№ 31381
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110114257 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. В. В. срещу „Ф. Б.“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 13.05.2022 г. сключили с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1158034, по силата на който получила сумата от 2000 лв. В чл. 5
било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum
Bank“ в полза на дружеството, за което й била начислена такса за обезпечение с
поръчителство в размер на 966,71 лв.
Ищцата твърди, че не е подписвала договор за поръчителство, а процесният договор
за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 10, ал. 1 ЗПК –
тъй като не е спазена предвидената в закона форма, включително на договора за
допълнителна услуга, както и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, тъй като договорът не
съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият. Счита, че
е посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е
включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи,
че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за
кредит (тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит
без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение), тази
сума е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с
уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП,
която подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че целият договор за потребителски кредит
следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1
и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е
нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
1
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Излага съображения, че
договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е
страна. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора
по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество, с оглед на
което не може да се говори за заблуждаваща търговска практика. Сочи, че предоставянето на
гаранция е възмездна услуга от трето лице, поради което разходът за нея не следва да се
включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и евентуален
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалния иск – наличието на
посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона и има
неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и
обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради
което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
По доказателствата:
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие
от договора за кредит, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен
план и СЕФ е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в
исковата молба въпроси следва да се остави без уважение, тъй като същата не е необходима
за изясняване на спора предвид характера на предявените искове.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за
изясняване на настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2025 г. от
09,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да представи
копие от договора за потребителски кредит № 1158034/13.05.2022 г., от договора за
допълнителна услуга (поръчителство), погасителен план и СЕФ, като непредставянето им
съдът ще цени по реда на чл. 161 ГПК – ще приеме, че е сключен процесният договор за
2
потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, включително на
оспорената клауза за предоставяне на поръчителство и че на ищеца е била начислена такса за
обезпечение на договора за потребителски кредит с поръчителство в размер на 966,71 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3