№ 662
гр. Варна, 18.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000447 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „КОМИС“ЕООД
срещу решение № 62/14.06.2023 по ТД 53/2023г. по описа на ОС – Добрич (№
20233200900053 от ЕИСС), В ЧАСТТА, с което е бил осъден да плати на Д.
М. и К. К. суми в размер на по 45 735лв, за всеки от тях, представляващи
съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран
при прекратяване на членство в дружеството на техния наследодател, ведно
със законна лихва от предявяване на съединените претенции.
По предварителните въпроси:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен
срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на
жалбоподателя. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на
жалбата е внесена. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК и е редовно администрирана.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран общ отговор по жалбата от името
на въззиваемите страни.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция (овластени и преупълномощени в първа инстанция).
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
по уважени съединени парични претенции. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване, неизгоден за въззивника акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доклада на въззивния съд:
Въззивното дружество, чрез пълномощника адв. П. сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна
1
преценка на факти, останали недоказани поради допуснати нарушения при
попълване на делото с доказателства. Сочи, че съдът е обсъдил само
заключение на вещо лице, което е коригирало счетоводните данни за
задълженията на дружеството без корекцията да е била обоснована със
събрани по делото доказателства, едностранчиво е намалило стойност на
материални активи до установените при фактическа инвентаризация без
същия подход да е приложен и към касовата наличност и е изготвило
отговорите си без да е съобразена спецификата на счетоводния резерв, който
не отразява реален актив и не следва да участва в баланса при изчисляване на
дружествен дял. Според въззивника, експертът е игнорирал счетоводни
записвания без да е изготвил вариант, съответен на обективното финансово
състояние след проверка на документална обоснованост на спорните
балансови стойности и затова заключението неправилно е било кредитирано
като основно доказателство за размера на дружествения дял на починалия
съдружник. Моли за допускане на повторна счетоводна експертиза относно
стойностите на активите и пасивите на предприятието и размера на дела на
починалия съдружник.
Въззиваемите М. и К., чрез общият им пълномощник адв. М., излагат
доводи за неоснователност на оплакванията, като сочат че заключението на
експерта, кредитирано от съда, е съответно на баланс, изготвен от вещото
лице след коригиране на необосновани счетоводни записи, като преоценъчния
резерв е бил изрично изключен, а вземанията намалени въз основа на
издадени от самия търговец декларации за погасяването им, предоставени от
тази страна на вещото лице при изготвяне на заключението.
Само въззиваемата страна е поискала определяне на разноски за
въззивна инстанция.
По доказателствата:
Доколкото въззивника се позовава на неправилно установен факт на
стойностите на активите и задълженията и изведен въз основа на тях размер
на дружествен дял на съдружник, поисканата от него повторна експертиза
налага преценка на оплакването за процесуално нарушение, попречило на
въззивника да събере доказателството в първата инстанция( чл. 266 ал. 3
ГПК).
Искането за повторно събиране на заключение на експерт по задачите,
относими към цялостен анализ на балансовите показатели към края на месеца,
следващ смъртта на съдружника е било заявено от пълномощника на
ответника след изслушване на назначеното вещо лице и обосновано с
оспорване на корекциите, извършени от експерта, само въз основа на
интерпретиране на предоставени от ответното предприятие документи. Още в
хода на изслушването му от съда вещото лице е потвърдило, че е
съобразявало данни от счетоводни книги и регистри, договорите за сделките
на предприятието, включително и записванията за движения по аналитични
партиди на сметки на доставчици за следващи отчетния период години и
документалната им обоснованост с книжата, налични при ответника. По този
повод от страна на ответника е било направено и искане за изискване на нова
документация от неучастващи в производството трети – лица доставчици, за
потвърждаване на съществуването на записани в баланска техните
задължения към края на 2020г., но това искане не е било уважено.
2
Впоследствие именно необосноваността на извода на експерта за отричане на
тези задължения е посочен като причина за съмнение в правилността на
заключението и повод за повторното му възлагане на същите задачи на друго
вещо лице, но и с допълване с насрещни проверки извън счетоводството на
ответното предприятие.
Въззивният съд намира, че нарушение на процесуалните права на
въззивника не е допуснато, тъй като не са били налице предпоставки за
повторно изготвяне на експертизата. Ответникът е оспорил не констатациите,
които вещото лице е направило по предоставените именно от тази страна
счетоводни и търговски книжа, а алтернативният вариант, въз основа на
корекциите, които експертът е предложил. Съответно вече събраното от
първата инстанция заключение на експерта съдържа изводи по всички
относими въпроси по воденото от ответното предприятие счетоводство и
счетоводната политика на отразяване на балансовите му показатели както за
активите, така и на пасивите и вещото лице е обосновало отговорите си
(включително и по оспорените от въззивника изводи) с предоставени от
самото предприятие счетоводни данни, възпроизведени дословно в
констативната част от експертизата. Затова въззивният съд не намира за
нужно да възлага отново същата задача на друг експерт нито да събира
служебно допълнителни доказателства по своя инициатива (доколкото
ответникът не е подновил във въззивната инстанция и искане за разширяване
на предмета на изследване на експерта с допълнително изискани
потвърждения от трети лица). Спорните въпроси по фактите, поставени от
въззивника, не могат да се обосновават с изготвяне на други алтернативни
варианти, коригиращи съставения от самото предприятие баланс, доколкото
той вече е приет като доказателство по делото и не е бил оспорен от
въззивника като негов съставител. Съответно, макар и да не е изготвено
заключение за признати от предприятието балансови стойности както на
активи, така и на пасиви, въззивният съд не се нуждае от специални знания за
да ги установи по наличните, оповестени от предприятието счетоводни
записвания.
Въззивният съд няма основание да допуска повторна експертиза само за
да разсее съмнения на въззивника в правилността на корекциите направени от
вещото лице въз основа на интерпретация на нормативни изисквания. Затова
оплакванията по възприетата от експерта методика за установяването на
дружествен дял от чисто имущество на юридическото лице и възприемане на
коригиран или не вариант на баланса на предприятието следва да бъдат
разглеждани въз основа на вече събраните от първата инстанция
доказателства, а доколко те са убедителни и подкрепят или отричат
обоснованите от спорещите страни тези, е въпрос по съществото на делото,
който следва да намери отговор едва в решението на въззивния съд.
За събиране на становищата на страните, делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „КОМИС“ЕООД срещу
решение № 62/14.06.2023 по ТД 53/2023г. по описа на ОС – Добрич (№
20233200900053 от ЕИСС), В ЧАСТТА, с което е бил осъден да плати на Д.
М. и К. К. суми в размер на по 45 735лв, за всеки от тях, представляващи
дължими на наследници части от дружествен дял на починал съдружник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за допускане на
повторна счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.10.2023г от 14.00 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните, че:
достъп до електронно дело се предоставя само на регистрираните в
ЕПЕП потребители
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им (вкл.
за договаряне на размер на заплатени хонорари), правото им за искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Да се призоват страните чрез пълномощниците на адресите, указани в
жалбата и отговора.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4