е неприсъствен ден, събота.
Липсата на одобрен инвестиционен проект представлява отрицателна материалноправна предпоставка, препятстваща издаването на разрешение за строеж, поради което оспореният по делото отказ да бъде издадено такова се явява постановен без противоречие с относимите норми на ЗУТ.
Съгласно чл.149, ал.1, изр. трето от ЗУТ, отказът (да се издаде разрешение за строеж) се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
Вярно е, че в оспорения по делото отказ няма подробно изложени мотиви за постановяването му, както и че отказът не отговаря на голяма част от изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, но тези обстоятелства, макар и да представляват нарушения на изискването за форма на административния акт, не са съществени такива, тъй като не препятстват възможността да бъде да разбрано съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, нито пък препятстват съдебния контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорения отказ за издаден и в съответствие с целта на закона, осигуряваща възможност за изпълнение на строежи, които са разрешени по реда на закона.
Предвид гореизложеното, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореният по делото отказ да бъде издадено разрешение за строеж е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, област Пазарджик, ***, ЕИК ***, против отказ на главния архитект на община Марица да издаде разрешение за строеж за подобект “Мобилен филтър за третиране на неприятни миризми“, към обект “Централа за производство на електрическа енергия, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл, с ел. мощност 1487 kw и топлинна мощност 900 kw“, в УПИ 172.115-производство на електрическа енергия /ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Труд, община Марица, област Пловдив/.
ОСЪЖДА “БИЛД ИНВЕСТ СИТ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, област Пазарджик, ***, ЕИК ***, да
заплати на Община Марица, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/