Решение по дело №2346/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 620
Дата: 10 юли 2019 г.
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20191100602346
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 10.07.2019г.

 

 

         Софийски Градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ : ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                                                                        МАРИНА ГЮРОВА

 

 

при секретар Виктория Иванова и с участието на прокурор Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД 2346 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

        

         Производството е по реда на глава XXI НПК.

           

         С Решение постановено на 25.03.2019г. по НОХД № 17678/2018г.,  Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109 състав, обвиняемият П.Д.Д. е признат за виновен в извършване на  престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това да е държал без надлежно разрешително 3,4 метилендиоксиметамфетамин с нето тегло 0.96 гр. на стойност 16,75 лева.

           С решението, съдът, е отнел в полза на Държавата на основание  чл. 354а, ал.6 от НК наркотичните вещества, представляващи предмет на престъплението.

           Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил обвиняемия П.Д.Д. да заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР сума в размер на 395,22 (триста деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки) лева и по сметка на СРС, сума в размер на 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

           Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемия – адвокат С.Д., с искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и оправдаване на подсъдимия на основание чл. чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като извършеното деяние представлява малозначителен случай.

           В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

           В разпоредително заседание на 23.01.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

           В открито съдебно заседание, пред настоящия съд, защитникът на обвиняемия Д. – адвокат Д. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, като пред настоящата инстанция преповтаря същите. Аргументира становището, че инкриминираното наркотично вещество е с изключително ниска стойност, грамаж и процентно съдържание на активно действащ компонент, а обвиняемият не е осъждан и с добри характеристични данни, поради което счита, че обществената опасност на деянието и неговият извършител е ниска или дори липсва такава. С оглед на изложеното, намира, че извършеното деяние освен маловажно по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК, покрива и всички признаци на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което настоява въззивният съд да постанови акт, с който да признае обвиняемия Д. за невиновен по повдигнатото обвинение.

           Представителят на държавното обвинение, счита че извършеното деяние не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като в тази връзка сочи поведението на обвиняемия, който е направил опит да осуети извършената проверка, намирането на два вида наркотични вещества, при това на различни места, както в обвиняемия, така и в дома му. Държавният обвинител намира, че обществената опасност на деянието и дееца не е незначителна, поради което счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. В заключение моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

         Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, като намери за установено следното:

           Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при направено искане от обвиняемият и неговия защитник на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 252, ал. 1 от НПК, като делото е разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила установени в глава XXVIII от НПК, първостепенния съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е събрал и проверил и гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Д..

         Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:     

          Обвиняемият П.Д.Д. е роден на ***г. в гр. Плевен, живее в гр. София, ул. *********, българин, български гражданин, със средно образование, трудово зает, ЕГН: **********;

          На 05.06.2017г. за времето от 07.00часа до 19:00 часа в гр. София свидетелите С.П.Б.и Г.Х.С., полицейски служители при 04 РУ на СДВР, изпълнявали служебните си задължения като пешеходен патрул – 93/4. Около 10:40 часа двамата се намирали на бул. „Никола Вапцаров“, когато забелязали приближаващо се към тях лице от мъжки пол, което решили да спрат за проверка по ЗМВР. При опит да се легитимират и да започнат проверката, лицето, което в последствие било установено като П.Д.Д., в първия момент преустановило движението си по подадения от полицейските служители сигнал, но веднага продължило да върви напред в посока кръстовището, образувано от бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Атанас Дуков“. Свидетелите Б. и С.последвали обвиняемия Д., който не спирал да се движи. Когато го настигнали, полицейските служители се легитимирали и настояли Д. също да представи документ за самоличност. Обвиняемият отказал да стори това под предлог, че бърза за работа и няма време. При настояване от полицейските служители на МВР да им окаже съдействие, обв. Д. заявил, че нямат право да го проверяват, след което побягнал в посока на споменатото по-горе кръстовище. Полицейските служители го  настигнали и задържали, след което му били поставени помощни средства – белезници, тъй като последният отказал да ги последва, станал агресивен и оказал съпротива. При извършена проверка лицето било идентифицирано като П.Д.Д., с ЕГН:**********.             

           Обвиняемият бил отведен в сградата на 04 РУ на СДВР, намираща се в гр. София, ул. „*********, в арестното помещение, на която с протокол за доброволно предаване, същият предал един брой саморъчно свита цигара, съдържаща зелена тревиста маса. Данните за Д., регистрирани в информационните масиви на МВР, сочили налични регистрации за притежаване на наркотични вещества. Те дали основание за извършване на проверка за притежаването на такива и в обитаваното от подсъдимия жилище. Затова, в условията на неотложност по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК в недвижим имот, намиращ се в град София, ж.к. „*********същия ден за времето от 19:10 часа до 19:50 часа били открити и иззети  прахообразни вещества и тревиста маса, подробно описани в съответния протокол, скрепен с последващо одобрение от 18-ти съдебен състав при Софийски районен съд, НО по ЧНД №9518/2017г.

           Субстанциите, предадени от и намерени в дома на обв. Д., след надлежното им приобщаване, били предмет на изследване. Съгласно експертното заключение на приобщената физико-химическа експертиза № 355 – Х/22.06.2017г., изготвена от вещо лице Г.Е.Г.– специалист в областта на химията при сектор ОЕКД-СДВР, държаното лично от подсъдимия, на 05.06.2017г., вещество представлява високорисково наркотично вещество – коноп, Обект № 1 - коноп (марихуана) с нето тегло 0,15 (сто и петдесет милиграма) грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 16,4% на стойност 0,90 (деветдесет стотинки) лева, а държаното в дома му , условно обозначено като обект № 1 – коноп (марихуана), с нето тегло 2,52 (две хиляди петстотин и двадесет милиграма) грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 16,5%, на стойност 15,12 (петнадесет лева и дванадесет стотинки) лева, обект № 2 – коноп (марихуана), с нето тегло 1,38 ( хиляда триста и осемдесет милиграма) грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 17,9% на стойност 08,28 (осем лева и двадесет и осем стотинки) лева.

          Прахообразното вещество, намерено в дома на обв. Д., изводимо от експертното заключение на физико-химичната експертиза №18/НАР – 417/04.05.2018г., изготвена от вещо лице Л.И.И.от ЦЕКИ при НИК на МВР, било (същото обозначено като обект №3)- 3,4 метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази), с нето тегло 0,10 ( сто милиграма) грама, с процентно съдържание на активния компонент 11,6% на стойност 2,50 (два лева и петдесет стотинки) лева, и обект №4 – 3,4 съдържащ следи (неизвестно количество под 0,01 грама) от метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази), с нето тегло 0,96 (деветстотин и шестдесет милиграма) грама.

          Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото : показанията на свидетелите  С.П.Б.(л.9 от ДП), Г.Х.С. (л.10 от ДП), Ц.Г.В.(л. 11 от ДП), Д.В.С.(л.13 от ДП), обясненията на обвиняемия Д., способите за доказване, каквито са: физико – химична експертиза №355-Х/22.06.2017г. (л.25-л.26 от ДП), физико-химична експертиза № 18/НАР-417/04.05.2017Г. (Л.50- Л. 51 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 64 – л. 68 от ДП), протокол за претърсване и изземване от 05.06.2017г. (л.4-л.5 от ДП), Протоколно определение по ЧНД №9518/2018г. по описа на СРС, НО, 18 състав, протокол за доброволно предаване от 05.06.2017г. (л.15 от ДП), протокол за обиск (л.10 от ДП), справка за съдимост (л.31 от ДП), приемо - предавателен протокол № 56459/31.07.2018г.(л.60 от ДП), приемо - предавателен протокол №56385/30.07.2018г. (л.61 от ДП) и други.

           Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Контролираният съд е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемия, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са непротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно - логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства, направена в мотивите на първоинстанционното решение, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция.

           В хода на съдебното производство пред въззивния съд не бяха събрани нови доказателства, които да променят фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, а и наличните такива по делото не са противоречиви, поради което и не се налага тяхното детайлно обсъждане, още повече, че първата инстанция е направила правилен и логически издържан подробен анализ на събраните в хода на ДП гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, който не се оспорва от страните по делото.

           Обосновано първостепенният съд е кредитирал, като логични и непротиворечиви, събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите  С. Б. и Г.С., като ги е обсъдил задълбочено и ги е отнесъл към останалата доказателствена съвкупност. Показанията на полицейските служители са в най – пълна степен информативни, тъй като същите са очевидци на деянието, възприели са от първо лице фактите, за които свидетелстват и дават цялостна представа на съда за процесното събитие. Двамата полицейски служители по еднопосочен начин пресъздават хронологията на събитията, включени в предмета на доказване по делото, а именно относно спирането за проверка на обвиняемото лице, отказа да се легитимира, опита му да осуети полицейската проверка, както и установяването на държаната в него саморъчно изготвена цигара, съдържаща зелена тревиста маса. Изнесената информация чрез тези източници съответства и на обективираното в писмените доказателство по делото, а именно протокол за доброволно предаване от 05.06.2017г. (л.15 от ДП), с който инкриминираната цигара била предадена от обвиняемият при отвеждането му в районното управление. Посоченото вещество било изследвано от експерт, който, използвайки специалните си знания в областта на физиката и химията, е дал заключение относно вида, съдържанието и теглото на изследваното вещество, държано от обв. Д..

           Съдът кредитира като обективни и добросъвестни показанията на свидетелите Ц.В.и Д.С., участвали в качеството си на поемни лица при извършването на претърсване и изземване в дома на обвиняемия на 05.06.2017г. Същите свидетелстват за редовността при извършването на това процесуално-следствено действие, както и за откритите вещества. От протокола за претърсване и изземване /л. 4-5 от ДП/ се установява, че това процесуално-следствено действие е извършено съобразно всички изисквания на НПК и е одобрен от съдия при СРС. В протокола са обективирани данни установяващи, че в жилището на обвиняемият са открити: прахообразно вещество под формата на три ивици върху метална плочка, както и две найлонови пликчета, съдържащи суха тревиста маса, същите били иззети и запечатани съответно с картони А026160, А0261261, А0261262, чието естество и количество са установени с изготвената по делото физикохимична експертиза

           Въззивният съд се съгласява с кредитираните от първоинстанционния съд заключения на изготвените по делото физикохимични експертизи, като ги намира за безпристрастни, обективни и съответстващи на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.

           СГС в заключение изведе и годността обвиняемият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, към настоящия и към инкриминирания момент, от съдържанието на съдебнопсихиатричната експертиза, заключила, че обв. Д. е психично здрав, като не е констатирана актуална зависимост към психоактивни субстанции.

          Фактите по делото се потвърждават и от наличните по делото веществени доказателства - наркотични вещества, предадени на отдел "НОП - ЦМУ" с приемо-предавателен протокол № 56459/31.07.2018 г. и приемо-предавателен протокол № 55385/30.07.2018 г.

          Констатациите си за съдебното минало на обвиняемия Д. към датата на извършеното деяние, първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното производство се установява, че на инкриминираната дата и място обвиняемия П.Д. е държал високорискови наркотични вещества, както следва: в гр. София, ул. „**********, в сградата на 04 РУ-СДВР, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество : обект № 1 – коноп (марихуана) с нето тегло 0,15 (сто и петдесет милиграма) грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 16,4% на стойност 0,90 (деветдесет стотинки) лева, както и в гр. София, ж.к. „*********, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - обект № 1 – коноп (марихуана), с нето тегло 2,52 (две хиляди петстотин и двадесет милиграма) грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 16,5%, на стойност 15,12 (петнадесет лева и дванадесет стотинки) лева, обект № 2 – коноп (марихуана), с нето тегло 1,38 ( хиляда триста и осемдесет милиграма) грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 17,9% на стойност 08,28 (осем лева и двадесет и осем стотинки) лева, обект №3 - 3,4 метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази), с нето тегло 0,10 ( сто милиграма) грама, с процентно съдържание на активния компонент 11,6% на стойност 2,50 (два лева и петдесет стотинки) лева, всички на обща стойност 26,80 (двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева.

Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество, каквото в настоящия случай се явява: коноп (марихуана) и метилендиоксиметамфетамин (МДМА, Екстази). Кое вещество е наркотично е легално дефинирано в § 1, т. 11 ДР ЗКНВП - " всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм”. Високорисковите наркотични вещества са посочени в Списък I - " Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина ”, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като сред тях са и инкриминираните по настоящото дело вещества.

За съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без да притежава необходимото съгласно /ЗКНВП/ разрешително. По делото безспорно е установено, че предметът на престъплението се е намирал във фактическата власт на обвиняемия Д. към момента, когато същият е бил спрян за проверка от полицейските служители, както и в неговото жилище при извършеното претърсване и изземване в същото. Държането на наркотично вещество е извършено, без за това обвиняемият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл. 73 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

От субективна страна - обвиняемият Д. е извършил деянието при пряк умисъл. Той е знаел, че без надлежно разрешение държи високорискови наркотични вещества, като е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Едновременно с това Д. е имал за цел противозаконно да държи същите, с което е реализиран и волевия елемент на вината. Изложеното въззивният съд прие, подобно на контролираната инстанция от цялостното поведение на обвиняемия по време на извършване на полицейската проверка

Правилно първоинстанционния съд е преценил, че установените по делото смекчаващи обстоятелства обуславят маловажност, но не и малозначителност на конкретния случай. Обоснован е изводът на районния съдия, че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, предвид количеството наркотични вещества – общо около 4,05 грама за марихуаната и 0,10 грама за МДМА, Екстази, а същото така и тяхната стойност, като въззивната инстанция прецени в тази връзката и обстоятелството, деянието касае единствено държане на наркотични вещества, но не с цел да бъдат разпространявани, а и деецът е с добри характеристични данни, с оглед на което деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

По отношение на твърдението на защитата, че деянието на обвиняемият трябва да се квалифицира като малозначително по чл. 9, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни аргументи в отговор на пренията на защитата в първоинстанционното производство, която обосновка на СРС оборва тезата, че деянието е малозначително. Защитната теза до голяма степен е преповторена във въззивната жалба. Настоящият състав споделя изцяло обосновката на контролирания съд по този въпрос. Аргументите, свързани с липсата на осъждания, положителни характеристични данни, както и неголямото количество и стойност на процесните вещества, са обстоятелства, определящи прилагането на минимална санкция на предвидената в закона  при наличие на предпоставките на чл.78а НК, но не и основания за оправдаване на обвиняемият, приемайки явна незначителност на извършеното според на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Само количеството и стойността на предмета, на престъплението не могат механично да доведат до уважаване на направените искания, а е необходимо да бъде направена комплексна оценка на съвкупността от всички обстоятелства, обуславящи обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразно е преценено, че извършеното деяние е такова с реална степен на обществена опасност, поради което спрямо него не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, независимо от ниския размер на наркотичните вещества, с оглед количествените им и стойностни характеристики, в това число не може да бъде пренебрегнат и различният им вид и държането им на различни места (обвиняемият е съзнавал, че държи три отделни обекта наркотик от два различни вида), предопределящи маловажност на случая, но не и негова малозначителност. НК. За преценка дали инкриминираното деяние е малозначително, значение има не само предметът на престъплението, но и качествата на дееца, които определят неговата лична обществена опасност. В тази връзка, правилно първостепенният съд е отчел данните за предишни противоообществени прояви на обвиняемия, касаещи притежаване на високорискови наркотични вещества, изводими от криминалистичните регистрации на последния, не може да бъде пренебрегнато и цялостното му поведение по повод извършената проверка и опита му да осуети същата, при което се е стигнало до необходимост от използване на помощни средства. Като се добави и фактът, че обвиняемият е в зряла възраст ( 31 години към инкриминираната дата), извършеното не може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването му .

Фактите по разглежданото дело, коментирани в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдени в корелация с облика и спецификата на неправомерната дейност, количествени характеристики на процесния предмет /наркотик/ и създадена възможност за засягане на охраняваните обществени отношения; и анализирани във взаимовръзка с личността на обвиняемият, проектирана в инкриминираното престъпно деяние, не мотивират малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК.

В контекста на изложеното инкриминираното деяние очертава типичната за този вид посегателства обществена опасност и налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право в случая, поради което то следва да бъде определено като престъпно.

Поради това и правилно първостепенният съд е признал обвиняемия Д. за виновен по обвинението, рамкирано от страна на прокуратура в обвинителния акт и освобождавайки го от наказателна отговорност е преценил адекватно смекчаващите отговорността обстоятелства, за да му  наложи административно наказание в минимален размер, а именно 1000 лева. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху обвиняемия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на обвиняемия да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е възложил в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.

При служебна проверка на материалите по наказателното производство въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, мотивиращи отмяна на атакувания съдебен акт. 

        

По изложените съображения съдът

 

                                            Р Е Ш И  :

 

        

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.03.2019г. по НОХД 17678/2018г. на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 109 състав

         Решението не подлежи на обжалване и протест .

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :    

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :   

 

                                                                     1.

 

                                                           2.