№ 562
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201726 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. ХР. Д. с ЕГН: **********, с
посочен адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.
Генерал Гурко“ № 9, ет. 2, чрез адв. ПЛ. М.-БАК, срещу Наказателно постановление № 20-
0769-005559/05.02.2021 г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас,
с което за 1. нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на
Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева и 2. за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Конкретни доводи не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
М. – БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че нарушението по т. 1 е било неправилно
квалифицирано, а това по т. 2 е останало недоказано от субективна страна. Пледира за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище
1
от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на 04.03.2021
г., а жалбата е депозирана по пощата на 11.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 23.11.2020 г., около 14.06 часа в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Георги Казаков –
Даксла“ до № 4 настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя товарен автомобил
„Рено Мастер“ с рег. № * и паркиран автомобил „Тойота Приус“ с рег. № *, собственост на
св. Н. Д.. Причина за инцидента била това, че при извършен десен завой задната врата на
товарния автомобил внезапно се отворила и в движение ударила спрения автомобил. В
следствие на сблъска били причинени дребни материални щети и по двете МПС.
Жалбоподателят не спрял на място, доколкото въобще не разбрал за съприкосновението.
Малко по-късно св. Д. забелязала следите от удар по нейния автомобил и прегледала
камерите за видео-наблюдение, които била монтирала и в чийто обхват попадало
паркираното МПС. Видяла цялата ситуация, както и регистрационният номер на автомобила
на жалбоподателя и сигнализирала органите на „Пътна полиция“. По сигнала била
образувана преписка, като на 24.12.2020 г. полицейските служители успели да установят
жалбоподателя и го призовали заедно със св. Д. в сградата на КАТ-Бургас. Жалбоподателят
се отзовал, като на място св. Г.Д. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас му
съставил АУАН с бл. № 948431, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като
нарушения по чл. 95, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП (в акта поради очевидна
техническа грешка било посочено, че се предявява на нарушителя на 24.11.2020 г., когато в
действителност дата била 24.12.2020 г.). Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал и получил препис от него, отразявайки в графата за възражения, че не е усетил да е
настъпило ПТП. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни
писмени възражения, в които още веднъж посочил, че не е разбрал за настъпилото ПТП.
Въз основа на АУАН на 05.02.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на възраженията, а също приел, че с действията си Д. е осъществил
състава на двете нарушения, поради което и му наложил съответните наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.02.2021 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва извършване и на двете
нарушения.
По отношение на нарушението по чл. 95, ал. 1 ЗДвП.
Съдът счита, че неправилно актосъставителят и АНО са квалифицирали поведението
на водача като нарушение по тази законова разпоредба. Административното нарушение по
чл. 95, ал. 1 ЗДвП, предвижда задължение за водача и пътниците да се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението, преди да слязат от спряло
превозно средство (самата разпоредба се намира в Раздел ХIХ от ЗДвП, наименуван
„Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда“, поради което и
логично урежда обществените отношения свързани именно с ППС, които се намират в
покой, а не в движение, както е в случая). От своя страна санкционната норма на чл. 180, ал.
3
1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, която е приложена, предвижда санкция за водач, който наруши
правилата за престой или за паркиране. Повече от очевидно е, че дадената правна
квалификация на нарушението и приложената санкционна разпоредба предвиждат
нарушения от страна на водача, свързани със задълженията му при ППС, което се намира в
покой (престояващо или паркирано). Такива констатации в акта и в наказателното
постановление няма. По делото липсват данни товарният автомобил да се е намирал в покой
и в следствие на нарушаване на правилата именно за престой или паркиране, в частност –
оставяне на отворена врата при слизане, да се е стигнало до ПТП. Тъкмо напротив –
изрично в АУАН и НП е посочено, че товарният автомобил е бил в движение, поради което
и изначално не са били приложими правилата, касаещи поведението на водача при спряло
МПС. Следователно наказващият орган неправилно е приложил посочената норма,
налагайки наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред. Съдът обаче е
обвързан от възприетата от наказващия орган квалификация и няма правомощия да
преквалифицира деянието, което би довело и до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде санирано във фазата
на съдебния контрол, поради което, с оглед констатираната незаконосъобразност на
наказателното постановление, същото трябва да бъде отменено от съда в тази му част. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1053 от
16.06.2014 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 736/2014 г.
По отношение на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на
самия водач Д., дадени при съставяне на АУАН и изложени допълнително в писменото му
възражение се установява, че той въобще не е разбрал за настъпилото произшествие. В
действителност обаче съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил и
паркирания автомобил на св. Д. е имало, като в резултат от него са налице материални щети.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки,
който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването
му, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема за
безспорно установено, че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили
имуществени вреди. Настоящият състав обаче, не споделя извода на
4
административнонаказващия орган, че Д. не е изпълнил задължението си да съдейства за
установяване на вредите от ПТП, тъй като не е останал на мястото на произшествието.
Установеното деянието е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в която изрично не е установено задължение за водача на ППС да
остане на място, нито да сигнализира контролните органи. Подобно задължение водачът има
в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП при несъгласие между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с него, както и в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и
б. "б" ЗДвП при настъпило ПТП, от което има пострадали хора, но разглежданият случай не
е такъв. Поради това и за Д. не е имало задължение да остане на място, а само да окаже
съдействие за установяване на вредите (Решение № 306 от 25.02.2020 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 162/2020 г). От своя страна оказването на съдействие може да включва
различни действия: попълване на двустранен констативен протокол, предоставяне на данни
за самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
уведомяване на собственика на увреденото имущество, предоставяне на автомобила за
оглед от страна на полицейските органи и др., но не означава обезателно, че водачът не
трябва да напуска местопроизшествието. Поради това, съдът счита, че за Д. изначално не е
имало задължение да стои на място до идване на полицейските органи. Нещо повече – в
конкретния случай жалбоподателят в действителност е оказал съдействие за установяване на
вредите, като още от самото начало е предоставил данни за самоличността си, дал е
обяснения за инцидента, предоставил е автомобила си за оглед, подписал е протокола за
ПТП и т.н. При това положение настоящият състав счита, че неправилно АНО е преценил,
че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от
ЗДвП, поради което и неправилно му е наложил съответните наказания.
Дори да се възприеме, че поведението на Д. покрива от обективна страна състава на
вмененото нарушение, то крайният извод на съда за незаконосъобразност на НП в тази му
част пак би бил същият, доколкото по мнение на съда не се доказва и субективната страна
на деянието. За да се ангажира отговорността на жалбоподателя за това нарушение е
необходимо той съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл. 123 от ЗДвП.
Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от
обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му. От
доказателствата по делото, включително от показанията на свидетеля Д., не се установява
наличие в съзнанието на Д. на представи за обстоятелствата, относими към съставомерните
признаци на нарушението. Самата свидетелка е категорична, че водачът на товарният
автомобил не е разбрал въобще за настъпилия инцидент, което е лесно обяснимо с
характеристиките на управлявания от него автомобил и съвсем лекият удар в задната част на
автомобила (извън полезрението му). Както при съставяне на АУАН, така и в
допълнителните си възражения Д. неотклонно е заявявал, че въобще не е усетил удара, което
с оглед изтъкнатите по-горе причини се възприема и от настоящия състав. При отсъствие на
каквито и да било външни признаци последният да е възприел настъпилия противоправен
резултат, напускането на местопроизшествието не би могло да се определи като съзнателно
5
неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди.
Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят е бил
неоснователно санкциониран, поради което и НП следва да се отмени и в тази му част. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1432 от
29.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие (л. 39), от който се доказва, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от
Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лева
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. – т.е. в конкретния случай заплатеното
възнаграждение е в рамките на минималното предвиденото, поради което и няма как да
бъде допълнително намалено от съда.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005559/05.02.2021 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 95, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на Г. ХР. Д. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева, а за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, пр.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 80 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.
ХР. Д. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7