Решение по дело №542/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, подадена чрез младши експерт в ОО“АА“-Варна В. К.- служител с юридическа правоспособност, против Решение № 184/13.02.25г. по НАХД №4745/2024г. на ВРС, 28 състав в частта, с която е отменено наказателно постановление № 23-0003239/24.09.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в частта по т.1, в която за нарушение на чл.36, §1, т.“iii“ от Регламент 165/2014 на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП на Н. В. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди, че решението на ВРС в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че ВРС неправилно в мотивите си е вменил задължение за административнонаказващия орган да извърши проверка дали водачът е извършвал други дейности през проверявания период. Счита, че нарушението представлява повдигане на отговорност по отрицателен факт – непредставяне на документи, и в тежест на наказаното лице е докаже и обори обвинението, като установи съществуването на други документи различни от ръчни записи и разпечатки, което не е сторено. Моли решението в обжалвана част по пункт 1 да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗА, вр. чл. 37 от ЗПП, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът Н. В. Ж., чрез процесуалния си представител адв. И. Г., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението на РС – Варна да бъде оставено в сила. Счита, че обжалваното решение е съобразено с установената по делото фактическа обстановка, като правилно ВРС е приел, че от съдържанието на НП не може да се установи в какво е обвинено наказаното лице, тъй като нарушението е неправилно описано. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, а в условията на евентуалност да не бъде присъждано на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н. В. Ж. против наказателно постановление № 23-0003239/24.09.2024г. на Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.36, §1, т.“iii“ от Регламент 165/2014 на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП му е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП вр. чл.101, ал.4 и вр. Приложение №5, Част І, т.1.1.14, б.“а“, изр.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е приел за установено, че на 20.07.2024 г. в [населено място] на КПП „Пивовар“, в посока [населено място] бил спрян за проверка т.а. “МАН“ с рег.№ [рег. номер], извършващ обществен превоз на товари по маршрут Варна - [населено място] с водач Н. Ж.. Превозното средство било оборудвано с аналогов тахограф и водачът следвало да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни, но такива не предоставил нито по време на проверката, нито по-късно, включително и във въззивното производство. При проверката на пътя се установило, че на първа ос спирачният диск от ляво и спирачните дискове отдясно са счупени. Неизправностите били в рамките на една и съща система, поради което били категоризирани като „опасни неизправности“ и МПС било спряно от движение. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на Ж. срещу подпис и без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, като по т.2 са описани всички съставомерни признаци на нарушението и същото е доказано от събраните по делото доказателства, поради което в тази част е потвърдено. По т.1 от НП е приел, че правото на защита на наказаното лице е било ограничено, тъй като в АУАН не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, като АНО е следвало да извърши проверка и да опише дали през процесните 28 дни водачът е извършвал превози, или е извършвал други дейности, което обстоятелство не става ясно от описанието на нарушението. ВРС е приел, че неизяснено е останало обстоятелството дали Ж. е извършвал превози и дали е бил длъжен да представи тахографски листи, съгласно чл. 36, §1, т.“i“, или е извършвал дейности, за които е следвало да представи ръчни записи и разпечатки за времето, когато не е използвал тахографа, съгласно чл. 36 §1 б.“ iii“. Прието е, че след като АНО е наложил наказанието за нарушение на чл. 36, §1, т. „iii“ е бил длъжен да опише не само, че водачът не представя ръчни записи и разпечатки, но и да посочи обстоятелствата, от които е направил извод, че такива ръчни записи и разпечатки е следвало да има и да бъдат представени.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна.

Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение.

Съгласно цитираната в НП норма на чл. 36, § 1, т. „iii“ от Регламент /ЕС/ 165/2014, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни. Според чл. 34 от Регламента, водачите използват тахографски листове всеки ден, през който управляват превозното средство, а когато отсъстват от превозното средство и по тези причини не може да използват тахографа, периодите, посочени в § 5, буква б/подточки ii/, iii/ и iv/, следва да бъдат вписани ръчно.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, „водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент /ЕС/ 165/2014 г. поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт /ОВ L 99/2007 г./“. Видно от обстоятелствената част на НП, АНО посочва, че лицето не представя всички ръчни записи и разпечатки, направени през предходните 28 дни, но обстоятелствата, от които АНО е направил извод, че такива ръчни записи и разпечатки е следвало да има и да бъдат представени, липсват.

Националното законодателство с разпоредбата на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтПр предвижда възможност за санкциониране на водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Тези документи са диференцирани в четири точки от цитираната санкционна норма: 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача /ако притежава такава/, както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от Наредбата по чл. 89, ал. 1. Следователно, при проверка водачът е длъжен да представи „всички документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му“. Както правилно е приел ВРС, именно това е съставът на нарушението, за което следва да се търси отговорност на водачите – за това, че не са представили всички документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките. В случая не са описани факти, нито са ангажирани доказателства за това, че водачът е следвало да направи ръчни записи и разпечатки в последните 28 дни, които да предостави при проверката.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, поради което решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184/13.02.25г. по НАХД №4745/2024г. на ВРС, 28 състав в частта, с която е отменено наказателно постановление № 23-0003239/24.09.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в частта по т.1, в която за нарушение на чл.36, §1, т.“iii“ от Регламент 165/2014 на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП на Н. В. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“– София да заплати на Н. В. Ж., [ЕГН], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.