№ 43
гр. Благоевград, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Петър Пандев
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600053 по описа за 2022 година
Окръжният съд е сезиран с частен протест от Районна прокуратура -
Благоевград против определение № 345/08.12.2021 година по н.о.х.д. №
1229/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград, с което на основание
чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство е
прекратено и обвинителния акт върнат на прокурора за отстраняване на
констатираните отстраними съществени процесуални нарушения, свързани с
разминавания в периода, който е определен за цялостното продължавано
престъпление и времето на извършване на отделните деяния, две от които
излизат извън този период.
Според изложеното в частния протест констатираните нарушения не
накърняват съществено правото на защита на уличеното лице, което е наясно
в какво точно е обвинено и в какви времеви рамки. Основание за това
твърдение на прокурора са изискванията към описанието на всяко от
отделните деяния, обединени в единното продължавано престъпление,
включително и като време, място и начин на извършване на престъплението.
В конкретният казус се касае за 17 отделни деяния, две от които излизат
извън посочения за продължаваното престъпление период, което позволява
извода, че се касае за очевидни технически грешки, които могат да бъдат
отстранени по реда на чл.248а от НПК.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и
1
съобразно правомощията си намира за установено следното:
Правното основание на депозирания частен протест се съдържа в
нормата на чл.249, ал.3 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, която препраща към
процедурата по глава XXII от НПК. Същият е депозиран в законния срок и по
съществото си е неоснователен.
Срещу АТ. Г. К. е внесен обвинителен акт за извършено единно
продължавано престъпление по чл.159, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
включващо общо седемнадесет отделни деяния. Като период за извършване
на престъплението прокурорът е посочил времето от 18.12.2018 год. до
08.04.2019 год., но въпреки това първите две от престъпните деяния са
настъпили на 09.12.2018 год. Посоченото разминаване фигурира на общо
четири места в обвинителния акт – на стр.3, 4 и 10 в обстоятелствената му
част, както и в диспозитива му на стр.19. БлРС е констатирал, че същото
противоречие съществува и в последното във времето постановление за
привличането на К. като обвиняем, като е приел, че се касае за съществено
процесуално нарушение, свързано с изискванията на НПК относно ясното и
безпротиворечиво посочване на времето на извършване на всяко
престъпление като задължителен негов елемент. В този смисъл създаденото
противоречие води до неяснота на обвинението и съществено засяга правата
на обвиняемия, поради което не се касае за фактическа грешка, след което е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на констатираните нарушения.
Въззивната инстанция се съгласява с правната оценка на
първостепенния съд, приемайки, че допуснатото противоречие в
обвинителния акт и в постановлението за привличане на К. като обвиняем
засяга съществено правото му да узнае в какво точно е обвинен. Безспорно
изискване към обвинителния акт съгласно чл.246 от НПК е описанието на
времето, мястото, начина на извършване на отделното престъпление.
Времевата рамка е абсолютно задължителен елемент от описанието му и
каквато и да било неяснота или противоречие при формулирането му е
недопустима, защото е с пряк рефлекс върху правото на защита. В
конкретният казус е налице категорично противоречие в приетата от
обвинението конструкция, която посочва един период на продължаваното
престъпление и дати извън него за две от отделните деяния. Следва да се
2
отбележи, че в обстоятелствената част, а и в диспозитива на обвинителния
акт, посоченото противоречие е налице, като в нито един момент няма
посочване на друг времеви период, който да включва и първите две
престъпни деяния от продължаваното престъпление. Именно това е основната
причина да не може да се приеме, че се касае за фактическа грешка по
смисъла на чл.248а от НПК. Такава би била налице ако времевият период
беше коректно посочен в ОА, а само на едно или две места е изписан като
различен момент. В случая е допусната изначална грешка от самото
досъдебно производство, пренесена и в обвинителния акт, която пряко касае
яснотата на повдигнатото обвинение. Изписването на датите на отделните
деяния не може да санира посочения порок, както смята прокурорът в частния
си протест, най-малкото защото може да възникне въпроса коя от времевите
рамки е определяща. А както се посочи и по-горе, подобни неясноти в
обвинението винаги засягат и то съществено правата на обвиняемия.
По изложените съображения атакуваното определение на БлРС се явява
законосъобразно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 във вр. с чл.345 от НПК
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/08.12.2021 година по н.о.х.д. №
1229/2021 година по описа на Районен съд - Благоевград.
Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3