Р Е
Ш Е Н И Е № 261 103
гр. Пловдив, 07.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание
на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5675 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
С исковата
молба ищцата Д.П.К. е предявила срещу „Орион Секюрити- 1“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове, както
следва: 1) за признаване за незаконно уволнение осъществено със Заповед № ***/***
г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за
възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ – правно
основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на
ищцата без работа за периода *** г. - *** г. в размер на 3681, 96 лева– правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ; и 4) за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за *** г. в размер на 560 лева, за *** г. в размер на 560 лева и за *** г. в
размер на 110 лева или общо за периода ***г.- ***г. в размер от 1 230 лв.-
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всички горепосочени
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ***г./ до
окончателното им изплащане ( претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е описана съобразно увеличението, изрично заявено от
ищеца е ОСЗ, проведено на ***г.- л. 86 ).
В исковата молба се излагат
съображения, че между страните е действало валидно трудово правоотношение,
учредено по силата на трудов договор № ***/***г. Със Заповед № ***/*** г.,
връчена на ищцата на *** г., трудовото правоотношение между страните било
прекратено, считано от *** г. Ищцата посочва, че не е депозирала молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Излага съображения, че
поради заболяване, на *** г. е изпратила своята дъщеря в офиса на ответното
дружество, където тя получила непопълните молби за разрешаване на отпуск, молба
до *** за освобождаване от работа и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че доколкото към датата на издаване на заповедта не е
входирала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, то извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно.
Изтъква се и че ответното дружество не й е заплатило обезщетение за неизползван
годишен отпуск за ***г. ( при действието на предходно сключен между страните
трудов договор), както и за ***г., и за ***г. Предвид изложеното, моли се
предявените искове да бъде уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на искова молба от „Орион Секюрити – 1“ ЕООД. В същия се
излагат съображения, че действително между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „***“. Поради
въвеждането на извънредното положение на територията на Република България, ***т
на ответното дружество се свързал с ищцата, като и заявил, че следва да се яви
на работа, за да и връчи едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение или трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Ищцата посочила, че желае втория вариант. Поради тази причина, работодателят
издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325 ал.1 т.1 КТ. Тя била доставена на ищцата от с., но при предаването им, ищцата задържала
документите и посочила, че не е съгласна с прекратяването на трудовия договор.
Работодателят, като узнал намерението на ищцата, я поканил да попишат трудово
договор. Същата отговаряла, че е съгласна, но не се явила пред работодателя.
Поради изложеното, посочва, че действително уволнението се явява незаконно, но
ищецът не е дал повод за завеждането на делото. По иска по чл. 344 ал.1 т. 2 КТ
се излагат съображения, че същият е неоснователен, доколкото ответникът е
предлагал на ищцата многократно да сключи трудово договор с нея. Досежно иска
по чл. 344 ал.1 т.3 КТ се възразява, че ищцата е останала без работа поради
собственото си поведение. За заплащането на платен годишен отпуск на ищцата, за
периода *** г., *** г. *** г. се посочва, че не е имало действащо трудово
правоотношение, а за след този период – че не е налице неизплатено от страна на
работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли се,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
по делото информационни източници се установява, че между страните е
съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжност „***“ / л. 3- Трудов договор № ***/ ***г./.
Със Заповед № *** от ***г. на *** на ответното дружество / л. 4/, трудовото
правоотношение се прекратява считано от ***г., като основание за това е
посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие на страните.
Посочената заповед е връчена на ищцата на дата ***г., за което тя е положила и
подпис в заповедта. По делото не е представена подписана от ищцата молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
От приетата по делото справка от
ТД на НАП- П. за регистрирани трудови договори на ищцата К. към дата ***г. / л.
42/ се изяснява следното: между страните са съществували трудови правоотношения
за периода ***г.- ***г., за периода ***г.- ***г. и процесното трудово
правоотношение, което е от дата ***г. В системата на ТД на НАП- П. не е вписано
трудовият договор от ***г. да е прекратен. Последното регистрирано трудово
правоотношение на ищцата е с ответното дружество.
От заключението по изготвената
ССчЕ / л. 38- 40/ се изяснява, че последно полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 613, 66 лв. Изчислено на
база на това възнаграждение, обезщетението на ищцата за периода от шест месеца
(***г.- ***г. ) възлиза на сума в размер от 3681, 96 лв. В. л. е посочил, че в
системата на ТД на НАП- П. не е отразена дата на прекратяване на Трудов договор
№ ***/ ***г.
От
изготвеното по делото допълнително заключение / л. 56- 57/ се изяснява, че
ищцата разполага за ***г. с шестнадесет дни неизползван платен годишен отпуск,
възлизащ на 408 лв.; за ***г. дните неизползван платен годишен отпуск също са
шестнадесет, като обезщетението възлиза на 448, 75 лв., а за ***г. дните са пет
и обезщетението възлиза на 139, 47 лв. ( общо дължима сума 996, 22 лв. ). В. л.
е посочил, че съобразно счетоводните отразявания на дружеството, като
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ***г., ***г. и ***г. на
ищцата е изплатена сума в общ размер от 759, 35 лв. за общо 28 дни. В. л.
посочва, че за периода ***г.- ***г. остават неизплатени 236, 87 лв.
Съдът
кредитира и двете заключения на в. л., като счита същите за обективни,
обосновани и компетентно изготвени.
От
приетото по делото заключение по назначената съдебно- графологична експертиза /
л. 75- 77/, обследвала приетите по делото платежни ведомости за м. ***.***г. и
м.***.***г. се изяснява следното: подписът под № ***, положен в платежна
ведомост от м.***.***г. не е изпълнен от Д.П.К.. В заключението е отразено и че
подписът под № ***, положен в платежна ведомост от м.***.***г. е изпълнен от Д.П.К..
Съдът
кредитира заключението на в. л. изцяло като счита същото за обективно,
обосновано и компетентно изготвено.
От
показанията на с.. Б.К. / л. 65 гръб- л. 66/ се изяснява, че е д. на ищцата.
Знае, че правоотношението й с р. е прекратено. В началото на м.***.***г., м. н.
с. я помолила да отиде до офиса на ответното дружество и да вземе документи.
Когато отишла на място, на с. й били дадени молба за прекратяване на трудовия
договор, заповед за прекратяване на договора и лист за отпуск. С. отнесла
документите на своята м., която след като ги прочела, заявила че не е съгласна
с тях и няма да ги подпише. С. изтъква, че документите, които е отнесла на с. м.
не са били подписани от нея. Очакването на р. е била тя тепърва да ги подпише.
С. сочи, че представител на дружеството лично е търсил м. й в жилището, но не
знае какво са коментирали.
Съдът
кредитира изложеното от с., като счита поднесената от нея информация за
обективна и логически последователна.
От
показанията на с. Г. / л. 66- 67/ се изяснява, че работи при ответното
дружество на длъжност „***“, но са му вменени и организационни функции.
Изтъква, че предвид обявеното в страната извънредно положение през ***- та
година, не е имало нужда д. с. о. о.. Предвид това, ищцата е поискала да й бъде
прекратен трудовия договор по взаимно съгласие. За тази цел била изготвена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която следвало да бъде
връчена на К.. Последната посочила, че не може да получи лично заповедта, тъй
като б. б. и помолила да й бъде изпратена чрез н. д.. Към края на м.***.***г. д.
н. о. отишла в офиса на дружеството и взела документите за прекратяването на
правоотношението- неподписана молба за прекратяване на трудовия договор и
заповед за прекратяване на правоотношението. След това изминали няколко дни без
ищцата да върне подписаните документи. Била потърсена по телефона, но тя
единствено съобщила, че е б. и че не може да донесе документите. След това й
били изпратени няколко покани, но ищцата отново не се явила, за да бъдат
уредени трудовите отношения между страните.
Съдът
кредитира изложеното от с., с изключение на твърдението му, че ищцата е искала
да бъде прекратено съществувалото между страните трудово правоотношение по
взаимно съгласие. В тази част, показанията на с.. Г. противоречат на приетите
по делото писмени доказателства. В тази връзка, след като липсва молба в
писмена форма, изходяща от ищцата, с която заявява, че желае да бъде прекратено
по взаимно съгласие съществуващото между страните трудово правоотношение, то е
видно, че тя не е изявила воля да го преустанови.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
Преди да се пристъпи към
обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да посочи, че процесните
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ не са предявени
след изтичане на двумесечния давностен срок. В тази връзка, то неоснователно се
явява и възражението на ответната страна. Съобразно нормата на чл. 358, ал. 2,
т. 1 КТ, при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение, давността
се отброява от деня на прекратяването. В случая, правоотношението се прекратява
с връчване на Заповед № ***/ ***г. ( арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). В случая,
видно от отбелязването върху цитираната заповед, същата е връчена на ищцата на ***г.
Именно от тази дата следва да се отброява и двумесечният давностен срок за
предявяване на исковите претенции, като същият изтича на дата ***г.
Същевременно, исковата молба е подадена в регистратурата на РС- Пловдив на дата
***г. ( видно от отбелязването върху лицевата страна на самата искова молба- л.
2). Следва да се посочи и че с.. К. изтъква, че е отишла да вземе документите на
своята м. през м. *** ***г. Макар и с.. Г. да посочва, че събитията по
връчването на заповедта са се развили в края на м. *** ***г., то той не може да
обоснове конкретна дата ( посочва, че се е случило или на ***- ти или на ***-
ми *** ***г. ). Всъщност, дори и да се приеме, че ищцата е получила заповедта
на ***г., то отново е спазен двумесечният давностен срок. Отделно от гореизложеното, съобразно чл. 3, т.
2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на народното събрание от *** *** *** г. и за преодоляване на
последиците, за срока от *** *** *** г.
до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти Предвид това, то исковите претенции
на ищцата не се явяват погасени по давност.
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищцата за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за
приложение на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Кодексът
на труда е въвел писмената форма за действителност на волеизявленията на
страните във връзка с трудовото правоотношение ( в тази насока- Решение № 81/ 25.02.2011г. по гр.д. № 930/2010г., III-
то г.о. на ВКС; Решение № 467/ 31.01.2014г. по гр.д. № 2392/ 2013г., IV- то
г.о. на ВКС; Решение № 21/ 23.02.2012г., по гр.д. № 595/ 2011г., III- то г.о.
на ВКС; Решение № 237/ 14.01.2020г. по гр.д. № 695/2019г., III- то г.о. на ВКС).
Предвид това, то е изключена възможността страните да изразят по друг начин
волята си и тя да има правнорелевантни последици във връзка със съществуването,
изменението, съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор и неговото
прекратяване. За да бъде прекратен трудовият договор в хипотезата на чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, то е необходимо към момента, в който се прекратява трудовото
правоотношение да са налице съвпадащи писмени волеизявления на работник/ с. и
работодател, в насока преустановяване на съществуващата между тях облигаторна
връзка. В конкретния случай, правоотношението е прекратено по силата на Заповед
№ ***/ ***г., считано от ***г. (както е изрично отразено в заповедта). Предвид
това, за да бъде законосъобразно уволнението, то следва към дата ***г. да са
налице съвпадащи писмени волеизявления на ищцата и ответника- р., в насока
прекратяване на трудовия договор. По делото не бе представена в писмен вид
молба, изходяща от ищцата, в която да е обективирано нейно изрично изявление да
бъде прекратен съществуващият между страните трудов договор ( на л. 6 от делото
фигурира единствено неподписан образец на молба ). Впрочем, обстоятелството, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице писмено
искане за това от страна на р., се потвърждава и от изложеното в отговора на
исковата молба. В тази връзка и доколкото правоотношението се прекратява с
връчването на Заповед № ***/ ***г., то е напълно ирелевантно дали ответното
дружество е изпратило съответно уведомление до ТД на НАП- П.. След като
заповедта за прекратяване е издадена и връчена на р., и впоследствие не е
съставена друга заповед, с която се отменя, то действието на трудовото
правоотношение се смята за окончателно преустановено. В настоящия случай е
напълно ирелевантно и дали ищцата след връчването на заповедта е търсена, за да
бъдат уредени трудовите правоотношения между страните. Подобно действие е без
правна стойност, доколкото работодателят вече е прекратил правоотношението.
Предвид гореизложеното и доколкото
се установява, че ищцата не е отправяла писмено искане до р. за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, то не са изпълнени елементите на
фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Съобразно това, уволнението е
незаконно и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на извършеното уволнение със Заповед № ***/ *** г. на *** на „Орион
Секюрити- 1“ ЕООД, се явява основателен.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от основателността на тази за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата
следва да бъде възстановена на длъжност „***“ при ответника.
Досежно предявения иск по чл. 344
ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ, то основателността на същия се обуславя от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване
на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото
с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за
периода *** г. - *** г. не е полагал труд и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус, несъмнено се
установи незаконност на извършеното уволнение. Доколкото работодателят
поддържа, че трудовото правоотношение не е прекратено и трудовата книжка на
ищцата не е надлежно оформена, то от приетата по делото справка от ТД на НАП- П.
/ л. 42/ се установява, че след трудовото правоотношение с ответното дружество,
ищцата не е полагала труд при друг р.. Предвид това, ищцата е претърпяла вреди
от незаконното уволнение. Същите са съизмерими с последното брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, което е получавал работникът преди
прекратяването на трудовия договор, а именно- в размер на 613, 66 лева ( видно
от заключението по изготвената ССчЕ- л. 39 ), или за шест месеца – сума в общ
размер от 3 681, 96 лева. Поради изложеното и претенцията за заплащане на
обезщетение за оставането на р. без работа, следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно с претендираната законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда / ***г./ до окончателното й заплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съдът счита за нужно да посочи,
че липсва пречка в рамките на настоящото производство да се претендират и суми
за обезщетение, които не са свързани с Трудов договор № ***/ ***г. ( последно
сключеният договор между страните), а касаят предходно съществували трудови
правоотношения между страните, които са прекратени. Изясни се, че за периода ***г.-
***г. и ***г.- ***г. също е съществувало трудово правоотношение между страните,
поради което е допустимо ( в материалноправен аспект), ищцата да претендира
обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ за периода ***г.- ***г.
От допълнителното заключение по
изготвената ССчЕ / л. 55- 57/ се изяснява, че като обезщетение за неизползван
платен отпуск, съобразно отразеното в счетоводството на ответника, на ищцата й са изплатени суми, както следва:
за ***г. сума в размер от 229, 50 лв., за ***г. сума в размер от 253, 51 лв. и
за ***г. сума в размер от 276, 34 лв. ( общо платената сума е в размер от 759,
35 лв.). Съобразно заключението на в. л., общо дължимата сума за неизползван
платен годишен отпуск за периода ***г.- ***г. възлиза на 996, 22. лв., от която
са заплатени 759, 35 лв., или остават за заплащане 236, 87 лв.
Същевременно, от приетото по
делото заключение по изготвената съдебно- графологична експертиза / л. 75- 77/
се установи, че подписът положен под № *** във ведомост от м.***.***г. не е
изпълнен от ищцата. Съобразно тази ведомост (л. 58- 61), на ищцата следва да й
е изплатена сума в размер от 253, 51 лв. ( графа „надбавки“). След като
подписът във ведомостта не е изпълнен от ищцата, съдът приема, че тази сума не
е получена от нея и остава дължима. Предвид това, съдът възприема, че от общо
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода ***г.- ***г. в размер от
996, 22 лв., ищецът е заплатил сума в размер от 229, 50 лв. и сума в размер от
276, 34 лв. ( за *** работни дни за ***г. и за *** работни дни за ***г. ).
Тоест, след като се вземат предвид осъществените частични погашения, то
ответникът дължи на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода ***г.- ***г. в размер от 490, 38 лв. За разликата от тази сума, до
пълния претендиран размер от 1 230 лв., искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът
допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за
взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по
ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в
полза на ищцата е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени
са доказателства за договорен и реално заплатен а. х. в размер от 1100 лв. / л.
26/. Съобразно уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 943, 13 лв.- сторени разноски за
процесуално представителство.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски и в полза на
ответника. Представени са доказателства за заплатен депозит за експертизи и а.
х. в размер от 800 лв. / л. 82/. Съобразно отхвърлената част от исковете,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер от 150, 33
лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в
размер на 166, 90 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сума в размер от 165, 36 лв.- разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА уволнението
на Д.П.К., ЕГН: **********, осъществено със Заповед № ***/ *** г., издадена от ***
на „Орион Секюрити- 1“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от *** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.П.К.,
ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при „Орион Секюрити- 1“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Орион
Секюрити- 1“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН: **********, сума в размер на 3 681, 96 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода *** г. - ***
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /***/ до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Орион
Секюрити- 1“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН: ********** на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сума в
размер от 490, 38 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода ***г.- ***г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /***г./
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата от 490, 38 лв. до пълния
претендиран размер от 1 230 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „Орион Секюрити- 1“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН: **********, сума в размер на 943, 13 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Д.П.К., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Орион Секюрити- 1“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 150,
33 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК „Орион Секюрити- 1“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 332, 26 лева, представляваща държавна такса за
предявените искове и разноски.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която в
полза на ищеца Д.П.К., ЕГН: ********** е присъдено обезщетение по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на
основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала.
С.А.