Р Е Ш Е Н И Е № 154
ПЛОВДИВ 19.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на единадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 265 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от А.В.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, против И.Н.Ж., ЕГН **********,*** с правна квалификация
чл.422 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че със Запис на
заповед от 15.01.2015 г. „Лабохим“ ЕООД се е задължило да изплати на Н. 210 000 лв като авалист по записа на
заповед. През есента на 2015 г. Н. Ж. е починал и наследниците му О.Ж., И.Ж. и Г.Ж. поемат задължението му по поръчителството и отговарят солидарно с
длъжника „Лабохим“ ЕООД за заплащане на сумата 210
000 лв.
Падежът на задължението по записа на заповед е 30.07.2015 г.
Поради неизпълнение на задължението ищецът по реда на чл. 417 ГПК се е
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15310/2015
г. на Районен съд – Пловдив, като „Лабохим“ ЕООД, О.Ж., И.Ж. и Г.Ж. са осъдени да заплатят на А.Н.
сумата 210 000 лв, дължима по Запис на заповед,
издаден на 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и 4200 лв -
разноски по делото.
Доколкото И.Ж. е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, за А.Н. е налице
интерес от установяване на вземането си, за което е издадена заповед за
изпълнение, поради което се иска да се установи в настоящия процес
съществуването на вземането на А.Н. по отношение на И.Ж. в размер на
210 000 лв на основание Запис на заповед,
издаден на 15.01.2015 г. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва предявеният иск, като се твърди, че Н. Ж. – наследодател на ответника И.Ж.,
не е подписал записа на заповед; не е посочен падежът на задължението и ценната
книга не е издадена във връзка с каузално правоотношение, обвързващо Н. Ж. и А.Н..
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
От представения Запис на заповед от 15.01.2015 г. се установява, че
15.01.2015 г. издателят „Лабохим“ ЕООД чрез
управителя си Н. Ж. се задължава на 30.07.2015 г. да заплати на А.Н. сумата
210 000 лв, ведно с лихва в размер на 0.2% на
ден върху сумата 210 000 лв, дължима след
30.07.2015 г. до пълното издължаване, като се посочва място на издаване – ****
и място на плащане – ****. Н. Ж. като физическо лице гарантира изплащането на
сумата, дължима от издателя на записа на заповед „Лабохим“
ЕООД.
От приложеното ч.гр.д. № 15310/2015 г. на Районен съд – Пловдив се
установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 23.11.2015 г., като е разпоредено
длъжниците „Лабохим“ ЕООД, О.Ж.,
И.Ж. и Г.Ж. да заплатят на А.Н. сумата 210 000 лв,
дължима по Запис на заповед, издаден на 15.01.2015 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 4200 лв - разноски по делото.
От представения по делото препис от Удостоверение за наследници № 14
4720/14.09.2015 г., издадено от Община Пловдив – Район „Южен“, се установява,
че Н. Г.Ж. е починал на 10.09.2015 г. и негови наследници са **** О.Ж. и **** И.Н.Ж.
и Г.Н.Ж..
От заключението на тройната СТЕ с вещи лица Н.Б., М.С. и С.А., което Съдът
възприема като компетентно и неоспорено от страните, както и предвид
обстоятелството, че заключението е изготвено въз основа на образци от подписа
на Н. Ж. в период, в непосредствена близост до периода, в който Ж. е изпълнил
оспорвания подпис, се установява, че подписите, положени в Запис на заповед от
15.01.2015 г., като подпис на издател и подпис на авалиста
са изпълнени от Н. Г.Ж..
Спорът относно
редовността на записа на заповед от външна страна се съсредоточава около
въпроса налице ли е елемент от съдържанието на записа на заповед – падеж и дали
подписът за издател и авалист е изпълнен от Н. Ж..
Съдържанието,
което следва да има записът на заповед, като ценна книга, е строго формално,
изрично посочено в Закона - чл. 535 ТЗ - и
отсъствието на всеки от изброените реквизити го прави нищожен, поради липса на
форма.
Законът – чл.535 ТЗ
императивно урежда задължителните реквизити на записа на заповед, като указва –
чл.536, ал.1 ТЗ, че при липса на който и да е от тези елементи от съдържанието
на записа на заповед, документът не е запис на заповед, като изключение правят
само елементите място на издаване, безусловно обещание да се плати и
падеж. В случая при преглед на
съдържанието на Запис на заповед от 15.01.2015 г. се установява, че издателят е
посочил падеж на задължението – 30.07.2015 г. и поради това възражението на
ответника за липса на реквизит от задължителното съдържание на записа на
заповед като ценна книга се явява неоснователно.
Предвид
заключението на тройната СТЕ с вещи лица Н.Б., М.С. и С.А.
се установява, че Н. Ж. като управител на дружеството – издател на Записа на
заповед от 15.01.2015 г. и като поръчител като физическо лице е изпълнил
подписите за издател и авалист.
При така изложеното
Съдът намира, че представеният запис на заповед притежава всички задължителни
реквизити по чл.535 ТЗ, което го
квалифицира като запис на заповед, действителен е и удостоверява валидното
възникване на установяваното с иска по чл.422 ГПК парично
вземане за сумата 210 000 лв.
Доколкото с
подаването на исковата молба по реда на чл. 422 ГПК искът се счита предявен от
момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, то главницата е дължима
ведно със законната лихва именно от 18.11.2015 год. до окончателното плащане.
По
разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 4200 лв за държавна такса. Тези разноски в размер на 4 200 лв са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Ето защо разноските на заявителя в заповедното производство
следва да се присъдят с решението по исковото производство. Предвид уважаването
на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски, така както същите са определени и в заповедта за
изпълнение.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца направените в хода на настоящето производство разноски в
размер на 7525 лв.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на А.В.Н., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, по отношение на
И.Н.Ж., ЕГН **********,*** в размер на 210 000 лв /двеста
и десет хиляди лева /, произтичащо от
Запис на заповед, издаден от „Лабохим“ ЕООД, ЕИК
*********, като плащането е гарантирано от Н. Г.Ж., ЕГН **********, с падеж
30.07.2015 г., ведно с
обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 18.11.2015 г. до
окончателното плащане, за което вземане в полза на А.В.Н., ЕГН ********** е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15310/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като е
постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист
ОСЪЖДА И.Н.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на А.В.Н., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** сумата 4 200 лв /четири хиляди и
двеста лева/, представляваща разноски, направени в хода на производството по
ч.гр.д. № 15310 по описа на Районен съд - Пловдив за 2015 год., за които вече е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
ОСЪЖДА И.Н.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на А.В.Н., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** лв /седем хиляди петстотин двадесет
и пет лева/, представляващи разноски в настоящото производство
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните
СЪДИЯ: