РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Девня, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100621 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на М. Д. С.
,ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к „Малинова
долина“, бул.“Рачо Петров – Казанджията“ №4-6 .
На основание чл.439 вр. 124 от ГПК се иска да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
13 942.67 лева главница по договор за кредит от 21.04.2010г., 243.04 лева
договорна лихва за периода 25.03.2012г.до 17.10.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението -
18.10.2012г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението -18.10.2012г. до окончателното заплащане на сумата , както и
сумата от 913.47 лева представляваща разноски по делото.Претендират се
разноски по делото. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител ,
но в писмена молба процесуалният му представител заявява , че поддържа
така предявената претенция.Иска се присъждане на направените в
настоящото производство разноски. Ангажират се доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който отрича,
1
че процесните суми са погасени по давност.
След запознаване със становището на страните по делото, като
разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че
ищецът не дължи на ответника процесните суми. Видно от доказателствата по
делото, по заявление на „ОББ“ АД е било образувано ЧГД №1075/2012г. по
описа на РС Девня и била издадена заповед от 14.11.2012г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.Заповедта влязла в законна сила и бил
издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения ИЛ било образувано ИД
№ 201137110400009 по описа на ЧСИ Даниела Петрова -Янкова. Била
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението до ищеца. След
като не настъпило доброволно изпълнение върху трудовото възнаграждение
на длъжника бил наложен запор по който са постъпвали суми, като
последната платена сума била в размер на 48.00 лева на 16.07.2015г., като
след тази дата длъжникът спрял плащането на вноските си. През 2018г. с
договор за цесия „ОББ“ АД прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
Поради липса на извършени действия за период повече от от 2
години, считано от датата на последното действие –
16.07.2015г.изпълнителният процес бил прекратен на 27.03.2020г. като за този
период не били извършвани никакви изпълнителни действия, нито пък
изпълнителното производство било спирано. Всички други последващи
действия са ирелевантни, защото те се явяват такива по прекратено по силата
на закона изпълнително производство и не могат да породят правни
последици.
Безспорно предявения отрицателен установителен иск е допустим,
тъй като ищецът има правен интерес от установяване на дължимостта или
недължимостта на процесните суми. По настоящото дело се констатира, че
ищецът е конституиран като длъжник по изпълнителното производство,
образувано по издадения изпълнителен лист, за процесните суми, поради
което и същият има правен интерес да оспорва дължимостта на тези вземания.
По основателността на предявената отрицателна установителна
2
претенция съдът намира следното:
Не се спори по делото, че ищеца е имал качеството на длъжник по
договор за кредит сключен между него и „ОББ“ АД.
С оглед неоспорване по делото на фактите, касаещи ползвания
кредит, съдът намира, че следва да се занимае с направеното от ищеца
възражение за погасяване на задълженията по давност. В случая е приложима
разпоредбата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Касае
се за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се еднородни
задължения през определени периоди от време. Съдът намира, че в настоящия
случай се прилага тази предвидената в закона кратка погасителна давност не
само предвид повтаряемостта на тези задължения, а и предвид критерия-
източник на субективното право. Погасителната давност стимулира правните
субекти към упражняване на субективните им права преди изтичане на
давностния срок. Видно от посочените хипотези на чл.111 от ЗЗД, може да се
направи извод, че законодателят е предвидил специалния кратък давностен
срок за граждански правоотношения, при които има неизпълнение или
неточно изпълнение на гражданско правните или търговски отношения, като
наем, превозни и застрахователни правоотношения. Преценено е, че в тези
случай има нужда от по-засилена стимулираща роля на погасителната
давност за упражняването на субективните права.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит
и разноски е общият 5 годишен срок на погасителна давност, а за вземането
на обезщетение за забава е приложима разпоредбата на чл.111, б.”б” от
Закона за задълженията и договорите, където давностния срок е 3 годишен.
Съдът намира, че към момента на завеждане на иска в ДРС е
изтекла давността за процесното вземане за главница т.к първото
изпълнително дело е образувано въз основа на издаден ИЛ по ЧГД
№1075/2012г. на ДРС, а последните изпълнителни действия прекъсващи
давността са извършени на 16.07.2015г. Изтекъл е и 3 годишния давностен
срок по отношение на процесните вземания за лихви и разноски тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение не представлява съдебно решение по
смисъла на чл.117 ал.2 ЗЗД и срока съвпада с давностния срок по чл. 111 б.“б“
и б.“в“ ЗЗД.
С оглед така изложеното съдът намира, че ответникът по делото не
3
успя да докаже дължимост на претендираните от ищеца суми, като
доказателствената тежест за това беше негова и ищецът успя посредством
възражението за изтекла погасителна давност да се защити срещу ответника,
като по делото следва да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да отмени
определението си за внасяне на депозит за изготвяне на ССЕ от страна на
ищеца в размер на 300 лева.
Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното Девненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к
„Малинова долина“, бул.“Рачо Петров – Казанджията“ №4-6 че М. Д. С.
,ЕГН ********** с постоянен адрес ***, не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата от 13 942.67 лева главница по договор за кредит от
21.04.2010г., 243.04 лева договорна лихва за периода 25.03.2012г.до
17.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата
на подаване на заявлението -18.10.2012г. , ведно със законната лихва от
датата на предявяване на заявлението -18.10.2012г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата от 913.47 лева представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление : гр.София, ж.к „Малинова долина“, бул.“Рачо Петров –
Казанджията“ №4-6 да заплати на адв.В.Д. от АК Варна, съдебен адрес ***
сумата от 200/двеста лева 00 стотинки/, представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение
ОТМЕНЯВА определение №533/20.09.2021г. в частта с която е
допуснато назначаването на ССЕ и е определен депозит в размер на 300.00
4
лева вносим от ищеца
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5