О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………/………..2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2287
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 11248/14.08.2019 г. производството по
делото е оставено без движение и на жалбоподателя е указано да отстрани допуснатите
в жалбата нередовности по чл. 150 ал. 1 т. 5, 6 и 7 АПК като в седемдневен срок
от съобщаването с писмена молба по делото да уточни оспорения с жалбата
административен акт, в какво се състои незаконосъобразността му и въз основа на
това да формулира крайното си искане към съда.
В изпълнение на
разпореждането е постъпила уточняваща молба /наименована жалба/ с. д. №
13185/29.08.2019 г., в която жалбоподателят е посочил, че обжалваният акт е
решение № 2106 по протокол № 40/30.03.2015 г. на ОбС – Варна за одобряването на
ПУП – ПРЗ на кв. „Чайка“ в частта за УПИ ІІ-129, ХХ м. р. като /следва цитат/ „искането
е за възлагане на кмета на община Варна прилагане на чл. 134 ал. 2 т. 4 на ЗУТ
за изменение на одобрения ПУП – ПРЗ на
ж. к. „Чайка“, състоящо се в отмяна УПИ ІІ-129 и възстановяване на реализирания
устройствен план в частта на вторична улица поз. имот 10135.2562.125“.
С ново разпореждане № 11910/30.08.2019 г. съдът е
приел, че при преглед на съдържанието на уточняващата молба и съпоставянето му
с изложеното в жалбата, въз основа на която е образувано съдебното
производство, се констатира несъответствие по отношение на предмета на
оспорването и непълноти при заявяване на искането към съда, които налагат
допълнителни уточнения, в която връзка отново е дал възможност на жалбоподателя
в седемдневен срок от съобщението да уточни срещу кой акт насочва жалбата си и
да формулира искането си.
В изпълнение на разпореждането е постъпила уточняваща
молба с. д. № 13550/09.09.2019 г., с която жалбоподателят се е позовал на вече
направените уточнения в преди това подадената молба с. д. № 13185/29.08.2019 г.
/наименована жалба/. По този начин разпореждане № 11910/30.08.2019 г. е
останало на практика неизпълнено в указания срок като съществуващото
несъответствие между изрично формулирания предмет на оспорване и крайното
искане към съда не е отстранено. Това само по себе си е основание за
прекратяване на производството по делото съгласно чл. 158 ал. 3 АПК.
Независимо от това при така очертаните предметни предели
на оспорването /обжалване на решение № 2106 по протокол № 40/30.03.2015 г. на
ОбС – Варна за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Чайка“ в частта за УПИ ІІ-129,
ХХ м. р./ съдът намира производството по делото за процесуално недопустимо и по
следните съображения:
От съдържащите се в административната преписка
документи става ясно, че в Административен съд Варна по жалби на същото лице срещу
същото решение № 2106 по протокол № 40/30.03.2015 г. на ОбС – Варна за
одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Чайка“ в частта за УПИ ІІ-129, ХХ м. р., вече
неколкократно са били образувани съдебни производства /по адм. дело № 2025/2015
г; по адм. дело. № 2035/2015 г. и по адм. дело. № 2337/2016 г./ - всички
приключили с влезли в сила определения за прекратяване на производството по
делото. При това положение, както е приел и ВАС РБ в мотивите на приложеното по
преписката определение № 13120/02.12.2016 г. по адм. дело № 12471/2016 г., след
като вече е осъществен съдебен контрол върху допустимостта на жалбата срещу
процесното решение на ОбС – Варна и прекратителните определения относно липсата
на такава са потвърдени, ново обжалване на същия ИАА е недопустимо, тъй като на
същото основание между същите страни вече има постановен съдебен акт, с който е
изчерпана възможността за контрол. Още повече, че в случая отдавна е изтекъл преклузивният
едномесечен срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ за предявяване на жалба пред съда срещу процесното
решение по чл. 129 ал. 1 ЗУТ.
От изложението на обстоятелствата в жалбата, въз
основа на която е образувано производството по настоящото дело, както и от
доказателствата по административната преписка, става ясно, че жалбоподателят
неколкократно е сезирал кмета на община Варна с искане за изменение на одобрения
с решение № 2106 по протокол № 40/30.03.2015 г. на ОбС – Варна ПУП – ПРЗ на кв.
„Чайка“ в частта за УПИ ІІ-129, 20 м. р. - първоначално е подал заявление рег.
№ АГУП18002009ПР/20.12.2018 г., което е допълнил с допълнение рег. №
АГУП18002009ПР_005ПР/25.01.2019 г., след което с решение по т. 12 от протокол №
6/12.02.2019 г. е последвало произнасяне на ЕСУТ по заявлението от 20.12.2018
г., като то е оставено без уважение с мотива, че заявителят не е заинтересовано
лице по смисъла на чл. 131 ал. 1 ЗУТ, и накрая жалбоподателят е подал искане рег.
№ АГУП18002009ПР_005ПР_002ПР/15.03.2019 г., в което позовавайки се на
обстоятелството, че решението по протокол № 6/12.02.2019 г. не е по същество, е
настоял за произнасяне по заявлението му от 25.01.2019 г. при съобразяване с ощетения
според него обществен интерес.
При съотнасянето на тези факти към формулираното от
жалбоподателя с уточняващите му молби по делото изрично искане към съда /да
възложи на кмета на община Варна прилагането на чл. 134 ал. 2 т. 4 на ЗУТ за
изменението на одобрения ПУП – ПРЗ на ж.
к. „Чайка“ в частта за УПИ ІІ-129/, дори и да се приеме, че в крайна сметка
атакуваният с жалбата административен акт е не решението на ОбС-Варна за
одобряване на процесния ПУП-ПРЗ, въпреки че по този начин жалбоподателят е
уточнил предмета на спора, а мълчаливият отказ на кмета по заявлението на П. за
изменение на процесния ПУП-ПРЗ, оспорването отново е процесуално недопустимо на
основание чл. 159 т. 5 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ – просрочване на жалбата.
Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 135 ал.
3 ЗУТ компетентният орган по ал. 1 /в случая кметът на община Варна/ е длъжен
да се произнесе по заявлението за изменение на устройствения план в едномесечен
срок от постъпването му като със заповед разрешава или отказва изработването на
проект за изменение на плана. Тъй като в случая и трите подадени до кмета на
община Варна заявления на жалбоподателя са относими все към едно и също по
естеството си искане – за изменението на процесния ПУП-ПРЗ на кв. „Чайка“ в
частта за УПИ ІІ-129, 20 м. р. – срокът по чл. 135 ал. 3 ЗУТ следва да се брои
от първото подадено заявление /това от 20.12.2018 г./. Действително, съгласно
действащата към 20.12.2018 г. редакция на чл. 135 ал. 3 ЗУТ, която е в сила до обнародване
на изменението й в ДВ бр. 1/2019 г., срокът за произнасяне на административния
орган по искането за изменение на плана е 14 дни, но тъй като в случая още
преди изтичането му е влязла в сила новата редакция на разпоредбата /тази от ДВ
бр. 1/2019 г., в сила от 01.01.2019 г./, приложим се явява установеният с нея по-дълъг
едномесечен срок за произнасяне на административния орган. Следователно, кметът
на община Варна е трябвало да се произнесе изрично със заповед по постъпилото
до него искане за изменение на плана най-късно до 20.01.2019 г. Непроизнасянето
му в законоустановения срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58
ал. 1 АПК, оспорването на който може да се извърши в едномесечния срок по чл.
149 ал. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 3 ЗУТ, т. е. до 20.02.2019 г. В този срок не е подадена
жалба до съда срещу мълчаливия отказ на кмета като такава следва да се приеме,
че е предявена едва на 02.07.2019 г. /датата на регистрационния номер на
жалбата в община Варна/, поради което като просрочена тя се явява процесуално
недопустима.
Изложеното в съвкупността си обуславя краен извод, че
производството по делото следва да се прекрати, воден от което съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2287/2019 г.
по описа на Административен съд – Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: