Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 08.10..2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1123 по
описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба депозирана
от В.К.К. срещу Решение №
2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с
която е
отхвърлен искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над присъдените 2400,00 лв. до
претендирания размер от 5000,00 лв., като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението, некореспондиращо с установените по делото факти. Претендира се
отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да
се уважи изцяло като основателен. Твърди се че присъденото обезщетение е твърде
занижено. Моли за присъждане на разноски.
Депозирана е и въззивна жалба от ВРПр. и допълнителна такава срещу същото
решение в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати присъдената сума,
както и лихва от 20.02.2014 г. Излага се, че в тази част претенцията е погасена
по давност, поради което моли решението да бъде отменено в тази част като искът
се отхвърли.
В писмен отговор въззивникът оспорва жалбите като неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са подадени
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържат необходимите
реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК в частта, в която се : Осъжда Прокуратурата На Република България, със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К.
ЕГН ********** *** сумата от 2400,00
/две хиляди и четиристотин/лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които
са пряка и непосредствена последица от поддържано обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл.211, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1
от НК, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство,
както и в частта,в която се ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от
5000,00 лв., като неоснователен като в тази част решението следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството е
образувано по предявен от В.К.К. ЕГН ********** срещу
Прокуратура На Република България , иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. , представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания
и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено
и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.211,
пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, приключило с прекратяване
на образуваното наказателно производство на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014г. ; Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди, че с
постановление от 17.02.2011г. на прокурор от ВРП срещу него е образувано
ДП №17/2011г., за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, „за това, че през м.05.2008г. в гр.Варна, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у *****, и с това му причинил имотна
големи размери", във връзка с пр.№1539/2011г. на
ВРП,като на същото основание му е повдигнато
и обвинение за престъпление и наложена МНО „Парична гаранция", в
размер на 10 000 лева,както и му е наложена мярка „Забрана да напуска пределите
на **** без разрешение на наблюдаващия прокурор".
С Постановление от 13.06.2013г. на ВРП по ДП №17/2011г.
на ОД на МВР ****, е привлечен като обвиняем, като към предходното повдигнато му обвинение
се прибавило и ново, като му е взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000 лева.
С Постановление от 11.12.2013г. на прокурор от ВРП,
воденото срещу него наказателно производство било прекратено , на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено с Определение на Районен съд **** и Определение на Окръжен съд ***** /влязло в
законна сила на 20.02.2014г./.
Твърди , че от 2011 г. до 2014г. разследващите органи и
тези на Прокуратурата са го третирали като обвиняем и в тази връзка са
прилагали мерки спрямо него отнемане на оръжието и боеприпасите му към него,
налагали МНО „парична гаранция" и мярка за административна принуда
„забрана да напуска пределите на *****", разпитвали са го
като обвиняем.
Счита, че е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност на държавата, в лицето на Прокуратурата на
Република България за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
продължителен и силен стрес и страх от евентуална осъдителна присъда, която би
му отнела свободата, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, разклащане
на професионалния му и чисто човешки авторитет. Дълбоко уронени и опетнени били
честта и достойнството му. По време на цялото наказателно производство бил
обзет от огорчение от действията на Прокуратурата, доста често чувствал
безсилие, страх, срам и обида от повдигнатото му незаконно обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер. Всичко това го е
карало да се чувства безсилен,
безнадежден, засрамен и огорчен.В резултат на повдигнатото обвинение получил
сериозни здравословни проблеми.Бил постоянно под напрежение и изпитвал
тревожност. Не можел да се храни нормално, спокойно и пълноценно, а вечер не
можел да заспи или се събуждал често.
Наложените мерки „Парична гаранция" му създало
допълнителен дискомфорт.
Т.к. му било
отнето оръжието, но можел да развива охранителна дейност чрез фирмата си.
Ответната страна Прокуратура На Република
България , е депозирала отговор
на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция както по основание,
така и по размер. Изложени са подробни съображения.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Срещу и ищеца по делото е образувано наказателно производство по за
престъпление по чл. 211 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,като ищецът е
призован в качеството на отговорно лице с ООБ да се яви в Първо РУП.
По отношение на ответника е постановено и отнемане на разрешения за носене и съхраняване
на късо нарезно огнестрелно оръжие, оръжието и боеприпасите.
Установено е по
делото, че ищецът няколкократно е бил призоваван като обвиняем по досъдебно производство и в качеството му на свидетел.
Установено е, че същият е бил привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, като е взета мярка за неотклонение парична гаранция и му е наложена
„Забрана за напускане пределите на РБ без разрешение на наблюдаващ
прокурор".
С Постановление от 11.12.2013г. , постановено по преписка № 1539/2011г. по
описа на Районна прокуратура - **** , ДП №17/2011г. по описа на ОД на МВР - ****, е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 17/2011 г. по описа на ОД-МВР-****, водено срещу В.К.К. за престъпление по чл.211 пр.1
вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, отменена е взетата по отношение на обв. К.
мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000 лева и е
отменена взетата по отношение на обв.К. мярка „Забрана за напускане пределите
на **** без разрешение на наблюдаващ прокурор",влязло в
законна сила . / Постановлението е потвърдено от РС****, потвърдено и от ВОС/
По делото са събрани гласни доказателства относно
твърдяните от ищеца факти .
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Налице е основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за
ангажиране отговорността на държавата,като надлежен ответник по предявените искове се
явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, а именно
Прокуратурата на Република България.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението, следва да се определи като се отчитат всички обстоятелства–
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера
и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно
обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето.
Безспорно воденото срещу ищеца наказателно производство, от
образуването му до момента на неговото
прекратяване се е отразило на психиката на ищеца , видно и от събраните по
делото доказателства,както по отношение на личността му- относно здравословното
му състоание, така и по отношение на
неговия професионален авторитет, включително го е поставило и в
невъзможност да развива дейност чрез охранителната си фирма и да реализира
доходи.
Настоящият въззивен състав споделя извода на ВРС, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от преживяното, които
вреди стоят в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на
Република България.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема определеният от ВРС размер на обезщетението.
Съдът приема,че размерът на определеното обезщетение е съобразен с интезитета на негативните изживявания на ищеца,с влиянието върху
здравословното му състояние,вследствие на
характера и продължителността на наказателното производство, извършените
процесуални действия, личността на ищеца, вида на наложените мерки за
неотклонение. Правилно и законосъобразно е взето предвид и обстоятелството , че
не е налагана спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е отчетено и обстоятелството, че срещу
него е било образувано и друго
наказателно производство - досъдебно производство № 56/2009г. по описа на
МВР-Варна, което също е повлияло негативно върху психиката на ищеца. С оглед
изложеното, настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС, че парично обезщетение в размер на 2400,00
лева е напълно справедливо,с оглед изискванията на Чл.52 от ЗЗД ,като за
разликата над този размер , исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение жалбата,депозирана от прокуратурата в частта
относно размера на присъдената лихва, настоящият въззивен състав приема
следното:
С оглед уважаване
на главния иск следва да се уважи и акцесорния иск за лихва , върху вземането
на ищеца.
В отговора на
исковата молба Прокуратурата е направила възражение за погасяване на част от
претендираната законна лихва ,поради изтекла погасителна давност.
С оглед на направеното оспорване относно началния момент
на дължимата лихва , съдът следва да се произнесе относно началния момент на
дължимостта на претендираната от ищеца лихва.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство / ТР №
3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4/, от който момент държавните органи изпадат в забава, съответно
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение,който момент в настоящия случай е 20.02.2014 год.
От този момент следва да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Поради обстоятелството обаче, че искът е предявен от на
17.12.2018 год, а претенцията за лихва
се погасява след изтичане на три годише давностен срок, то следва извода,че претенцията за лихва е
погасена по давност за периода от 20.02.2014 година до 20.02.2017 год.
С оглед изложеното и законна лихва върху дължимото в
полза на ищеца обезщетение следва да се
начисли от 20.02.2017 год, като за периода от 20.02.2014 год до 20.02.2017
година искът следва да се отхвърли.
Водим от горното обжалваното решение в частта относно
присъдената лихва следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с
което да се уважи искът за лихва за периода от 20.02.2017 год, а за периода
20.02.2014 год до 20.02.2017 год да се отхвърли.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2010/10.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.К. ЕГН ********** *** сумата от 2400,00 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена
последица от поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер
по чл.211, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, приключило с
прекратяване на образуваното наказателно производство, на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв.,
като неоснователен
ОТМЕНЯ Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която
„ ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014г. - датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане на задължението”
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
„ ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.02.2017г. - до окончателното изплащане на задължението” , като иска
за претендирана законна лихва за периода от 20.02.2014 год до 20.02.2017 година следва
да се отхвърли.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
основание чл.280 от ГПК .
Председател: Членове:1. 2.