Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Харманли, 18.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят  К.П.С. с ЕГН ********** *** е останал недоволен и обжалва наказателно постановление №  16-0271 - 000143 от 31.03.2016г.  на Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо.

 

Излага следните съображения:

 

В подадената бланкетна жалба, без да се излагат доводи, се твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не било доказано по безспорен начин твърдяното в НП нарушение на ЗДвП, тъй като липсвали както субективните, така и обективните признаци от състава на нарушение. На следващо място се сочи, че така наложеното  наказание било определено при нарушение на чл.27 и чл.28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не  се явява, същият се представлява от защитника си адв. Д. ***, който оспорва атакуваното наказателно постановление.

Ответният наказващ орган РУ – Харманли при ОД МВР-Хасково, редовно призован не изпраща представител, не се представлява.

 

Факти от съдебното дирене

 

      С наказателно постановление № 16-0271-000143 от 31.03.2016г. на Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, на жалбоподателя К.П.С. с ЕГН ********** *** е наложено наказание за това, че на 26.03.2016 год. в около 02,45 часа в  гр. Харманли, на ул. **** до дом **** по посока ул*****  управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат”  с рег. №****, собствиност на Ж. Н.С. с ЕГН ********** и при извършена проверката в 03.15 часа за алкохол  водачът  отказва да му извършена проверка за алкохол с техническо Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № АRDN-0089  за управление след употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0448723, като отказва да подпише издадения му талон.Водачът има силен мирис на алкохол и забавен говор. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, поради което е санкциониран както следва: на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки  по  чл. 174, ал.3 предл. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение  с бланков №  461834 от 26.03.2016г., в който са визирани същите обстоятелства.

На 26.03.2016 год.  свид. С.Е.М. и свид. Т.М.М. били в лек автомобил марка „Опел Астра”, управляван от свид.С.Е.М.,когато ги застигнал лек автомобил „ Фолксваген Пасат” с рег. № **** управляван от нарушителя. Последният криволичел по пътното платно и преследвал лекия автомобил марка „ Опел Астра” по ул. **** в гр. Харманли,след което го изпреварил и намалил скоростта,за да може да препречи пътя на лекия автомобил марка „Опел Астра”. Автомобилът управляван от свидетеля М. ***, като пред тях бил лекия автомобил на нарушителя. Нарушителят слязъл от лекия автомобил и започнал да се държи агресивно, като  се опитал да разбие прозореца, качил се на предния капак на колата и ругаел свид. С.М. и свид. Т.М..Тогава свид. Т.М. се обадил на тел.112 , като след кратко време пристигнали полицейските служители Г.Г.Т. и В.В., които били дежурен авто-патрул на 26.03.2016г.От проведения с водача разговор те установили, че  същият е употребил алкохол. По този повод на място служителите от дежурния автопатрул се обадили на дежурния в РУ-Харманли, който изпратил свидетелят З.Т.М., заемащ длъжността мл.полицейски инспектор в РУ - Харманли, който да тества водача за употреба на алкохол. Свид. З.М. пристигнал на място, забелязал, че водачът е във видимо нетрезво състояние и го поканил да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер  7510 с фабричен  № ARDN 0089 за управление след употреба на алкохол.  Нарушителят отказал да бъде тестван с техническо средство. След това свидетелят З.Т.М.  му издал талон за медицинско изследване № 0448723, връчен в 03.20 часа, с който водачът е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП до 04,05 часа. Нарушителят отказал да получи талона за медицинско изследване, като отказът му е удостоверен с подпис на свидетеля В.С.В. и да даде кръв за химически анализ. За допуснатото административно нарушение свид. З.Т.М. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя и свид. С.Е.М. и свид. Т.М.М., които присъствали и при установяване на нарушението. Жалбоподателят подписал АУАН, като не е вписал в съответната графа,че има възражения по АУАН, на същият му е връчен срещу подпис препис от АУАН. В законоустановения 3 дневен срок не са постъпили възражения.

 

Правни съображения

 

      Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като атакуваното НП е връчено на нарушителя на 17.05.2016г., който срок изтича на 24.05.2016г., поради това, че е празничен ден, и съгласно чл.183, ал.4 НПК срокът изтича на 25.05.2017г./ пощенско клеймо/, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложението на процесуалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В АУАН са надлежно отразени всички подлежащи на установяване обстоятелства, чието доказване има отношение към крайния изход на производството, вкл. видът и серийния номер на дрегера, дата и час на проверката. Предвид всичко гореизложено, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено без уважение.

 

По приложението на материалния закон

 

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че К.П.С. с ЕГН ********** ***  на 26.03.2016 год. в около 02,45 часа в гр. Харманли, на ул. **** до дом *** по посока ул. ***** управлявал лук автомобил „ Фолксваген Пасат” с рег. № ****, собственост на Ж.Н. С. с ЕГН **********, при извършена проверката в 03.15 часа за управление след употреба на алкохол,  водачът  отказва да му извършена проверка за алкохол с техническо Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № АRDN-0089.  Издаден му е талон за медицинско изследване № 0448723, като отказва да подпише издадения му талон.Водачът има силен мирис на алкохол и забавен говор. Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Водачът  отказал да даде кръв за химическо изследване, макар, че му е извършен преглед в амбулаторен кабинет на ФСМП – Харманли на 26.03.2016г. в 04,05 часа и е регистриран в амбулаторния журнал под № 2390, но  не е регистрирано вземане на кръв за изследване, установяващо се от писмо с изх. № 546/14.06.2016г. от ЦСМП – Хасково и приложеният към него амбулаторен лист и заверен препис от журнала от 26.03.2016г.

Съгласно нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право  да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лева. Видно от редакцията на цитираната разпоредба, субект на нарушението е водач, вкл. на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина- чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство / предл. І- во/ или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско следване чрез даване на кръвна проба / предл. ІІ- ро/.   В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, въззивният жалбоподател е управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат”  с рег. № ***, собственост на Ж. Н. С. с ЕГН **********, т. е. притежава качеството водач по см. на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

На жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети 12 контролни точки по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В случая цитираната разпоредба е посочена като квалификация на нарушението и при съставяне на АУАН, визирано е, че при осъществяване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест "Дрегер" от свид. З.Т.М., в присъствието на свид. С.Е.М., свид. Т.М.М., свид. Г.Г.Т. и  свид.В.С.В., водачът на моторното превозно средство е отказал да  му бъде извършена поверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол с  Алкотест "Дрегер"  7510 с фабричен № с фабричен  № АRDN0089  за управление след употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0448723, като водачът  отказал да даде кръв за химическо изследване, установяващо се от писмо с изх. № 546/14.06.2016г. от ЦСМП – Хасково и приложеният към него амбулаторен лист, тъй като жалбоподателя не фигурира в протоколите и журналите на ФСМП – Харманли. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. В конкретния случай се установява от свидетелските показания, че жалбоподателят на посоченото в акта място е управлявал МПС. Освен това,  както бе посочено по- горе в мотивите изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде осъществено по два алтернативни начина- чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба. Чрез всеки от тях се осъществява едно и също нарушение- това по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Безспорно е в случая, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. Следователно налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нещо, което е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Този извод на съда се подкрепя и от всички събрани по делото доказателства, че жалбоподателят е бил поканен от св. М. да бъде тестван  за употреба на алкохол с техническо средство, но  е отказал, като на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване на 26.03.2016г., връчен му  в 03.20 часа  на същата дата, като отказва да подпише издадения му талон.

 

Презумптивната доказателствена сила на АУАН възлага доказателствената тежест за опровергаване на изложените в него факти на оспорващия. В случая, анализът на събраните доказателства навежда на единствения извод за осъществено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП. В настоящият казус актосъставителят З.Т.М. е посочил в АУАН, че К.П.С.  е отказал да му бъде направена проба с техническо средство, който факт не се оспорва от нарушителя, като същият се установява и от разпита на свид. С.Е.М., свид. Т.М.М., свид. Г.Г.Т. и  свид. В.С.В. които заявяват, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол с  Алкотест "Дрегер" 7510 с фабричен № АRDN0089. Съдът както се посочи по- горе кредитира с вяра показанията на последните, тъй като същите са непосредствени, безпроти-воречиви и подкрепящи се от останалите доказателствени източници по делото.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган.  От събраните по делото доказателства и техния  анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.

От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. З.Т.М., свид. С.Е.М., свид. Т.М.М., свид. Г.Г.Т. и  свид.В.С.В..

Настоящата инстанция възприема за доказано осъщественото от К.П.С. с ЕГН ********** *** нарушение на 26.03.2016 год. в около 02,45 часа в  гр. Харманли, на ул. „ **** до дом *** по посока ул. ****  управлявал лек автомобил „ Фолксваген Пасат”  с рег. № **** собственост на Ж.Н. С. с ЕГН **********, при извършена проверката за алкохол в 03.15 часа водачът  отказва да му извършена проверка за алкохол с техническо Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № АRDN-0089  за управление след употреба на алкохол. Същият е правилно санкциониран  на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки  по  чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93, т.9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се отнася и за чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

 

По размера на наказанието

 

Настоящата инстанция намира, че така наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно, доколкото в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП са фиксирани наказанията по вид и размер, а в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН е регламентирана забраната за налагане на наказание под  предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, настоящият състав не прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за определяне на наказанието.

Отнемането на контролни точки не е наказание, поради което обсъждането на този проблем е извън прерогативите на съда.

По изложените съображения жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0271-000143 от 31.03.2016г. на Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП на К.П.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки по чл. 174, ал.3  ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

 

Съдия: