Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Б., 02.12.2019 г.
Районен съд – Б., IV-ти
граждански състав в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЕРИНА НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдия НЕНОВА гр. д. No 1473 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247,
ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 7309/24.10.2019 г. на „Ч.Е.Б.“ АД. С молбата се иска поправка на ОФГ в
постановеното Решение № 231/26.09.2019 г., като на трите места в мотивите и на
единственото място в диспозитива, вместо сумата от 10 468 лв. (върху която
е начислена неустойката, претендирана по насрещния иск) да фигурира сумата от
5576 лв. Акцентира се, че ищецът по насрещния иск не претендирал неустойка
върху главница от 10 468 лв., а върху такава от 5576 лв.
Насрещната страна не
е подала отговор на молбата в законоустановения срок.
Съдът, след като се запозна с молбата, приема следното от
фактическа и правна страна:
Очевидната
фактическа грешка представлява техническа грешка при обективиране волята на
съда в съответния съдебен акт. Волята на съда намира израз в диспозитива на
решението и в този смисъл очевидна фактическа грешка е мислимо да се обсъжда
единствено по отношение диспозитива на съдебния акт. Мотивите на решението
могат да се коментират по отношение на ОФГ, само когато между тях и диспозитива
е налице разминаване, т. е. отново касателно диспозитива. Целта е да се
проследи аналитичният процес в мотивите и ако той явно не съответства на
изразената воля в диспозитива, то в диспозитива да се поправи допуснатата
техническа грешка.
В настоящия случай
не е допусната техническа грешка в диспозитива на решението и не е налице
разминаване между мотиви и диспозитив. Напротив, текста на решението отразява
действителната правораздавателна воля на съдебния състав, разгледал делото.
Колкото до въпроса каква е била волята на ищеца по насрещния иск, обсъждането
на този въпрос е преклудирано с обявяване на проекто – доклада за окончателен.
В проекто – доклада съдът ясно и изрично е посочил, че приема, че е сезиран с
насрещен иск за неустойка в размер на 1699,64 лв., начислена за периода от
25.10.2015 г. до 25.10.2018 г. върху главницата от 10 468,08 лв. В първото
по делото открито съдебно заседание ищецът по насрещния иск не е навел
възражения в тази част, поради което исковата му претенция се счита окончателно
уточнена с обявяването на доклада за окончателен и този въпрос не подлежи на
преразглеждане.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ вх. № 7309/24.10.2019 г. на „Ч.Е.Б.“
АД, с която се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка на
постановеното Решение № 231/26.09.2019 г. по гр. д. № 1473/2018 г. по описа на
БРС.
Решението
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване Решение № 231/26.09.2019
г. по гр. д. № 1473/2018 г. по описа на БРС.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :