Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. П.,26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет
и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова, като
разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№66 по описа на съда за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Е.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление град П., ул.“Б. Б.“№86, ет.1 офис 3 , представлявано от
управителя О.Д.Т. ищцата К.Ц.Л. с ЕГН ********** *** твърди, че е работела в
ответната фирма по силата на трудов договор
трудов договор №1377, сключен на 28.09.2018, изменен с допълнително
споразумение №877 от 02.01.2019г. като
заемала длъжността „машинен оператор“ с код по НКПД 81421014- звено Фолио в
обект на работодателя , находящ се в град П., ул.“М. В.“№18 Трудовото и
правоотношение било прекратено на 15.05.2019г със заповед №1210 от 15.09.2019г
на основание чл.325, ал.1т.2 от КТ. Ищцата твърди, че на 23.10.2018г била на
работа втора смяна от 14:00 часа до 22:00 часа . Към 19:00часа на същата дата в
качеството си на машинен оператор зареждала с материал обслужваната от нея
машина за производство на разкрои за торби за смет. В този момент, когато
дясната и ръка поставяла материала в работната зона машината се задействала и
премазала два от пръстите и на дясната ръка- трети и четвърти пръст с откъсване
на фалангите и ноктите на двата пръста. Ищцата усетила силна болка , извикала
силно и успяла да издърпа ръката си от
машината. От силното кръвотечение и се завило свят, станало и лошо. Колегите се
събрали около нея и опитали да превържат ръката и , но като видяха , че
кръвотечението е много силно с помощна на колежката и А. Д. била откарана в
Спешно отделение при МБАЛ-П.. П овреме на пътуването към болницата за случая
бил уведомен прекия ръководител Д. Я.. Същият се явил в болницата и помолил
ищцата да не казва, че злополуката е трудова, тъй като това ще навлече много
неприятности на фирмата. На ищцата и било обещано , че фирмата ще поеме всички
разходи по лечението и. След прегледа и
в Спешно отделение било установено премазване на 3-ти и 4-ти пръст на дясната
ръка и и била поставена диагноза. Била и извършена манипулация- почистване ,
превързване на раните. Дали и обезболяващи лекарства и я насочили на
консултация с ортопед. Ищцата се опитала да работи с превързана ръка още три
дни, но поради силните болки които изпитвала излязла в отпуск по болест ,
считано от 29.10.2018г до 24.04.2019г. По време на оздравителния и период ходела редовно на промивки и превързване на
раната. Поради засилване на болките и
ограничени движения на пострадалите пръсти на 03.01.2019г направила
консултация с ортопед и и била извършена оперативна интервенция на един от
засегнатите пръсти в УМБАЛ „П.“ООД клон „З.“-град П.. След операцията около два
месеца ходела редовна на физио и лъче терапия, за да може да раздвижи ръката
си. Освен тези два пръста започнал ида блокират и другите пръсти на ръката ,
което състояние и се отразило много зле психически. След като приключила
отпуската и по болест ищцата пожелала да се върне отново на работа в същата
фирма, но отговора на директора бил , че фирмата затваря и евентуално ще
възстанови работа след Великденските празници, за което допълнително ще бъде
уведомена. Вместо това на 15.05.2019г
била извикана във фирмата , за да и се връчи заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие . Ищцата потърсила правата си и
сезирала ТП на НОИ П. със жалба ведно с декларация за трудова злополука. Била
извършена проверка по случая и получила Разпореждане №5104-15-230/15.08.2019г.
от ТП на НОИ П. , с което декларираната злополука се приема за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО. Това
разпореждане е било обжалвано от работодателя в законовоустановения срок. С
решение №2153-15-24 от 16.09.2019г жалбата била оставена без уважение. Ищцата
твърди, че случилото и се е отразило и продължава да се отразява много зле
физически и психически . В момента , в който усетила пареща силна болка в
дясната си ръка и се завило свят и не
могла да стои изправена на краката си.
Само при мисълта, че машината би могла да захване цялата и ръка продължава да
изпитва паника и стрес.Уплахата и била голяма, че това е дясната и ръка, а тя е
десничар и всичко върши с тази ръка. Възстановяването и продължило 6 месеца
като през този период не можела да ползва по никакъв начин дясната си ръка.
Била подпомагана от майка си, която е на 80 години и с която живият сами в
къщата. През зимния период грижите за домакинството- палене па печка, готвене,
преде се извършвало единствено от старата и молба майка на ищцата, а също така
в ежедневните и житейски нужди като обличане, събличане, къпане, тоалетна била
подпомагана единствено от майка и, тъй като превръзката и болката в ръката и не
позволявали да се справя сама. Ищцата твърди, че и към настоящия момент
продължава да изпитва болки в дясната си ръка. Пострадалите и пръсти са изцяло
изтръпнали, не ги чувства въобще, ноктите и не растат вече и с тях не е в състояние
да извършва каквито и да са действия. От случилото се ищцата станала
раздразнителна, затворила се в себе си , изпаднала в състояние на отчаяние и
стрес. Злополуката променила изцяло живота и. Преживения психоемоционален шок и
физически дискомфорт оставили отпечатък както физически така и в съзнанието и
за цял живот. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000лв.представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на трудова
злополука, станала на 23.10.2018г , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата от 23.10.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден
писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди се,че ищцата не е съобщила
на работодателя си за настъпването на 23.10.2018г на каквато и да е злополука с
нея, а още по-малко трудова такава.След като работодателят в лицето на прекия и
ръководител Д. Я. не е уведомен, че е настъпил такъв инцидент, твърденият
инцидент не е отбелязан в никоя от водените от работодателя присъствени форми и
книги, което давало основание да се приеме, ме въобще не е налице увреждане , а
още по-малко- трудова злополука. Увреждането на ищцата не може да бъде
извършено по начина, по който го описва. Твърди се, че за периода от
23.10.2018г до 26.10.2018г ищцата е на работа без каквито и да било оплаквания.
Твърдяното увреждане не е причинило временна неработоспособност и това е така,
тъй като единствено компетентните
медицински органи са оправомощени да констатират наличието на временна
неработоспособност, което не е сторено в конкретния случай. Искът се оспорва и по
размер като се твърди, че същият е
прекомерно и необосновано висок и не отговаря на реално претърпените
вреди.Получената травма и свързания с нея оздравителен процес са приключили в
рамките на нормално предвидените за това заболяване медицински срокове като не
са налице каквито и да било усложнения или посттравматични остатъци. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат , тъй като ищцата,
заемаща длъжността“ машинен оператор“ е
била запозната с начина не действие на машините, както и предпазните мерки, които следва да се
съблюдават от всеки един служител.
Твърди се, че ако ищцата е била положила необходимата грижа за защита на З.то си н еби задействала в този
момент обслужваната от нея машина, тъй като би трябвало да знае, че докато се
зарежда не е позволено да се задейства
същата. При зареждане на машината ищцата не е проявила нужното старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност при
зареждане и работа с машините.Твърди се, че от страна на ищцата е налице
проявление на пълна липса на елементарно старание и внимание както и грубо
пренебрегване на основните технологични правила и норми за безопасност. Прави
се възражение за погасителна давност на предявените вземания. Претендират се
разноски. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си, поддържа
предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в
хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника
си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от представените писмени
доказателства / трудов договор №1377 от 28.09.2018г., допълнително споразумение
№877 от 02.01.2019г., заповед №1210/15.05.2019г./ се установява, че за периода
от 28.09.2018г до 15.05.2019г. страните са били във валидно учредено трудово
правоотношение като ищцата е заемала длъжността „машинен оператор“ с място на
работа- обект на ответното дружество –работодател, находящ се в град П., ул.“М.
В.“№18. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 15.05.2019г. на
основание чл.325, ал.1т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Съгласно длъжностната характеристика за
длъжността „ машинен оператор производство на пластмасови изделия“, с която
ищцата се е запознала на 27.09.2018г- факт, който не бе спорен, а се установява
и от приложената по делото длъжностна характеристика, основното задължение за
тази длъжност е обслужване на машините за рециклиране на различни видове
полимери,като заемащият тази длъжност е длъжен :1/ да знае устройството и
принципа на работа на машините за еструдиране
на LDPE, 2/ да знае
правилата за техническа експлоатация , изискванията за качество на
употребяваните материали и произвежданата продукция, 3/ да изпълнява различни
рутинни дейности ръчно или с помощта на различни прости инструменти и
приспособления 4/ да разпознава различните видове пластмаса, 5/ да познава
различните температурни режими на различните пластмаси, 6/ да знае правилата и
начините за откриване, отстраняване и предотвратяване на евентуални аварии
самостоятелно или чрез сигнализиране на производството. Установява се също
така, че на ищцата е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана на
01.10.2018г.
По делото е ангажирана като доказателство административна
преписка на ТП на НОИ-П. във връзка със злополуката, станала на 23.10.2018г с К.Ц.Л.8 ищцата по делото. Видно от
материалите, съдържащи се в приложената административна преписка в
съответното ТП на НОИ е подадена декларация по образец вх.№5101-12-32 от 24.06.2019г., досие №20191800190 по чл.3,
ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки/, с която ищцата е декларирала пред ТП на НОИ, наличието на претърпяна от нея злополука като е посочено, че злополуката
е станала на 23.10.2018г в 19:05 часа в
Производствен цех – фолио в град П., ул.“М. В.“№18 през работно време от 14:00
до 22.00 часа. В декларацията е посочено, че работникът е извършвал в процесния
момент следната трудова функция-зареждане на материал за работа на машина. Като
начин на увреждането и материален фактор , причинил същото в декларацията е
посочено следното: докато ищцата е
зареждала материали в машината, неин колега, който е бил наблизо пуска
машината, без да забележи, че ръката на ищцата е под нея. От ТП на НОИ – П. е проведено необходимото разследване на така
декларираната злополука, като резултатите са обективирани в протокол №8 от 31.07.2019г.,съдържащ
се в приложената административна преписка и изготвен от нарочно назначена със Заповед №1015-12-129/23.05.2019г и Заповед №1015-12-184 от 31.07.2019г. на
директора на ТП на НОИ-П. комисия. В протокола
е посочен характера и начина на увреждането, след проведена
симулация за начина на работа на машините, с които е работила ищцата. Само на
една от машините ищцата работи с колега като за задействане на машината е
необходимо и двамата да са в готовност за работа и да натиснат бутон“Старт“.
С Разпореждане №51014-15-230 от 15.08.2019г, издадено от
ТП на НОИ на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че злополуката, станала на 23.10.2018г
с К.Ц.Л. с ЕГН ********** е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-П. и с решение №2153-15-254
от 16.09.2019г жалбата е оставена без
уважение. С решение №508 от 24.02.2020г
по адм.д.№3017/2019г по описа на Административен съд –П. е отхвърлена
жалбата на „Е.“ЕООД –гр.П. против решение №2153-12-254/16.09.2019г на директора
на ТП на НОИ –П.. Решението на Административен съд –П. е било обжалвано с
касационна жалба през Върховен административен съд и с решение №13821 от
09.11.2020г по адм.д.№6944/2020г по описа на ВАС е оставено в сила решение
№508/24.02.2020г по адм.д.№ 3017/2019г по описа на Административен съд-П..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе
изслушана съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице след анализ наличната по делото медицинска
документация и след извършен личен преглед на ищцата е установило, че в резултат на трудовата
злополука, станала на 23.10.2018г. на ищцата е причинено следното травматично
увреждане: премазване на върховите фаланги на трети и четвърти пръсти на
дясната ръка с травматично изтръгване на нокътните плочки на двата пръста.Вещото лице заключава,
че възстановителния процес е продължил около 2 месеца.Израстването на вторични
нокътни плочки става за период от 150-170 дни
като в случая е допустимо да се очаква малко забавяне на растежа поради
нарушена трофика на травмираните меки тъкани на дисталните фаланги на трети и
четвърти пръсти. Мекотъканните наранявания се възстановяват за около три
седмици. Според вещото лице не са
установени наличие на трайни последици за здравословното състояние на
пострадалата от получената травма. Трудоспособността е възстановена напълно. Не
се налага допълнителна интервенция. Според вещото лице част от медицинската
документация, описана в раздел II
от заключението, а именно- СО№003/03.01.2019г, амбулаторен лист № 10/03.01.2019г.,
епикриза, издадена от УМБАЛ“П.“ООД-МС „З.н“-град П. на Отделение по ортопедия и
травматология, ИЗ№ 85, кл.п.210, постъпила на лечение до 03.01.2019г , изписана на 05.01.2019г. и
направление за хоспитализация се касае за друга, отделна травма, която е
независима от процесната травма и няма отношение с травмата, получена от трудовата злополука.
Според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание при смачкване на
меките тъкани на върховите фаланги на два пръста, в случая 3- ти и 4 ти пръст и
травматично изтръгване на ноктите не може да има ограничаване на функцията на
захвата на ръката. Върховите фаланги само завършват захвата и дори и да ги няма
захвата се осъществява.Вещото лице е категорично, че две години след травмата
не можи да има ограничение на движението на ръката. При извършения от вещото
лице личен преглед на ищцата експертът
не е установил козметичен дефект , а само леки набраздявания на вторичните
нокътни плочки.При работа с дясната ръка към настоящия момент няма молба според
вещото лице, ако евентуално има такава, то според вещото лице причините могат
да са от друго естество, а не от процесната травма.В съдебно заседание вещото
лице разясни, че трите а болнични листа,
съдържащи се на лист 11 , 12 и 18 от делото, издадени от д-р Дулчев,
специалист по ортопедия и травматология и които болнични листове касаят периода
на временна неработоспособност за периода от 12.11.2018г до 21.12.2018г. касаят процесната травма. Болничните листове,
съдържащи се на лист 13,14 ,15, 16 и 17 касаят друга травма. Последващото
оперативно лечение според вещото лице не
свързано с процесната травма, като обясни, че няма как да е налице
една спешна травма веднъж и след три
месеца да е налице спешна травма втори път на същия пръст. Според вещото лице в
конкретния случай не се касае и за усложнение, защото ако е имало такова в
медицинската документация се отразява с
друга диагноза, друг код и се
назначават друг и процедури.Историята на конкретното заболяване е с код “S“, което означава спешен.
За изясняване на спора
от фактическа страна по делото
бяха ангажирани гласни доказателствени средства. Свидетелката В.В. обясни, че са близки
приятелки с ищцата. След трудовата злополука, станала през месец октомври 2018г
ищцата и се обявила и и споделила , че се чувства много зле и изпитва адски
болки. Свидетелката често посещавала
ищцата и я придружавала до болницата ,
за да и сменят превръзките като това продължило около месец, след което ищцата
отишла на рехабилитация за раздвижване
на пръстите, тъй като се оплаквала ,че няма чувствителност. Ищцата пиела и
болкоуспокояващи. Ищцата споделила със свидетелката, че и в момента не усеща
пръстите си. Свидетелката допълни ,че през месец януари 2019г оперирали лявата
ръка на ищцата и по този повод била около шест месеца в болнични.
От разпита на свидетелката Н. К. се установи, че са били колеги с ищцата
като свидетелката е заемала същата длъжност. Свидетелката не е била запозната с
работата с машината, на която е работела ищцата. Със свидетелката се случил
друг инцидент с друга машина в същата фирма. След инцидента на ищцата била травмирана с болки . Свидетелката също е карала ищцата
на превръзки , тъй като ищцата не може
да шофира. Ищцата е споделяла на свидетелката, че и към настоящия момент има
изтръпване на пръстите на дясната ръка и че и е трудно да работи с тези два
пръста. Свидетелката допълни, че ищцата започнала работа 6-7 месеца след злополуката
като през този период била в болнични. След
като се върнали на работа и двете били уволнени.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата обясни, че тя самата
зарежда машината с материал и е нейно задължение като оператор да пуска
машината. Машината се пуска след като се зареди материала.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно съединени искове – иск с правно основание чл.200 от КТ за
заплащане на обезщетение претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, ведно с иск за присъждане на лихва за забава за вреди от непозволено
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.200 , ал.1 от КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест , които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт
на работника или служителя работодателят отговаря имуществено , независимо от
това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО дава легална дефиниция на
понятието „трудова злополука“, което е всяко внезапно увреждане на З.то,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.Без
значение за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е причината за
трудовата злополука.Освен дефиниране на понятието трудова злополука КСО урежда
и специален ред за признаване на злополуката за трудова. Визираната правна
уредба се съдържа в чл.57-60 от КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки/ наричана по-долу Наредбата/.Административната процедура по
установяване на злополуката за трудова започва с нейното деклариране пред ТД на
НОИ. Сезирането на административния орган е задължителна процесуална
предпоставка за започване на административното производство. Осигурителят от
една страна и пострадалият или неговите наследници, от друга страна , следва да
декларират в първия случай в тридневен срок, а във втория- в едногодишен срок
пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. Установи се от
обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че сезирането в настоящия случай е извършено от
пострадалата.Правната последица от декларирането на трудовата злополука е
започване на административното производство по разследване и установяване на
трудовата злополука. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6 от Наредбата,
съгласно която по подадената декларация
ТП на НОИ открива досие за трудова злополука. От приложената и обсъдена по-горе
административна преписка, се установи, че по подадената от ищеца декларация е
открито досие в ТП на НОИ- П.. Специфичното административно производство е
предназначено да установи обстоятелствата, при които злополуката е настъпила ,
а впоследствие се извършва и оценка, като се определя правната квалификация на
злополуката като трудова. Резултатите от
разследването на трудовата злополука се оформят в протокол, който е валиден до
доказване на противното. Този протокол се прилага към досието за трудова
злополука и въз основа на него както и въз основа на данните в досието за
трудовата злополука от компетентното
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО се издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането на длъжностното лице от ТП
на НОИ подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ , а
разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл.118 от КСО пред съответния административен
съд по реда на АПК. Необжалването на административния акт, респективно съдебния
акт, установяващ злополуката и характера и на трудова и влизането на този акт в
законна сила, прегражда пътя за оборване на направената вече констатация за
наличието на злополука и квалификацията
и като трудова в последващо съдебно производство образувано на основание чл.200
от КТ. В рамките на настоящото производство страните се установи, че Разпореждане №51014-15-230 от 15.08.2019г на ТП на НОИ –П. е влязло в сила. В настоящия случай е налице разпореждане на
органа по чл.60, ал.1 от КСО, което по своя правен характер е индивидуален
административен акт, с който злополуката е призната за трудова.Тук е момента да
се отбележи, че разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО е предпоставка за иска по
чл.200 от КТ. Признаването на трудовата злополука за такава има и гражданско
–правни последици. Те се изразяват във възможността за реализиране на отговорността
на работодателя. Елементите на
фактическия състав на чл.200 от КТ са следните: наличие на трудово
правоотношение , претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия,
причинени от нея.
В
настоящия случай ,за да се уважи предявения иск с правно основание чл.200 от КТ
е необходимо да се установи на първо място наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ответното дружество- работодател към
релевантния за спора момент, а именно – момента на трудовата злополука.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената
съвкупност, а и този релевантен факт не бе спорен по делото, че към процесния
момент 23.10.2018г. ищцата и ответникът са били във валидно учредена трудово
правна връзка като ищцата е
осъществявало своите трудови функции като „машинен оператор“ с място на работа
производствен цех на ответната фирма,
находящ се в град П..Установи се от съвкупният анализ на доказателствените
материали/ писмени и гласни доказателствени средства/, че инцидентът е станал
през работно време и на работното място докато ищцата е зареждала
машината.
Установи се от анализа на доказателствената съвкупност,
че по надлежния ред злополуката е призната за трудова. Следва да се отбележи,
че в постановената по чл.290 от ГПК задължителна практика ВКС многократно се е
произнесъл / Решение 204/2009г, решение №226/29.03.2010г. по гр.д.№4119/2008г,
Решение №238 от 22.06.2011г. по гр.д.№841/2010г. относно правните
характеристики и последици на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО,
съставляващо съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.200
от КТ. Това разпореждане има двойствено значение. От една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука. От друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на ответника
–работодател и от който зависи съществуването на правото.Неоснователно е
възражението на ответника, че процесната злополука не е трудова.
В решение №213/12.07.2011г. по гр.д.№1761/2009г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК е разяснено, че по иск за обезщетение за
вреди от трудова злополука в тежест на работника е да докаже причинната връзка
между увреждането и извършваната работа
по трудовото правоотношение.
Установи се от съвкупният анализ на доказателствените
материали – гласните доказателствени средства, писмените доказателства и заключенията
на съдебно-медицинската експертиза причинно
– следствената връзка между причинените на ищцата травматични увреждания,
изразяващи се в премазване на върховите
фаланги на трети и четвърти пръст на дясната ръка с травматично изтръгване на
нокътни плочки на двата пръста и претърпяната трудова злополука.
Ето защо съдът приема, че
в резултат на трудовата злополука
на ищцата е причинено увреждане на З.то, довело до временна
неработоспособност.
Предвид изложеното
съдът намира ,че искът по чл.200 от КТ е доказан по основание и следва да бъде
ангажирана отговорността на работодателя.
Досежно размера на този иск, съставляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди са приложими общите правила на гражданската отговорност и
се съблюдава принципа на справедливостта, прокламиран в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Понятието „ справедливост „ е свързано с преценката на редица конкретни
, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Това са вида и характера на увреждането,
продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените от ищеца
болки, страдания и неудобства, възрастта, социалния статус на пострадалия ,
икономическата обстановка в страната. Съдът
съобрази на първо място интензитета на болките, които са били най –силни
непосредствено след инцидента, когато на ищцата е указана спешна медицинска
помощ.Съдът взе предвид, че възстановителния период е продължил два месеца,
трудоспособността на ищцата е напълно възстановена. На мястото на травмата не
са констатирани козметични дефекти. По никакъв начин не е била засегната функцията на дясната
ръка и по-конкретно захвата на същата
според изводите на вещото лице. Фактът,
че свидетелите В. и К. са
транспортирали ищцата през първия месец от травмата до болничното
заведение, за да и се сменя превръзката
се дължи на липсата на шофьорски умение на ищцата, а не заради това, че
функцията на дясната и ръка е била засегната от травмата.Съдът взе предвид
обстоятелството,че оперативното лечение, както и временната нетрудоспособност,
настъпила в началото на 2019г са в резултат на друга травма. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите В.
и Каборова в частта, в която същите заявиха ,че две години след
инцидента ищцата продължава да чувства изтръпване на пръстите на дясната ръка и това и създава
трудности в работата, тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал и по-
конкретно с изводите на вещото лице. При определяне на дължимото обезщетение
съдът взе предвид и неудобствата от битов характер, които ищцата
е търпяла по време на възстановителния период, което наложило нейната приятелка
– свидетелката В. да и помага в елементарните ежедневни грижи за себе си.
Ситуация, която допълнително я е обременила в психо-емоционален аспект. На
преценка се подложи и стандарта на живот, продиктуван от обществено-
икономическата обстановка в страната, съставляващи общоизвестни факти.
Ето защо съдът счита, че паричният еквивалент от 4 000 лв. е
справедлива репарация на неимуществените вреди- болки и страдания,
психо-емоционален дискомфорт, които ищцата е търпяла в резултат на засягане на
нейния физически интегритет.
Тук е
момента да се разгледа и инвокираното от ответника с писмения отговор , а и
поддържано в хода на делото възражение, намиращо правна опора в разпоредбата на
чл.201, ал.2 от КТ, според който текст отговорността на работодателя може да бъде
намалена само в изключителни случаи- само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 от КТ е на работодателя.
Според постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика-
решение №18 от 08.02.2012 по гр.д.№434/2011г. на III г.о. на ВКС за разлика от
компенсацията по чл.51, ал.2 от ЗЗД , която не предпоставя вина на пострадалия
за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. Вината в гражданското право / виж решение №348/11.10.2011г. по
гр.д.№387/2010г по описа на ВКС, IV г.о./ не е субективно отношение на дееца към деянието и
неговите последици/ както в наказателното право/ , а неполагане на дължимата
грижа. Според задължителната съдебна
практика, обективирана в решения по чл.290 от ГПК- решение №62/24.02.2015г. по
гр.д.№2798/2014г на ВКС, решение №291/11.07.2012г по гр.д.№951/2011г по описа
на ВКС, съпричиняване при трудова злополука има винаги , когато работникът
извършва работа без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване е
основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Отговорността
на работодателя може да се намали само, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука като е допуснал груба небрежност , тоест проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност
, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност би положил при подобни условия.Преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с това как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.
Безспорно се установи, че ищцата е била запозната с
длъжностната си характеристика, вменяваща и задължение да знае устройството и
принципа на работа на машината за еструдиране на LDPE, както и да спазва правилата за
безопасни условия на труд. Установи се също така , че ищцата е преминала както
начален инструктаж, така и инструктаж на
работното място, касаещ работа с конкретна машина. По реда на чл.176 от ГПК
ищцата обясни, че нейно задължение е да
зарежда машината и в нейно задължение е пускането на самата машина, като
пускането на машината трябва да стане след зареждане на материали. Тези нейни
обяснения съдът цени доказателствено тъй като ищцата признава неизгодни за себе
си факти. Обясненията и обосновават
извода на съда, че в процесния момент ищцата не се е съобразила с основните технологични правила
за работа с конкретната машина и с поведението си е способствала за настъпване
на вредоносния резултат.Следва да се отбележи, че по делото липсват данни ищцата да е била принудена поради някакви обстоятелства
да наруши посочените по-горе и добре
известни и изисквания/ правила/. Не е действала при някакви екстремални
условия, а в съвсем спокойна обстановка е нарушила горното правило, непроявявайки елементарно внимание и
старание, което се изисква в такива случаи.
Ето защо съдът
приема, че с поведението си пострадалата
е допринесла за настъпване на трудовата
злополука. Доколкото пострадалият е съпричастен към вредоносния резултат
ще следва да намери приложение
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ като размерът на дължимото от работодателя
обезщетение за вредите от трудова злополука следва да бъде намалено с 40 %, с
какъвто процент настоящият състав намира, че пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат. Съотношението е 60:40
и по този начин следва да бъде разпределена отговорността на
работодателя и работника, пострадал от трудовата злополука при определяне
размера на дължимото обезщетение като
отговорността на работодателя в процентно отношение е 60 %.
Предвид изложеното предявеният иск се явява частично
основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 400лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, неудобства в резултат на трудова злополука, станала на 23.10.2018г.като
да разликата от 2 400 лв. до претендираните 5 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По акцесорната претенция за обезщетение за забава съдът
намира следното:
Главният
осъдителен иск е частично уважен. Касае се за неизпълнение на парично
задължение.Съгласно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Сумата от 2 400
лв. за присъдено обезщетение се дължи , считано от датата на увреждането 23.10.2018г.
на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, която норма при липса на конкретен текст в КТ
е приложима в настоящия случай , поради характера на обезщетението, което е за
вреди.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер
на 288 лв. разноски по делото с оглед уважената част от исковете .
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника разноски в
размер на 312 лв. съобразно отхвърлената част от исковете
Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на ПРС
държавна такса в размер на 96 лв. и 306.20лв.за
вещо лице.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление град П., ул.“Б. Б.“№86, ет.1 офис3
представлявано от управителя О.Д.Т. да заплати на К.Ц.Л. с ЕГН ********** *** 400лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, станала на 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането 23.10.2018г до окончателното
изплащане на сумата като за разликата от
2 400лв. до претендираните 5 000лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление град П., ул.“Б. Б.“№86, ет.1 офис3
представлявано от управителя О.Д.Т. да заплати на К.Ц.Л. с ЕГН ********** ***
сумата от 288лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град
П., ул.“Б. Б.“№86, ет.1 офис3 представлявано от управителя О.Д.Т. *** държавна
такса в размер на размер на 96 лв. и
сумата от 306.20лв.за вещо лице.
ОСЪЖДА К.Ц.Л. с ЕГН **********
*** сумата от 288лв. да заплати на „Е.“
ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град
П., ул.“Б. Б.“№86, ет.1 офис3 представлявано от управителя О.Д.Т. сумата от 312лв.
разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: