М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 757/2015 г. по описа на
КрлРС
По отношение
на подсъдимия И.Х.А. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това,
че през месец юли 2014 г. в гр. К., обл.
П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.С.С.- С., ЕГН **********, Н.П.А., ЕГН **********, Х.А.П., ЕГН
**********, Г.С. Р.-Ч., ЕГН ********** и М.Х.О., ЕГН **********,***, и с това
им причинил имотна вреда, както следва- на М.С.С.-
С., ЕГН ********** вреда в размер на 30.00 лв.; на Н.П.А., ЕГН ********** вреда
в размер на 30.00 лв.; на Х.А.П., ЕГН ********** вреда в размер на 50.00 лв.;
на Г.С. Р.-Ч., ЕГН ********** вреда в размер на 40.00 лв. и на М.Х.О., ЕГН
********** вреда в размер на 50.00 лв., като общият размер на причинената вреда
е 200 лв.- престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК.
Районна
прокуратура гр. К., представлявана от прокурора Петя Радева счита вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
за безспорно доказана, поради което пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
А. е нередовно призован, тъй като не се установява местонахождението му. Същият
е призоваван на всички известни в страната адреси, като не е открит там. Не
пребивава в затворите и следствените арести в страна. Въз основа на горното и
на основание чл.269 ал.3 т.1 предлож.1 от НПК делото
се разглежда в отсъствие на подсъдимия А.. Същият се представлява и защитава от
служебния защитник адв. Ш., който не оспорва
извършване на деянието, предвид обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното
производство и пледира да му бъде наложено наказание в предвидения минимален
размер.
По
делото не е предявен граждански иск и не е конституиран частен обвинител.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.Х.А., ЕГН ********** е роден
на *** г. в гр. К.. ****.****.****. Има постоянен и настоящ адрес ***.
Осъждан е три пъти.
1. С
Определение по ЧНД № 296Д/2000
г. на Районен съд- гр. П., влязло в сила на 31.05.2000 г., А. е осъден за
извършено на 07.07.1999 г. престъпление по чл.198
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, което да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
2. С
Присъда №275/18.12.2001 г. по НОХД № 819/2001 г. по
описа на Районен съд гр. П., влязла в сила на 18.01.2002 г., А. е осъден за
извършени престъпления през м.април 1998 г. по чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, и на 15.05.1998 г. по чл.195
ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 във вр.
с чл.69 ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 години.
3. С
Присъда № 213/27.05.2015 г. по НОХД №1800/2015 г. по
описа на Районен съд гр.П., влязла в сила на 21.07.2015 г., А. е осъден за
извършено през периода от 17.10.2013 г. до 24.10.2014 г. в гр. П. престъпление
по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като му
е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
това наказание е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
И.А. ***. Последното му осъждане било за измама чрез предлагане изработването
на икони на различни граждани в гр. П..
През
месец юли 2014 г. решил да посети гр. К., за да предлага отново изработване на
икони, като знаел, че не може да изпълни поетия ангажимент. С тази цел А.
посетил „Медицински Център- 1“ К. и МБАЛ “Д-р *****“
ЕООД гр. К.. На ръководителите на двете медицински заведения се представил като
лице- представител на дом за сираци в гр. П., което приема поръчки за
изработване на икони от дърво. На всички обяснявал, че събраните пари от тази
дейност отиват в помощ на дома за сираци в гр. П.. Последователно влизал в
кабинети на различни лекари. Успял да въведе в заблуждение няколко лекаря.
В
кабинета на д-р М.Х.О. подс. А. отишъл преди обед.
Обяснил, че е представител на дом за сираци. Разказал, че изработват два
размера икони. Представил се с името С. Големият размер били на цена 46 лв.
Казал, че и други лекари са му поръчали икони. Св. О. поискала икона на Свети
Г.. Дала 50 лв. предплата за изработка на иконата. Ресто не получила, тъй като
отговора на подсъдимия бил, че не разполага с дребни пари. Обещал рестото да го
донесе, когато достави готовата икона. На въпроса, защо е необходимо да се
заплаща цялата сума отговорът му бил, че се закупуват материали за изработката.
Уговорката била иконата да се достави до 17.07.2014 г. Обвиняемият повече не се
появил, нито доставил иконата, нито върнал парите.
Кабинетът
на д-р Н.А. подсъдимият също посетил преди обед. Обяснил, че е представител на
дом за сираци в гр. П.. Разказал, че
изработват два размера икони, като по този начин подпомагат бюджета на дома.
Тъй като тя не проявила интерес за икони, той и казал, че може да си поръча
изглед от Стария град в гр. П.. Поискал и 30 лв. за услугата, които тя платила
на ръка. Също и било обяснено от подсъдимия, че с парите се купуват материали
за изработката на поръчките. Подписала се в тетрадка, в която били имената и на
други лекари. Повече обвиняемият не дошъл да достави дърворезбата или да върне
парите.
Кабинетът
на д-р Г. Р.-Ч. подс. А. посетил около обед. Обяснил,
че е представител на дом за сираци в гр. П..
Разказал, че изработват икони различни размери. И така подпомагат
бюджета на дома. Свидетелката поискала да ги види. През нейния компютър
подсъдимият влезнал в сайт, където и показал различни икони. Тя си избрала
такава на Свети Г.. А. поискал да му плати 40 лв. и тя му ги дала. 10 дни по-
късно А. отново посетил кабинета и за да и обясни, че още не е изработена
докрай иконата. След това повече не дошъл нито да достави иконата, нито да
върне парите.
Кабинетът
на д-р М.С.- С. подс. А.
посетил преди обед. Обяснил, че е представител на дом за сираци в гр. П.. Разказал, че изработват икони различни
размери и така подпомагали бюджета на дома. Показал списък с лекарите, които
вече си поръчали икони. Самата тя си поръчала иконата на Свети Мина, среден
размер. Поискал и 30 лв., който тя платила. Казал и, че ако иска да е осветена,
трябва да си доплати 5 лв., но тя отказала това. Обещал след седмица да достави иконата. След
това повече не дошъл нито да достави иконата, нито да върне парите.
Кабинетът
на д-р Х.П. подс. А. посетил преди обед. Обяснил, че
е представител на дом за сираци в гр. П.. Разказал, че изработват икони
различни размери и така подпомагали бюджета на дома. Убедил св. П., че ще му
изработи по- голяма от на другите икона на стойност 50 лв. Съответно св. П. му
ги платил предварително. Разбрали, че тъй като лекарят излиза в отпуск, иконата
ще му бъде предоставена на главния счетоводител. Такава не била доставена, нито
пък върнал парите.
Няколко
месеца по-късно, през месец декември 2014 г., св.М.В.- управител на Медицински
център 1 в гр. К., пътувайки в автобуса от гр. П. за гр. К. разпознала
подсъдимия като лицето, което взело пари за доставка на икони на нейни колеги.
Слизайки от автобуса го завела в РУ на МВР- гр.К., където И.А. написал
обяснения и разказал за измамата, която извършил. Колегите на В. едва тогава
подали молби за случилото се през месец юни 2014 г.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания
на свидетелите М.С.- С., Н.А., Х.П., Г. Р.-Ч., М.О.,
К.Ш., М.В. и Т.К.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства-справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост,
характеристична справка, телеграма за ОДИ, справка относно местонахождение на подс. А., справка АИС- БДС,
справка за задгранични пътувания, справка от ГД „ИН“. Писмените доказателства
са събрани по реда на НПК и в изискуемата от закона форма, относима
са изцяло към предмета на доказване по делото, безпротиворечиви
са, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си
При
тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК, тъй като през месец юли 2014 г. в гр. К., обл.
П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.С.С.- С., ЕГН **********, Н.П.А., ЕГН **********, Х.А.П., ЕГН
**********, Г.С. Р.-Ч., ЕГН ********** и М.Х.О., ЕГН **********,***, и с това
им причинил имотна вреда, както следва- на М.С.С.-
С., ЕГН ********** вреда в размер на 30.00 лв.; на Н.П.А., ЕГН ********** вреда
в размер на 30.00 лв.; на Х.А.П., ЕГН ********** вреда в размер на 50.00 лв.;
на Г.С. Р.-Ч., ЕГН ********** вреда в размер на 40.00 лв. и на М.Х.О., ЕГН
********** вреда в размер на 50.00 лв., като общият размер на причинената вреда
е 200 лв.
От
обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения свързани
със собствеността.
Изпълнителното
деяние се изразява в две форми- деецът да е възбудил заблуждение (създал
невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (използвал вече
създадена такава представа) в определено лице- адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
първата форма на изпълнителното деяние- въвел е в заблуждение пострадалите, че изготвя различни по вид и размери икони. Вследствие
на създадената невярна представа у адресатите, същите
са предоставили на подсъдимия определена сума пари за изработване и доставка на
поръчаните от тях икони. Подсъдимият е съзнавал, че с
действията си възбужда заблуждение у адресата, тъй като същият нито е имал
възможност да изработи и достави иконите, нито е имал намерение да го направи.
С поведението си е целял да мотивира пострадалите да се разпоредят с поисканата
сума, като той самия да получи имотна облага, която не му се следва.
Измамливите обещания на подсъдимия са мотивирали пострадалите да му предадат
сумата общо от 200 лв.
Вторият
задължителен елемент от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК също е
налице- заблуденото лице е извършило действия на разпореждане с пари, размерът
на които е установен по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели
и не е спорен в производството по делото. Подсъдимият е нанесъл на пострадалите
имотна вреда, която е пряка и непосредствена последица от измамливите и
действия и представлява престъпния резултат на престъплението, за което е
предаден на съд.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици,
които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в
производството и специалната користна цел- допълнителен субективен признак на
престъплението- деянието е извършено с цел подсъдимият да набави за себе си
имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната- получил е сумата от
200 лева.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс. А.,
съдът взе предвид, че за извършеното от него престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание
лишаване от свобода от една до шест години. С оглед индивидуализация на
наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Деянието се явява тежко, умишлено престъпление с висока степен на обществена
опасност, което е широко разпространено. Същевременно нанесената имуществена
вреда не е във висок размер, но не е възстановена. От друга страна, личността
на подсъдимия се характеризира с немалка степен на обществена опасност. Видно
е, че същият е осъждан и не се ползва с добри характеристични данни. У него е
налице траен престъпен умисъл за извършване на измами като процесната.
Като смекчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства, съдът отчита признанието на вината и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина в досъдебното производство. Предвид
гореизложеното и отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства съдът намира, че наказанието му
следва да се определи при условията на чл.54 ал.1 от НК, но в минималния,
визиран в закона размер от 1 година лишаване от свобода.
Доколкото по отношение на подс. А. е настъпила реабилитация за осъжданията му по НОХД № 819/2001 г. по описа на ПлвРС
и ЧНД № 269Д/2000 г. по
описа на ПлвРС, а деянието, за което е осъден по НОХД № 1800/2015 г. по описа на ПлвРС
е в съвкупност с процесното деяние, то съдът намира,
че са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнение на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, като ще се въздейства преди всичко предупредително и
превъзпитателно по отношение на подсъдимия да спазва в бъдеще установения
правов ред.
Съдът намира, че по отношение
на подс. А. са налице и основанията за приложение на
чл.25 ал. вр. чл.23 ал.1 от НК.
Същият е осъждан три пъти.
1. С
Определение по ЧНД № 296Д/2000
г. на Районен съд- гр. П., влязло в сила на 31.05.2000 г., А. е осъден за
извършено на 07.07.1999 г. престъпление по чл.198
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, което да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
2. С
Присъда №275/18.12.2001 г. по НОХД № 819/2001 г. по
описа на Районен съд гр. П., влязла в сила на 18.01.2002 г., А. е осъден за
извършени престъпления през м.април 1998 г. по чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, и на 15.05.1998 г. по чл.195
ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 във вр.
с чл.69 ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 години.
3. С
Присъда № 213/27.05.2015 г. по НОХД №1800/2015 г. по
описа на Районен съд гр.П., влязла в сила на 21.07.2015 г., А. е осъден за
извършено през периода от 17.10.2013 г. до 24.10.2014 г. в гр. П. престъпление
по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като му
е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
това наказание е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
По
отношение на осъжданията на А. по ЧНД № 269Д/2000 г. по описа на ПлвРС и
по НОХД № № 819/2001 г. по описа на ПлвРС са изтекли сроковете по чл.86 ал.1 т.4 от НК и към
19.01.2006 г. са заличени последиците от тези осъждания, и подс.
А. е реабилитиран за тях, поради което същите не са предмет на разглеждане по
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК.
Налице
основанията за групиране на наложеното с процесната
присъда наказание и това по НОХД № 1800/2015 г. по
описа на Районен съд гр.П., тъй като и двете деяния са извършени преди за всяко
едно от тях да е имало влязла в сила присъда, т.е. налице е реална съвкупност.
Тъй като двете групируеми наказания са еднакви по
размер, то по отношение на подс. А. следва да бъде
определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година. На основание чл.25 ал.4 вр. чл.66 ал.1 от НК
следва да се отложи изтърпяването на така определеното общо най- тежко наказание
лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намира, че предупредителния и
превъзпитателния ефект на наказанието ще се постигне с отлагане на неговото
изпълнение, предвид изразеното съжаление от страна на подсъдимия към постъпката
си, оказаното съдействие при разкриване на обективната истина и сравнително
младата му възраст. На основание
чл.25 ал.2 от НК следва да се приспадне от така определеното общо най- тежко
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по НОХД
№ 1800/2015 г. по описа на Районен съд гр. П., а именно за срок от 24 часа на
всяка една от следните дати- 23.06.2014 г. и 03.11.2014 г., както и за срок от
72 часа, считано от 04.11.2014 г. до 07.11.2014 г., включително, или общо пет
дни.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ