Определение по дело №1579/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20193330101579
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 4907

                                                         03.12.2019 г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На  трети декември                                       две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1579/2019 г.

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от  „Гаранционен фонд България“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу  Л.С.Д. за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 177,83  лв. остатъчна главница по договор за кредит и 4,17 лв. договорна лихва за периода 16.03.2018 г. – 17.04.2019 г. по договор за потребителски кредит от 16.03.2018 г.  и сумата 96 лв. остатъчна главница по т.1 и 68 лв. – главница по т.2 /за СМС известяване/ по договор за допълнителни услуги от 16.03.2018 г. , както и сумата 9,65 лв. лихва за забава по Договор за потребителски кредит за периода 17.04.2018 г. – 17.04.2019 г.,  за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№777/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска и присъждане на направените разноски. В исковата молба ищецът твърди, че е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш кредит“ЕООД, който пък предоставя потребителски кредити и свързаните с тях услуги, че на 16.03.2018 г. между ответника и „Фреш кредит“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит с №0002873 и свързан с него договор за допълнителни услуги, че на същата дата е сключен договор за гаранционна сделка между ищеца и „Фреш кредит“ЕООД за задълженията на длъжника по горепосочения договор, че на ответника е предоставена заемната сума 500 лв., че ответникът е поел задължение да върне същата до 17.12.2018 г. ведно с възнаградителната лихва и със задължението от 432 лв. за финансиране на задължението на поръчителя, както и услуга за „СМС известяване“. Ищецът твърди, че ответникът сам е пожелал да ползва обезпечение чрез поръчителство и тъй като нямал средства да заплати възнаграждението на поръчителя  е пожелала кредиторът да му услужи със средства за това и съответно длъжникът да върне и тази сума на вноски  на кредитора. Според ищеца ответникът е платил  само 322,17  лв. главница, 53,38 лв. договорна лихва,  и 336 лв. по договора за допълнителни услуги и 0,45 лв. лихва за забава. След 17.04.2019 г. ответникът спрял плащанията и съответно ищецът въз основа на договора за поръчителство платил на „Фреш кредит“ЕООД на 17.04.2019 г.  солидарно дължимите от него задължения на длъжника съобразно поканата за плащане и на основание чл.74 от ЗЗД встъпил в правата на кредитора, във връзка с което поискал и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№777/2019 г. по описа на РС Разград. Прилага договор за потребителски кредит, искане за предоставяне на допълнителни услуги, договор за предоставяне на допълнителни услуги,  договор за гаранционна сделка, справка за задължения, общи условия, график на плащания, погасителен план, разписка, покана за плащане, протокол за прихващане,

            Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва основателността на иска. Сочи, че между ищецът и ответника не са възникнали правни отношения, тъй като ищецът не се е задължил и пред длъжника да му стане поръчител. Счита и че няма приемане на ищеца като поръчител от кредитора. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, че по този начин длъжникът е обременен неоснователно финансово. Сочи, че дружеството -ищец е собственост на кредитора, както и че представената банкова сметка *** „Фреш Кредит“ЕООД. Сочи неспазване на изисквания на ЗПК и счита, че процесният договор е нищожен поради неспазване на императивните изисквания. Конкретно сочи, че не е представена необходимата преддоговорна информация, че не е ясно изписана числовата равностойност, че липсва ясно разписана методика  на формиране на ГПР, че не става ясно какво се включва в тези разходи. По отношение на задълженията обезщетение за неизпълнение на договорно задължение и Такса СМС известяване сочи, че същите са нищожни на основание чл.10А, ал.е от ЗПК. Сочи  и че няма доказателства за извършено реално плащане.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за     15.01.2020 г. от 11,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи и препис от отговора.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№777/2019 г. по описа на РРС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за кредит, предоставяне на заемната сума, договор за допълнителни услуги – уговорка за заплащане на възнаграждение за поръчител и на услуга „СМС известяване“, неплащане на главницата и договорната лихва, плащане на дължимите суми от ищеца на кредитора, издаване на заповед за изпълнение.

            Правна квалификация:чл.422 от ГПК във вр. с чл.74 и чл.79 и чл. 240 от ЗЗД във вр. със Закона за потребителския кредит.

            Няма обстоятелства, които да се признават от ответника и да не се нуждаят от  доказване.

            Ищецът следва да докаже сключването на договор за кредит, предоставяне на заемната сума, договор за допълнителни услуги – уговорка за заплащане на възнаграждение за поръчител и на услуга „СМС известяване“,  извършване на услуга „СМС известяване“, неплащане на главницата и договорната лихва, плащане на дължимите суми от ищеца на кредитора, издаване на заповед за изпълнение.

            Не са представени доказателства за извършване на услуга „СМС известяване“.

Тъй като задълженията, предмет на делото, произтичат от потребителски договор, съдът следва служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора, освен когато длъжникът изрично заяви, че не желае съдът да се произнася по този въпрос.

 

 

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: