РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. ХАСКОВО, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С.Г. Д.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№269122/06.08.2021г. от
„Финпласт“ ООД- гр.Хасково, депозирана чрез пълномощника адв.П.П.,
против Решение №260367/20.07.2021г., постановено по гр.д. №1469/2020г. по
описа на РС-Хасково, в частта с която е отхвърлен предявеният от
"Финпласт" ООД против "СтруктАрт" ООД иск за сумата от 444.77 лева,
представляваща пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение по договор
за изработка, както и в частта, с която "Финпласт" ООД- гр.Хасково е осъден
да заплати на "СтруктАрт" ООД разноски по делото в размер на 210 лева.
С жалбата се твърди, че по делото са били събрани доказателства за
основателността на предявения иск, поради което съдът е следвало да го
уважи в пълния му предявен размер. Жалбоподателят намира за неправилно
постановеното от първата инстанция решение в частта, с която е била
отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи,
произтичащи от неизпълнението на процесния договор за изработка,
съответно- в частта, с която е осъден да заплати на другата страна сторените
1
по делото разноски. Моли въззивния съд да отмени обжалваната част от
решението, вместо което да уважи иска на „Финпласт“ООД за пълния
предявен размер, като присъди обезщетение за пропуснати ползи. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба вх.
№269492/03.09.2021г. от „СтруктАрт“ ООД- гр.София, чрез пълномощника
адв.В.С., против Решение №260367/20.07.2021г., постановено по гр.д.
№1469/2020г. по описа на РС-Хасково, в частта с която са отхвърлени
предявените от "СтруктАрт" ООД против "Финпласт" ООД искове по чл.79
ал.1 ЗЗД за сумата 1800 лева- авансово заплатена сума по договор за
изработка и по чл.82 ЗЗД за сумата от 1000 лева- претърпяна загуба следствие
неизпълнение на договорно задължение. Обжалва се и тази част от
първоинстанционния съдебен акт, с която "СтруктАрт" ООД е осъден да
заплати на "Финпласт" ООД сумата от 1678.27 лева, представляваща
направени разходи във връзка с изпълнение на договор за изработка, и сумата
от 1663.20 лева, представляваща стойността на задържаното от ответника,
собствено на ищеца скеле, доставено по повод договор за изработка, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск– 14.09.2020г.
до окончателното им изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която
"СтруктАрт" ООД е осъден да заплати на"Финпласт" ООД- гр.Хасково
разноски по делото в размер на 1731 лева.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост, незаконосъобразност
и неправилност на решението. Твърди, че съдът в противоречие със
събраните по делото доказателства, е приел в мотивите на своя акт, че между
страните не е бил уговорен краен срок за изработка и монтаж на стъкления
парапет, предмет на процесния договор. Счита, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че изпълнителят е следвало
да приключи дейностите по доставка, изработка и монтаж на 21.01.2020г.,
което на практика не е било сторено. Извършва задълбочен анализ на
събраните по делото гласни доказателства и заявеното от всеки един от
свидетелите на другата страна. Твърди, че съдът едностранно приел за
установени твърденията, изложени в исковата молба и отговора на
„Финпласт“ ООД, без да обсъди противоречието им с показанията на
разпитаните по тяхно искане свидетели, като изразява съмнение относно
достоверността на последните. Прави извод, че по този начин първата
инстанция е постановила немотивиран съдебен акт, който не съдържа
доказателствен анализ и аргументи за това защо приема за установени
2
изложените от насрещната страна твърдения. По-нататък, намира, че съдът е
извършил неточна интерпретация на заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което се е отразило и върху
правилността на постановения съдебен акт. Твърди, че по делото липсват
безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, от които да се установява
дали и кога възложителят е направил промяна по отношение предмета на
договора, както и че в тази връзка веднага е намерил друг изпълнител на
стъкления парапет. Същевременно излага доводи за неоснователност на
предявените от „Финпласт“ ООД насрещни искове, които счита да
недоказани по основание и размер. Прави извод за противоречие на
постановения съдебен акт с материалния закон и съдебната практика по
приложението на ЗЗД. Счита, че по делото не са били събрани доказателства
за основателността на ищцовата претенция, черпеща своето правно основание
в разпоредбите на чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част, вместо което да постанови друго, с което
да уважи предявените от „СтруктАрт“ ООД искове, като отхвърли
насрещните претенции на другата страна. Претендира разноските по делото.
Прави искане за събиране на писмени доказателства.
В срок е депозиран отговор от пълномощника на „Финпласт“ ООД, с
който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност на постановения съдебен акт в обжалваната му от другата страна
част. Намира, че актът на първата инстанция е мотивиран, доколкото съдържа
подробен анализ на доказателствата, въз основа на които са приети за
установени фактите по делото. Счита, че съдът правилно приел, че по
договорът не е бил уговарен краен срок за изпълнение, както и че от страна на
възложителя едностранно е била поискана промяна на заданието на предмета.
Не споделя твърденията за неправилна интерпретация на заключението по
приетата съдебно-техническа експертиза. Изразява несъгласие с твърдението
на жалбоподателя за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи и
намира решението за правилно и в тази му част. Счита, че доказателствените
искания на жалбоподателя се явяват преклудирани и като такива не следва да
бъдат уважавани. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваната част от първоинстанционния съдебен акт.
Въззивните жалби са допустими, доколкото са подадени в срока по
чл.259 ГПК, изхождат от активно легитимирани лица- страните по делото,
които са останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание са редовни, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на етапа
на размяна на книжа, като ги доразвиват в хода на устните състезания. На
етапа на съдебното дирене са допуснати част от доказателствените искания на
въззивния жалбоподател „СтруктАрт“ООД, като са приети представените от
него с въззивната жалба писмени доказателства, а именно- заверени копия на
3
първични счетоводни документи, извлечения от банкови и счетоводни
сметки.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата. За
нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно
и без да има изрично оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, съдът
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по чл.79 ал.1 пр.2 и чл.82 ЗЗД, предявени от
„СтруктАрт“ООД- гр.София против „Финпласт“ООД- гр.Хасково, за
присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева, представляващи авансово
заплатена сума по Договор за изработка, доставка и монтаж на стъклен
парапет с дървена ръкохватка от 28.11.2019г., както и за обезщетение в
размер на 1000 лева за претърпени загуби в резултат от неизпълнението,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Ищецът „СтруктАрт“ООД- гр.София претендира
и сторените разноски по делото.
В срока за отговор от страна на „Финпласт“ООД- гр.Хасково е била
депозирана насрещна искова молба против „СтруктАрт“ООД- гр.София, с
която на основание по чл.79 ал.1 пр.2 и чл.82 ЗЗД се претендира обезщетение
в размер на 3032.91 лева за разходи по Договор за изработка, доставка и
монтаж на стъклен парапет с дървена ръкохватка, както и за обезщетение за
претърпени загуби в размер на 1663.20 лева, представляващо стойността на
задържано от ответника скеле и пропуснати ползи в размер на 444.77 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Ищецът „Финпласт“ООД- гр.Хасково
претендира и сторените разноски по делото.
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил като
неоснователни предявените от "СтруктАрт" ООД против "Финпласт" ООД
иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 1800 лева- авансово
заплатена сума по договор за изработка и иск с правно основание чл.82 ЗЗД за
сумата от 1000 лева- претърпяна загуба следствие неизпълнение на договорно
задължение, като същевременно осъдил "СтруктАрт" ООД да заплати на
"Финпласт" ООД сумата от 1678.27 лева, представляваща направени разходи
във връзка с изпълнение на договор за изработка, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на насрещния иск- 14.09.2020г. до окончателното й
4
изплащане. В останалата му част до пълния предявен размер от 3 032.91 лева
искът на „Финпласт“ ООД бил отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение районният съд осъдил "СтруктАрт" ООД да
заплати на "Финпласт" ООД сумата от 1663.20 лева, представляваща
стойността на задържано от ответника, собствено на ищеца скеле, доставено
по повод договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск- 14.09.2020г. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил като неоснователен предявения от "Финпласт" ООД против
"СтруктАрт" ООД иск за сумата от 444.77 лева, представляваща пропуснати
ползи, произтичащи от неизпълнение по договор за изработка.
С оглед изхода на спора първоинстанционният съд разпределил
отговорността за разноските по делото, като осъдил "СтруктАрт" ООД да
заплати на "Финпласт" ООД сумата от 1731 лева, а "Финпласт" ООД да
заплати на "СтруктАрт" ООД сумата от 210 лева.
Изводите и решението на районния съд по съществото на спора са
правилни, макар да липсва дължимия като задълбоченост анализ на събраните
по делото доказателства. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да
извърши свой собствен коментар на доказателствения материал, съдържащ се
в кориците на делото.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по
делото, че между страните възникнали търговски отношения по устно
възложени от „СтруктАрт“ООД на „Финпласт“ООД изработка, доставка и
монтаж на стъклен парапет с дървена ръкохватка за обект, находящ се в ****,
представляващ апартамент №3 в многофамилна жилищна сграда. В тази
връзка на 20.11.2019г. от страна на „СтруктАрт“ООД била изпратена по
електронна поща заявка за оферта по снимка и размери по приложена към
писмото скица. От своя страна „Финпласт“ООД изготвили и изпратили на
27.11.2019г., отново по електронна поща, до „СтруктАрт“ООД оферта
231119/1 относно изработка, доставка и монтаж на 7.45л.м. AL парапет със
стъкло: 50бр.+ 150/110 см., AL парапет: RS 3500 AG, стъкло: 8.8.2, обработен
триплекс: флоат клиър 8мм/2 бр., фолио евалам 76- pujol/прозрачно 0.76
мм/закалени стъкла/, с предложени два варианта на алуминиеви и един вид
дървена ръкохватка 50*60 мм, с канал, бук шлайфан, байцван и лакиран, с
цена на офертата 2 898.56 лева и 579.12 лева ДДС. От страна на
„Финпласт“ООД била издадена и изпратена по електронна поща на
„СтруктАрт“ООД фактура №**********/29.11.2019г. с получател
„СтруктАрт“ООД, в която като наименование на стоката/услугата било
посочено- аванс за стъклен парапет, а като сума за плащане- 1800 лева с ДДС.
5
С платежно нареждане от 19.12.2019г. сумата била заплатена от
„СтруктАрт“ООД по банкова сметка на „Финпласт“ООД в „Уникредит
Булбанк“АД. От приетите по делото писмени доказателства, отразяващи
посочените обстоятелства, районният съд правилно приел за установено, че
между „СтруктАрт“ ООД като възложител и „Финпласт“ООД като
изпълнител бил сключен неформален договор за изработка, доставка и
монтаж на стъклен парапет по предложена от „Финпласт“ ООД оферта
231119/1 за обект, находящ се в ****, представляващ апартамент №3 в
многофамилна жилищна сграда.
По-нататък, от останалите приети от първата инстанция писмени
доказателства се установява, че в изпълнение на договора „Финпласт“ООД
закупили от доставчика „Ролпласт“ЕООД- гр.Костинброд единично стъкло,
за което е издадена фактура №**********/26.02.2020г. на стойност 1360 лева.
За закаляване на стъклото изпълнителят използвал услугите на
„Петростил“ООД- гр.Пловдив, във връзка с което била издадена фактура
№**********/26.02.2020г. за ламиниране, отвор- ф15-25, бяло 8 мм- закалено
на стойност 548.01 лева. За изработката на стъкления парапет
„Финпласт“ООД закупили от „Барос Вижън“ЕООД- с.Борино 26 бр. RS3500-
INOX Спайдери от неръждаема стомана на стойност 624 лева, за което била
издадена фактура №**********/10.02.2020г.. „Финпласт“ООД предоставили
за монтажа на парапета свое, закупено от „Войнишки“ООД- гр.София, с
фактура №**********/02.02.2017г., скеле, окомплектовано от краен модул
CLIM TEC 2, базов модул CLIM TEC 0, междинен модул CLIM TEC 1 и
комплект колела ф125 CLIM TEC, на стойност 1663.20 лева.
Със Заповед №26/10.03.2020г. управителят на „Финпласт“ООД С. В.
командировал за периода 10.03.2020г.-13.03.2020г. в *** служителите на
фирмата- Д. П. Д., Д. Е. М., Р. Г. С., А. Г. П. и Я. В. В. Пътуването било
осъществено със служебен товарен автомобил Мерцедес с рег.№ ****, за
което били издадени пътен лист №****/10.03.2020г. за маршрута ****, 283
км, с товар PVC дограма, стъкла, с час на тръгване 8.10ч. и час на пристигане
17.00ч., както и пътен лист №№307986/12.03.2020г. за маршрут ***, 22 км,
без товар, с час на тръгване 8.00ч. и час на пристигане 17.00ч.. Според
показанията на св.Р. С. целта на пътуването до **** било пренасянето до
обекта на стъклата за парапета, ведно с крепежните елементи, ръкохватката и
скелето за монтаж. За монтажа на парапета от „Финпласт“ООД ангажирали с
Договор за монтаж на стъкла от 26.02.2020г. св.П. И. от ****. От показанията
6
му се установява, че в началото на м.03.2020г., след като материалите вече
били доставени от „Финпласт“ООД на обекта, свидетелят предприел
действия по монтаж на парапета, като за целта първо било положено
предоставеното му от „Финпласт“ ООД работно скеле, собственост на
фирмата. Преди стартирането на монтажа от страна на възложителя
възникнали претенции за промяна на разположението на отворите, където се
полагали крепежните елементи и се захващало първото най-голямо стъкло от
тези, които оформят стената на парапета. Това довело до невъзможност за
изпълнение на монтажа, поради естеството на процеса, изискващ
едновременно полагане на всички части от парапета. От своя страна
представителят на изпълнителя св.Н. Н. поискал допълнително заплащане, за
да извърши желаната корекция, доколкото същата не съответствала на
заявеното от възложителя и оферирано от изпълнителя по договора за
изработка. Същевременно, закупените от „Финпласт“ООД материали за
изработката на парапета и монтираното работно скеле останали на обекта на
възложителя. Тъй като страните не могли да достигнат до съгласие по
заплащането на така заявените от възложителя промени по изпълнението на
стъкления парапет, „Финпласт“ООД не осъществили договорения монтаж. С
писмо изх.№SA 013/14.05.2020г., изпратено по електронна поща,
„СтруктАрт“ООД уведомили „Финпласт“ООД, че ако до 22.05.2020г. не
изпълнят изцяло и качествено задължението си за доставка и монтаж на
стъкления парапет, ще считат договора за изработка за прекратен по вина на
изпълнителя.
Междувременно, на 26.05.2020г. между „СтруктАрт“ООД като
възложител и „Векапласт“ ООД- гр.Бургас като изпълнител бил подписан
Анекс №1 към Договор за изработка, доставка и монтаж на дограма от
04.03.2020г., с предмет изработка, доставка и монтаж на парапет с дървена
ръкохватка за вътрешно стълбище, изработено с прозрачни закалени стъкла,
закрепени с метални дръжки на обект- апартамент №3, находящ се в
многофамилна жилищна сграда в ****. По този повод от страна на
„Векапласт“ООД на 27.05.2020г. била изготвена оферта- ценово предложение
за парапет, изработен от композитни стъкла триплекс 8/8/1, конзолно
закрепени с метални анкери и пулове от неръждаема стомана към челото на
стълбищното емпоре. В офертата било заложено парапетът да се изпълни от
четири стъкла- едно за първите четири стъпала, две еднакви половинки на
7
основното стълбищно рамо и едно цяло за площадката на втория етаж,
обединени от профилна ръкохватка, изработена от неръждаема стомана, при
обща дължина на парапета от 501 см./125 см+337 см+164см/, средна височина
от 157 см и квадратура от 7.9 кв.м.. За срок на изработката и монтажа били
определени 30 работни дни при цена от 4380 лева без ДДС. На 23.06.2020г.
между „СтруктАрт“ООД и „Векапласт“ООД бил подписан приемо-
предавателен протокол, с който било удостоверено изпълнението на
възложената работа на обекта, като изработката, доставката и монтажа на
парапета били приети от възложителя без забележки.
Според заключението на вещото лице по приетата от районния съд
съдебно-техническа експертиза, в съдържанието и на двата договора за
изработка като предмет са посочени изработка и монтаж на стъклен парапет с
дървена ръкохватка, от прозрачно стъкло триплекс/два свързани слоя стъкло с
междинен вътрешен слой/, с дебелина на стъклото 8 мм, при странично
закрепване със съклодържачи, като разлики се установяват само в заложените
параметри за дебелината на триплекса, ръкохватката и дължината на
парапета. Същевременно, от извършения от вещото лице оглед на обекта, се
установява, че в процесното жилище е монтиран стъклен парапет, аналогичен
на този, предложен в офертата на „Финпласт“ООД.
Според заключението на вещото лице по приетата от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза от изпълнителя „Векапласт“ООД не са били
представени счетоводни документи, които да удостоверяват извършени
разходи за закупуване на материали, за външни услуги, за командировки, за
изработка, доставка и монтаж на стъклен парапет, които да съответстват на
извършената доставка на контрагента „СтруктАрт“ООД по фактура
№**********/24.11.2020г., издадена от „Векапласт“ООД за сумата от 5256
лева, с основание плащане по Анекс №1/26.05.2020г.. Платежно нареждане от
24.11.2020г. и извършеното с него плащане по фактурата са отразени в
счетоводството на възложителя „СтруктАрт“ООД по счетоводна сметка
Кредит 401/1 Доставчици.
При проверка на първоинстанционното решение и с оглед
оплаквания във въззивната жалбата, съдът намира, че същото като
краен резултат е правилно.
Предявените и разгледани от първата инстанция искове са с правно
основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.258 и сл. ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД. Съгласно чл.258
ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
8
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да
заплати възнаграждение. Между спорещите страни е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл.258
и сл. от ЗЗД, по силата на който изпълнителят е поел задължение да изработи
стъклен парапет по предложена от него оферта, изготвена по задание /скица и
снимка/ на възложителя. Във връзка със сключения по този начин между
страните устен договор за изработка на изпълнителя била платена от
възложителя сума в размер от 1800 лева, съставляваща авансово плащане на
възнаграждението, възлизащо в общ размер от 3478.27 лева, съгласно
офертата на изпълнителя. От доказателствата по делото не се установява
страните да са уговорили конкретен срок за изработката, монтажа и
доставката на стъкления парапет, но доколкото този модалитет не е
задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка, то това
обстоятелство не рефлектира върху съгласието за сключването му. Срокът в
този случай, дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на
чл.84 ал.2 ЗЗД- с покана от възложителя /Решение №97/03.07.2013г. по т.д.
№533/2012г. на ВКС, II т.о./. По този начин, именно изпратената на
14.05.2020г. покана от възложителя е поставила началото на срока, в който
изпълнителят е следвало да предприеме действия по завършване на
задълженията си по договора, като това е следвало да бъде сторено до
указаната в електронното съобщение дата, а именно- 22.05.2020г.. В същото
изрично било посочено, че след настъпването на посочения момент
възложителят щял да счита договора за прекратен с произтичащите от това
последици за изпълнителя.
Действително, съгласно нормата на чл.87 ал.1 ЗЗД, когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Независимо дали е
изрично или имплицитно обективирано в извънсъдебна покана, както е в
случая, или в исковата молба за редхибиторните последици, и дали с него е
определен или не подходящ срок, волеизявлението за разваляне на договора
поражда правно действие само при кумулативната даденост на признаците от
фактическия състав чл.87 ал.1 от ЗЗД- виновно неизпълнение на длъжника и
изправност на развалящия кредитор (в този смисъл са Решение
№12/23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№834/2017г., III г.о., Решение
№235/13.01.2016г. на ВКС по гр.д.№490/2015г., III г.о., Решение
№75/01.07.2014г. на ВКС по т.д.№3723/2013г., II т.о., Решение
№203/30.01.2012г. на ВКС по т.д.№116/2011г., II т.о., Решение
№4/23.06.2017г. на ВКС по т.д.№50183/2016г., IV г.о., Решение
9
№203/30.01.2012г. на ВКС по т.д.№116/2011г., II т.о., Решение
№186/15.07.2014г. на ВКС по гр.д.№6836/2013г., III г.о.). Т.е. фактът, който
има водещо значение за пораждане на потестативното право по чл.87 ЗЗД, е
неизпълнението на поетото от длъжника задължение, но кредиторът може да
развали договора само ако е изправна по договора страна, защото никой не
може да черпи права от своето противоправно поведение. Основният
фактически състав на отговорността на длъжника при договорно
неизпълнение е конкретно уреден в нормата на чл.82 ЗЗД. Обезщетението при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на
задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във
вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по
чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна
връзка с неизпълнението. Претърпяната загуба, като елемент от фактическия
състав на обезщетението за вреди, е вид имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението.
В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
загуби кредиторът следва да докаже: 1/ настъпването на реална вреда, довела
да негативна промяна в имущественото му състояние, която е 2/ в пряка
причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че 3/ тази щета не би
била налице, ако задължението беше изпълнено.
В конкретния случай, доколкото се касае за претендирано от
възложителя обезщетение от неизпълнение на задължение на изпълнителя по
договор за изработка, приложими са както общите правила на ЗЗД, така и
специалните разпоредби, касаещи този тип договори. В този смисъл, според
разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗЗД, основно задължение на възложителя по
договора за изработка е да приеме извършената, съгласно договора, работа.
Произтичащият от добрите нрави принцип на сътрудничество между
договарящите изисква активно поведение от носителя на вземането, ако
такова е нужно за осъществяване на дължимия му се резултат, а съгласно
чл.95 от ЗЗД, когато възложителят не даде необходимото съдействие или
неоправдано не приеме предложеното му изпълнение, той изпада в забава.
Безспорно, до приключване на съдебното дирене, изпълнителят не е изпълнил
падежиралото се, съгласно поканата, на 22.05.2020г. задължение за монтаж на
изработения и доставен стъклен парапет. Същевременно от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че възложителят „СтруктАрт“ООД
10
е отказал монтаж на изработения и доставен на обекта стъклен парапет, като
по този начин не е изпълнил основното си задължение да приеме
извършената, съгласно договора, работа, с което си поведение е осуетил
изпълнението на насрещната престация на изпълнителя за монтаж на
стъкления парапет. Видно от приетите по делото писмени доказателства-
фактури за закупени от изпълнителя материали за изработката на парапета,
договор за възложен монтаж на стъкла, както и от гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св.Румен Станков, Петър Иванов и Недко
Несторов, „Финпласт“ООД е изправна страна по договора, доколкото същият
е изпълнил задълженията си него. Възпрепятствайки постигането на целения
облигационен резултат, поведението на възложителя напълно извинява
бездействието на изпълнителя да престира до и след падежа последното от
задълженията си по договора, а именно да монтира изработения и доставен
стъклен парапет на обекта на клиента. Същевременно възложителят не доказа
твърдението си, че е изправна страна по договора. Последното обуславя
неоснователност на претенцията на възложителя по чл.79 ал.1 пр.2-ро ЗЗД,
имаща за цел да обезщети изправния кредитор с паричната равностойност на
нереализираната престация по неизпълнения договор, съставляваща
претенцията му за авансово заплатена сума по договора за изработка в размер
на 1800 лева и претърпяна загуба следствие договорното неизпълнение в
размер на 1000 лева.
Съгласно чл.96 ЗЗД, в тежест на кредитора са необходимите
разноски, направени поради неговата забава. В този ред на мисли разноските,
направени от възложителя, изразяващи се в извършеното авансово плащане
по договора за изработка, следва да останат за негова сметка, доколкото
същите са в причинно-следствена връзка с неговата забава. Същевременно,
предвид гореизложеното, за възложителя е възникнало и задължението за
заплащане на възнаграждението по сключения договор за изработка в размер,
равен на цялата уговорена в договора цена, доколкото, неточното изпълнение
на договора се дължи на неговата забава. Между страните по делото не се
спори, че уговореното между страните възнаграждение не е платено на
изпълнителя в пълен размер. Остатъкът от незаплатеното възнаграждение по
процесния договор, след приспадане на заплатената сума по аванса, е в размер
на 1678.27 лв.. За посочената сума „Финпласт“ООД е представил по делото
разходо-оправдателни документи за закупуването на материали за
изработката и монтажа на стъкления парапет, с което претенцията му по чл.79
ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата до 1678.27 лева се явява доказана по основание.
Поради изложеното, въззивната жалба на „Финпласт“ООД срещу тази част от
контролирания съдебен акт, с която претенцията на изпълнителя за
присъждане на обезщетение до пълния предявен размер от 3032.91 лева е
била отхвърлена, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана. По тези фактически и правни съображения решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му от всяка от страните части е
правилно и законосъобразно, и като такова, следва да бъде потвърдено.
11
За пълнота на изложението следва да се добави, че при така
изложените правни аргументи, ирелевантно за спора се явява обстоятелството
дали възложителят е ползвал впоследствие услугите на друг изпълнител и
съответно дали е извършил плащане по фактура с основание, еквивалентно с
предмета на процесния договор за изработка. Единственото, което се явява
относимо към спора, е установената от вещото лице по приетата СТЕ
идентичност между монтирания от изпълнителя „Векапласт“ООД в обекта на
възложителя стъклен парапет и този по задание/скица и снимка/ на
„СтруктАрт“ООД, възпроизведено в офертата на „Финпласт“ООД.
Последното представлява още един аргумент, обосноваващ правилността на
постановения съдебен акт в неговата осъдителна част и същевременно
допълнително за отхвърляне претенцията на възложителя за присъждане на
обезщетение за неточно изпълнение.
Най-сетне, правилно е решението на РС-Хасково и в тази част, с
която възложителят „СтруктАрт“ООД е осъден да заплати стойността на
предоставеното от изпълнителя „Финпласт“ ООД скеле, предназначено за
извършване на монтажа на изработения парапет. От показанията на св.Петър
Иванов се установява, че процесното скеле е било доставено на обекта на
възложителя, където е останало и след осуетяване монтажа на парапета. От
приетата по делото като писмено доказателство фактура
№**********/02.02.2017г. се установява, че процесното скеле е било
закупено от „Финпласт“ООД за сумата от 1663.20 лева, какъвто е и
основателният размер на предявения от дружеството иск за обезщетение за
претърпени загуби. Същевременно претенцията на изпълнителя за
пропуснати ползи от неизпълнението на договора за изработка, възлизащи в
размер на 444.77 лева, както правилно е посочил районният съд, не е била
подкрепена от доказателства, за да бъде уважена. Поради изложеното,
решението на първата инстанция и в тази му част е правилно и
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, разноските следва да останат за всяка от
страните, така както са ги направили.
Водим от горното Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260367/20.07.2021г., постановено по
гр.д. №1469/2020г. по описа на РС-Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13